№ 1560
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201529 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-0273-000043/23.02.2022 г.
на началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на П. Е. Б. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП тъй
като е дал кръвна проба за установяване на наличието на наркотични вещества и/или
техни аналози.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема
становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което
схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 04.02.2022 г. жалбоподателят П. Е. Б. бил водач на лек автомобил Мерцедес
Е 200 ЦДИ, с рег. № ***, собственост на „Мебели Ванита“ ООД. С него и спътника му
свид. Б. в 15:04 ч., Б. преминавал през с. Старо Железаре и се намирал на кръстовището
между ул. „1ва“ и ул. „3та“, където служебните си задължения изпълнявали свид. Н.Д.
и Д. К., служители на РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив. Същите спрели автомобила
и установили, че същият бил управляван от жалбоподателя Б.. У свид. Д. възникнало
съмнение за употреба на наркотици от страна на водача на лекия автомобил и решил да
извърши проверка. Поканил го за извършване на проверка за наркотици и алкохол.
1
Водачът започнал да се тества за алкохол, но батерията на уреда паднала и тестването
не могло да се извърши. След като служители донесли нова батерия тестването било
повторено и пробата била отрицателна, но това притеснило водача и същият отказал да
се тества за наркотици с техническо средство Dreager DRUGTEST 5000 с фабричен №
ARMD-0129. Бил съставен талон за изследване на кръвна проба № 0021260, който бил
връчен на водача, в 15.55 ч. и му били дадени 120 мин да посети болнично заведение –
УМБАЛ Свети Георги - Пловдив. На 04.02.2022 г. в 17:15 ч. П.Б. се явил в
горепосочено болнично заведение и от д-р П. К. била взета проба от кръв и урина за
изследване за наркотични вещества с номер на талона № 0021260. Същата била
изпратена за изследване в някоя от лабораториите на МБАЛ София, МБАЛ Варна,
ВМА или НИКК.
За отказа от тестване с техническо средство бил съставен АУАН и на база на
него било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба
в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Н.Д. - актосъставител, свид. В. Б. както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване №
0021260 от 04.02.2022 г., ЗППАМ, протокол *********-30000 за сервизна проверка на
DRUGTEST 5000, лист за преглед на пациент № 115/04.02.2022 г., ,писмо на УМБАЛ
СВ. Георги, оправомощителна заповед № 8121К-11228/16.07.2019 г. и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите като същите
са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се едни други и са в унисон с останалите
писмени доказателства, като са взаимодопълващи се и обективни. Съдът дава вяра на
събраните писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от гласните доказателствени средства
събрани по делото.
Тъй като не се оспорва фактическата обстановка съдът отчете презумтивнта
доказателствена сила на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел
очевидец. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Предоставена е възможност на жалбоподателя да направи възражение в момента на
съставянето му, когато е присъствал, и същият не се е възползвал от това си право.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия (т.3.8 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.), в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
2
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични
вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат
необходимия контрол.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че е отказал да бъде
проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Посочената норма
гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят НЕ Е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява се, че П. Е. Б. като водач на МПС лек автомобил Мерцедес Е 200
ЦДИ, с рег. № ***, на 04.02.2022 г. около 15.04 часа в с. Старо Железаре и се намирал
на кръстовището между ул. „1ва“ и ул. „3та“ е отказал да бъде пробван с техническо
средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „DRUG TEST 5000, но в даденото му в време в талон за
медицинско изследване е посетил и изпълнил предписанието да даде проба в
медицинско заведение.
Жалбоподателят не е изпълнил състава на нарушението при отказа да бъде
тестван с техническото средство. НЕПРАВИЛНО е преценено от
административнонаказаващия орган, че отказът на лицето да извърши химическо
изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта, чрез взимане на кръвна
проба, не е отделно нарушение. Това е едно и също нарушение и следва за да е
извършено нарушението да не са спазени и двете алтернативи на изпълнителното
деяние. В противен случай, както се установява от доказателствата по делото на
практика е изпълнена целта на закона и водачът е тестван за наличието на наркотични
вещества и техни аналози. Дори нещо повече. Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява
както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя
съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са – 1) отказът да бъде тестван
водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско
изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на
алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да
избере дали да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване.
В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив. Чл. 1 , ал. 3 на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози постановява, че концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
3
химико-токсикологични изследвания, като посочените начини са алтернативни и водят
до постигане на целите на наредбата.
Съдът, намира че разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП има за цел ангажирането
на административнонаказателната отговорност на лице, което отказва да бъде
установено наличието на наркотични вещества или техни аналози в организма му.
Нарушението е изпълнено тогава и лицето се санкционира за това, че липсва резултат
от изследване за наркотичните вещества, а не за изборът му на метод на изследване.
Именно защото е изпълнена целта на закона и лицето е било тествано за наличие на
наркотични вещества то съдът намира, че не е нарушено задължението визирано в
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като последица следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски възниква за жалбоподателя и такива
следва да му бъдат присъдени. По договор за правна помощ и съдействие
жалбоподателят доказва направени такива в размер на 600 лв. По направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на въззиваемата страна,
съдът намира, че същото се явява частично основателно, според фактическата и правна
сложност на казуса и положените процесуални усилия, доколкото разглеждането на
делото е протекло в 2 заседания и страните са свободни да договарят възнагражденията
съдът намира, че същият следва да бъде намален до 500 лв. с оглед това, че
минималното възнаграждение по чл. 18, ал.2 вр. с чл.7 , ал. 2 т. 2 от НМРАВ са в
размер на 370 лв., поради което следва да бъдат присъдени в определения размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0273-000043/23.02.2022 г. на
началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на П. Е. Б. с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, от Закона за движението по пътищата е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на П. Е. Б. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 500 лв., представляващи разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4