Р Е Ш Е Н И Е
7/6.1.2020г.
06.01.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2020 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 20 (двадесети) декември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 9 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 108 от ЗС. Към главния иск е съединен иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт.
В исковата си молба, уточнена и допълнена, Н.Х.А., Р.Н.М. и А.А.Л. твърдят, че са наследници на Х.Х.Ш., б.ж. на с. О., обл. Шумен. През 1977 г. последният бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, изградена в северната част на дворното място, заедно с 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 1250 кв.м, съставляващо парцел III-103 в кв. 22 по плана на с. О. Наследодателят на ответника Р.Ш.Б. – Ш.Б.Х., от своя страна през 1977 г. бил признат за собственик на другата 1/2 идеална част от описаното дворно място и на сградата, изградена в южната част на имота. Ищците, в качеството си на наследници на Ш. понастоящем били собственици на по 1/8 идеална част (за първите две от тях) и на 5/8 идеални части за А. Л. от дворното място, тъй като описаната в нотариалния акт сграда била разрушена. През 2016 г. ответникът придобил чрез сключени с майка му и сестра му придобивни сделки по 1/4 идеална част от описания в нотариалния акт на баща му недвижим имот. Освен това, с нотариален акт №***, том 5, дело №***/2017 г. на нотариус рег. № 024 на НК, същият бил признат за собственик на 3/8 идеални части от цялото дворно място. Сочат, че никога не са губили собствеността върху имота на наследодателя си, а Б. неправомерно се позовал на изтекла придобивна давност. Понастоящем той и съпругата му Г.А.Б. упражнявали без основание владение върху собствените на ищците идеални части от имота. Молят съда да постанови решение, по силата на което ищците Н.Х.А., Р.Н.М. и А.А.Л. молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците Р.Ш.Б. и Г.А.Б., че са собственици, както следва: Н.А. – на 1/8 идеална част, Р.М. – на 1/8 идеална част и А.Л. – на 5/8 идеални части от недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 1250 кв.м, находящо се в с. О., обл. Шумен, за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 на селото и ответниците да бъдат осъдени да предадат на всеки от ищците владението върху собствените им идеални части от същия имот. Към главните искове е съединен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на охранителен акт – нотариален акт №***, том 5, д. № ***/2017 г. на Нотариус рег. № 024 на НК. Ищците претендират и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците, чрез пълномощника си – адвокат, подават отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. На първо място, оспорват активната процесуална легитимация на ищцата А.Л.. Считат, че депозирания от нея иск е недопустим. Оспорват претенциите по същество, като се позовават на изтекла придобивна давност в тяхна полза като добросъвестни владелци отпреди повече от четиридесет години. Владението започнало през 1978 г. от бащата на ответника Р. Б.. През изминалите години, ищците (трайно установени в Република Турция) посещавали процесния имот, но като гости на ответниците и никога не заявявали претенции за собственост. Напротив, през всички тези години, ответниците плащали и местните данъци за целия имот. Молят депозираният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като им бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа стрА.следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт №***, том 1, дело №***/1977 г. на ШРС е, че Х.Х.Ш. бил признат за собственик на следния недвижим имот: къща от две стаи и салон, на земя, в северната част на двора, заедно с 1/2 идеална част от дворното място от 1250 кв.м, застроено и незастроено в с. О., обл. Шумен, образуващо парцел III-103 от кв. 22 по плана на селото. По делото е представен и нотариален акт № ***, том 1, дело №***/1977 г. на ШРС, по силата на който Ш.Б.Х. бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ къща от три стаи и салон, на земя, в южната част на двора, заедно с 1/2 идеална част от дворното място от 1250 кв.м, застроено и незастроено в с. О., обл. Шумен, образуващо парцел III-103 от кв. 22 по плана на селото. Съдът констатира от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 8/20.07.2018 г. и удостоверение за наследници изх. № 10/20.07.2018 – двете на Кметство О., че Х.Ш. (Н.Л.) починал на 05.05.1989 г. и оставил за наследници съпругата си А.А.Л. и низходящите си И.Х.Ш., Н.Х.А. и Р.Н.М.. Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 3/17.01.2019 г., изд. от Кметство Осеновец е, че Ш. Х. починал на 22.04.2010 г., като негови законни наследници са съпругата му Н.И.Х., Р.Ш.Б., Е.Ш.Р. и П. Ш.Х. Съдът констатира от нотариален акт №***, том 12, рег. № 8163, дело №***/2016 г. на нотариус рег. № 019 на НК, че Н.Х. прехвърлила на ответника Р.Б. срещу поетото от последния задължение за гледане и издръжка, 1/4 идеална част от следния недвижим имот: жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон в южната част на двора, заедно с 1/2 идеална част от дворно място с площ 1250 кв.м, съставляващо УПИ III-103 от кв. 22 по плана на с. Осеновец, обл. Шумен. Представен е и нотариален акт №***, том 4, рег. № 5956, дело №***/2017 г., в който е отразено, че П.Ш.Х. и И.Х.Ш. продали на ответника, съответно: 1/4 идеална част от описания по-горе имот и 1/8 идеална част от дворното място. От приложеното нотариално дело №***/2017 г. на Нотариус рег. № 024 на НК се установява, че на 16.11.2017 г., по молба на Р.Ш.Б. и след извършена обстоятелствена проверка, нотариусът издал постановление, по силата на което молителят бил признат за собственик въз основа на давностно владение на 3/8 идеални части от недвижимия имот, представляващ дворно място с площ 1250 кв.м, за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 по плана на с. О.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата Г.Б. заявява, че от момента на сключването на граждански брак с Р.Б. семейството обитава и владее процесния имот.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели З.А, И.Д., И.Ф., С.А. и Н.Х. (майка на ответника Р. Б.) излагат, че наследодателите на страните – Х.Ш. и Ш.Б. притежавали съвместно процесното дворно място, а всеки от тях – къща в него. През 1978 г., обаче, Ш. купил друг имот в село О. и семейството му се установило в него. Свидетелите Н. Х., И.Ф. и С. А. сочат, че Б. изплатил на съсобственика си стойността на неговия дял. Оттогава и понастоящем, първоначално Ш.Б. и съпругата му, а след неговата смърт – ответниците владеели и ползвали целия недвижим имот. Никога за този имот не били възниквали спорове. Ищците се изселили в Република Турция през 1989 г., като оттогава посещавали с. Осеновец само по празниците и то като гости.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Относно претенцията
с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или държане на ответника;
– ответникът да владее или държи вещта без основание.
Досежно обекта на
ревандикация:
Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1250 кв.м, находящо се в с. О., обл. Шумен, за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 на селото.
По първата, посочена по-горе предпоставка
по чл. 108 от Закона за собствеността:
Доказа се по делото, че общият наследодател на ищците Х.Ш. в и наследодателят на ответника Р.Б. – Ш.Х., притежавали по 1/2 идеална част от дворното място с площ 1250 кв.м, за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 по плана на с. Осеновец, като всеки от тях бил едноличен собственик на жилищна сграда, изградена в дворното място. Ищците претендират, че са съсобственици на дворното място, в качеството си на законни наследници на Ш., на полагащите им се идеални части.
За да обосноват правото си на собственост върху
обсъждания недвижим имот, възразявайки срещу наличието на първата предпоставка,
необходима за уважаване на ревандикационен иск, ответниците се позовават на
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в
упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху
вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля
трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече
от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдът намира, че посредством събраните гласни доказателства – показанията на всички разпитани свидетел, които са последователни, конкретни и безпротиворечиви, депозирани и от свидетели, незаинтересовани от изхода на настоящото дело, се установи, че след 1978 г. общият наследодател на ищците напуснал претендирания имот и цялото му семейство се установило в друг такъв в същото населено място. Оттогава, Ш.Х. и съпругата му Н.Х. владели процесния имот, по начина, указан по-горе.
Тоест, в случая налице обективния и субективния признак на владението. Тъй като владението е осъществявано и фактическия му състав е завършен по време на брака между Ш. и Н.Х. (обстоятелство, за което не е налице спор), то придобития по този начин недвижим имот представлява съпружеска имуществена общност.
Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и осъществяване на владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС, като позоваването не е елемент от този фактически състав. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещно право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. В случая, този срок е изтекъл още през 1988 г., като позоваването му чрез релевираното по делото възражение, води до извода на съда, че Ш.Х. и Н.Х. придобили правото на собственост върху спорния имот през 1988 г. чрез упражнявано владение. Поради това, ирелевантни в случая се явяват последващите сключени сделки между наследниците на Ш.Х., както и обстоятелството, че Б. се снабдил с констативен нотариален акт след тази дата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе доказано наличието на първата предпоставка, необходима за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – че ищците са собственици на идеални части от процесния недвижим имот.
Поради това, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за успешното доказване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че по искът се явява
неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Предмет на предявения ревандикационен иск е засегнатото
право на собственост на ищците, като при уважаването му, законодателят, в чл.
537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като законна последица и отменяването на
нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с който се засяга
това право. С оглед гореизложеното,
съдът приема, че не са опровергани констатациите в издадения констативен нотариален
акт № ***, том 5, рег. № 8982, дело №***/16.11.2017
г. на нотариус рег. № 024 на НК, с който
е признато право на собственост на Р.Ш.Б. върху процесния имот. Ето защо,
претенцията за отмяната му следва да бъде отхвърлена.
По искането на ищците с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на
разноските, представляващи заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението за предявените искове възлиза, съответно на 600,00 лв. и на 300,00 лв. Според нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Тоест, в случая, минималния размер на възнаграждениета за представителство по два обективно съединени иска възлиза на 900,00 лв. Уговореният и платен от ответника на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 800,00 лева. Тоест, в случая не е налице превишение. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищците. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответниците възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 800,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски по делото в размер на 800,00 лева.
На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.А. с ЕГН **********,***, Р.Н.М. с ЕГН **********,*** и А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес в Република Турция, всички със съдебен адресат – адв. Г.К. *** срещу Р.Ш.Б. с ЕГН ********** и Г.А.Б. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Г.С. ***, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н.А. е собственик на 1/8 идеална част, Р.М. – на 1/8 идеална част и А.Л. – на 5/8 идеални части от недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 1250 кв.м, находящо се в с. О., обл. Шумен, за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 на селото и за осъждане на Р.Ш.Б. и Г.А.Б. за предаване на владението върху тези идеални части от имота като владян без основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Х.А., Р.Н.М. и Ана А.Л. с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт №***, том 5, рег. № 8982, дело №***/16.11.2017 г. на нотариус рег. № 024 на НК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Н.Х.А., Р.Н.М. и Ана А.Л. да заплатят на Р.Ш.Б. и Г.А.Б. направените разноски по делото в размер на 800,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен по вписаната искова молба.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: