Р Е Ш Е Н
И Е
№
96 07.06.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на първи юни две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 105
по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Адв.А.С.
като процесуален представител на Н.Я. КАЛАУЗСКИ, ЕГН **********, понастоящем в
ЗООТ – с.Самораново към затвора в гр.Бобов дол обжалва решението по адм.д.№231/2021г.
на КАС. Релевира касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Нарушението на
материалния закон свързва с неправилна преценка от съда на събраните
доказателства и осъществен фактически състав на иска, като настъпването на
неимуществените вреди се презумира в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Моли за отмяна на
решението и уважаване на иска.
В
с.з. касаторът и неговият пълномощник поддържат жалбата.
В
писмен отговор и с.з. пълномощникът на ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за недоказаност на иска и моли за неговото отхвърляне.
Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли за бъде
потвърдено.
Касационният
административен съд след запознаване с жалбата, становищата на страните и
делото на първоинстанционния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния административен съд е предявен от
касатора срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ иск с правна квалификация по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 10 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди през периода 23.03.2019г. – 08.07.2021г. поради нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в резултат на бездействия на затворническата администрация в затвора в
гр.Бобов дол, изразяващи се в неосигуряване на принадлежности за лична хигиена
и санитарни материали, обувки и облекло и незаплащане на пощенски разходи за
писма. Неимуществените вреди са заявени като нарушаване на правото на ищеца на
свободна кореспонденция, засягане на честта и достойнството, неудобство и дискомфорт,
унижение, незащитеност, нервност, напрегнатост, чести състояния на депресии,
безсъние, главоболие и нежелание за живот. Сумата по иска се претендира ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С
оспореното решение №17/25.01.2022г.
съдът е намерил иска за допусим, но недоказан и неоснователен.
За
да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице кумулативно
предвидените предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и по-конкретно – твърдяните
незаконосъобразни бездействия от затворническата администрация. Съдът е
посочил, че съгласно чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право
на самостоятелно легло и спални принадлежности, а тези, които нямат собствени
дрехи и обувки - на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон,
по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласно изменението на
нормата, обнародвано в ДВ, бр.103/2012г., в сила от 01.01.2013г. Съдът е
констатирал липсата на доказателства за сезиране от ищеца на затворническата
администрация с искане за предоставяне на безплатно облекло и обувки, извън
уваженото такова от м.04.2021г. Съдът е посочил, че задължението на
администрацията да осигури безплатно облекло и обувки на лишения от свобода е
поставено в зависимост от волята и желанието на лицето, като единствено
желанието на молителя и то поради установена липса на посочените вещи обуславя
задължението на администрацията да предостави такива. Съдът е установил и че
администрацията няма задължение да предоставя на лишените от свобода хигиенни
принадлежности – самобръсначка, паста и четка за зъби, т.к. същите са включени
в списъка на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да държат при
себе си, както и да ги закупят от лавката на затвора с техни средства.
Независимо от това, съдът е посочил, че и тези вещи са предоставени на ищеца по
молбата от м.04.2021г. По отношение правото на кореспонденция по чл.86, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС съдът е посочил възможността на затворническата администрация да
контролира същата по чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС в интерес на сигурността и
възможността на лицата по чл.90 от ЗИНЗС да подават молби и жалби до различни
институции. По искането на ищеца от 30.06.2021г. за покриване от затвора на
разходите за кореспонденция, съгласно ДЗ от 01.07.2021г. на ИСДВР К. Х. съдът е констатирал,
че в резултат на извършената проверка е установено притежаване от ищеца на
собствени финансови средства, поради което същият е могъл да покрие нуждите си
по см. на чл.90, ал.3 от ЗИНЗС, което не кореспондира с възможността по чл.90,
ал.4 от ЗИНЗС. Съдът е посочил, че съгласно чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС лишените
от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди, като
доказателствата установяват наличие на такива у ищеца, които макар и в
минимален размер са били достатъчни за да покрие разходите за кореспонденция.
Фактът, че К. е предпочел да ги изразходва за други цели, не може да се вмени
във вина на затворническата администрация.
Отделно
от горното, съдът е установил отсъствие на настъпили неимуществени вреди в
правната сфера на ищеца. Според съда, при осъществяване на правнорегламентираната
дейност длъжностните лица от затвора не са нарушили чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като
липсват вреди, надвишаващи „минималната степен на суровост“ на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, което да представлява нарушение на чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, съответно чл.3 от ЕКПЧОС.
По
изложените правни съображения съдът е отхвърлил предявения иск и е отрекъл правото
на разноски за ответника, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги
предвижда.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
първоинстанционния административен съд е валидно и допустимо като постановено
от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима искова молба. Решението,
преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за
това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установява твърдяното от касатора и неговия
пълномощник нарушение на материалния закон при постановяване на решението.
Пред
административният съд страните не са спорили, че през исковия период 23.03.2019г.
– 08.07.2021г. ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ –
с.Самораново към затвора в гр.Бобов дол, за което свидетелстват приложените
справки за правно положение на К..
По
отношение претенцията за неосигуряване на принадлежности за лична хигиена,
санитарни материали и облекло изводите на съда почиват на правилно прилагане на
материалния закон и са обосновани от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства.
Приобщените
таблици по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, утвърдени от министъра на правосъдието
през 2006г. и 2020г., с №1 и №2 установяват правото на лишените от свобода,
които нямат собствени дрехи и обувки да получават безплатно облекло и обувки,
подходящи за съответния сезон, а таблица №6 касае правото на перилни, миещи,
дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи. Между тези вещи не се включват
принадлежностите за лична хигиена. Нуждата от тези принадлежности се задоволява
от лишения от свобода по предвидения за това нормативен ред – посредством
закупуване със собствени парични средства по арг. от чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС
или чрез предоставяне като вещи по време на свиждане по см. на чл.86, ал.4 и
чл.122, ал.1 от ЗИНЗС. Правилото на чл.73, ал.1, т.1 от Наредба №2/22.03.2010г.
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
/обн. ДВ, бр.31/23.04.2010г./ вменява задължение на органите за осигуряване на
лишените от свобода на условия за поддържане на косата и бръснене, което не е
равнозначно с предоставяне на безплатни принадлежности за лична хигиена,
противно на изложеното в касационната жалба. Нормата не въвежда задължение за
снабдяване с безплатни принадлежности във всички случаи. Редът по отношение на
тези принадлежности следва смисъла на регламентацията по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС – при липса на собствени такива по изрично искане на лицето.
Редът
и начинът за отпускане на дрехи, обувки и други разрешени вещи на настанените в
затвора лица е регламентиран в приобщената заповед №Л-574/26.05.2020г. на
началника на затвора. Този ред е спазван и за времето преди издаване на
заповедта, видно от справката от гл.инсп.Ц.
Х. началник на сектор „ФЛКР“ в затвора на л.109 от делото и
показанията на св.Х. /инспектор ИСДВР в ЗООТ – с.Самораново/. Редът включва
писмено заявяване от лицето на нуждата от дрехи и обувки, проверка за нуждите,
удостоверена с доклад на съответния ИСДВР, мотивирано становище на началник
сектор СДВР и разрешаване от НС ФЛКР, респ. от главния счетоводител и предаване
на разрешените вещи на лицето по опис.
Правилни
са изводите на административния съд за отсъствие на отправено искане от ищеца
през исковия период по предвидения за това нормативен ред и по утвърдените от
началника на затвора правила за предоставяне на дрехи и обувки. Единственото
такова по молбата от 19.04.2021г. е надлежно удовлетворено след преценка на
реалните нужди. Освен дрехи и чорапи ищецът е получил и принадлежности за лична
хигиена.
Съгласно
показанията на св.Х. ищецът месечно е получавал и санитарни
принадлежности във вид на сапун и прах за пране.
Тези
фактически данни сочат за недоказано от К. твърдение за незаконосъобразно
поведение на затворническата администрация по неосигуряване на принадлежности
за лична хигиена, санитарни материали, облекло и обувки. Правилен е извода на
съда, че задължението на затворническата администрация за предоставяне на
безплатно облекло и обувки не е абсолютно по см. на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС.
Бездействието на ищеца през исковия период до м.04.2021г. да поиска вещите води
до извод да липса на нужда от такива, а нуждата към м.04.2021г. е надлежно
удовлетворена.
Правилни
са изводите на съда за недоказана претенция за заплащане от затвора на
пощенските разходи за писмата на ищеца.
Съгласно
чл.90, ал.3 от ЗИНЗС пощенските разходи за кореспонденция на лишените от
свобода са за тяхна сметка. Изключението по чл.90, ал.4 от ЗИНЗС за заплащане
на разходите от мястото за лишаване от свобода е приложимо когато се установи,
че лицата нямат средства за заплащане на тези разходи. Допълнението в
нормативния ред по чл.77, ал.3 от ППЗИНЗС касае липсата на средства, набрани от
полагащото се възнаграждение на лицата или получени суми по установения ред от
близки, познати или трети лица.
При
правилен анализ на събраните доказателства първоинстанционния съд е формирал
извод за недоказано противоправно поведение на затворническата администрация поради
получени средства от ищеца през исковия период от постъпления по сметката в
затвора и получени пари от близки, познати и трети лица. Справките за трансфери
през исковия период на л.18 и л.150 от делото установяват регулярни постъпления
на парични средства от порядъка на 10-30лв. месечно. Отделно от това, данните
от проверката по молбата на ищеца от 30.06.2021г. в ДЗ на ИСДВР от 01.07.2021г.
сочат, че ищецът е разполагал с парични средства, събрани от близки и познати и
сам е заплатил разходи за очила на стойност 49лв. Правилна е преценката на
затворническата администрация, че посочените суми обуславят извод за наличие на
средства у ищеца от вида на посочените такива по чл.77, ал.3 от ППЗИНЗС, поради
което същият не може да се ползва от правилото на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС.
Наличието на водени множество съдебни дела и необходимостта от внасянето на
парични суми по тях, както и ежедневната кореспонденция с различни органи по
сведения на св.М. и
св.Х., не води до задължение на администрацията да поема
разходите за кореспонденцията. Задължение на ищеца е така за разпредели
наличните парични средства, че да може да удовлетвори нуждата от съдебна
защита. Наличието на парични средства еднозначно се доказва и от внесената от
ищеца държавна такса за касационно обжалване в размер на 70лв., видно от
преводното нареждане от затвора на л.25 от настоящето дело.
Обемът
на събраните от първоинстанционния съд доказателства, включително показанията
на лишените от свобода св.З. и св.Б. сочи
за липса на първия елемент от фактическият състав на иска по чл.184, ал.1 от ЗИНЗС.
Оспореното
решение е правилно, поради което ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №17/25.01.2022г.
по адм.д.№231/2021г. на АС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.