Р Е Ш Е Н И
Е
№
1407/2.4.2018г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на
02.03.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12755 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е
иск с пр.осн.чл. 124, вр.чл.439 ГПК от
Д.Т.Т. ЕГН ********** срещу „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника, предвид погасяване на вземането парични суми, предмет на образувано изп.дело № 20177180400098 по описа на ЧСИ
***, с рег.№718, р-н на действие Окръжен съд – Варна, въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7675 /2008г. по описа на ВРС, ХІ-ти състав, а именно: в общ размер на
936,76лв., от които глвница в размер на 331 04лв.,
законна лихва в размерна 297,50лв. за периода 10.10.2008г.
до 15.03.2017г., 65.00лв. за присъдени разноски, 100лв. за разноски по изп.дело в полза на взискателя
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК ***, както и такси и
разноски в размер на 143,22лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ
по издаденият изпълнителен лист от 14.10.2008г. и образуваното изп.дело № 20177180400098/2017г. по описа на ЧСИ ***,рег.№ 718, с р-н на действие ВОС.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че изпълнителният лист
е издаден на основание чл.417 ГПК.
Предвид погасяване вземането по давност на осн.чл.110 ЗЗД, ищецът оспорва вземането на ответника на посоченото основание. Излага се,
че на 17.01.2017г., работодателят на ищцата „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД, е получил запорно съобщение за наложен запор върху трудовото
възнаграждение от ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, с р-н ВОС по изп.дело № 20127180401933/2012г., образувано по молба на взискателя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК
***, със седалище ***. Изпълнителният лист, въз основа на който е било
образувано изп.дело е издаден по ч.гр.д.№ 7657/2008г.
по описа на ВРС, 35-ти състав, по искане на Кредитор ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД с адрес Област
СОФИЯ-СТОЛИЧНА Община СОФИЯ-ЛОЗЕНЕЦ ГР.СОФИЯ-ЛОЗЕНЕЦ УЛ. *** No 52, срещу Длъжник Д.Т. С***, ЕГН **********,
с адрес ***, за
следните суми: сумата от 359,44
/триста петдесет и девет 0,44/ лева, дължима по запис на заповед, издаден
на 21.05.2008 г. в гр. Варна за сумата от 359,44 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-10.10.2008
г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 417, т. 9 от ГПК и сумата от 25,00
/двадесет и пет лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса,
както и сумата от 40,00 /четиридесет/
лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Излага
се, че взискателят „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, е депозирал
молба за образуване на изп.дело при ЧСИ Любомир
Мавров, рег.№ 714, с р-н ВОС, като е образувано изп.дело
№ 20107140400377/2010г. По същото ищцата е получила ПДИ/покана за доброволно
изпълнение/ на 12.12.2010г., за сумата от 359,44 /триста петдесет и девет 0,44/ лева,
дължима по запис на заповед, издаден на 21.05.2008 г. в гр. Варна за сумата от
359,44 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-10.10.2008 г. до окончателното изплащане на
задължението.
На
20.12.2010г., същата подала молба вх.№ 7314 по изп.дело
№ 377/2010г. до ЧСИ Любомир Мавров, рег.№ 714, с р-н ВОС, за разсрочване на
задължението, като на 31.01.2011г. заплатила сумата от 50лв., за което е бил
издаден РПО № 536/31.01.2011г.
С
молба вх.№2783/13.04.2011г., взискателят „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ЕАД, е отправил молба до ЧСИ Любомир Мавров, рег.№ 714, с р-н ВОС,
образуваните изп.дела да продължат от ЧСИ ***, с рег.№718, р-н на действие Окръжен съд – Варна, поради което изп.дело
№ 20107140400377/2010г. по описа на ЧСИ Любомир Мавров, рег.№714, с р-н ВОС,е
било прехвърлено на ЧСИ ***,рег.№ 718, с р-н на
действие ВОС с нов № 20127180401933/2012г.
С
молба вх.№ 10694/02.09.2015г. по изп.д.№ 1933/2012г.
„А.Б.Б.“ЕООД уведомили ЧСИ ***,рег.№
718, за извършена цесия между „Транзакт Юръп“ЕАД/с предишно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТЕАД, в
качеството на цедент и „А.Б.Б.“ЕООД,
в качеството на цесионер, поради което „А.Б.Б.“ЕООД се явил новия взискател
по изп.дело.
С
молба вх.№ 16225/16.12.2016г., взискателят
„А.Б.Б.“ЕООД отправил искане за налагане запор на ТВ
на Д.Т. С***, получавано при работодателя „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД.
Със
запорно съобщение изх.№ 384/09.01.2017г., получено от
работодателят „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД, е бил наложен запор на ТВ за дължима сума в
общ размер на 987,52лв.
С
молба вх.№ 1293/03.02.2017г., ищцата отправила молба до ЧСИ
***,рег.№ 718, за вдигане на запора върху ТВ и за прекратяване на изп.дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С
протокол от 20.02.2017г. ЧСИ Данова прекратила изп.дело
№20127180401933/2012г. и върнала оригиналния изп.лист
на „А.Б.Б.“ЕООД.
Разполагайки
с оригиналния изп.лист от 14.10.2008г., взискателят „А.Б.Б.“ЕООД е подал
повторна молба за образуване на ново изп.дело, като
образувано такова е изп.дело № 20177180400098
/2017г. по описа на ЧСИ
***, рег.№718, с р-н на действие ВОС, по което е било изпратено запорно съобщение изх.№ 4686/01.03.2017г. до работодателя
„ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД за налагане запор върху ТВ на ищцата за дължима от нея сума
в общ размер 936,76лв., от които главница 331,04лв., законна лихва 297,50лв. за
периода от 10.10.2008г. до 15.03.2017г., присъдени
разноски 75лв., разноски по изп.дело в полза на взискателя „А.Б.Б.“ЕООД 100.00лв., както и такси
и разноски в размер на 143,22лв., съгласно ТТРЗЧСИ.
При
изложеното, се настоява от ищцата, че не дължи на „А.Б.Б.“ЕООД
сума в общ размер 936,76лв.,по издадения изпълнителен лист и образувано изп.дело № 20177180400098 /2017г. по описа на ЧСИ ***,
рег.№718, с р-н на действие ВОС, на основание чл.110 ЗЗД.
От
31.01.2011г., когато заплатила сумата в размер на 50лв. по изп.дело
№ 377/2010г. на ЧСИ ***до 31.01.2016г.,
не са били извършвани действия по принудително събиране на сумата, поради което
на 31.01.2016г. е изтекъл предвидения 5-годишен давностен
срок. Счита, че събраната от А.Б.Б.“ЕООД сума 340,90лв. по изп.дело № 98/2017г. посредством наложен запор на ТВ на
ищцата за м.юли, която сума е заплатена на ЧСИ, е събрана след като е изтекъл
предвидения в закона давностен срок, поради което
като неоснователно събрана следва да й бъде възстановена.
С изложеното обосновава правния си интерес от предявения
иск.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, не е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа
молбата и моли да се уважи.
Ответникът в с.з. по същество, не
взема участие. В писмен вид с молба от
19.01.2018г., ответникът АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ООД,
чрез адв.***, изразява съгласие да се даде ход
на делото в тяхното отсъствие, оспорва исковата молба и навежда възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на проц.представител
на ищеца, в случай, че същото надхвърля минималните размери.
Съдът като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Правото на принудително изпълнение за лицето, в чиято полза е
налице осъдително решение, подлежащо на
изпълнение възниква от момента, в който
съдебното решение е влязло в сила и за него важат общите правила за давността.
Защитата в изпълнителния процес е
средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени
от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват
условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат
съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към
имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя
за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното
изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с
чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може
да оспорва дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане
и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения
за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя
неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска
извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи
на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В настоящия случай Изпълнително дело
против ищеца е образувано въз основа на изпълнителен лист по влязла в сила
Заповед за изпълнение, издадена на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 7657
/20108г. на ВРС, 35-ти състав. На 28.05.2010г. взискателят
„ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, е депозирал молба за образуване на изп.дело
при ЧСИ Любомир Мавров, рег.№ 714, с р-н ВОС, като е образувано изп.дело №20107140400377/2010г.
На 20.12.2010г., ищцата е подала молба вх.№ 7314 по изп.дело
№ 377/2010г. до ЧСИ Любомир Мавров, рег.№ 714, с р-н ВОС, за разсрочване на
задължението, като на 31.01.2011г. заплатила сумата от 50лв., за което е бил
издаден ПКО №536/31.01.2011г.
С молба вх.№2783/13.04.2011г., взискателят „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, е отправил искане до ЧСИ ***, с рег.№718, образуваните изп.дела
при ЧСИ Любомир Мавров, рег.№ 714, с
р-н ВОС, да продължат от ЧСИ ***, с рег.№718, р-н на
действие Окръжен съд – Варна, поради което изп.дело
№20107140400377/2010г. по описа на ЧСИ Любомир Мавров, рег.№714, с р-н ВОС, е
било прехвърлено на ЧСИ ***,рег.№ 718, с р-н на
действие ВОС с нов № 20127180401933/2012г.
С молба вх.№ 10694/02.09.2015г. по изп.д.№ 1933/2012г. „А.Б.Б.“ЕООД
уведомили ЧСИ ***,рег.№ 718, за извършена цесия между
„Транзакт Юръп“ЕАД/с предишно
наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТЕАД, в качеството на цедент
и „А.Б.Б.“ЕООД, в качеството на цесионер,
поради което „А.Б.Б.“ЕООД се явил новия взискател по изп.дело.
С молба вх.№ 16225/16.12.2016г., взискателят „А.Б.Б.“ЕООД отправил искане за налагане запор на ТВ на Д.Т. С***,
получавано при работодателя „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД.
Със запорно
съобщение изх.№ 384/09.01.2017г., получено от работодателят „ТРЕЙДНЕТ
ВАРНА“ЕООД, е бил наложен запор на ТВ за дължима сума в общ размер на 987,52лв.
С протокол от 20.02.2017г. ЧСИ
Данова по молба на ищцата, чрез пълномощника й адв.Д.
Панчева, е прекратила изп.дело №20127180401933/2012г.
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и е върнала оригиналния изп.лист на представител на „А.Б.Б.“ЕООД.
Разполагайки с оригиналния изп.лист от 14.10.2008г., взискателят
„А.Б.Б.“ЕООД е подал на 23.02.2017г. повторна молба
за образуване на ново изп.дело, като образувано
такова е било изп.дело
№ 20177180400098 /2017г. по описа на ЧСИ ***, рег.№718, с р-н на действие ВОС, по което е било
изпратено запорно съобщение изх.№ 4686/01.03.2017г.
до работодателя „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД за налагане запор върху ТВ на ищцата за
дължима от нея сума в общ размер 936,76лв., от които главница 331,04лв.,
законна лихва 297,50лв. за периода от 10.10.2008г. до
15.03.2017г., присъдени разноски 75лв., разноски по изп.дело
в полза на взискателя „А.Б.Б.“ЕООД
100.00лв., както и такси и разноски в размер на
143,22лв., съгласно ТТРЗЧСИ.
Към 23.02.2017г. са изтекли повече
от две години, поради което наложеният по изпратено запорно
съобщение изх.№ 4686/01.03.2017г. до работодателя „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД запор върху ТВ на ищцата за дължима от нея
сума в общ размер 936,76лв., не е валидно извършен, като заедно с останалите
действия извършени след тази дата са без правно значение.
При изложеното съдът приема, че
вземането по издадения изп.лист е погасено в периода
от последната вноска на 31.01.2011г. от
50лв., за което е бил издаден ПКО №536/31.01.2011г., да датата 23.02.2017г.,
когато е била подадена повторна молба за образуване на ново изп.дело,
като образувано такова е било изп.дело № 20177180400098 /2017г. по описа на ЧСИ ***,
рег.№718, с р-н на действие ВОС.
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания/договорни, мораторни лихви, разноски и пр./,
макар давността за тях да не е изтекла.
От гореизложеното съдът приема, че
действията по реализиране на вземанията по изп.лист,
издаден по ч.гр.д.№ 7657/2008г. на ВРС, 35-ти състав, образуваното изп.дело 98/2017г. на ЧСИ ***,
рег.№718, с р-н на действие ВОС, са
реално осъществени след изтичане на срока на давността. Предвид изложеното
предявения иск за оспорване на вземането е основателен и следва да се уважи.
Действията, предприети след като като изпълнителното производство вече е било прекратено в
хипотезата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК по право,
са нищожни. Мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разясняват, че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Съобразно тези мотиви наложеният
запор по изпратено запорно съобщение изх.№
4686/01.03.2017г. до работодателя „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ЕООД, не може да бъде ценен като действие,
прекъсващо давността, доколкото същото е предприето в условията на прекратено
изпълнително производство. Действието е нищожно. Същото не е породило
предвидения в чл.116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на давността. / в този
смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о.,
ТК/.
По направено искане от ищецът с пр.осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да му заплати сумата
от общо 355.00 лева: за заплатена
държавна такса и такса СУ/55лв./ и за заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство в
производството/300лв./.
Възражението на отв.страна
за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника
на ищцата, е неоснователно, тъй като не надхвърля предвидения минимален размер
по чл.7 Наредба 1/2004г. за МРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК по отношение на ответникът АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК
***, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от Камен
Чавдаров Соколов, че ищеца Д.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ МУ ДЪЛЖИ предвид
погасяване ПО ДАВНОСТ на вземането ЗА парични суми, предмет на
образувано изп.д.№
20177180400098 / 2017г. по описа на ЧСИ ***,рег.№ 718, с р-н на действие ВОС, въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№7657/2008г. по описа на PC гр.Варна,
35-ти състав, а именно: в общ размер на
936,76лв., от които главница в размер на 331.04лв., законна лихва в размер на
297,50лв. за периода 10.10.2008г. до
15.03.2017г., 65.00лв. за присъдени
разноски, 100.00лв. за разноски по изп.дело в полза
на взискателя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК ***, както и такси и разноски в размер на 143,22лв.,
съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по издаденият изпълнителен лист
от 14.10.2008г. и образуваното изп.дело №20177180400098/2017г.
по описа на ЧСИ ***,рег.№ 718, с р-н на действие ВОС.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК
***, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от Камен
Чавдаров Соколов, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Т.Т. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от общо 355,00лв., представляваща сбор от сторени разноски в
производството, както следва: за заплатена държавна такса и такса СУ/55лв./ и
за заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство в
производството/300лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: