РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. гр. Хасково, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100572 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер и Жанет
Петкова Стойчева за признаване за установено съществуването на вземания
против Г. С. В., ЕГН ********** от с.******. За претендираните суми е
издадена заповед № 814 от 18.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2615 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Хасково.
В исковата молба се посочва, че на 16.11.2021г. ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК пред Районен съд Хасково за свои вземания към ответницата, по което
било образувано ч.гр.д. № 2615/2021г. По същото била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което ищецът подавал настоящата искова молба на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
1
Твърди се, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, ищецът продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
През процесния период действали Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от тях, същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия на дружеството били публикувани на сайта
на дружеството в интернет.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният
снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. До момента ответницата не била упражнила това свое право на
промяна на доставчика на електроенергия. Тя като физическо лице имала
качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби
на Закона за енергетиката, като присъединен на ниво ниско напрежение
клиент, видно от вида на обекта му - жилище.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от общите условия снабдяването с ел. енергия
започвало след подаване на заявление-декларация за започване продажба на
ел.енергия до крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата на
оператора на разпределителната мрежа „Електроразпределение Юг“ ЕАД. С
тези документи клиентът заявявал желанието си да бъде снабдяван с
електроенергия от крайния снабдител – ищцовото дружество и да му бъдат
предоставяни мрежови услуги от него, идентифицирал се като клиент и
индивидуализирал обекта си. В изпълнение на горното ответницата била
подала заявление- декларация за започване продажба на електрическа енергия
и декларация за достъп до мрежата на 08.09.2021г. По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответницата с ИТН 1529165, находящ се в
**********, като за същата бил открит клиентски номер ********* в
качеството й на съсобственик на обекта, съгласно Нотариален акт, вписан под
2
акт № 56, том 8, дело № 1125/2020г. От своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, ответницата се била задължила да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същите. Освен това се
посочва че, в чл. 27, ал. 1 от общите условия било предвидено, че при
неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В исковата молба се поддържа още, че в изпълнение на своите
задължения ищецът доставил на обекта на ответницата за периода
02.11.2020г. - 01.02.2021 г. електроенергия на обща стойност 130,46 лв, която
до този момент не била заплатена. Поради изпадането си в забава,
ответницата дължала и законна лихва в общ размер от 11,09 лв. за периода
22.12.2020г. - 15.11.2021г., като законната лихва за забава се дължала по всяка
една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство, на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3,
предложение 3-то от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на
фактурата бил посочен в нея, а издадените фактури, техният падеж и период,
както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава били подробно
описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на
ответницата.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2615 по описа за 2021 г. на РС-
Хасково, а именно - за сумата в размер на 130,46 лв.- главница,
представляваща стойността на консумираната от обекта на ответницата
електрическа енергия за периода 02.11.2020г. - 01.02.2021г. и сумата в размер
на 11, 09 лв. - представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода 22.12.2020г. – 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 16.11.2021г., до окончателното й изплащане. Претендират
се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
С молба с вх. рег. № 17037 от 20.07.2022 г. ищецът е заявил, че след
образуване на делото, ответникът е извършил доброволно плащане, с което е
погасил задълженията си за консумирана ел. енергия и обезщетението за
3
забава. Заплатени били и претендираните разноски по настоящото дело и по
ч.гр. д. № 2615 по описа за 2021 г. на РС Хасково като в тази връзка поддържа
неоснователност на иска поради извършеното плащане, вкл. и в частта на
разноските.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен
отговор на искова молба от ответника, последният, редовно призован не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото Заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия от „ЕВН- България Електроснабдяване“
ЕАД в качеството си на краен снабдител от Г. С. В. от 08.09.2021 г. и
Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД от Г. С. В. от 08.09.2021 г. се установява, че
при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида
на името на ответника с клиентски номер ********* относно обект на
потребление с ИТН 1529165, находящ се в гр. **********.
Според представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №106, том I, рег. № 2485, дело №80 от 2020г. от 05.06.2020г.
на нотариус с рег. № 698 на НКРБ Д. С., ответникът Г. С. В. е закупила
самостоятелен обект с идентификатор № 77195.735.52.12.10 – жилище,
апартамент, с административен адрес: *******.
Видно от препис-извлечение от сметка на името на ответника за този
обект на потребление, издадено от ищцовото дружество, ответникът му
дължи сумата от общо 141.55 лв., от която главница от 130.46 лв. за периода
02.11.2020 г. - 01.02.2021 г. и лихва от 11.09 лв. за периода 22.12.2020 г. -
15.11.2021 г., по фактури, приобщени към доказателствения материал по
делото, а именно: № **********, с посочен падеж 21.12.2020 г., главница от
41.81 лева за отчетен период 02.11.2020 г. - 01.12.2020 г.; № **********, с
посочен падеж 20.01.2021 г., главница от 78.26 лева за отчетен период
02.12.2020 г. - 01.01.2021 г. и просрочени стари задължения 41.81 лева на
обща стойност 120.07 лева; и № **********, с посочен падеж 22.02.2021 г.,
главница от 10.39 лева за отчетен период 02.01.2021 г. - 01.02.2021 г. и
4
просрочени стари задължения 120.07 лева на обща стойност 130.46 лева.
И трите фактури са издадени на името на ответницата за
горепосочените обект на потребление, ИТН и клиентски номер. Никоя от
фактурите не е подписана от страните в настоящото производство, като всяка
от тях сочи, че представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа
и детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. № 2615 по описа за 2021 г. на РС
Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява още, че въз основа на заявление с вх.рег. № 10353/16.11.2021 г.,
пощенско клеймо от 15.11.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед № 814 от 18.11.2021 г. за процесните суми в размер от
130.46 лева и 11.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 15.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00
лв. за заплащане на държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът е основал вземането си на фактите и
обстоятелствата, които сочи и по настоящия си иск. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от
28.02.2022 г., връчено на ищеца на 11.03.2022 г., е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от
съобщението като последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 422
ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни поради следните
съображения:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че при ищеца като краен снабдител на
5
електрическа енергия, е открита партида на ответника, като потребител, с
клиентски номер ********* относно обект на потребление с ИТН 1529165,
находящ се в гр. *****. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 106, том I, рег. № 2485, дело №80 от 2020г. от 05.06.2020г. на
нотариус с рег. № 698 на НКРБ Д. С. се установява, че ответника Г. С. В. е
собственик на имота, представляващ жилище – апартамент.
След анализ на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
именно ответникът следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на
стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния
период от време. Настоящият спор има за предмет правоотношения по повод
на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла
на чл.98а ЗЕ. Съгласно §1 т. 27г (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), вр. т.27б от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т.41б (нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите ДР,
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на
ищцовото дружество – ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Според чл.1 т.4 от ОУ, понятието «клиент» се
разбира както в своето значение на «мрежови клиент», така и в значението на
«потребител на електрическа енергия», като потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно,
задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа енергия по
договор по чл.98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава някое от
горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ.
По делото се установи категорично, че ответникът Г. С. В. е собственик
на процесния имот, при което през процесния период тя има качеството на
краен клиент или потребител на ел.енергия за битови нужди или на
енергийни услуги. Ето защо, съдът приема, че тя има задължението по чл.11
ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят е длъжен да заплаща на
продавача стойността на консумираната в обекта електрическа енергия и
6
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение – по отношение на процесния обект и за посочения период.
Следователно, установява се при условията на главно и пълно доказване
основателността на предявените при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С молба с вх. рег. № 17037 от 20.07.2022 г. обаче ищецът е заявил, че
след образуване на делото, ответникът е извършил доброволно плащане, с
което е погасил задълженията си за консумирана ел. енергия и обезщетението
за забава. Заплатени били и претендираните разноски по настоящото дело и
по ч.гр. д. № 2615 по описа за 2021 г. на РС Хасково.
При това положение, макар и да не са представени писмени
доказателства за това и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното
плащане, вкл. не следва да се присъждат и разноски на ищеца по заповедното
и по настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД искове, за признаване съществуване
на вземане на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер и Жанет
Петкова Стойчева спрямо Г. С. В., ЕГН ********** от с.******, за следните
суми: сумата от 130.46 лева, представляваща стойността на електрическа
енергия, доставена за периода от 02.11.2020 г. до 01.02.2021 г. по партидата с
клиентски номер *********, отнасяща се до обект на потребление с ИТН:
1529165, находящ се на адрес: *******, *******; сумата от 11.09 лева –
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от
22.12.2020 г. до 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
7
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2615 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Хасково - 15.11.2021 г., до окончателното й изплащане, както и за
направените по ч. гр. д. № 2615 по описа за 2021 г. на Районен съд – Хасково
и по настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
8