Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр.София, 03.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 03-ти май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ради Йорданов
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №228 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба на Л.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника им адвокат Георги Христов е предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество Д“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
На 11.01.2018г., около 10:15 часа, по третокласен път №3009, в посока на движение от гр.П. към гр.Е. се движи МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с peг. № СА 8206 СХ, управлявано от Георги Георгиев Петков. При наличие на остър завой, водачът на лекия автомобил губи контрол над управляваното от него превозно средство, излиза извън пътното платно и се преобръща в крайпътно дере. Вследствие на пътния инцидент е пострадала ищцата Л.Т., която е била пътник в лекия автомобил.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица с peг. №01/2018г., по описа на РУ на МВР - Е. По случая е образувано ДП №07/2018г., по описа на РУ на МВР - Е.
Непосредствено след настъпване на инцидента пострадалата е била откарана по спешност в УМБАЛ „С“ АД - гр.С., където била хоспитализирана за периода от 11.01.2018г. до 15.01.2018г. В лечебното заведение лекарите й поставили диагноза: контузия на гръдния кош и корема.
Поради продължаващите силни болки в дясната гръдна половина и кашлица с пристъпен характер, пострадалата посетила ДКЦ „С“ ЕООД. След проведени изследвания бил установен значителен плеврален излив в десен бял дроб.
Предвид последното, пациентката била насочена за хоспитализация. На 26.01.2018г. ищцата отново била приета в УМБАЛ „С“ АД - гр.С. След повторни изследвания било установено, че при пострадалата са налице множество счупвания на ребра в дясно - фрактура на II-ро, IV-то, V-тo и VI-тo ребра в дясно. Била извършена по спешност оперативна интервенция - двуактна плеврална пункция в областта на дясно 5-6 междуребрие по скапуларната линия. Били евакуирани 200 мл. кръв и 150 мл. трансудат. Болничният престой на ищцата продължил шест дни.
След изписването от болничното заведение пострадалата продължила лечението си в домашни условия. През възстановителния период Л.Ц.Т. страдала от силни болки в областта на счупените ребра при всяко движение, включително и при дишане. Това й пречело да се справя сама с ежедневните си битови дейности, поради което разчитала на близките си за задоволяване на ежедневните си потребности.
Поради силните болки ищцата страдала от нарушение на съня и затова приемала седативни и обезболяващи медикаменти. В резултат на преживяното ПТП, здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката й. Вследствие на изживения шок ищцата се оплаква от понижено настроение, тревожност и често се връща към спомена за инцидента.
Във връзка с лечението си, пострадалата е направила разходи за лечението си в общ размер на 149,91 лв. (сто четиридесет и девет лева и 91 ст.), за които разполага със следните счетоводни документи:
- Фактура №**********/15.01.2018г., издадена от „У“ АД, на стойност от 23,20 лв., касаеща разход за потребителска такса, ведно с фискален бон;
- Фактура №**********/28.01.2018г., издадена от „Б“ ЕООД, на стойност от 5,80 лв., касаеща разход за лекарства, ведно с фискален бон;
- Фактура №**********/28.01.2018г., издадена от „Б“ ЕООД, на стойност от 27,11 лв., касаеща разход за лекарства, ведно с фискален бон;
- Фактура №**********/01.02.2018г., издадена от УМБАЛ „С“ АД, на стойност от 34,80 лв., касаеща разход за потребителска такса, ведно с фискален бон;
- Фактура от дата 07.02.2018 г., издадена от ЕТ „Д“, на стойност от 39 лв., касаеща разход за медицинска услуга, ведно с фискален бон;
- Фактура от дата 20.02.2018 г., издадена от ЕТ „Д“, на стойност от 20 лв., касаеща разход за медицинска услуга, ведно с фискален бон.
Видно от Констативен протокол с пострадали лица с peг. №01/2018 г., по описа на РУ на МВР – Е., който е официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач, попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „З“ АД - застрахователна полица № BG/30/117001588976, валидна от 07.06.2017 г. до 06.06.2018 г.
Предвид гореизложеното, ищцата Л.Ц.Т., с Молба с вх. № 1847/23.07.2018г., по описа на „З“ АД, е отправила претенция до ответното застрахователно дружество „З“ АД за изплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 149,91 лв. (сто четиридесет и девет лева и 91 ст.) и неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева). Въз основа на молбата застрахователят образувал щета № 0801-0001681/2018-01. За да се произнесе по основателността на претенцията, ответникът, с Писмо с изх. № 3104 и Писмо с изх. № 3105 от 08.08.2018г., изискал от ищцата Л.Ц.Т. допълнителни писмени доказателства. С Молба с вх. № 2350/21.09.2018 г., по описа на „З“ АД, по преписката били представени заверени копия от документи, съставени в хода на образуваното по случая ДП № 07/2018 г„ по описа на РУ на МВР - гр. Е., а именно: прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум за посетено местопроизшествие, протокол за разпит на свидетел Л.Ц.Т. и протокол за разпит на свидетел Г.Г.П.
На 23.10.2018г. изтекъл срокът, предвиден в чл. 496, ал.1 КЗ, в който ответното дружество следвало да заплати на ищцата по доброволен ред застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, поради което за нея е налице правен интерес да претендира изплащането им по съдебен ред, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „З“ АД
Ето защо ищцата Л.Ц.Т. моли съда да осъди ответника „З“ АД да плати на Л.Ц.Т.:
· обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000,-лв. (петдесет хиляди лева), претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 11.01.2018 г., на третокласен път № 3009, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното плащане
· обезщетение за имуществени вреди в размер 149,91 лв. (сто четиридесет и девет лева и 91 ст.), претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 11.01.2018 г., на третокласен път № 3009, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното плащане.
Претендира направените разноски по делото, в цялост.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З“ АД е подал писмен отговор. Намира иска за допустим и частично основателен.
Счита исковата молба за главницата за доказана до 10000,-лв. за обезщетение за неимуществени вреди и за 149,91лв. за имуществени вреди за доказана. Оспорва иска за неимуществени вреди за неоснователен за горницата над 10 000лв. до пълната претендирана сума от 50000лв. Представя и моли да се приеме платежни документи за изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. и за 149,91лв. обезщетение за имуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан. Прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения.
Признава факта на застраховане на автомобил л.а. „Ситроен“, модел „Ц 3“, с peг. № СА 8206 СХ със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/30/117001588976 при „З“ АД.
„З“ АД оспорва изключителната вина на водача, предвид съпричиняването от страна на пострадалата.
Ответникът „З“ АД оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Ответникът „З“ АД оспорва настъпването на неимуществените вреди.
Ответникът „З“ АД оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищцата Л.Ц.Т. са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания.
На 11.01.2018г. Л.Т. е претърпяла ПТП като пътник в лек автомобил. По спешност е приета в Клиника по хирургия и лекувана четири дни, като на петия ден е изписана. От приложената епикриза се чете, че е била в съзнание, контактна. Консултирана е с неврохирирг и е била с нормален неврологичен статус. Направена е УЗД /ехографски преглед/ на коремни органи и е нямала данни за травма на корема.
Не става ясно как лекарите са пропуснали да видят счупването на четири броя ребра в дясната гръдна половина. Пациентката е изписана за домашно лечение, като е записано „Състоянието на болната се подобри, болковите оплаквания в гръдния кош значително намаляха. Изписва се раздвижена, афебрилна“.
Едва на тринадесетият ден след пътния инцидент Л.Т. е потърсила медицинска помощ - прегледана е от пулмолог и е установено, че има счупване на четири броя ребра от дясно и плеврален излив от същата страна. Приета е повторно в същата клиника, като съвсем логично възниква и въпросът защо не е приета веднага след инцидента в клиниката. На 23.01.2018 г. е прегледана от д-р С., а е постъпила за лечение в хирургията едва на 26.01.2018 г. В клиниката по хирургия е лекувана за втори път за период от шест дни и е изписана в добро общо състояние.
Няма представени медицински документи за прегледи, консултации и образни изследвания след 13.02.2018 г. Вторият представен болничен е до дата 24.02.2018 г., от което може да се направи извод, че Т. е била вече възстановена и се е върнала на работа.
Плевралният излив, около 450-500 мл. е видян едва при направените образни изследвания на 23.01.2018г., т.е. на тринадесетият ден след ПТП. Първите дни след получаване на травмата Т. е била на лечение в Клиниката по хирургия и при направените изследвания не са установени счупване на ребра и плеврален излив от дясната страна на гръдния кош.
При постъпването на 26.01.2018 г„ повторно в хирургията, Т. не е имала задух, не е имала температура, била е в леко увредено общо състояние, двете гръдни половини са участвали равномерно в акта на дишането, белият дроб е имал везикуларно дишане и единствено - отслабено в дясната белодробна основа (видно то Епикризата при повторната хоспитализация).
Количеството на плевралния излив не е било голямо, описани са в епикризата две пункции и евакуация на общо 350 мл. Въпреки останалото малко количество от излива Т. е изписана в добро общо състояние за лечение при домашно-амбулаторни условия. В следващите дни, вече при амбулаторни условия е доказано от направените ехографии, че количеството му е намалявало и след 13.01.2018г. тя не е правила контролни прегледи
Ответникът „З“ АД оспорва твърдението, че ищцата е търпяла силни болки, страдания и битови неудобства. От представените медицински документи -епикризи, е видно, че въпреки причинените травматични увреждания не са настъпили усложнения и пациентът се изписва в добро общо състояние, с подобрения.
Ответникът „З“ АД оспорва твърдението за понижено настроение, нарушения на съня и отражение върху психиката, причинени от процесното ПТП. Няма обективни данни, нито медицинска документация за подобно състояние.
Ответникът „З“ АД оспорва размера на претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в т. II от настоящия отговор. Обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Същото се явява прекомерно.
В българското законодателство и практика няма дефинирани точни параметри, въз основа на които да се калкулира обезщетение за неимуществени вреди. Съдебната практика е извела определени критерии, като отправни точки, които следва да се преценяват във всеки конкретен случай с оглед конкретните особености на случая: на вида и броя на уврежданията, на продължителността на оздравителния и възстановителния процес, на възможността за пълно възстановяване, респ. на опасността от липса на такава и наличие на необратими увреждания, на възрастта на пострадалия и т.н. Тези критерии трябва да бъдат съотнесени към конкретно увредено лице и въз основа на тях да се прецени в каква степен и продължителност ПТП е влошило качеството му на живот от преди инцидента. Целта на застрахователното обезщетение е да компенсира по някакъв начин нарушения стандарт и качество на живот от преди ПТП, а не да служи като източник на доходи и средство за печалба.
В срока по чл.372 ГПК ищцата Л.Ц.Т., представлявани от адв.Христов е подал допълнителна искова молба.
В нея не се оспорва обстоятелството, че ответникът е заплатил 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 149,91лв. за имуществени вреди. Въпреки последното обаче, законна лихва върху посочените не е била надлежно заплатена от страна на ответника, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда (01.11.2018 г.) до окончателното плащане (13.12.2018 г.). В тази насока, счита че при постановяване на съдебния акт, съдът следва да осъди „З“ АД да заплати на пострадалата законна лихва върху заплатените по доброволен ред суми, изчислена за период от 01.11.2018 г. - 13.12.2018 г.
Освен посоченото до
този момент, счита, че съдебният състав следва да присъди в полза на ищцата
сторените от нея разноски и върху платените по доброволен ред суми, тъй като в
случая ответникът е в забава, защото е дал повод за завеждане на настоящата
искова претенция - въпреки предоставеният му, съобразно чл. 496 КЗ срок, същият
е заплатил сумите едва след завеждане на исковото производство и респективно
ищцата не следва да бъде ощетявана за сметка на недобросъвестното поведение на
застрахователното дружество.
Наред с всичко
посочено до този момент, счита за неправилно твърдението на ответника, че
направеното плащане представлява справедлив еквивалент на претърпените от
доверителката ми неимуществени вреди, вследствие на процесния инцидент.
Заплатената сума е крайно недостатъчна да репарира всички изпитани от
пострадалата болки, страдания и битови неудобства предвид причинените увреди
във физическото и психическото й здравословно състояние. В тази насока, счита
претенцията на Л.Ц.Т. за претърпени
неимуществени вреди за горницата над 10 000 лв. до пълната претендирана сума от
50 000 лв. за основателна, като в хода на настоящото производство ще бъде
проведено пълно и главно доказване на всички заявени факти и обстоятелства.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата:
Твърди, че не е
налице съпричиняване от страна на увреденото лице. Възраженията на ответника за
наличие на принос на Л.Т. в настъпване на вредоносния резултат са неоснователни
и недоказани по своя характер.
По делото липсват
доказателства в насока, че ищцата с поведението си е нарушила императивни
разпоредби на ЗДвП, като е пътувала в процесния лек автомобил без поставен
обезопасителен колан, счита, че твърденията на ответника са необосновани. От
друга страна, ответното дружество носи доказателствена тежест да докаже
твърдението си за съпричиняване, при условията на пълно и главно доказване,
каквото понастоящем не е проведено.
Относно възражението на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от пострадалата:
Счита, че
възражението на ответното дружество за завишеност на исковата претенция, за
неоснователно. В тази връзка, ще бъде проведено пълно и главно доказване в
процеса.
Принципно положение
е, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера
на обезщетението. Физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с
пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква
същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото
лице.
В конкретния случай, телесните увреждания на пострадалата са свързани със силна болезненост (фрактури на 4 ребра) и са били животозастрашаващи (плеврален излив в белия дроб), като заедно с преживения стрес от инцидента имат значителното отражение върху психиката на ищцата.
Относно възражението за механизма на настъпване на процесния инцидент и липсата на вина от страна на водача на застрахованото при ответника МПС за неговото осъществяване.
Ищцата Л.Ц.Т. счита за несъстоятелни възраженията на ответника относно механизма на настъпване на процесното произшествие. Във същото време ответникът не посочва друг механизъм на ПТП, при които счита, че действително е настъпил пътния инцидент.
От друга страна, за установяване на обстоятелствата около произшествието, ищцата вече е ангажирала писмени доказателства - Констативен протокол с пострадали лица с peг. № 01/2018 г., по описа на РУ на МВР - гр. Е. Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, съставени в хода на ДП № 07/2018 г., по описа на РУ на МВР от който е видно, че на процесната дата е настъпило ПТП и кои са били участниците в него. Релевирано е и доказателствено искане за разпит на свидетел очевидец на инцидента, чрез които по категоричен и безспорен начин ще бъдат установени всички обстоятелства около настъпилия инцидент, неговият механизъм, както и причинната връзка между увреждащото събитие и настъпилите вреди за доверителката ни.
На следващо място, тук следва изрично да се посочи, че доколкото застрахователното дружество е оспорило и наличието на виновно поведение от страна на водача на лек автомобил с марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с per. № СА 8206 СХ – Г.Г.П., за настъпване на ПТП, то ответникът следва ангажира доказателства в тази насока. Предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, вината при извършен деликт се предполага във всички случаи. Посочената презумпция, може да се обори само с пълно главно доказване на обстоятелствата, които я изключват. Към настоящия момент, обаче, доказване в тази насока не е извършено.
Относно възражението за липса на претърпени неимуществени вреди в посочения от ищцата размер и интензитет, както и наличието на причинна връзка между вредоносното събитие и констатираните вреди:
В хода на производството са приобщени редица медицински документи, касаещи състоянието на ищцата непосредствено след настъпилия инцидент, както и такива, съставяни през време на възстановяването й. От последните е видно, че при пострадалата са били надлежно констатирани телесни увреди контузия на гръдния кош и корема, плеврален излив в десен бял дроб, както и множество счупвания на ребра в дясно - фрактура на II-ро, IV-то, V-тo и VI-то ребра в дясно. Последните са наложили многократно хоспитализиране на пострадалата, с оглед на нейното лечение, както и продължително възстановяване в домашни условия. Предвид изложеното, счита, че в хода на производството не възниква съмнение, досежно причинната връзка между пътния инцидент и заявените вреди.
От друга страна, с оглед установяване на претърпените болки и страдания, както и битови затруднения на Л.Ц.Т., предвид получените телесни увреди, с исковата молба е направено доказателствено искане, както за допускане на съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси относно периода на възстановяване и лечение, така и е ангажирано искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане, посредством чийто показания ще бъдат установени всички посочени в исковата молба обстоятелства относно затрудненията, които е изпитвала и продължава да изпитва пострадалата, вследствие на увредите в здравословното й състояние.
Относно твърдението на ответника за липса на причинна връзка между настъпилия пътен инцидент и част от получените телесни увреди.
Счита за несъстоятелно твърдението на ответника, че фрактурите на II-ро, IV- то, V-то и VI-то ребра в дясно, както и плевралния излив в десния бял дроб, не са получени от пострадалата вследствие на претърпения инцидент. В хода на производството е поискано да бъде допусната съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице след като се запознае с приобщената медицинска документация надлежно да отговори на въпроса за наличието или липсата на причинна връзка между констатираните при ищцата телесни увреди и пътния инцидент.
Посочената медицинска документация, както и заключението по съдебномедицинската експертиза ще предоставят точен отговор за това какъв е цялостният период на възстановяване на ищцата, интензитетът на претърпените от нея болки и страдания, както и сериозността на претърпените от нея увреди.
От друга страна, счита че с извършеното плащане от страна на застрахователя на сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, той е взел предвид и настъпилите фрактури на ребра и плеврален излив, тъй като едва ли за контузия на гръдния кош и корем би платил такова обезщетение. Т. е., извършеното частично плащане заведеното дело представлява частично признание на предявения иск за неимуществени вреди. Нещо повече, искът за имуществени вреди е признат изцяло, а в него за включени разходи, свързани именно с лечение на въпросните фрактури на ребра и плеврален излив. Противоречи на правната логиката, след като ответникът признава необходимите средства за лечение на дадени травми, да оспорва самото им настъпване.
Относно възражението, че ищцата не е търпяла силни болки и страдания, както и битови неудобства:
Не биха могли да бъдат споделени изводите на ответната страна, досежно липсата на обстоятелства, които да възпрепятстват ищцата от провеждането на нормалния й начин на живот в резултат на увреждането. Противоречи на житейската логика, че непосредствено след настъпилия пътен инцидент пострадалото лице е продължило да извършва в нормален обем трудовата си дейност и битови ангажираности. Точно обратното, след изписването от болницата, Л.Т. е продължила лечението си вкъщи, като същото несъмнено е преминало в първите дни след инцидента на легло. Констатираните още в лечебното заведение болки във фрактурите на ребрата, са попречили, както на концентрацията и съня й, така и на възможността сама да задоволява битовите си потребности.
В тази насока, счита, че вследствие на ПТП са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и битови неудобства, чиито характер, интензитет и продължителност ще бъдат установени в настоящето производство посредством приложената медицинска документация, СМЕ и свидетелски показания.
Относно възражението на ответника, че ищцата не е претърпяла увреди в психиката:
Пътният инцидент несъмнено е дал отражение върху психическо състояние на пострадалото лице. В хода на съдебното производство ще бъде разпитан свидетел, посредством чийто показания ще бъдат установени всички претърпени негативни емоции, стрес и посттравматичен шок.
Отделно от това, принципно положение е, че пътнотранспортните инциденти се отличават от всички останали по това, че са свързани със силен стрес за участващите в тях хора. Те предизвикват емоционални, психични и физиологични реакции, с които често човек не може да се справи сам. Пътнотранспортните инциденти се случват неочаквано, застрашават пряко живота на пострадалите и често водят до необратими последствия. Според изследванията извършени в тази насока, шест до дванадесет часа след катастрофата, психологичните прояви на посттравматичния стрес започват да се засилват. С отдалечаването във времето от инцидента, интензивността на тези състояния привидно намалява, но реално обсебват цялата личност и изменят поведението на пострадалия и съществува реална опасност от развитие на посттравматично стресово разстройство. Неговите симптоми могат да се проявят от 2 дни до 6 месеца след катастрофата. От изложеното следва, че негативното отражение върху личността на пострадалите лица следва да се предполага във всички случаи на настъпили пътни инциденти.
По възражението на ответника относно завишеност на размера на предявения иск намира възражението за неоснователно.
Ответникът „З“ АД в срока по чл.373 ГПК не е представил допълнителен отговор.
В съдебно заседание на 03.05.2019г. ищцата извърши отказ от иска за имуществени вреди, поради заплащането им от страна на ответника и производството по отношение на имуществените вреди в размер на 149,91лв. е прекратено.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, на 11.01.2018г., около 10:15 часа, по третокласен път №3009, в посока на движение от гр.П. към гр.Е. се движи МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с peг. № СА 8206 СХ, управлявано от Г.Г.П. При наличие на остър завой, водачът губи контрол над управляваното от него превозно средство, излиза извън пътното платно и се преобръща в крайпътно дере. Вследствие на пътния инцидент е пострадала ищцата Л.Т., която е била пътник в лекия автомобил.
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от която автомобилът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Не може да се установи скоростта, с която се е движил но в условията на хоризонтална крива е задействал спирачките, което е довело до допълнително поднасяне на автомобила. Автомобилът е оборудван с предпазни колани за всички места.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която пострадалата Л.Ц.Т. е получила контузия на гръдния кош, съпроводено със счупване на ребра от второ до шесто в дясно. Усложнение, изразяващо се в плеврален излив 350мл.Приемана двукратно в Клиниката по хирургия на болницата Света Анна, с извършена двукратна плеврална пункция с евакуация на излива.Уврежданията са в причинна връзка с процесното ПТП. При счупване на повече от две ребра възстановителният период е от месец, месец и половина. Поради богатата инервираност на плевралните листове, счупването на ребра е съпроводено с значителни по интензитет болки и страдания при всяко вдишване и издишване и при промяна на положението на тялото. Получените травми биха се получили независимо от поставянето или не на предпазния колан. Уврежданията са се получили при установяването на автомобила в дърветата и контакт на пострадалата в дясната част на автомобила между вратите и колонката.
По делото се разпита свидетелката Ц.И., дъщеря на пострадалата. Същия ден на 11.01.2018г. е разбрала за катастрофата, при която е пострадала майка й. Л.Ц.Т. била закарана първоначално в болницата в Етрополе, а оттам в УМБАЛ „С“. Там я е видяла, като Л.Т. е имала травма на главата, счупени ребра и силни болки. Била е контактна, но трудно е дишала и говорила. Свидетелката се е грижила за нея след изписването от болницата, като първите три, четири месеца са били най-трудни. Имала е панически атаки, сънувала е кошмари, състоянието й не е позволявало да спи нормално, да извършва физически труд. И понастоящем изпитва страх от пътуване.
Страните не спорят по отношение на факта за застраховане на автомобил л.а. „Ситроен“, модел „Ц 3“, с peг. №СА 8206 СХ със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/30/117001588976 при „ЗАД ДБЖЗ“ АД към момента на настъпване на ПТП 11.01.2018г.
Ответникът „ЗАД ДБЖЗ“ АД на 13.12.2018г. е заплатил в хода на съдебния процес на ищцата сумата 10000лв., обезщетение за неимуществени вреди и 149,91лв. обезщетение за имуществени вреди.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увредено лице Л.Ц.Т. е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквента Г.Г.П., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от събраните доказателства и в частност съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установява настъпването на ПТП на 11.01.2018г., при което ищцата Л.Ц.Т. е получила множество счупвания на ребра в дясно - фрактура на II-ро, IV-то, V-тo и VI-тo ребра в дясно. Извършена по спешност оперативна интервенция - двуактна плеврална пункция в областта на дясно 5-6 междуребрие по скапуларната линия. Били евакуирани 200 мл. кръв и 150 мл. трансудат. Констатираните увреждания са в резултат на настъпилото ПТП.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на Георги Георгиев Петков и получените увреждания на пострадалата Л.Ц.Т..
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на средна телесна повреда счупвания на ребра от второ до шесто в дясно, придружени с значителни по интензитет болки и страдания, съобразно заключението на СМЕ и разпита на свидетелката Илиева.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, като искът следва да се уважи в размер на 30 000лв. предвид доброволното плащане извършено от ответника в хода на съдебния процес в размер на 10000лв. За разликата до пълния размер от 50 000 лв. е неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника „З“ АД за наличие на съпричиняване. С поведението си пострадалата Л.Ц.Т. не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като видно от експертизата предпазният колан не може да предотврати и предпази пострадалата при този механизъм на настъпване на ПТП.
Ето защо съдът намира предявения от Л.Ц.Т. срещу „З“ АД иск с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателен в посочения по горе размер.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на Л.Ц.Т., следва да се присъдят разноски в размер на 2240,-лв., съобразно уважената част от исковете. Не е основателно възражението на ответника „З“ АД за прекомерност да договореното възнаграждение на пълномощника на ищцата, тъй като съответства на определеното в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата Л.Ц.Т. следва да понесе направените от ответника „З“ АД разноски в размер на 160,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът „З“ АД следва да бъде осъден да заплати на СОС общо 1200,-лв. (дължимата държавна такса 1200,-лв. върху уважения размер.)
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, „З“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** по сметка IBAN ***,-лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.01.2018г., на третокласен път №3009, в района на гр.Ет., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба 01.11.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, „З“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2240,-лв. (две хиляди двеста и четиридесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Л.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „З“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 160,-лв. (сто и шестдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. Бул.Витоша №2 сумата 1200,-лв. (хиляда и двеста лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.
СЪДИЯ: