Р Е Ш Е Н И Е № 258
Гр.Сливен, 29.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети юни,
през две хиляди двадесет и трета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева и при участието на прокурора
…….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска
адм.д. № 466 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „Аргос“ ООД, ЕИК *********, с адрес г. С., у. „В.“ № ***, представлявано от у. Й.С.Й. против Акт за установяване на задължение № АУ001754-1 от 23.08.2022 г. и. от Ж. К. на д. и. в Д. "М. д. и т." потвърден с Решение № НОМ 296 от 29.11.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община С., с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл.1, ал. 2, чл.4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 498,79 лв., от които 327,67 лв. главница и лихви към датата на издаване на Акта /23.08.2022 г./ в размер на 171,12 лв., във връзка с подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ.
С жалбата се оспорва целия административен акт, като незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че актът е незаконосъобразен, тъй като на дружеството се вменявали неоснователно допълнителни задължения за цялото I - во шестмесечие на 2017 г., което било в разрез с установените изисквания на закона, свързани с датата на прекратяване на собствеността на превозното средство, което е станала на 27.01.2017г. МПС било регистрирано в информационната система на ***, поради което било невъзможно да се формират задължения както в България, така и в ***. Това, че ОД на МВР – С. е прекратил неправомерно регистрацията към 01.06.2017г., при получено уведомление на 3.06.2017 г. от ***, а не към дата на направената смяна на собствеността, не било основание да се търсят допълнителни и дублиращи се задължения за този автомобил. Тази информация се събирала по служебен път и жалбоподателят не бил длъжен да подава заявление към Д-я „Местни данъци и такси" – С. за настъпилата промяна.Твърди се, че служителите не са отразили екологичната категория на МПС, от което следвало, че има и не съответствие в изчисляването на данъка. Прави се искане съдът да отмени АУЗ.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от п. по п. – адв. Д.П. ***. Поддържа се искането да отмяна на акта. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски, за което прилага списък.
Административният орган - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община С., чрез п. си п. А.О. – г. е., с п. ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Пред Дирекция МДТ С. от „Аргос“ ООД, г. С., представлявано от у. Й.С.Й. е подадена Декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 7508/23.08.2016 г., с която е декларирано право на собственост върху лек автомобил, марка „Ауди“, модел "Q7" с мощност 257 кВ и година на производство 2006 г. рег. № ******** /л.34/. Приложено е свидетелство за регистрация, част І № *********, издадено на 26.05.2006 г. от МВР – Република България, удостоверяващо регистриране на посочения автомобил на „Аргос“ ООД с номер на шасито: *****************; номер на двигателя: ********* /л. 35/. Посочения лек автомобил е регистриран на името на дружеството-жалбоподател от 26.05.2006г., съгласно посоченото свидетелство за регистрация част І.
Регистрацията на посочения автомобил на името на дружеството е била прекратена на 01.06.2017г., съгласно справка по история на ПС рег. №. ******** и. на 17.02.2023 г. от с. на с. "П. п." Д. С. – л. 58-гръб. Прекратяването на регистрацията е извършено служебно, въз основа на изпратено до Директорите на ОДМВР и СДВР писмо рег. № 3286р-21385/23.05.2017 г., във връзка с получено в Главна дирекция „Национална полиция“ писмо от компетентните органи на ***, съдържащо информация за пререгистрация във *** на превозни средства с предишна регистрация в Република България /л.59/. Изпратено е писмо до оспорващото дружество, че съгласно чл.18б, ал.1, т. 1, във връзка с чл. 18, т. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, че служебно е прекратена регистрацията на МПС с рег. № ********, поради причина регистрация в д. д. ч. /л.62/.
На 23.08.2022 г. е съставен Акт за установяване на задължение № АУ001754-1 от 23.08.2022 г. и. от Ж. К. на д. и. в Д. МДТ при Община С., с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл.1, ал. 2, чл.4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ са установени задължения на „Аргос“ ООД за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 498,79 лв., от които 327,67 лв. главница и лихви към датата на издаване на Акта /23.08.2022 г./ в размер на 171,12 лв., във връзка с подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ.
Актът е връчен на оспорващия на 14.10.2022 г. /л.20/ и в срока за обжалване на 17.10.2022 г. управителят на дружеството подава възражение срещу него с вх. № 270/ л. 17/. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция "МДТ" при Община С., който се е произнесъл с решение № НОМ 296 от 29.11.2022 г. /л.8/, като е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил акта. Решението е връчено на 30.11.2022 г., за което по делото е приложена разписка/л.9/. Жалбата срещу АУЗ, потвърден с решението на Директор на Дирекция "МДТ" при Община С., е подадена чрез административния орган до АС - Сливен на 12.12.2022 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство/л.5/.
По делото е приобщена Наредбата за определянето размера на местните данъци на Община С. /л.41/. Съгласно чл. 13 от същата наредба годишния размер на данъка върху превозните средства за 2017г. зависи от мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, като за леки автомобили с мощност над 110 кw е 1,70 лв. за 1 кw и за автомобили над 5 до 14 години коефициентът е 1,5.
По делото е назначена, изслушана и приета икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.И. със с. „С. и к.“, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано, мотивирано и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно заключението на вещото лице дължимия данък за процесния автомобил за 2017 г. е 655,35 лева. Към датата на прехвърляне на автомобила 23.01.2017 г. данъкът следва да бъде изчислен пропорционално за един месец: 655,35 лв. / 12 мес. X 1 мес. = 54,61 лв. Към датата на промяната на регистрацията 13.04.2017 г. данъкът следва да бъде изчислен пропорционално за 4 месеца: 655,35 лв. / 12 мес. X 4 мес. = 218,45 лв. Към датата на прекратяване на регистрацията в регистъра на превозните средства на МВР 01.06.2017 г., данъкът следва да бъде изчислен пропорционално за 6 месеца: 655,35 лв. / 12 мес. X 6 мес. = 327,67 лв. Лихвата за забава от 01.07.2017 г. до датата на издаване на процесния АУЗ за задължението към дата 23.01.2017 г. е 28,52 лева; за задължението към дата 13.04.2017 г. – 114,08 лева и за задължението към дата 01.06.2017 г. е в размер на 171,12 лева. Относно представеният документ от оспорващото дружество, издаден от М. с. К., вещото лице посочва, че представлява уведомително писмо до собственика на процесния лек автомобил, марка „Ауди", модел "Q7" за задължението за данък МПС в размер на 283,00 евро, като задължението е изчислено от дата 13.04.2017 г. Събирането се извършва чрез метод на плащане „директен дебит", т.е. сумата ще бъде удържана от посочената в писмото сметка на собственика на автомобила не по късно от 24.05.2017 г., а датата на падежа на задължението е 20.04.2017 г.
По делото са приобщени: заповед №РД15-1163/18.06.2021г., с която на основание чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ Кмета на Община С. е определил Ж. П. К. с. в о. а. С. за с., който и. п. и з. на о. по п. по ДОПК /л.15/; превод от н. на договор от 23.01.2017 г. с продавач „Аргос“ ООД и к. Д. Р. Б., с който се удостоверява, че к. е к. ПС марка AUDI Q 7-4.2, първо пускане в движение: 25.05.2006; номер на шасито: ****************; номер на двигателя:*********; писмо от Главна митническа служба К. до г. Ф. Б. за данъчно облагане на с. му МПС с рег. номер ********; удостоверения за постоянен и настоящ адрес на лицето Д. Р. Б. и превод на социално осигурителна карта на Д. Ч.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, така и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал.3 от ДОПК/.Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
В случая със Заповед № РД15-1163/18.06.2021г. на кмета на Община С. са определени на основание чл. 44, ал.1, т.2 от ЗМСМА вр. чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ органите по приходите, които да извършват установяването събирането и контрола на местните данъци и такси и такса битови отпадъци. Сред изброените лица е Ж. П. К., к. е о. по п. и на к. са п. п. по чл. 12, ал. 1 ДОПК, в т. ч. и п. да и. актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От изложеното следва, че процесния административен акт е издаден от компетентен орган.
В съответствие с чл. 4, ал.5 от ЗМДТ и чл. 107, ал.4 от ДОПК директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община С. е имал компетентност да се произнесе по законосъобразността на АУЗ.
Спазена е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. Задължението за данък върху превозните средства за притежаваният от жалбоподателя автомобил е определен за периода от 01.01.2017 до 30.06.2017 г. в общ размер, като е посочена главницата и лихвата. Отделно от това съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. При издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същият е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Според чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. А според чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, която с оглед дължимост на данъка за процесния лек автомобил в периода 01.01.2017г. до 30.06.2017г. предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
Анализът на нормативната уредба води до извода, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията.
Предвид посочените норми на ЗМДТ, законосъобразното облагане с данък върху превозните средства /ДПС/ изисква кумулативното наличие на две предпоставки - превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България. Превозните средства, подлежащи на регистрация, както и редът за тяхната регистрация се уреждат от нормите на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП / редакцията ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., относима за 2017г./, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. А според чл. 140, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП/в същата редакция/ условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, каквато в случая се явява Наредба №І-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обн. ДВ бр. 31/14.04.2000г.
В случая на 26.05.2006 е била извършена регистрация на въпросния лек автомобил в сектор "Пътна полиция" – С. на името на „Аргос“ ООД, като негов собственик, което се установява от отбелязване датата 26.05.2006г. на издаденото му свидетелство за регистрация, част І /стр. 35/. В свидетелството за регистрация са посочени номер на шасито: ****************; номер на двигателя: *********, данни за номера на регистрационните табели, данни за собственика. От 26.05.2006 процесният автомобил е следователно годен обект на облагане с данък /чл. 52, т. 1 от ЗМДТ/, като данъчно задължен е собственика /чл. 53 от ЗМДТ/.
След 26.05.2006 г., едва на 01.06.2017 г. е било отбелязано в сектор "Пътна полиция" С. - "прекратяване на регистрацията" на превоpното средство – видно от справка по история на ПС рег. №. ******** изготвена на 17.02.2023 г. от с. на с. "П. п." Д. С. – л. 58-гръб. Следователно за процесния период от 01.01.2017-01.06.2017г автомобилът „Ауди“, модел "Q7" с мощност 257 кВ и година на производство 2006 г. рег. № ********, е регистриран за движение по пътищата на РБългария, като тази регистрация е на името на оспорващото дружество, като негов собственик. Това сочи наличие и на двете кумулативно предвидени в чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ предпоставки, определящи „Аргос“ ООД като лице, данъчно задължено за данъка върху превозните средства за автомобила, размера на който е установен с оспорения АУЗД. Според чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ размера на данъка се определя от служител на общинската администрация именно въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, както е процедирано в случая.
Нормата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Това значи, че за всяко регистрирано превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България, собственикът му е задължено за данъка лице, което изрично е посочено и в чл. 53 от ЗМДТ. Процесният автомобил е регистриран в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – С. на 26.05.2006 г. с регистрационен № ********, след придобиването му от „Аргос“ ООД и от този момент дружеството е придобило качеството данъчно задължено лице за този автомобил.
В хода на производството от дружеството е представен договор от 23.01.2017 г., съгласно който той е продал автомобила си в *** с к. Д. Р. Б. Независимо от това не са представени доказателства, а и не се твърди, че е изпълнило задължението си по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 88 от 2008 г., действаща към 2017 г.), съответно по чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 (в релевантната редакция - ДВ, бр. 67 от 2012 г.), да предостави в двуседмичен срок на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Вярно е, че съгласно чл. 65, ал. 1 от КМЧП, придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването. Това обаче не освобождава праводателя от задължението му за представяне на сключения договор пред компетентните власти в 14-дневен срок, с цел прекратяване регистрацията на МПС.
С разпоредбата на чл. 18а от Наредба № І-45 законодателят е създал ред за прекратяване на регистрацията на превозно средство, което автоматично води и до прекратяване на качеството на задължено лице с оглед на изричната разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно, че дружеството - жалбоподател не е упражнило правото си по чл. 18а от Наредба № І-45. Поради това и съгласно справка по история на ПС рег. №. ******** изготвена на 17.02.2023 г. от МВР - сектор "Пътна полиция " – С., процесният автомобил се води собственост на „Аргос“ ООД, считано от 26.05.2006 г., като регистрацията му през процесния период не е прекратена. Това е довело до неотпадане на качеството му на задължено лице за ДПС за периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г., което от своя страна прави оспорения АУЗ законосъобразен, с коxто на „Аргос“ ООД са установени задължения за ДПС за този период.
Довода на оспорващия, че е настъпило обстоятелство, прекратяващо за него дължимостта на данъка от момент, преди 30.06.2017 г., а именно, защото с договор за покупко-продажба от 23.01.2017 г., е прехвърлил собствеността на превозното средство в полза на лице в ***, не обуславя такъв извод.
Неоснователен е и довода за наличието на двойно данъчно облагане. Между Република България и *** е в сила от 21.12.2010 г. Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. В чл. 2, т. 3, б. „б“ от Спогодбата са уредени данъците, за които се прилага тя, като по отношение на България това са: данъкът върху дохода на физическите лица; корпоративният подоходен данък; и данъкът върху недвижимото имущество. Следователно разпоредбите на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства на България, тъй като тези данъци не са изрично регламентирани и не са включени в материалния обхват на Спогодбата.
При определяне размера на данък превозни средства за периода 01.01.2017г. до 30.06.2017 г. органът по приходите законосъобразно е определил задължение за данък превозни средства за цитирания в АУЗ автомобил „Ауди“, модел „Q7“ като е приложена правилно нормата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 13 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община С.
Видно от заключението на вещото лице съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община С. Данъкът върху превозните средства се внася на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни (първа вноска) и до 31 октомври (втора вноска) на годината, за която е дължим.
С оглед изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение № АУ001754-1 от 23.08.2022 г. и. от Ж. К. на д. и. в Д. МДТ потвърден с Решение № НОМ 296 от 29.11.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община С., е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултска защита следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.04.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Аргос" ООД следва да бъде осъдено да заплати на Община С. сумата от 400 лева — юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аргос“ ООД, ЕИК *********, с адрес г. С., у. „В.“ № ***, представлявано от у. Й.С.Й. против Акт за установяване на задължение № АУ001754-1 от 23.08.2022 г. и. от Ж. К. на д. и. в Д. "М. д. и т." потвърден с Решение № НОМ 296 от 29.11.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община С., с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл.1, ал. 2, чл.4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ на „Аргос“ ООД, ЕИК *********, са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 498,79 лв., от които 327,67 лв. главница и лихви към датата на издаване на Акта /23.08.2022 г./ в размер на 171,12 лв.
ОСЪЖДА „Аргос“ ООД, ЕИК *********, с адрес г. С., у. „В.“ № ***, представлявано от у. Й.С.Й. да заплати на Община С. направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението на основание чл.160, ал.7, изр.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: