Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..
гр.***, 06.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в
публичното заседание, проведено на 15.02.2018 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия
***гр.д. № 2120/2017 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството по делото е
образувано по повод предявени от Г.П.Г. с ЕГН ********** и А.П.Г. с ЕГН **********
с адрес ***, ***, срещу *** с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1
от ЗЗП за нищожност на клаузите на чл.3, т.1, чл.3, т. 5, чл.6, т. 3 и чл.12,
т. 1 от сключения между ищците и „Ю.Б.”АД договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 43643-597 от 02.10.2008г., вземането по който е прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 14.11.2008г.
В исковата молба се твърди, че оспорените клаузи са
уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност, не са индивидуално договорени, поради което са неравноправни.
Пасивната процесуална легитимация на ответника се основава на качеството му на цесионер на вземанията по договора за кредит, по силата на
сключен с кредитора договор за цесия от 14.11.2008г. Поддържа се, че с влязло в
сила решение е уважен предявен от ищците иск за връщане на недължимо платените
по нищожните клаузи договорни лихви. Поддържа се, че интересът от предявяване
на иска произтича от обстоятелството, че ответникът продължава да начислява
вноски в по-големи размери от първоначално договореното.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който изразява становище за недопустимост на предявените искове,
поради идентичност на предмета на настоящото производство с производството по
гр.д. 6798/2015г. на ВРС, в което преюдициалният
въпрос за валидността на процесните клаузи е бил
предмет на разглеждане и от двете инстанции в постановените съдебни актове,
като възраженията на ищците за тяхната нищожност са били изцяло уважени. По
изложените съображения производството е недопустимо поради установената в
чл.299 от ГПК забрана за пререшаемост на спора.
Поддържа се, че с договор за цесия от 12.06.2017г. процесното
вземане е прехвърлено на първоначалния кредитор „Ю.Б.”АД. По същество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Определеният базов
лихвен процент се формира на основата на обективни критерии и предпоставки и
изменението му е извън волята на страните по договора. Когато изменението на
лихвения процент се дължи на външни причини, които не зависят от доставчика на
финансови услуги, същият не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
По силата на сключен между ищците и ***договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 43643-597/02.10.2008г. банката е
предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на ******в деня на усвояване на кредита. В чл.3, т.1
от Договора е уговорено, че ищците дължат на банката възнаградителна
годишна лихва, в размер на сбора на Базовия лихвен процент на ******/БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
в размер на 1 пункт. В чл.3, т.5 от договора е посочено, че БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Като обезпечение за сключения договор за кредит, на
07.10.2008г. ищците са учредили в полза на банката договорна ипотека върху
придобития със средствата недвижими имот, с нот. акт
за учредяване на договорна ипотека № 22, том III, рег.№3244, дело №422/2008г. на ***,
нотариус с район на действие района на РС ***, вписана в РНК под №148
/л.14-16/.
С договор за цесия от 14.11.2008г. ***е прехвърлило на
ответното дружество „Б.р.с.“ АД всички свои вземания по договори за жилищни и
потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека, сред които е и вземането
по договора за кредит за покупка на недвижим имот сключен между банката и
ищците. В т.8 от договора е уговорено, че ако след датата на прехвърляне Цедентът получи плащане по прехвърлените кредити, от който
и да е от длъжниците по прехвърлените вземания, то
същият е длъжен да преведе на цесионера получената
сума по посочена от ответното дружество сметка.
С влязло в сила на 02.08.2017г. решение по гр.д.
6798/2015г. на ВРС ответникът „Б.Р.С.“ АД е осъден да заплати на ищците Г.П.Г.
и А.П.Г. сумата от 11949.07 швейцарски франка, представляваща платена в периода
от 01.05.2011г. до 12.01.2015г. при начална липса на основание лихва, изчислена
като разликата между действително платените лихви и размера на лихвите, дължими
по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43643-597/ 02.10.2008г.,
ако не е увеличаван размера на БЛП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2015г. до окончателно
изплащане на задължението, по предявения от ищците срещу „Б.Р.С.“ АД иск с
правно основание чл.55 от ЗЗД, основан на твърдения за нищожност на клаузите,
уреждащи механизма за определяне на договорната лихва и правото на кредитора за
едностранното й увеличаване, поради противоречие с чл.143 от ЗЗП.
Така изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, за съществуването на която съдът
следи служебно. Предмет на предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД са
клаузи от договор за кредит за HL
43643-597/02.10.2008г., сключен между ищците и „Ю.Б.”АД. Надлежни страни по
иска за нищожност са страните по облигационното правоотношение, поради което
процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск е единствено цедентът „Ю.Б.”АД. Действието на договора за цесия се
свежда единствено до прехвърляне на индивидуално определено вземане и неговите
принадлежности, но не води до прехвърляне на самото облигационно
правоотношение. Цесията не е насочена към промяна на лицата в договорната
връзка, а е приложима към отделните сравнително обособени задължения, влизащи в
състава на сложното правоотношение. В този смисъл цесионерът
придобива само едно вземане, но не става страна в правоотношението между цедента и длъжника и именно затова например цесионерът не придобива ex lege правото да развали
двустранния договор. Облигационното отношение продължава да действа между
първоначалните страни и не преминава към новия кредитор, който придобива само
прехвърленото вземане, но не и правния статус на предишния кредитор. Цесията е
институт различен от замяната на страна или встъпване в правоотношение по
смисъла на чл. 101 и чл.102 от ЗЗД. Действително длъжникът запазва правото си да
противопостави на цесионера всички свои правопогасяващи, правоунищожаващи
и дилаторни възражения, с които разполага срещу първоначалния
кредитор, но тази възможност може да бъде упражнена само под формата на защита
срещу претенцията на цесионера. Длъжникът е легитимиран
да се позовава пред цесионера на нищожност на
договора само под формата на възражение в рамките на защитата срещу дължимостта на цедираното
вземане. За разлика от иска, възражението е отбранително средство за защита. По
тази причина законът допуска то да бъде противопоставено на титуляра
на вземането, независимо, че същият е външно за правоотношението лице. Когато
обаче позоваването на нищожност е осъществено от длъжника не с възражение срещу
вземането на цесионара, а с иск, надлежен ответник по
него е цедентът в качеството му на страна по
атакуваната сделка. Исковото производство е инициирано от длъжника и няма за
цел да отблъсне претенцията на цесионера, поради
което новият кредитор не притежава пасивна процесуална легитимация.
В разглеждания случай, въпреки дадените с разпореждане от 21.02.2017г.
изрични указания, ищецът не се е възползвал от възможността да насочи иска си
срещу надлежната страна. Независимо от констатираната своевременно изначална
недопустимост на иска, съдът е провел всички процесуални действия по делото,
тъй като с оглед възможността за замяна на страна по чл.228 от ГПК при всяко
положение на делото пред първата инстанция, прекратяването на производството
преди даване ход на устните състезания би се явило преждевременно. В случая
ищецът не се е възползвал от процесуалната възможност по чл.228 от ГПК, а
междувременно надлежният ответник е конституиран в друго процесуално качество. Последващото конституиране на надлежния ответник като трето
лице-помагач не е в състояние да санира изначалната
липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като същият следва да участва
като главна, а не като подпомагаща страна.
По изложените съображения производството по делото подлежи на
прекратяване като недопустимо, поради липса на пасивна процесуална легитимация.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са налице и други
основания за недопустимост на производството – сила на пресъдено
нещо или липса на правен интерес. От представените по делото доказателства се
установява, че вземането на ответника за договорна лихва, произтичащо от
атакуваните клаузи, е отречено с влязло в сила решение по гр.д. 6798/2015г. на
ВРС, по предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, основан на твърдения за заплащането й на нищожно правно основание. Въпросът
за нищожността на процесните договорни клаузи се
съдържа в основанието на иска по чл.55 от ЗЗД за връщане на даденото на нищожно
правно основание. Следователно с оглед преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо този въпрос не
може да бъде пререшаван в последващо производство,
каквото се явява настоящото. В производството по чл.55 от ЗЗД страните са били
длъжни да изчерпят всичките си възражения и доказателства за валидността
респективно нищожността на оспорените договорни клаузи, поради което е
недопустимо да бъдат преразглеждани от настоящия съдебен състав. От друга
страна при уважен иск за връщане на даденото по атакуваните договорни клаузи,
за ищците липсва правен интерес от провеждане на самостоятелно исково
производство за тяхната нищожност, тъй като с влязлото в сила решение е
отстранено възникналото между страните неоснователно обогатяване. Въпреки
дадените указания ищците не са ангажирали доказателства, че цесионерът
претендира нещо повече от придобитото по договора за цесия. Липсват данни, че цесионерът продължава да начислява договорна лихва в
по-големи размери от първоначално договореното или че предявява претенции за
договорна лихва за период след сключване на договора за цесия. Доколкото цесионерът
е осъден да върне полученото плащане на цедираното вземане
за договорна лихва, самоцелното оспорване на валидността на клаузите, в които
същата е уговорена, е лишено от правен
интерес.
Налага се извод за недопустимост на инициираното от ищеца производство,
поради което същото подлежи на прекратяване на основание чл.130 от ГПК.
Поради изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.130 от ГПК производството по гр.дело № 2120/2017г. на ВРС, X – ти
състав, като недопустимо.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната
на ответника „***и ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: