Решение по дело №727/2014 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 392

 

град Велико Търново, 27.10.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - град Велико Търново, VІІ - ми състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Румяна Пеева

 

при участието на секретаря Св.Ф. разгледа докладваното от съдия Пеева административно дело № 727/2014 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

           

 

            Образувано е по жалба на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ООД, с адрес град Велико Търново, улица Ален мак № 6 вход Б - А етаж 1, представлявано от Ц.С.В. срещу Ревизионен акт № *********/13.06.2014 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 368/15.09.2014 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно начислен допълнително ДДС общо в размер на 84026,04 лева за данъчни периоди м. 01 ,02 и 07.2008 година, м. 08 и 10.2009 година, м.04, 08, 09 и 10.2010 година, м. 01, 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11.2011 година и м. 06, 08, 10, 11 и 12.2012 година и м. 01, 02, 05 и 08.2013 година и лихви, определен допълнително корпоративен данък за 2007 година в размер на 1857,87 лева и лихви, за 2008 година в размер на 2310,46 лева и лихви, за 2009 година  размер на 3006,03 лева и лихви, за 2010 година в размер на 8863,03 лева и лихви, за 2011 година в размер на 8698,88 лева и лихви, за 2012 година е намалена декларираната данъчна загуба и определени лихви за авансови вноски. Жалбоподателят оспорва РА като неправилен и незаконосъобразен, като излага мотиви, че приходният орган не е преценил обективно събраните доказателства. Намира, че е недостатъчно издаването на фактури от страна на доставчиците за да се приеме кой е получателя. Намира, че по отношение на ЗКПО са идентични съображенията като тези по ЗДДС. Моли РА да бъде отменен. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Я. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и ангажира доказателства.

 

Ответникът - Дирекция “ОУИ” град Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт У. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като поддържа мотивите изложени в потвърдителното решение на директор ДОДОП Велико Търново. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 4061,58 лева в полза на Дирекция „ОДОП” - Велико Търново.

 

            Административен съд - Велико Търново, седми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

            Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1302813/04.11.2013 година, която е издадена във формата по чл. 113 ал. 1 ДОПК и е връчена на ревизираното лице, съобразно чл. 113 ал. 2 от ДОПК. Представена е и Заповед № 423/17.07.2013 година на директора на ТД на НАП град Велико Търново относно компетентността на органа, възложил ревизията, от която е видно, че същия има такава компетентност.

            В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад (РД) № 1400618/07.05.2014 година от органите по приходите, определени в ЗВР, който съдържа реквизитите по чл. 117 ал. 2 от ДОПК. РД е връчен на жалбоподателя на 23.05.2014 година, съобразно чл. 117 ал. 4 от ДОПК, като в срока по чл. 117 ал. 5 от ДОПК същия е депозирал възражение.

            В срока по чл. 119 ал. 3 ДОПК е издаден обжалвания ревизионен акт № *********/13.06.2014 година. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя и в срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК е постъпила жалба, с която същия е обжалван по административен ред. В срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция „ОУИ” град Велико Търново при ЦУ на НАП е постановил Решение № 368/15.09.2014 година, с което е потвърдил ревизионният акт. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156 ал. 5 от ДОПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което същата е допустима.

 

            В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е получател по фактури, които не се включени в дневниците му за покупки. Тези фактури са издадени от ЕТ „Троя 2000 - П.Т.“, „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД, „ПЛАМА“ ЕООД и „ЛИДИЯ ТАБАКО КЪМПАНИ“ ООД. От жалбоподателя са изискани документи, и той не е представил такива касаещи хронологичните описи на счетоводните операции, в това число за заприхождаване и изписване на стоки, плащания и т.н. на доставчиците са извършени насрещни проверки, за резултатите от които са съставени протоколи. При тези насрещни проверки те са потвърдили извършените към жалбоподателя доставки и са представили освен копия на процесните фактури, счетоводни регистри за отчитане на приходи по тях, банкови извлечения за получени плащания от жалбоподателя, като всичките доставчици са заявили че транспорта е осъществен за тяхна сметка до обект на жалбоподателя. При преглед на спорните фактури е установено, че във всички фактури, издадени от ЕТ „Троя 2000- П.Т.“ и на много от фактурите, издадени от „ПЛАМА“ ООД има подпис на получател. Управителят на дружеството жалбоподател Ц.В. е декларирала, че за ревизираните периоди сметка 304 „Стоки“ е водена само стойностно, а не по аналитични признаци, което представлява нарушение на чл. 12 от ЗСч. Така установените обстоятелства според приходния орган осъществяват хипотезата на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК. Предвид на това на жалбоподателя е връчено Уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК.

В частта по ЗКПО размерът на приходите е определен като декларираните от жалбоподателя приходи по годишни данъчни декларация за увеличени за 2007-2012 година с неотчетените приходи от продажба на незаприходените стоки по посочените по - горе доставчици, а за 2008 и 2009 година и с неотчетени приходи от продажба на недвижими имоти. Разходите са определени като доставната стойност е увеличена с посочени от управителя на жалбоподателя процент надценка, както и отчитане на разходи за амортизации, горивни и смазочни материали и т.н.

Приходите са увеличени и с продажните цени на недвижими имоти, които дружеството е продало на Р.К.Б. и „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕАД и които приходи не е отчело в счетоводството си, като тези цени са посочени в самите нотариални актове.

Не са признати отчетени разходи за амортизации и горивни и смазочни материали на леки автомобили, тъй като жалбоподателят не е представил изисканите му доказателства за използване на автомобилите и относимостта на отчетените разходи към съответното превозно средство.

Въз основа на събрани в хода на ревизията нотариални актове за вписани ипотеки е установено, че жалбоподателят е получател по банкови кредити, обезпечени с имущество, собственост на свързани лица и по аналогия на чл. 43 от ЗКПО за 2010 и 2011 година са определени непризнати разходи за лихви по банкови кредити.

В хода на съдебното производство е допусната по искане на жалбоподателя съдебно - икономическа експертиза, която е отговорила на поставени от него въпроси. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя  и на доставчиците, посочени от приходния орган. От представените от жалбоподателя счетоводни регистри вещото лице не е могло да констатира заприхождаване и изписване на стоките по процесните фактури. Аналитичните оборотни ведомости на жалбоподателя според заключението показват само обобщени данни и то само стойностно относно заприходените и изписани стоки, но нямат данни за техните количества. Не са представени и хронологични регистри за да бъде установен начина на осчетоводяване на закупените, съответно за продадените стоки. При прегледа на счетоводствата на доставчиците вещото лице не е получило съпътстващи продажбите документи, като товарителници и пътни листи. Не са му представени също приходни касови ордери за отчитане на касовите постъпления, или копия от контролни ленти на използваните фискални устройства, от които да е видно отчитане на плащане от страна на жалбоподателя при закупуване на стоките. Доставчиците имат отчетени разходи за гориво и амортизация за наличните си транспортни средства, но вещото лице не е установило връзка на тези разходи с доставките по процесните фактури, тъй като изписването на горива и отчитането на амортизации са осчетоводявани обобщено за календарен месец.

От ответника по реда на чл. 192 ал. 1 от ГПК са изискани от трети неучастващи в делото лица - сочените за доставчици на жалбоподателя писмени документи и същите са представили такива.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Процесният РА е издаден след ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходната администрация е намерила, че са налице обстоятелствата по ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Наличието само на едно от посочените обстоятелства дава самостоятелно право на приходния орган да извърши ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Жалбоподателят не е оспорил в жалбата си реда по който е извършена ревизията и предвид заключението на вещото лице, което приема, че аналитичните оборотни ведомости са само с обобщени данни и нямат такива за количествата на стоките, както и липсата на хронологични регистри, от които да е виден начина на осчетоводяване на закупените и на продадените стоки съдът намира, че е налице обстоятелството по т. т.4 от посочената по-горе правна норма.

Съгласно чл. 122 ал. 2 от ДОПК, приходният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в случаите по ал. 1, след анализ на посочените обстоятелства по т. 1 до т. 16 включително. Видно от текста на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, при определяне на облагаемата основа по този ред, не е задължително да бъде извършен анализ на всяко едно от посочените обстоятелства, а само на онези от тях, които са относими към конкретния случай и за които има достатъчно данни. Съгласно чл. 124 ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. Доколкото констатациите на процесния ревизионен акт с ползват с обвързваща доказателствена сила - чл. 124, ал. 2 от ДОПК, то в тежест на задълженото лице е да обори същите с пълно насрещно доказване. Това е указано на жалбоподателя с Разпореждане от 10.10.2014 година. В същото разпореждане, както и  в съдебно заседание, проведено на 10.12.2014 година на жалбоподателя е указано, че не сочи възражения в частта на РА по ЗКПО, в това число каква и била надценката за хранителни стоки и цигари, отчел ли е приходи и разходи от продажбата на недвижими имоти, използвани ли са леките автомобили, за които са начислявани амортизации и горивни и смазочни материали в търговската му дейност, както и по отношение на непризнатите разходи за лихви.

            Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателя не оборва при условията на пълно насрещно доказване фактическите констатации на приходния орган в РА, и че въпреки дадените му указания не сочи никакви доказателства в частта по ЗКПО, за която всъщност няма направени и никакви възражения в жалбата, доколкото соченото там, че съображенията по отношение на преобразуване на финансовия резултат и доначисляване на данъци по ЗКПО не може да е с идентични съображения, като тези които касаят частта по ЗДДС.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не сочи никакви доказателства относно констатациите на приходния орган, че е налице подпис на получател на фактурите, издадени от ЕТ „Троя 2000- П.Т.“ и на голяма част от фактурите, издадени от „ПЛАМА“ ЕООД, както и защо тези фактури с подпис, представени от доставчиците се различават от идентичните фактури, представени от него в хода на ревизията. В хода на съдебното производство не е извършено изрично оспорване на тези фактури от страна на жалбоподателя относно автентичността на подписите на получател. Като частни свидетелстващи документи, същите се ползват от формална доказателствена сила в настоящото производство, а тяхната материална доказателствена стойност следва да се цени в съвкупност с другите доказателства по делото. Действително доставчиците не представят други съпътстващи документи, с които да установят реалността на тези доставки, но следва да се има предвид, че всички те са редовни доставчици на жалбоподателя, които периодично му доставят стоки, че транспорта е осъществяван като са доставяни стоки не само на жалбоподателя, но и на други търговци. Освен горното стоките по процесните фактури са такива, които жалбоподателя включва в дейността си като търговец. Това налага извод за извършване на доставки на стоки, които жалбоподателят не е заприходил и съответно е укрил приходи от същите.

Правилно и законосъобразно е действал приходният орган и при определяне на приходите на жалбоподателя като декларираните от него такива по годишни данъчни декларации са увеличени с неотчетените приходи от продажбата на незаприходените стоки. Приходите от последните са определени като доставната им стойност е увеличена с деклариран от жалбоподателя среден процент надценка и приспадане на разходи в размера на данъчните основи на неотчетените фактури.

Жалбоподателят, въпреки дадените му указания не сочи никакви доказателства относно неотчитането на приходи от продажби на недвижими имоти. Предвид на това съдът приема констатациите на приходният орган за продажбата на недвижими имоти и определените допълнително приходи в размер на посочените в нотариалните актове продажни цени.

Не се сочат и никакви доказателства относно непризнатите разходи за амортизации и горивни и смазочни материали на леки автомобили за установяване на използването на последните в търговската дейност на жалбоподателя, както и на непризнаните разходи за лихви по банкови кредити, които са обезпечени с имущества на свързани с жалбоподателя лица.

            Предвид изложеното съдът намира, че РА не противоречи на материално - правни разпоредби и е законосъобразен.

На основание чл. 161 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. Дължимото юрисконсулско възнаграждение върху отхвърлената част на жалбата, което в случая, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, възлиза на претендираните 4061,58 лева (четири хиляди шестдесет и един лева и петдесет и осем стотинки).

 

            По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, седми състав

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ООД, с адрес град Велико Търново, улица Ален мак № 6 вход Б - А етаж 1, представлявано от Ц.С.В. срещу Ревизионен акт № *********/13.06.2014 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 368/15.09.2014 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.

 

ОСЪЖДА „ВАЧЕВ ТАБАК“ ООД, с адрес град Велико Търново, улица Ален мак № 6 вход Б - А етаж 1, представлявано от Ц.С.В. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите разноски в размер на 4061,58 лева (четири хиляди шестдесет и един лева и петдесет и осем стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: