№ 7661
гр. С., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110120679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу Р. Ж. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 795,50 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 12.04.2021 г. до изплащане на вземането;
124,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 15.03.2021 г.; 16,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
12.04.2021 г. до изплащане на вземането; 3,60 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 15.03.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. №
20450/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с Р. Ж. А. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 126, ет. 3, ап. 18, която потребителят
не заплатил в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч.,
че ответницата е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. За установяване на това
обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл. 140,
ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да
установи възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между него и ответника, в т.ч., че ответникът е собственик или вещен
ползвател на процесния недвижим имот. На следващо място, с цитираното определение
съдът изрично е указал на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на дружеството-ищец, че не сочи
доказателства за съществуването на облигационни правоотношения между страните. Със
същото определение съдът е уважил доказателственото искане на процесуалния
представител на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК за задължаване на Столична община
– дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да представи документи за продажба на процесния недвижим имот с адрес: гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. 126, ет. 3, ап. 18. В предоставения от съда срок е постъпило писмо от
Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, с което съдът е уведомен, че
след извършена проверка на съхраняващите се в архИ. на дирекцията документи не било
намерено досие на блок 126, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, поради което исканият от съда
документ нямало как да бъде представен. На следващо място, в проведеното на 03.02.2023 г.
открито съдебно заседание съдът е уважил доказателствените искания на процесуалния
представител на ищеца, като е издал 2 бр. съдебни удостоверения, които да послужат пред
Столична община за снабдяване с писмени доказателства. С оглед издадените от съда
съдебни удостоверения, на 13.03.2023 г. е постъпило писмо от Столична община, район
„Искър“, с което съдът е уведомен, че общината не може да издаде заверен препис от
Договор за продажба на държавен недвижим имот, касаещ ап. 18, находящ се в гр. С., ж.к.
„Д.“, бл. 126, ет. 3, тъй като същият не се съхранявал в архИ. на Столична община – район
2
„Искър“.
Ищецът не е представил, нито е релевирал други доказателствени искания относно
обстоятелството, за което съдът надлежно му е указал, че не сочи доказателства, като само за
пълнота следва да се отбележи, че представените списък на броя на живущите по
апартаменти в жилищна сграда, съставен преди 1990 г., както и списък на етажни
собственици, не е предвиден в закона способ нито за придобИ.не, нито за доказване правото
на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по силата на
предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други начини,
определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и Р. Ж. А., и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне.
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият, обаче, е бил представляван от назначен особен
представител, поради което не е сторил разноски и такИ. не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Р. Ж. А. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 126, ет. 3, ап. 18, положителни установителни
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че Р. Ж. А. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 795,50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 126, ет. 3, ап.
18, ведно със законната лихва от 12.04.2021 г. до изплащане на вземането; 124,46 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
15.03.2021 г.; 16,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 12.04.2021 г. до
изплащане на вземането; 3,60 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 15.03.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. №
20450/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4