Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 880/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 496561 от 27.09.2018 г.
по гр. д. № 56446/2017 г. на СРС, I ГО, 40
състав, частично са уважени предявените от Е.С.Т. срещу „В.9.“ ООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1440 лв., представляваща разходи за
поправка на некачествено сменени механизми на 4 бр. врати съгласно договор за
изработка от 18.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2017
г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 132,66 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 20.09.2016 г. – 16.08.2017 г. Претенциите на ищеца
са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери, съответно от 1890 лв.
за главница и от 184,80 лв. за обезщетение за забава.
С въззивна жалба от 24.10.2018 г.
ответникът обжалва решението, в осъдителната част за главницата за сумата над
810 лв. до присъдените 1440 лв., представляваща част от стойността на
извършените разходи, като неправилно и необосновано. Излага твърдения, че по
отношение на щетите съдът необосновано се доверил на изготвената по делото експертиза,
без да извърши проверка дали това са щетите, по отношение на които е налице
съгласие между страните, обективирано в двустранния протокол от 31.01.2017 г.,
или тези, твърдени от ищеца и дописани в исковата молба. В заключението
липсвала яснота по отношение на конкретните щети по вид и размер. Свидетелите
по делото не могли еднозначно да установят размера на претендираните от ищеца
увреждания, тъй като показанията им били тенденциозни, нелогични и без
конкретика. Съдът не обсъдил надлежно останалите доказателства по делото, по-конкретно
подписаната лично от ищеца без възражения монтажна карта от 20.09.2016 г., в
която били посочени значително по-малко на брой увреждания, за които ответникът
предложил обезщетение. Не бил доказан моментът на възникване на щетите, както и
връзката им с дейността на лицето, осъществило процесния монтаж. Моли въззивния
съд да отмени решението, в обжалваната част, като му присъди разноските
съгласно изхода от спора.
Ищецът е депозирал отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Районният
съд извършил цялостна оценка на писмените и гласни доказателства по делото, в
които конкретно и ясно били посочени отделните щети, причинени от некачествено
извършените монтажни дейности. СМР не били приети с монтажната карта, а с
протокола от 31.01.2017 г., в който ищецът посочил и своите възражения. Моли
решението да бъде оставено в сила, като претендира разноски за въззивната
инстанция.
С определение № 2346 от 22.01.2019
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал
липсата на заявени доказателствени искания на страните във въззивното
производство.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част, и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи частично предявените
осъдителни искове, районният съд е приел, че между страните е налице
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да
смени 4 бр. механизми на вратите в жилището на ищеца срещу възнаграждение от
320 лв., като при извършването на тези дейности в жилището са нанесени щети,
причинени от неправилно изпълнение на поетото договорно задължение от страна на
ответника, които вреди са били констатирани от ищеца при приемане на работата.
По отношение на размера на щетите съдът е кредитирал заключението на приетата
по делото СТЕ, съгласно което щетите на стойност от 630 лева (над размера от
810 лв., посочен в подписания между страните двустранен протокол от 31.01.2017
г.) също категорично са в причинно-следствена
връзка с некачествено извършените СМР. По тази причина е уважил размера на
претенцията на ищеца за главница до сумата от 1440 лв. и за обезщетение за
забава върху нея до сумата от 132,66 лв., за периода от 20.09.2016 г. (датата
на поканата до ответника, осъществена с изготвянето на монтажната карта) до 16.08.2017
г.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Не е налице допуснато от
първоинстанционният съд процесуално нарушение във връзка със събиране и
обсъждане на доказателствата по делото. По отношение на спорния между страните
размер на щетите, в решението си съдът се позовал не само на заключението на
експертизата по делото, в която достатъчно подробно са били описани щетите по
вид и стойност, но е описал и показанията на свидетеля на ответника, който е
извършвал ремонтните дейности в апартамента на ищеца. Съгласно тези показания
обемът на работата, която е следвало да бъде извършена, е предполагал наличието
на двама, а не на един работник, като в показанията си свидетелят е признал, че
това е била една от причините за причинените увреждания в апартамента на ищеца.
При разпита свидетелят сам е посочил, че в процеса на работата си е повредил
касата на вратата в кухнята на апартамента на ищеца, което представлява причината
за отстраняването на една от спорните между страните щети, описани в раздел 2
от заключението на СТЕ.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия
Е.С.Т. в претендирания размер от 300 лева.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
496561 от 27.09.2018 г. по гр. д. № 56446/2017 г. на СРС, I ГО, 40 състав.
ОСЪЖДА „В.9.“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на Е.С.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от адвокат във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.