№ 262
гр. Варна , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500043 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, действащо чрез ю.к. В.М., срещу разпореждане
№271960/25.11.2020г., постановено по ч.гр.д. №12700 по описа за 2020г. на ВРС, в частта, в
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. Варна, за сумата от
42.38 лева (четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
административни разноски, сумата от 308.80 лева (триста и осем лева и осемдесет
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 30.01.2019 г.,
сумата от 129.97 лева (сто двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 21.02.2019 г. до 17.09.2020 г.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане.
Жалбоподателят счита, че неправилно е прието, че на длъжника не е предоставено право на
избор и възможност за индивидуално договаряне, тъй като предоставянето на обезпечение
не било задължително условие за сключването на договора и ОУ уреждали възможност на
потребителя да осигури по свой избор предоставянето на обезпечение. Излага, че наличието
на свързаност между Кредисимо и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД не води до нищожност на договора
за предоставяне на поръчителство. Оспорва извода на ВРС, че възнаграждението по
1
договора за поръчителство цели заобикаляне на ЗПК. Неправилно било прието от
първоинстанционния съд, че вземанията на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД следва да се включат в ГПР.
Оспорва като неправилни изводите на съда, че претендираните административни разноски
не съответствали на чл.33 от ЗПК и противоречали на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, тъй като това
били сторени разходи за извънсъдебно събиране на просрочено вземане и не попадали в
обхвата на чл.33.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №12700/2020г. на Районен съд Варна, е образувано
по заявление на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Р. К., ЕГН ********** от гр.
Варна, за следните суми: сумата от 1200,00 лв., представляваща главница по договор за
кредит № 1223213 от 30.01.2019 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД,
обезпечен чрез договор за поръчителство от 30.01.2019 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД
и длъжника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 09.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 355,80 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от
30.01.2019 г. до 20.04.2020 г., сумата от 42,38 лв., представляваща административни
разноски по кредита, сумата от 153,34 лв., представляваща наказателна лихва в размер на
законната лихва за забава, начислена за периода от 21.02.2019 г. до 17.09.2020 г. и 129,97 лв.
законна лихва върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода от
21.02.2019 г. до 17.09.2020 г., които суми са заплатени от заявителя „Ай тръст“ ЕООД в
полза на „Кредисимо“ ЕАД на 24.09.2020 г., както и сумата от 308,80 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство от 30.01.2019 г. Изрично в т.12 от
заявлението и в подадените уточнителни молби е конкретизирано искането по отношение на
фактите, от които то произтича.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният
съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК, считайки
договорът за поръчителство за недействителен като сключен в нарушение на императивните
норми на ЗПК и ЗЗП, както и че уговорената клауза за административни разноски
противоречала на императивната норма на чл.10а, ал.1 и чл.33 от ЗПК.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.
2
Съгласно уточненията, направени от заявителя в т.12 от заявлението и
уточнителните молби, е видно, че по силата на сключения договор за поръчителство
заявителят се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния
към трето лице - кредитодател по договор за кредит, а кредитополучателят се е задължил за
срока на ползване на кредита (възлизащ в размер на 1200 лева) да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер и при условията съгласно Приложение №1 към договора, а именно в размер
на 103.72 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, което в случая с оглед
договорения период на връщане на кредита се равнява на сумата от 1555.80 лева за целия срок на
договора. Задължение на съда, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, е да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави. Макар и страните да могат свободно да
договарят съдържанието на сключваните от тях сделки, но тази свобода не е неограничена
съгласно чл.9 ЗЗД. П реценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Понятието „добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст" ЕООД да му предостави поръчителство, а напротив същият е
напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител. Установява се от служебно
извършената справка в търговския регистър, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на одобреното от него дружество - поръчител „Ай Тръст" ЕООД.
Безспорно е също така, че поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект,
разполага и със защитата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от
датата на плащането.
При тези фактически и правни констатации обосновано следва да се приеме, че
поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от
предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителството в сравнение с размера на дълга, който обезпечава, е абсолютно необоснован и
несъответен на този риск, поради което и в тази си част сключения между длъжника и поръчителя
- заявител „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство в частта, касаеща
уговореното възнаграждение, е нищожен като сключен при неравностойни престации,
представляващо случай на неспазване на добрите нрави. Ето защо на основание чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК заповед за изпълнение за търсеното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство и обезщетението за забава върху него, не може да бъде издадена.
Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от 30.01.2019г. в
частта, в която е договорено възнаграждение, не се отразява на валидно сключения договор за
поръчителство между кредитора „Кредисимо“ АД и дружеството - поръчител „Ай Тръст" ЕООД.
В случая със заявлението е заявена и претенция за административни разходи.
Макар и в сочената от заявителя разпоредба на чл.2.6, раздел VIII от ОУ да е предвидено
правото на кредитора да води кореспонденция с кредитополучателя, провежда телефонни
разговори и изпраща ел.съобщения и писма, то не е налице вменено на длъжника задължение
да заплаща съответните извънсъдебни разходи.
3
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №271960/25.11.2020г., постановено по
ч.гр.д. №12700 по описа за 2020г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Р. К., ЕГН
********** от гр. Варна, за сумата от 42.38 лева (четиридесет и два лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща административни разноски, сумата от 308.80 лева (триста и осем
лева и осемдесет стотинки), представляваща възнаграждение по договор за поръчителство
от 30.01.2019 г., сумата от 129.97 лева (сто двадесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 21.02.2019 г. до 17.09.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4