№ 174
гр. Стара Загора, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20245530203593 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на С. Ш. И., чрез
упълномощения процесуален представител - адв. В. Ч. от АК – Хасково
против електронен фиш, за налагане на глоба за нарушение установено с
АТСС, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лева.
Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за
незаконосъобразен, като излага съображения в тази насока. Моли за съдебен
акт за отмяна на електронен фиш. Претендира разноски. В съдебно заседание
жалбоподателя, чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора, чрез юрисконсулт
Св.Р. моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш като
законосъобразен, правилен и обоснован. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и претендира разноски. В съдебно заседание
не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се
съобрази със становищата на страните приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 9673343,
издаден от ОДМВР – Стара Загора е констатирано, че на 08.09.2024 г. в 14:35
1
часа по път 1-5, км.259+000 в с. Тракия, до чешмата, в посока Димитровград,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч въведено за населено място,
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка ******, със скорост 75 км/ч,
при превишена стойност на скоростта – 25 км/ч. Скоростта измерена,
фиксирана и заснета с АТСС (ТFR1-М) и отчетен скоростен толеранс от - 3
км/ч. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя С. Ш. И., в качеството
му на собственик, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за това
нарушение – „глоба” в размер на 100 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
От приложените по делото снимки, заснети на 08.09.2024 г. с мобилна
радарна система - ТFR1-М № 544, клип № 46729 е видно, че на 08.09.2024 г. в
14:35 ч., лек автомобил с рег. номер ***** е засечен със скорост 78 км/ч при
ограничение: 50 км/ч.
Във връзка със собствеността на посочения в процесния електронен
фиш лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се
установява, че собственик на лек автомобил марка ****** е С. Ш. И..
Във връзка със собствеността на заснетия с АТСС ТFR1-М лек
автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се
установява, че собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
ДК № ***** е З.М.Б..
От приложения преглед в АИС АНД на фиш серия К № 9673343 на
ОДМВР - Стара Загора е видно, че същият е издаден на 12.09.2024 г., като към
09.12.2024 г. няма отразено плащане по него.
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са
представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010 г., протокол от проверка № № 2-48-24 от 22.07.2024 г. и
писмо от ГД „НП“ № 3286р-40976 от 27.08.2021 г.
За позиционирането на системата за контрол на скоростта е представен
протокол рег.№ 5188/10.09.2024г., съставен съгласно изискванията на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с одобрения образец.
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават
електронни фишове за налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
2
Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за
нарушител/водач от 24.01.2025 г.
Събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив,
поради което по- подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от
чл.305, ал.3, изр.второ от НПК, която норма следва да намери приложение
съгласно чл.84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на
обжалвания електронен фиш, намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалвания електронен фиш.
Налице е разминаване между регистрационния номер на лекия
автомобил, извършил нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, посочен в оспореният
електронен фиш и този, заснет от АТСС ТFR1-М №544.
При описване на фактите е посочено, че нарушението е извършено на
08.09.2024г. в 14:35 ч. от автомобил с регистрационен номер *****, като то е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ТFR1-М №544. В
случая обаче видно от приетия доказателствен материал заснетият на
08.09.2024г. в 14:35 ч. от АТСС ТFR1-М 544 автомобил е с регистрационен
номер *****.
В процесния случай се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по
пътищата, установена за населено място по смисъла на разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Нормата на чл. 188 ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на
чл. 188 ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на
МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал
автомобила съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В противен случай той е
лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение, тъй като съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш се съставя в отсъствие на нарушителя и
данните за собственика на моторното превозно средство са единствените
сигурни данни, с които разполага съответната дирекция на МВР.
От приетите по делото писмени доказателства за собствеността на
3
автомобила, заснет да извършва нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП се
установява, че жалбоподателят С. И. не е собственик на заснетият автомобил.
Собственик на процесното МПС с ДК № ***** е З.М.Б., като по никакъв
начин жалбоподателят не може да се свърже със собствеността на автомобила.
След като безспорно бе установено, че жалбоподателят не е притежавал
качеството на водач на заснетото с АТСС пътно превозно средство по смисъла
на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, то той въобще не е субект на цитираната като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП. В случая наказващият орган е
следвало да издаде електронен фиш на собственика на автомобила с ДК №
*****. Както вече бе посочено обаче по-горе е издаден електронен фиш на
името на собственика на автомобил с друг регистрационен номер ДК №
*****, а именно жалбоподателят И.. По този начин от
административнонаказващия орган неправилно е определен субектът на
нарушението. Липсват безспорни доказателство за авторство, налице е
несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, налице е
недоказаност жалбоподателя да е реализирал състава на административното
нарушение за което е наказан, както и виновното му извършване. Поради това
неправилно на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна
отговорност.
Според съда горепосоченото противоречие представлява съществено
процесуално нарушение, което е неотстранимо и води до отмяна на
обжалвания електронен фиш на това основание.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния
представител на АНО се прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в размер на 500 лв., което съдът намира за основателно.
Съгласно чл.63д, ал.2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.8,
ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9673343 от
08.09.2024 г. на ОДМВР - Стара Загора, с който на С. Ш. И., ЕГН: **********
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева, за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на С. Ш. И., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***** община Минерални бани, обл. Хасково, сумата в
размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението му пред Административен Съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5