№ 956
гр. Шумен, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630101032 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл.242, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.215 от
КТ.
В исковата си молба до съда ищецът Т. Р. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, излага, че през периода от 03.05.2019 г. до 18.05.2019 г.
бил в трудови правоотношения с ответника „Транслоджистик България“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Ц.М..
Ищецът изпълнявал длъжността “Шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и
повече тона”, с основна месечна заплата в размер на 560.00 лева, при сумарно
изчисляване на работното време. През периода на действие на трудовия
договор ищецът изпълнявал трудовите си задължения, като извършвал превоз
на товари в чужбина. През същия период работодателят му не бил изпълнявал
насрещните си задължения да му заплати трудовото възнаграждение и
командировки за извършените два курса международен превоз на стоки. Не
му било изплатено и полагащото му се обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на което да се осъди ответникът да му заплати следните суми: 336,00
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май
1
2019 г. (от 3.05.2019 г. до 18.05.2019 г.), ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 28,00
лева - обезщетение за неизползван годишен отпуск за 1 работен ден, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и 221,00 евро - командировъчни пари за
периода 03.05.2019 г. до 18.05.2019 г., за 10 работни дни, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумите. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не се
явява и представител в открито съдебно заседание, за да изрази становище по
исковете.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представените по делото документи /официално заверени
преписи от Трудов договор №9/03.05.2019 г. и Заповед №007/18.05.2019 г./, се
установи, че между страните, през периода от 03.05.2019 г. до 18.05.2019 г. е
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на
сключен на 03.05.2019 г., на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.1 от КТ,
трудов договор, като ищецът е приел да изпълнява длъжността “Шофьор на
тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона”. Правоотношението е прекратено
със Заповед №007/18.05.2019 г., считано от 19.05.2019 г., в срока за изпитване
на работника. Заповедта е надлежно връчена на ищеца.
Касателно иска по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 от КТ, съобрази
следното:
От представения по делото Трудов договор №9/03.05.2019 г., се
установи, че страните са договорили основно месечно възнаграждение на
работника, в размер на 560.00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, в размер на 0, 6 % за всяка
година трудов стаж. От същия документ става ясно, че договорът е сключен
със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.
2
Както е посочено по-горе, трудовият договор е прекратен от работодателя в
срока за изпитване. Разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ дава възможност на
страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, да прекрати договора,
преди изтичане на този срок, без да отправя предизвестие до насрещната
страна. В случая е безспорно установено, че работодателят е упражнил това
си право, като в срока за изпитване е издал заповед за прекратяване на
трудовите му правоотношения с ищеца. Безспорно, съгласно разпоредбите на
чл.128, т.1 и т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Тежестта на доказване на
факта на изплащане на трудовото възнаграждение се пада на работодателя,
като това доказване в случая не бе осъществено. От заключението по
извършената ССЕ, в чиято правилност и безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява, се установи, че общият размер на дължимото
трудово възнаграждение на ищеца за процесния период се равнява на сума от
336.00 лева- брутно трудово възнаграждение и 260, 73 лева-нетно. Ето защо,
съдът стига до извода, че този иск е частично основателен и следва да се
уважи за сума от 260, 73 лева- нетно трудово възнаграждение, тъй като това е
размерът на сумата, която би следвало да получи ищецът, след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки. За останалата си част, до пълния предявен
размер, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение претенцията по чл.224, ал.1 от КТ, за да се произнесе,
съобрази следното:
Според нормата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като ал.2 на същата
норма предвижда, че размерът на обезщетението се изчислява по реда на
чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Разпоредбата на чл.177 от КТ гласи, че за времето на платения годишен
отпуск, работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
3
най- малко десет дни. От изготвеното заключение по допуснатата ССЕ, което
съдът възприема като обективно и компетентно дадено, и същото не е
оспорено от страните, се установи, че ищецът е имал право на обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, съобразно отработените дни при
работодателя, като платен отпуск му се полага за един работен ден. От
горепосоченото заключение става ясно, че размерът на това обезщетение се
равнява на сума от 28.00 лева /брутна сума/ и 25, 20 лева /нетна сума/, като
няма данни съответния ДОД да е внесен от работодателя. Няма данни ищецът
да е използвал този ден като платен годишен отпуск. Ето защо намира, че
ответното дружество дължи на ищеца сума от 28.00 лева /брутна сума/,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за полагащия му се един
ден платен годишен отпуск.
По отношение претенцията, с правно основание чл.215 от КТ, за да се
произнесе, съобрази следното:
По делото няма представени документи /командировъчни заповеди/, от
които да е видно, че през посочения период ищецът е бил командирован да
изпълнява трудовите си задължения извън пределите на Република България.
Безспорно ангажимент за издаване на заповеди за командировка на
работниците и служители имат работодателите. При разглеждания казус, по
делото е представен документ, съставен от ОД на МВР- Варна, от който е
видно, че ищецът е имал задгранични пътувания с товарен автомобил, както
следва: излизане от РБ през ГКПП Русе Дунав мост на 05.05.2019 г. и влизане
в РБ през същия ГКПП на 09.05.2019 г.; излизане от РБ през ГКПП Гюешево
на 14.05.2019 г. и влизане в РБ през ГКПП Златарево на 17.05.2019 г. Така
предоставените сведения от официалния свидетелстващ документ, дават
основание на съда да направи извод, че през срока на действие на договора, за
период общо от 9 дни ищецът е изпълнявал трудовите си задължения извън
пределите на РБ. Няма данни, че през същия период ищецът е ползвал
някакъв вид отпуск, поради което да е отсъствал от работа. На следващо
място, ответникът беше задължен по реда на чл.190 от ГПК и чл.176 от ГПК
/чрез законния представител на дружеството/ да представи документи
/заповеди за командировка, пътни листи, записи за товарните автомобили и
др./, както и да отговори на поставени от ищеца въпроси относно полагане на
труд от последния в чужбина, които задължения не бяха изпълнени.
4
Последиците от неизпълнение на задълженията по чл.190 и чл.176 от ГПК са
надлежно указани на дружеството. Ето защо и с оглед останалите, събрани по
делото доказателства /писмени и гласни/, съдът заключава, че за
горепосочения период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения извън
пределите на РБ, т.е. налице е командироване на работника от страна
работодателя в чужбина, поради което на първия се дължи и съответното
обезщетение при командировка за девет дни, по 21 евро на ден съобразно
действащата към датата на командироване Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина. Поради изложеното счита, че
искът по чл.215 от КТ следва да бъде уважен частично, за сума в размер на
189.00 евро, като за останалата част, до пълния предявен размер, се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 620, 15 лева, представляваща извършените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи
заплащане на Шуменски районен съд сумата от 195, 02 лева, от която 150.00
лева- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 45, 02
лева – разноски за възнаграждение на вещите лица по допуснатите ССЕ и
СТЕ.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транслоджистик България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Ц.М., да заплати на Т. Р. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, следните суми: 260, 73 лева /двеста и
шестдесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месец май 2019 г. (от 3.05.2019 г. до
18.05.2019 г.); 28.00 лева /двадесет и осем лева/- обезщетение за
неизползван годишен отпуск за 1 работен ден /брутен размер/ и 189,00 евро
/сто осемдесет и девет евро/- командировъчни пари за периода 03.05.2019 г.
5
до 18.05.2019 г., за девет работни дни, ведно с обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху посочените по –горе главни задължения, считано от
18.05.2022 г. до окончателното им изплащане, както и да му заплати сумата
от 620, 15 лева /шестстотин и двадесет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, срещу „Транслоджистик България“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Д.Ц.М., обективно съединени искове
по чл.242, във вр. с чл.128, т.2 от КТ и чл.215 от КТ в останалата им част, до
пълния предявен размер, поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Транслоджистик България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Ц.М., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 195, 02 лева /сто деветдесет и
пет лева и две стотинки/, от която 150.00 лева- държавна такса, изчислена
съобразно уважената част от исковете, 45, 02 лева – разноски за
възнаграждение на вещите лица по допуснатите ССЕ и СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6