ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260177/26.11.2020
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно в.
гр. дело № 431/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Р.Я.Я., Д.А.М. и А.Д.А., всички чрез процесуален представител
адв. Е.С. против решение № 98/24.07.2020г. на ОС – Разград, постановено по
гр.д. № 281/2018г., с което са уважени предявените срещу тях искове на КПКОНПИ
с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ЗПКОНПИ.
В жалбата се излагат
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
постановен в противоречие с материалния закон и константната съдебна практика.
Твърди се, че мотивите на съда са неясни, поради което и крайният извод за
основателност на исковите претенции е необоснован. Иска се отмяна на решението
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК
е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
С определение от
05.11.2020г. съдът е дал указания до въззвниците за отстраняване на
констатирани нередовности по въззивната жалба, които указания са изпълнени с
молба вх.№ 261873/24.11.2020г. С оглед на това настоящото производство е
процесуално допустимо.
Предмет на
първоинстанционното решение са предявени от КПКОНПИ против въззивниците искове
с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ЗПКОНПИ за отнемане на
незаконно придобито имущество на обща стойност 272 276.09 лева. С отговора
по чл.131 ГПК същите са оспорени с възражения за тяхната недопустимост /въпрос,
разрешен към настоящия момент с влязло в сила определение на АпС - Варна по ч.гр.д.
№ 209/2020г./, както и като неоснователни поради това, че липсва незаконно
придобито имущество, че получените суми чрез преводи от чужбина не съставляват
имущество, а „доход“, както и че се иска отнемане на неналични към момента на
предявяване на иска парични средства.
На настоящия състав е служебно известно, че с
определение № 8181/02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. Софийски градски съд е
отправил до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване по следните
въпроси:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката
по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е
генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като
условие за конфискацията, съществуването на пряка или косвена връзка между
правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото
имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица
(физически и юридически), придобити възмездно или безвъзмездно от проверяваното
лице;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за
10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на
имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно
задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл.8 от Директива 2014/42/ЕС минимални
стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в
смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат
конфискация без наличие на предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата
предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу
съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съда)
или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл.8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено
лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай
като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от
наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2
от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство,
която:
·
създава презумпция за престъпен характер на имущество с
неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
·
създава презумпция за наличие на основателно
предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
·
размества доказателствената тежест за доказване на
произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за
проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не
на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е
възмездно;
·
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и
решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
·
размества доказателствената тежест за всички засегнати
лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото
осъждане;
·
допуска прилагането на методика за правно и икономическо
проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за
незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение
е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен
съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че
допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на
събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е
придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за
противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на
установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон
стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на
правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба като тази по главното производство, която въвежда необорима презумпция
относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.
2 ЗОПДНПИ (отм.);.
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл.6, параграф 2 и на чл.8,
параграф 1-10 от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и
предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните
трети лица?
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което към
момента е висящо.
Част от поставените въпроси са относими и към разрешаването на настоящия
правен спор.
Нормата на чл.267 ал.1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС
е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С
отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал.
1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на
Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд
на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да
отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси.
Ето защо и настоящото въззивното производство следва да бъде спряно, поради
което и на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА производството по в. гр. дело № 431/2020г. по описа на Апелативен съд-Варна
до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз, на основание
чл.633 вр. чл.631 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване по арг. от чл.631 ал.1, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.