№ 79
гр. Плевен, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430104065 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от К. В. Ц., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв. А. Д. от САК срещу
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***: Твърди се, че на 25.05.2023 г. между ищцата и ответното
Дружество бил сключен договор № *** за предоставяне на потребителски
кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 1 от Договора, ответното дружество
предоставило на ищцата сумата от 2 500 лв. Съгласно чл. 3 от договора,
ищцата трябвало да върне общо сумата от 3375 лв., която представлявала
сбор от: 1) главница в размер на 2 500 лв.; 2) лихва в размер на 875 лв., при
лихвен процент 35%. Съгласно чл. 2 от съглашението, плащанията трябвало
да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна
част от договора. Според погасителния план и според договора, първото
плащане трябвало да бъде извършено на 24.06.2023 г. (първа падежна дата на
вноска), а последното на 15.11.2024 г. (крайна падежна дата на вноска).
Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредита бил в
размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на
ответното дружество и включващ разходите, включени в общия разход по
1
кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Излага се, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с
Поръчителство, предоставено от *** в полза на Дружеството, с одобряването
от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, като
уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от
Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Обективирано било в този текст от съглашението, че със сключването му
Кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по
кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларирал, че е запознат, че
всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на
Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
Навеждат се доводи, че отразеното в чл.5 от договора е обективно невярно.
След направена справка в сайта на ответното дружество
(https://www.ferratum.bg/) се установявало че нямало как да бъде попълнен и
подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено
съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от ***. В този смисъл
няма как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без
кредитополучателят да се съгласи по договора да има ***, независимо какво
пише в общите условия или договорите, които ответникът сключва със своите
клиенти.
Излага се, че според справка, направена в потребителският профил на
ищцата в сайта на ответното дружество, общият размер на нейното
задължение възлизал на 5 900 лв. Според твърденията на ищцата, същата не
била заплатила нито една погасителна вноска.
Сочи се, че съгласно Договор за гаранция с *** (чл. 1.6.) Такса за
предоставяне на гаранция(поръчителство) била в общ размер от 2525.00 лв.,
дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се
заплащала по банкова сметка в *** - IBAN: ***, BIC: ***) на месечни вноски,
в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план,
който е неразделна част от Договора, при брой вноски - 18; дата на първо
2
плащане - 24.06.2023; краен срок на издължаване на таксата - 15.11.2024 г.
Посочената банкова сметка всъщност била банковата сметка на ответното
Дружество и именно на нея ищцата е заплатила сумата по Договора
предсрочно.
Излага се също, че според справката в потребителския профил на
ищцата в сайта на ответното Дружество имало такса за банкова гаранция към
фирма партньор в размер на 2525 лева, т.е. ищцата по сключения от нея
договор трябвало да върне 3375.00 лв., а към момента на завеждане на делото
общият размер на кредита възлизал на 5 900 лева ( това включвало главница,
лихва, други такси и такса „ ***“) при изтеглен кредит от 2 500 лева.
Разликата между общата дължима сума (5 900 лева) и отпуснатия кредит (2
500 лева) била 3 400 лева, т.е. над два пъти размера на главницата.
Навеждат се доводи, че процесния договор за потребителски кредит е
изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр.
с чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за
кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Излага се, че
съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не било
посочено кои точно разходи формирали ГПР. Това представлявало
нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се също, че възнаграждението за ***/поръчител не било включено
като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже
предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително
условие за получаване на кредита.
Навеждат се доводи за нищожност и на самия договор за
поръчителство. Поръчителството било недействително, т.к. договорът не
можел да съществува без него, поради което и целият договор следвало да се
обяви за недействителен. Дори да се приемело, че договорът за
поръчителство бил самостоятелен договор и евентуално би бил действителен
3
на собствено основание, то поради нищожността на кредитната сделка (ако се
приеме такава на основание наведените по-горе доводи), то акцесорната
сделка (договорът за поръчителство) не би произвела правен ефект, защото
договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува
валидно единствено при условие че съществува действителен главен дълг.
Доколкото обаче договорът за потребителски кредит бил нищожен, то
нищожна била и обезпечителната сделка.
Навежда се още довод за недействителност на договора и поради
липсата на посочен лихвен процент на ден на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 във
връзка с чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че било налице нарушение на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито в ОУ имало
посочен лихвен процент на ден. Посочени били лихвени проценти, но те били
на годишна база, и за нито един от тях не бил посочен лихвен процент на ден.
А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвиждал при посочване на условията за
упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен
лихвения процент на ден. Това в случая не било направено и обуславяло
извод за недействителност на договора поради неспазеното изискване на член
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит, сключен между К. В. Ц., ЕГН
**********, в качеството й на Кредитополучател и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК: *** в качеството му на Кредитодател, на основание чл. 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК.
Претендират се и направените по делото разноски, в това число
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител за осъществена безплатна правна помощ.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Депозирана е и насрещна искова молба от „Фератум България“ ЕООД
против К. В. Ц., в която при изложените твърдения за безспорния факт на
сключен между страните договор за потребителски кредит №***/25.05.2023г.,
по който соченото дружество е кредитодател, а физическото лице –
4
кредитополучател, и е бил предоставен заем в размер на 2 500лв., при липса
на погашения по главницата, ищецът по насрещния иск претендира да бъде
осъдена ответницата по него да му заплати сумата от 2 500лв.,
представляваща непогасена главница по процесния договор за кредит, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на насрещната
искова молба – 25.09.2023г. до окончателното изплащане.
Ответницата по насрещния иск, чрез пълномощника е депозирала
писмен отговор, с който признава, че не е заплатила главницата по договора и
счита, че при наведените от нея твърдения за нищожност на договора за
кредит, дължи връщане само на чистата стойност на същия. Навежда доводи
за недължимост на претендираната от кредитора законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на насрещната искова молба. Моли да се
разсрочи изпълнението на решението по съображения, изложени в молба от
31.08.2023г. – т.к. е материално затруднена и на което основание е освободена
от заплащане на държавна такса и разноски по производството.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения препис на Договор за потребителски кредит №*** от
25.05.2023г. със страни ответника „Фератум България“ ЕООД, като
заемодател и ищцата К. В. Ц., в качеството на заемател, се установява, че по
силата на обективираното в това съглашение, заемодателят е предоставил на
заемателя кредит под формата на паричен заем в размер на 2 500лв.
Договорът е бил сключен при уговорена възнаградителна лихва в размер на
875лв. и посочен лихвен процент – 35 %.
Видно е, че в чл.4 от съглашението – Годишен процент на разходите по
Кредита, е посочено, че „общият разход по кредита е 875лв. и включва
възнаградителната лихва от 35%; че ГПР е в размер на
49.66%, изчислен по реда на чл.8.4. от Общите условия и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Според обективираното в чл.8.4 от представените от ответника Общи
условия, „годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума
дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора се
5
посочва в договора. ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, и се изчислява при допускания, посочени в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Според обективираното в чл.5 от процесния договор, кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството,
като с одобряването на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката
свързана с него не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от
лицето, предоставило обезпечението.
Кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за
кредит. Декларирал е също, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора
поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит
при едни и същи търговски условия.
Видно е от представения договор за гаранция, че в изпълнение на
поетото задължение кредитополучателят е сключил с *** договор за
поръчителство, с който соченото дружеството е поело задължение да
обезпечи задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер
на 2525лв. Сумата е следвало да бъде платена от кредитополучателя на
посочена банкова сметка на 18 месечни вноски, първата от които на
24.06.2023г., а последната на 15.11.2024г., съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора, като същия не е представен по
делото.
Ищцата е навела редица основания за нищожност изцяло на процесния
договор.
Първото наведено основание е за нищожност на договора на основание
чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Безспорно е, че ответното дружество е небанкова финансова
институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
6
възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора не е действало в рамките на осъществявана от нея професионална
или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК,
а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
и следва да отговаря на императивно установените от този закон изисквания
относно неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК регламентира, че при сключване на
договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Този текст от Закона е възпроизведен
и в чл.8.4 от Общите условия, в който са посочени и приложимите при
изчисленията допускания по Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
При тази нормативна уредба, съдът намира, че не е налице основание за
механично добавяне в общите разходи по кредита на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Касае се за две различни
правоотношения, по които не е налице идентичност на страните. В същото
време, съдържащата се в процесния договор за кредит клауза, именувана
„Обезпечение“, съдът намира за нищожна, а вземанията по нищожни клаузи
са изначално недължими. Съдът счита, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на
7
обезпечение е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като
неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да
оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора
поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното
задължение. Посочените в чл. 5 алтернативи само привидно предоставят на
потребителя право на избор, но на практика само водят до неоправдано
засягане на интересите му. Възможността за ползване на професионален
поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с
допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че ***ът е
предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за
сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде
информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за
поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение. В тежест на
ответника беше да докаже, че потребителят е бил запознат с размера на
дължимото възнаграждение за *** преди да е изразил съгласието си. Не са
налице нито твърдения нито доказателства в тази насока. От друга страна
принципната възможност за избор на физическо лице, вместо предложеното
юридическо лице, е само формално декларирана, но на практика за
потребителя не е осигурена реална алтернатива. При това положение не би
могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от
индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като поръчителят е
предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за
индивидуално договаряне. Налага се изводът, че уговорките за поръчителство
по Договора за кредит и респективно свързания с него Договор за
предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда
на потребителя с цена по-висока от предоставената в заем сума. Тази
конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване
на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на правото на
избор на потребителя относно личността на поръчителя. След като
възнаграждението за поръчителство е уговорено въз основа на нищожна
клауза, същото е недължимо, поради което не е и налице основание за
включването му в ГПР.
В чл.4 от процесния договор е посочено, че годишният процент на
8
разходите по кредита е в размер на 49,66 %, формиран от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти, инкорпорирани в чл.8.4 от
Общите условия. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви
конкретни компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на
годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са
изводими от разпоредбите на закона. От една страна, както се посочи по-горе,
съдът намира, че част от тези компоненти не е възнаграждението по договора
за поръчителство, а от друга страна ГПР не надхвърля максимално
допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при сключване на
процесния договор за кредит не е било допуснато соченото от ответника
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неоснователен е довода на ищеца, че нищожността на договора за
поръчителство влече нищожност и на договора за кредит. Касае се за две
отделни съглашения, като действителността на кредитното правоотношение
по никакъв начин не зависи от договора за поръчителство. Както се прие по-
горе, клаузата на чл.5 от процесния договор, регламентираща обезпечаване на
дълга с поръчителство, е нищожна, като нейната нищожност не засяга
съглашението, в което е обективирана, а вземането произтичащо от нея не е
дължимо.
Липсата на информация за размера на лихвения процент на ден сама по
себе си не влече под никаква форма недействителност на договора. Тази
информация не представлява съществен елемент от неговото съдържание,
особено при наличие на всички останали задължителни клаузи и реквизити,
включително и посочване на размера на годишният лихвен процент.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предполага недействителност на договора за
кредит в хипотезата на нарушение по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, когато не е
спазено съществено или и няколко изисквания по този текст. Съществено е
изискването по тази разпоредба на закона да се посочи изрично наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който
това право може да бъде упражнено, а то е изпълнено.
При съобразяване на гореизложеното, съдът намира, че предявеният от
К. Ц. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр.с чл.22
от ЗПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
9
По насрещната искова претенция от Фератум България ЕООД против К.
В. Ц..
Безспорно е, че кредитополучателя не е заплатил никакви суми по
процесния договор. Поради това в полза на кредитора е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на чл.13.1 от Общите
условия. Не се установи, а и не се твърди правото да е било упражнено преди
завеждане на насрещната искова молба, като в същата се съдържа нарочно
изявление в тази насока. Насрещната искова молба е връчена на ответницата,
чрез упълномощения процесуален представител на 28.12.2023г. и следва да се
приеме, че волеизявлението на кредитора е достигнало на тази дата до
длъжника. Макар и от пълномощника да е депозиран писмен отговор по
насрещния иск преди връчването на съдебните книжа, съдът счита, че при
решаване на въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост следва да
съобрази факта на редовно връчване на изявлението като част от
съдържанието на насрещната искова молба. При тези обстоятелства, съдът
приема, че предсрочната изискуемост на задължението за главница е
настъпила на 29.12.2023г.
При липсата на спор, че кредитополучателя не е заплатил никакви суми
по процесния договор и приетото, че дължи връщане на кредитора
единствено на предоставената му главница от 2500лв., както и при
съобразяване на настъпилия в хода на производството по делото факт на
обявена от кредитора предсрочна изискуемост на цялото задължение, съдът
счита, че изцяло основателна и доказана се явява насрещната искова
претенция поради което следва да бъде уважена, като ответницата по
насрещния иск бъде осъдена да заплати в полза на кредитодателя сумата от
2500лв., представляваща непогасена главница по процесния договор.
Кредиторът е претендирал присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от завеждане на насрещната искова молба – 25.09.2023г.
до окончателното изплащане. Съдът счита, че претенцията за законна лихва
се явява основателна от приетата дата на обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането на кредитора за главница – 29.12.2023г. и от същата
следва да се присъди законна лихва върху главницата от 2500лв. до
окончателното изплащане. За периода от 25.09.2023г. до 29.12.2023г.
претенцията за законна лихва е неоснователна и следва да се отхвърли като
10
такава.
Ответницата по насрещния иск е направила искане за разсрочено
плащане на задължението. Съдът приема, въз основа на представената от
ответницата по насрещния иск декларация по чл.83 от ГПК, че същата не
реализира месечни доходи от трудово или друго правоотношение, както и
няма имущество, осигуряващо приходи, а регистрираното от нея ЕООД не
реализира дейност, от която да се реализира печалба.При тези обстоятелства,
съдът приема, че са налице основанията по чл.241 от ГПК и следва да се
разсрочи изпълнението на решението по отношение на присъденото вземане
за главница. Съдът съобразява имотното състояние на длъжника и данните за
значителна кредитна задлъжнялост, но следва да бъде зачетено и правото на
кредитора да събере вземането си за главница в разумен срок. Поради това,
съдът счита, че дългът следва да се разсрочи на 10 месечни вноски, всяка в
размер на 250лв., като върху всяка от тях е дължима законната лихва от
29.12.2023г. до датата на плащането. Присъдените с решението разноски по
производството по насрещния иск се дължат без да могат да се разсрочват за
плащане. На разсрочване подлежи единствено вземането, предмет на спора.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора ищцата дължи на ответника направените
деловодни разноски във връзка с отхвърления срещу него иск и по уважения
насрещен иск. Съдът счита, че в случая на ответника са дължими разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв., определено
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, а не 200лв.,
както се претендира от същата страна. Насрещният иск е предявен с
депозирания писмен отговор, като процесуално представителство не е
осъществено в съдебно заседание. На ищецът по насрещния иск са дължими и
направените разноски за държавна такса в размер на 100лв. или общо
дължими от противната страна са разноски в размер на 200лв. Не се
присъждат на ответника по първоначалния иск разноски, направени
единствено във връзка с предявения от потребителя иск, поради което не
следва да се обсъждат доводите за недължимост на такива разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ИСК с правно основание чл. 26, ал.
1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на сключения между тях
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/25.05.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 2 500лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***/25.05.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2023г. до окончателното
изплащане, като претенцията за законна лихва върху главницата за периода
от 25.09.2023г. до 29.12.2023г. отхвърля, като неоснователна и недоказана.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на
решението относно присъдената главница от 2 500лв., като постановява
ответницата да заплати сумата на 10 последователни месечни вноски, всяка в
размер на 250лв., ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от
29.12.2023г. до окончателното изплащане. Всяка вноска е платима на 30-то
число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. Ц., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 200лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12