Р Е
Ш Е Н И Е
№12 15.02.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдията Костова т.д.№257 по описа за
2017година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Контракт Инвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул. ”Средна
гора”, к-с „Панорама Бей 1“, ап. 41, представлявано от Д. И. Р. - управител,
чрез адв. Радка Тетрадова, вписана в БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
”Сердика” № 2Б, ет. 1 против: „ХИРОН 2004”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“
№ 2, ет. 1, представлявано от управителя Р. Р. Ч., с която се иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата
от 125 678 лева, главница по запис на заповед от 12.02.2012
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2016год.-
датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК пред БРС до окончателното
изплащане на сумата описани в исковата молба, за което са издадени заповед за
изпълнение от 11.08.2016 год. и
изпълнителен лист по ч.гр. д.3603/2016 г. на БРС. Претендират се направените в
заповедното производство съдебни разноски за държавна такса в размер на 2513,56
лева за първоинстанционно производство и 1256,78 лв. за въззивно производство,
както и разноските в настоящото
производство.
Твърди се, че на основание запис на заповед от
12.02.2012 г. „ХИРОН 2004” ЕООД се е задължило да заплати на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ”
ООД на негова заповед, без протест и разноски, в срок до 01.08.2013 г. сумата
от 125 678 лева (сто двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева).
Твърди се , че към датата на подаване на заявлението и
издаването на заповедта за изпълнение -
22.06.2016 год., дължимата сума по записа на заповед не е платена, въпреки че
падежът на задължението е настъпил, поради което по заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. 3603/2016 г. на
Районен съд Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
На основание издадения изпълнителен лист Контракт
Инвест ООД е образувало изп. д. 227/2016 год. на ЧСИ Трифон Димитров. Длъжникът
е уведомен чрез залепване на поканата за доброволно изпълнение, което
обстоятелство последния е оспорил и е депозирал възражение по реда на чл. 423 ГПК, което с определение № VІ-279/14.02.2017 год. по ч. гр. д.1900/2016 год. е
прието от въззивния съд, като депозирано в законоустановения срок. Наличието на
възражение обуславя правния интерес на ищеца от настоящото производство.
Ответникът, редовно уведомен , в срока за отговор
представя писмен такъв и сочи, че оспорва предявения иск по основание и размер
, като се оспорват следните обстоятелства: твърди се, че липсва каузално
правоотношение, което да е обезпечено с процесния запис на заповед, оспорва се
наличието на представителна власт на лицето , подписало от името на ответника
записа на заповед , като се твърди, че подписът е на лицето О. Н.. За него се
твърди, че е бил търговски пълномощник и по силата на чл.26, ал.2 от Търговския
закон се нуждае от изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения
, каквото упълномощаване не било налице. Твърди, че е налице общо
упълномощаване, извършено от управителя на ответното дружество , като
пълномощното не е обвързано със срок , нито е оттеглено, поради което не се
прилагат ограниченията на чл.26, ал.2 от ТЗ , защото подписалият записа не
е търговски пълномощник.
В допълнителна искова молба , ищецът твърди , че
записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на ищеца. По отношение на представителната власт на лицето ,
подписало записа се твърди, че същия не е търговски пълномощник , защото няма
доказателства за трудово или друго правоотношение , по силата на което
пълномощникът срещу възнаграждение да е осъществявал представителство на
ответното дружество. Ищецът изрично заявява, че основава претенцията си на
абстрактната сделка – запис на заповед , като не сочи наличието на каузална
сделка и констатира , че ответникът също не сочи наличието на такава каузална
сделка.
В допълнителния отговор се поддържат и допълнително се
мотивират възраженията, направени с
отговора на исковата молба .
В становище по допълнителния отговор се излагат доводи
против възраженията в допълнителния отговор.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице
процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват
процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените обективно
съединени установителни искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от
„Контракт Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Свети Влас, ул. ”Средна гора”, к-с „Панорама Бей 1“, ап. 41, представлявано от Д.
И. Р. - управител, чрез адв. Радка Тетрадова, вписана в БАК, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. ”Сердика” № 2Б, ет. 1 против: „ХИРОН 2004”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 2, ет. 1, представлявано от управителя Р. Р. Ч.,
с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника , че същият
дължи на ищеца сумата от 125
678лева, главница по запис на заповед
от 12.02.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2016год.- датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК пред БРС до
окончателното изплащане на сумата описани в исковата молба, за което са
издадени заповед за изпълнение от 11.08.2016
год. и изпълнителен лист по ч.гр. д.3603/2016 г. на БРС.
Претендират се направените в заповедното производство
съдебни разноски за държавна такса в размер на 2513,56 лева за
първоинстанционно производство и 1256,78 лв. за въззивно производство, както
и разноските в настоящото производство.
Страните не спорят по валидността на от външна страна
на представения запис на заповед от 02.12.2012 год., както не се спори, че
същият е подписан от О. К. Н.
Спорно между страните е дали това лице е имало
представителна власт да поеме от името на представляваното ответно дружество
менителничното задължение. С доклада по делото , съдът е указал на ответника ,
че с оглед на обстоятелството, че
ответникът твърди, че О. К. Н. е търговски пълномощник, то ответникът следва да
докаже това обстоятелство. В тежест на ответника е доказването на действия по
прекратяване на ограничаване или представителната власт по представеното и неоспорено пълномощно от
19.05.2010год. /л.7 от приложеното гр.д.№3235/2017г. на РС-Бургас/.
Не се спори, че в производство по чл.417 от ГПК е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2465/11.08.2016год.
по ч.гр.д №3603/2016 г. по описа на РС-Бургас,
срещу която заповед е подадено възражение, което обуславя правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
Не се спори и от представените доказателства се
установява, че е налице идентичност на претендираните вземания в заповедното
производство в настоящото производство.
От представените писмени доказателства към заявлението,
които не се оспорват от страните се установява, че на на 12.02.2012 г. ответното дружество, представлявано
по пълномощие от физическото лице О. К. Н., се е задължил да заплати сумата от 125
678лв. по запис на заповед, издаден в полза на ищеца. Падежът на записа на
заповед е 01.08.2013год. Не се спори от страните, че задължението не е
заплатено на падежа.
Оспорва се дължимостта на сумата по записа на заповед,
като се твърди, че не е налице каузална сделка, за обезпечаване на задължението
по която да е издаден записа на заповед. Ищецът не твърди наличие на каузалното
правоотношение.
Съгласно мотивите на ТР №4/2014 постановено по
т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС „Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение
на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане,
за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.“ Съгласно
същото решение при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая е направено общо оспорване, поради което съдът
намира за недоказано твърдението на ответника, че не дължи по процесният
запис на заповед.
По отношение на второто поддържано от ответника
възражение, а именно – липса на представителна власт на лицето , подписало като
пълномощник за ответното дружество , съдът намира същото за неоснователно със
следните аргументи :
На първо място в тежест на ответника е да докаже
твърдението си, че се касае за търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от
Търговския закон. По делото не са представени доказателства за наличие на
договорни отношения, нито за възмезден характер на правоотношенията между
ответното дружество и пълномощника, в изпълнение на които да е направено
упълномощаването по приложеното пълномощно от 19.05.2010год., с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя.
По дефиниция търговският пълномощник е лице,
упълномощено от търговеца да извършва описаните в пълномощното действия срещу
възнаграждение. При липса на доказателства за възмездност на сделката, която е
съществен елемент от търговското представителство не може да се приеме, че е
налице такова. В случай ,че представителят беше в трудово или друго възмездно
договорно правоотношение с ответника , по силата на което е бил упълномощен да
извършва търговски сделки , то ограниченията в представителната власт по чл.26,
ал.2 от Търговския закон биха изисквали изрично упълномощаване за подписване на
запис на заповед, защото такова се
изисква за поемане на менителнично задължение. При липса на доказателства за
възмездност сделката, не са налице и доказателства за търговското
упълномощаване.
Представеното пълномощно не е оспорено по отношение на
автентичността на подписа на упълномощителя , нито по отношение на датата на
същото. Няма представени доказателства, че същото е било оттеглено и че за
оттеглянето е уведомен пълномощника или че на оттеглянето е дадена каквато и да
е гласност.
Действително, след датата на упълномощаването,
управляващият дружеството -Е. К. е продал дяловете си в ответното дружество на
настоящия представляващ ответното дружество, но това обстоятелство не води
автоматично до прекратяване на упълномощаването, което се прекратява само при
оттегляне , прекратяване на дружеството-упълномощител или при смърт на
упълномощения, следователно подписалия записа на заповед е бил надлежно
упълномощен.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща
права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При
липса на доказана връзка с твърдяното от ответника каузално правоотношение и
при липса на съвпадане на доказаните платени суми по това каузално
правоотношение с дължимото по записа на заповед , съдът приема, че сумата от 125
678лв. е дължима на основание издаден запис на заповед. Същият е валиден от
външна страна и авторството му не е оспорено от длъжника.
С оглед на гореизложеното , съдът приема за
установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ,
ответникът е дължал плащане на сумата от
125 678лв. на основание издаден запис на заповед от 12.02.2012год. с падеж 01.08.2013год..
По отношение на претенцията за заплащането на законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на Заявлението по чл.417 ГПК, а именно 22.06.2016 г. до
окончателното изплащане на задълженията, съдът намира същата за основателна , с
оглед на дължимостта на вземането за главницата и акцесорния характер на
претенцията за законна лихва.
По отношение на разноските , направени от страните в
заповедното производство, същите са
поискани и са присъдени в заповедното
производство в размер на 2513,56лв, и 1256,78лв. , разноски в производството по
чл.423 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което следва да се присъдят и в настоящото
производство.
По отношение на претенцията за заплащането на сума в размер на 2513,56лв., представляващи
извършени разноски – внесена държавна такса в настоящото производство, съдът
намира същата за основателна с оглед основателността на претенцията.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Контракт Инвест“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул.
”Средна гора”, к-с „Панорама Бей 1“, ап. 41, представлявано от Д. И. Р. -
управител, чрез адв. Радка Тетрадова, вписана в БАК, съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. ”Сердика” № 2Б, ет. 1, че „ХИРОН 2004”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Конт Андрованти“ № 2, ет. 1, представлявано от управителя Р. Р. Ч., дължи на
ищеца сумата от 125 678лева, главница по запис на заповед от 12.02.2012
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2016год.-
датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК пред БРС до окончателното
изплащане на сумата описани в исковата молба, за което са издадени заповед за
изпълнение от 11.08.2016 год. и
изпълнителен лист по ч.гр. д.3603/2016 г. на БРС.
ОСЪЖДА „ХИРОН 2004”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Конт Андрованти“ № 2, ет. 1, представлявано от управителя Р. Р. Ч. да заплати
на „Контракт Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Свети Влас, ул. ”Средна гора”, к-с „Панорама Бей 1“, ап. 41, представлявано
от Д. И. Р. - управител, чрез адв. Радка Тетрадова, вписана в БАК, съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. ”Сердика” № 2Б, ет. 1, разноски в настоящото
производство в размер от 2513,56лв ., както
и разноски направени в заповедното производство и производството по чл.423 от ГПК в общ размер от 3770,34лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
БАС в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: