Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 09.03.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 86 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 45-0000018 от 16.01.2020
година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО
„АА”) – град Хасково, с което на „Атина транс 2015”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен
адрес:***, представлявано от управителя Орхан Асланлар, за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение трето от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3 000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат Д.С., моли за отмяна
на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – не бил приложен правилно материалния закон и били допуснати
процесуални нарушения при съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и при издаване на обжалваното НП.
В съдебната фаза, редовно
призовано, дружеството-жалбоподателя не изпраща представител. За тях се явява адвокат Д.С.,
който пледира за отмяна на обжалваното НП. Представя Писмени бележки, в които
обосновава доводите си за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и на чл. 34 от ЗАНН и тъй като липсвали
задължителни реквизити (мястото на нарушението и описание на обстоятелствата,
при които било извършено нарушението). Претендират се разноски. Представен е
Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Началникът на ОО „АА” – град Хасково - А. Ставрев
Ставрев, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения Д. Попов и
Веселин Михайлов (служители на ОО „АА” – град Хасково) в
офиса на дружеството-жалбоподател, находящ се в село Капитан Андреево, ул.„А. ***,
извършват на дата 19.08.2019 година комплексна проверка по документи на дейността на дружеството-жалбоподател,
в присъствието на упълномощен представител - Веселина
Кирякова Атанасова (с нотариално заверено Пълномощно от дата 01.02.2018
година, приложено в кориците на преписката). Констатациите на посочените
служители на АНО са обективирани в представения и приет като доказателство по
делото Констативен протокол № 30-19-32-791 от дата 20.08.2019 година, видно от
който водачът Orhan Aslanlar, работещ при лицензирания
превозвач „Атина транс 2005” ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността № 17496 за
международен автомобилен превоз на товари, валиден до 22.05.2027 година, не
притежава Удостоверение за психологическа годност, което е видно от
отбелязването на ред втори в четвъртата графа на таблица 8 от Приложение № 11,
стр. 2 от Протокола (наличните черти на посочено място удостоверяват факта на
липсата на посоченото Удостоверение).
В последствие и предвид
констатираното нарушение, свързано с допускането на 21.01.2019 година от
страна на дружеството-жалбоподател на осъществяване на международен превоз на
товари по маршрут от Република Турция за Черна гора (видно от Тахографски лист
и ЧМР, ведно с превод)
с влекач марка „Скания” с държавен регистрационен номер Х 16 33 КВ и прикачено
полуремарке с държавен регистрационен номер РВ 21 12 ЕН, на водач, който не
притежава Удостоверение за психологическа годност (видно и от Справка в
Регистъра на психологическите изследвания на водачите); е връчена на 13.11.2019
година Покана на упълномощен представител на дружеството – Веселина Кирякова
Атанасова, в която е посочено, че представител на дружеството следва да се яви
в 7-дневен срок в административната сграда на АНО за съставяне на АУАН, както и какви са последствията при неявяване.
В кръга на службата си, свидетелят С.И.К.
– Инспектор към ОО „АА” – град Хасково (към онзи момент), съставя на дата
12.12.2019 година в сградата на ОО „АА” – град Хасково, находяща се в град
Хасково, бул.„Освобождение”, против дружеството-жалбоподател и в отсъствие на
негов представител АУАН Серия А-2018 с
бланков № 268473. Това процесуално действие
извършва с участието на А.Д.У.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с допускането от страна на дружеството-жалбоподател
при осъществяване на международен превоз на товари, извършването на този превоз
от водач, който не притежава Удостоверение за психологическа годност, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предложение трето от ЗАвПр, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на представител на дружеството-жалбоподател
- Веселина Кирякова Атанасова, която вписва, че няма възражения против
констатациите в Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН с № 268473,
след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на ОО „АА” – град Хасково, издава процесното НП №
45-0000018 на 16.01.2020
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган. НП е
редовно връчено на надлежно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател,
на 23.01.2020
година, по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на имената на
получателя й, а именно че е получено от Веселина
Атанасова. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 7а, ал. 2, предложение трето от ЗАвПр, тъй
като е допуснало
осъществяване на международен превоз на товари с водач,
който не притежава Удостоверение за психологическа годност. За
това нарушение на основание чл. 96г,
ал. 1, предложение второ от ЗАвПр на
нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 3 000 лв.
В
кориците на делото са приложени
Заповед № РД–08-249
от 15.05.2015
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в
която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”,
които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на тях и Заповед № 458
от 07.08.2018
година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”,
от която е видно, че А. Ставрев
Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Началник на ОО „АА”
– град Хасково”, считано от 08.08.2018
година,
т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
По делото е приложена Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 година свидетели
– С.И.К. и
А.Д.У.. Писмените доказателствени източници Съдът кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
С.И.К. и А.Д.У.
да имат
личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподателя. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на ОО „АА” – град Хасково към онзи момент, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници
– писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите С.И.К. и А.Д.У. са в
служебно правоотношение с АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател,
което е допуснало осъществяване на международен превоз на товари от водач, който
не притежава Удостоверение за психологическа годност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса (с изключение на НП,
чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе
проведено успешно). Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по
същество, Жалбата е основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА
НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощни, приложени по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Следва да се посочи, че представител
на дружеството-жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са
предприели необходимите действия за осигуряване присъствието на представител на
„Атина транс 2015” ЕООД при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител
да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е
била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като
Актът (според приложените по делото материали) на 23.12.2019 година е бил
подписан (и надлежно връчен, предявен) на надлежно упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател
(съгласно приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя
на дружеството-жалбоподател, той упълномощава лицето Веселина Кирякова
Атанасова да го представлява пред всички държавни органи, включително
поделенията в страната на Изпълнителна агенция „АА”), който е имал възможност да се запознае с отразените в него
констатации към датата за извършване на връчването, както е бил запознат и с
правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по
него. Ако се приеме, че е налице нередовност
на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител,
то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като е налице безспорна установеност на
деянието и нарушителя, като с връчване на НП дружеството-жалбоподател е могло
да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на дружеството-жалбоподател
е връчен Акта и е имало възможност да се запознае с отразените в него
констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие
действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че то очевидно е
реализирало пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
348, ал. 3, т. 1, вр.чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК,
процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са
ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени
са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат, което в настоящия случай не е налице.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
сочи, че преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценката на събраните
доказателства, като е преценил, че следва да бъде
издадено НП.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ.
и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Посочената като нарушена
в АУАН и НП норма не е бланкетна. Приложената от АНО норма
визира точно нарушенията, извършвани от лицензирани превозвачи, какъвто
безспорно е дружеството-жалбоподател, който
осъществява превоз посредством водач на моторно превозно
средство (МПС),
непритежаващ валидно Удостоверение за психологическа годност. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира
адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието
на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
Нарушението
е извършено в седалището на дружеството-жалбоподател. Видно е от описанието на
деянието, че този адрес на дружеството изрично е визиран като място на
нарушението, а не като място на установяването му. Т.е. процесното нарушение се осъществява от
задълженото лице (превозвачът) в
неговото седалище, защото от там то ръководи своята оперативна дейност по
извършване на превози. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение –
допускане до извършване на превоз на водач,
който не притежава Удостоверение за психологическа годност.
Началният и краен пункт на международния превоз не е от значение за определяне
мястото на нарушението, доколкото релевантният факт за
отговорността по чл.
96г от ЗАвПр, ал.
1, предложение второ е този, че превозвачът допуска до
управление на МПС за международен превоз водач,
който не притежава Удостоверение за психологическа годност. С други думи мястото е достатъчно ясно и точно посочено.
За пълнота следва да се отбележи, че задължителното
изискване водачите на автомобили за превоз на товари да имат издадено
Удостоверение психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр е спрямо лицензирания
превозвач (както вече бе посочено), при когото работят, т.е. жалбоподателя, и това е видно от текста на
нормата, а не спрямо водача. В конкретния случай е санкционирано поведението на
превозвач, допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията
за управление, а не е санкционирано извършването на превоз. Дори превозът да е извършен извън страната, то
нарушението - допускането му, е извършено именно в село Капитан Андреево, област Хасково, а къде точно е извършен превозът
не е релевантно, тъй като отговорността е ангажирана за допустителство, а не за извършителство и
е следвало превозът да не бъде допуснат именно в село Капитан
Андреево, област Хасково. В
конкретния случай е санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа
водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не
извършването на превоз, поради което е приложим ЗАвПр.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92,
ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във
връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с
МПС с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица
на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 12.12.2019 година актосъставителят С.И.К. е заемала длъжността „Инспектор при ОО „АА” – град
Хасково към Изпълнителна агенция „АА””.
Предвид изложеното актосъставителят С.К. безспорно се явява длъжностно
лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – А. Ставрев Ставрев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на ОО „АА” – град Хасково”
и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОО „АА” – град Хасково.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
На базата на представените
по делото доказателства Съдът приема, че дружеството-жалбоподател,
в качеството му на „превозвач” по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвПр и притежаващо
Лиценз за международни превози на товари, е извършило
такъв превоз, осъществен от водач (Orhan Aslanlar),
който не притежава Удостоверение за
психологическа годност. Т.е. установена е
липсата на валидно Удостоверение за психологическа годност на името на
водача, което от своя страна означава, че същият не отговаря на изискванията за
психологическа годност. При този факт на липса на такова
Удостоверение от водача, който ще осъществява превоза,
лицензираният превозвач не следва да му възлага извършването на превоз на
товари с МПС. В противен случай нарушава именно нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр. По
делото не се твърди, а и не се представиха доказателства за издадено такова Удостоверение на водача, извършил превоза.
Доколкото няма спор, че МПС
се ползва от наказаното дружество (наето е под наем към датата на процесното деяние), както и че водачът работи
за него
(видно от Констативния протокол с № 30-19-32-791, изготвен на дата 20.08.2019
година), то към 21.01.2019 година именно този субект (дружеството-жалбоподател)
е длъжен да не го допуска до управление на превозното
средство, с което ще се осъществява превоз на товари, организиран от
името на наказаното лице,
тъй като въпросният водач не притежава процесното Удостоверение.
Въпреки това превозвачът осъществява този превоз, като допуска до управление на
МПС водачът Orhan Aslanlar, без същият да притежава процесното Удостоверение.
В
този смисъл е и Справка
от Регистъра на психологическите изследвания на водачите. Изложеното несъмнено
обосновава извод за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр, което подлежи на санкциониране именно по така
посочения текст на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАвПр.
Вярно е, че в НП не е изрично посочено дали
процесният превоз на товари е бил обществен такъв, т.е. срещу заплащане, или за
собствена сметка, но видът на превоза е без правно значение за съставомерността
на извършеното деяние (чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвПр, визира и двата вида превози, а в чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр, разграничението на превозите е само
с оглед на субекта – лицензирани превозвачи, какъвто е жалбоподателят, и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, т.е. лицензираните превозвачи
биха могли да извършат нарушение на тази разпоредба, независимо от вида на
превоза – срещу заплащане или за собствена сметка).
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че лицето Orhan Aslanlar е управител на
дружеството-жалбоподател, тъй като санкционираното лице е „Атина транс 2015”
ЕООД, а не управителя му.
Деянието
е съставомерно от
обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕООД,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на
юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна -
установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна
страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл са
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, Решение
№ 819 от 13.11.2019
година по КАНД № 896/2019 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова).
Съгласно Тълкувателно решение
(ТР) № 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката
на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по
убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е формално, на просто извършване, поради
което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни
последици. Нещо повече – в случая нарушението е извършено от търговско
дружество, което извършва транспортна дейност. Отделно от това самото нарушение
касае дейност, строго регламентирана от правото, имаща за цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с оглед
осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя
обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. В
този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен
акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател,
Съдът споделя за правилна. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма,
лимитираща задължителните реквизити на НП. Съобразно изложените до тук
правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно.
Налице е съответствие между
правната квалификация на нарушението, неговото словесно описание и приложената
санкционна норма. АНО е санкционирал дружеството-жалбоподател на основание
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАвПр, която съдържа както
правилото за поведение, така и санкцията за неговото евентуално нарушаване, съгласно
която който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с Глоба или Имуществена санкция в
размер 3 000 лв. Следователно цитираната разпоредба предвижда наказание за
нарушение, което е идентично с посоченото в Акта и НП.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения
от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване
на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание
за определянето му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание
– да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Независимо изложеното, НП следва да бъде отменено по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не следва да бъде образувано
административнонаказателно производство, ако не е бил съставен Акт
в тримесечен срок от откриване на нарушителя или е изминала една година от извършване на нарушението.
Двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се отнасят
помежду си в съотношение специален и общ срок. Срокът „от
откриване на нарушителя” е специален по отношение на едногодишния
срок от извършване на нарушението, но е част от него.
В тази връзка следва да се посочи, че с ТР № 1 от 27.02.2015 година,
прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете
по чл.
34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с
изтичането на тези давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН, се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността, като става въпрос за
давност, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН, който, всъщност,
поставя началото на административнонаказателното производство, в две хипотези
съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (както вече бе посочено) –
от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението, т.е. ЗАНН борави с
два начални момента – откриване на нарушителя, което означава установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не като
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО
и втори такъв момент – извършване на нарушението. Граматическото тълкуване на
нормата на чл. 34, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, с оглед употребения от законодателя израз „ ... или ако е изтекла ... „, сочи, че двата давностни срока
текат паралелно и независимо един от друг, което недвусмислено води на извода,
че неспазването на който и да е от тях съставлява нарушение на изискването на
закона. Изводът е, че Актът следва да се състави при
спазване на по-краткия срок от три месеца в случаите, в които контролните
органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на
нарушителя – в този смисъл е и Решение № 86 от 21.02.2019 година на Административен съд -
Хасково по КАНД
№ 1252/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева.
По
делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател е допуснало осъществяване на
превоз на товари от водач, който не притежава Удостоверение за психологическа
годност. Липсата на посоченото Удостоверение е посочена в Констативен протокол с
№ 30-19-32-791/20.08.2019 година, съставен от служители при ОО „АА” - град Хасково, извършили комплексната проверка по
документи на дружеството-жалбоподател. Така именно на тази дата – 20.08.2019 година, следва да се приеме, че са
налични достатъчно данни относно инкриминираното нарушение. Към този момент на
контролния орган са били известни субектът на нарушението, както и всички
основни елементи от състава на административното нарушение. Като е съставен
АУАН на дата 12.12.2019 година - след изтичане на срока, указан в чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата в
административнонаказателното производство. От 20.08.2019 година е започнал да тече тримесечния
срок, в който компетентните органи са задължени да съставят надлежен АУАН, но
този срок в случая не е бил спазен. В посочения смисъл е и Решение № 24 от 06.02.2020 година,
постановено по КАНД № 1277/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Павлина Господинова.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на
дружеството-жалбоподател в размер на 440 лв. за
адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие
и Списък на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на Изпълнителна агенция „АА”, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че
следва да осъди именно Изпълнителна агенция „АА” да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
В случай, че НП бъде потвърдено, то при
този вариант на разсъждение в полза на дружеството-жалбоподател не биха се
дължали разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 45-0000018
от 16.01.2020
година на Началника на ОО „АА” – град Хасково, с което на „Атина транс 2015” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Орхан Асланлар, за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение трето от ЗАвПр, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3 000 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” с адрес: град
София, ул.„Ген. Й.В.Гурко” № 5,
ДА ЗАПЛАТИ на „Атина транс 2015” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Орхан Асланлар, сумата от 440 лв., представляваща
извършени от последното разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производството.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от
получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)