Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.06.2021 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и трети април Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Борисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 6667 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н.Ц.Н. поддържа, че е единствен наследник по закон на починалата си съпруга Н.М.. Двамата сключили брак през 1974 г. и до смъртта й на 09.05.2019г. живели заедно в апартамент в гр. София, ж.к. „Хиподрума“. След смъртта на съпругата си установил, че ответникът Х.Х., който живее в същия блок, се е обявил за собственик на апартамента, в който ищецът живее, въз основа на саморъчно завещание, с което починалата Н.оставя цялото си имущество на него – Х.. Твърди, че завещанието е недействително, т.к. е съставено срещу поето устно задължение на ответника да се грижи за Н.М., което му придава възмезден характер. Този факт се установявал от заявеното от самия ответник пред разследващите органи и прокуратурата в досъдебно производство относно смъртта на Н.и бил обективиран в постановлението за прекратяване на същото, което представя като доказателство по делото. В рамките на проверката било установено, че единственият мотив на Невен за съставяне на завещанието било да бъде вменено на ответника да я гледа за в бъдеще. Ето защо, моли на основание гореизложеното съдът да прогласи нищожността на процесното завещание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска. Счита, че завещанието изцяло съответства на законовите изисквания – то е написано изцяло от завещателката саморъчно, съдържа означение за дата, както в началото, така и в края си, няма добавки, поправки и зачерквания и е подписано от завещателя след завещателните разпореждания. Датата – 11.03.2019г. е ясно и недвусмиследно посочена. Въпросът за валидността на саморъчното завещание е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение по гр. д. №11810/2019г. на СГС. Счита, че изложените в исковата молба твърдения са плод на тълкуване, което е недопустимо. Завещателното разпореждане, като формална сделка, следва да се тълкува само въз основа на писмения текст и само по изключение, когато волята на завещателя е неясна относно някои от задължителните елементи на завещанието – лицето, което завещава, имуществото и лицето, в полза на което се завещава – тя може да се доразкрие чрез обкръжаващи факти. В този смисъл, липсата на изразен мотив в процесното завещание не го опорочава и изследването на въпроса за естеството на мотивацията на завещателя не може да се отрази на неговата валидност. Моли искът да бъде отхвърлен.
В хода на делото ищецът е починал, за което са представени доказателства – препис-извлечение от акт за смърт. От удостоверение за наследници №УГ01-9736/14.12.2020г., издадено от СО, р-н Красно село, се установява, че ищецът е оставил единствен наследник по закон – дъщеря Р.Н.Ц.. На осн. чл.227 от ГПК с определение на съда от 19.02.2021г. наследницата е конституирана като страна на мястото на починалия ищец.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Установява се от
доказателствата по делото, а не се и спори между страните, че Н.П.М.е починала
на 09.05.2019г.
Съгласно представеното удостоверение за наследници, тя е оставила един наследник по закон – съпруга си Н.Ц.Н..
От приетото по
делото удостоверение за граждански брак е видно, че ищецът е бил в брак с
починалата от 28.08.1974 г.
От представения по делото нотариален акт №146, том I, дело №146/69г. на нотариус при Софийския народен съд, се установява, че на 03.02.1969г. М.е придобила чрез покупко-продажба от Софийския градски народен съвет правото на собственост върху апартамент №25, бл.15, етаж 1 в ж.к. Хиподрума, гр. София.
Не се спори между страните и че
ответникът се легитимира като собственик на процесния апартамент в ж.к.
Хиподрума по силата на саморъчно завещание. Въз основа на същото е съставен и
констативен нотариален акт №60, том I, рег. №677, дело
№51/2019г. на нотариус М. В., чиято отмяна се иска на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
Поради нечетливостта на процесното
завещание, за установяване на неговото съдържание без съмнение, съдът е
допуснал изслушването на съдебно -почеркова експертиза със задача да се изготви
четлив препис на завещанието след неговото разчитане.
Самият текст на
завещанието, след разчитане от вещото лице Г. М. с помощта на увеличителни
прибори, е изписан буквално в заключението, както е бил написан от
завещателката, заедно с допуснатите правописни грешки и повторения на думи и
изрази. Видно е, че в текста тези повторения и грешки са множество.
Въпреки това, след внимателен прочит,
смислово не остава съмнение, че волята на лицето е била да завещае цялото си
имущество на посоченото в документа лице, а именно – ответника.
Заключението на
вещото е пълно и компетентно изготвено, не е оспорено и от страните, поради
което съдът го кредитира в цялост.
По делото е проведен
разпит на двама свидетели, по един на всяка от страните.
Свидетелят И.Б.Ц.заявява
при разпита, че е познавал Н.от 20 години. Била обикновена, скромна жена, която
водела затворен живот. Нямала никакви близки, познати или приятелки. Чувал бил
само за една братовчедка, с която понякога общувала. Посещавал ги по празници и
поводи, а през последните две години, след като Н. се разболял от рак – и
по-често. Всяка седмица го водел на химиотерапия, на ушен лекар или на пазар. Р.
– дъщерята на Н. – работела на десетина минути от дома им и ги посещавала почти
всеки ден, понякога и по-често. Н.била затворена и страхлива жена. Не искала да
излиза от вкъщи. Излизала само със съпруга си веднъж месечно, за да си получи
пенсията и рядко за друго. Отказвала да ходи на лекар, освен на очен. Не
вземала лекарства, освен капки за очи. Занимавала се с домакинската работа,
гледала сериали, а всички останали дейности извършвал Н. – плащал сметките,
водел документация, пазарувал. Последните години даже купувал нейните лични
вещи – крем за лице, обувки. В последната година преди Н.да почине,
здравословното състояние на Н. се влошило и започнал да прекарва повече време
на легло. Всички се страхували, че това може да доведе до най-лошото. През
следващите месеци и Н.започнала да отпада. Тогава дъщерята на Н. – Р. и
свидетелят заедно поели всички грижи за възрастната двойка. Р. им купила
пералня, носела им сготвена храна, свидетелят уредил да им носят пенсиите
вкъщи, купувал им лекарства. Всяка събота ходели на пазар и почиствали къщата.
Осигурявали им всичко необходимо, вкл. и специфични изисквания на Н.за
конкретни покупки – шоколад и газирана напитка. За последната година преди
смъртта й не е виждал никой да я посещава. Само веднъж е виждал ответника, през
ноември предходната година, когато след връщане от пазар, го видял на вратата –
той си тръгвал. После свидетелят попитал кое е това момче и му казали, че е от
входа. Не е чувал да се коментира никакво завещание или нещо по темата за
имоти. Р. също си имала жилище и тази тема не е обсъждана.
Свидетелката Л.С.,
на 83 г., заявява при разпита в съдебно заседание, че с Н.били братовчедки.
Поддържали връзка през целия си живот, като контактите им били особено близки
след пенсионирането. Ходели си на гости, но накрая поради здравословни причини,
си говорели основно по телефона. До самия край поддържали връзка по телефона
поне през седмица или десетина дни. Не си спомня някога да са обсъждали темата
за съставяне на завещание. Ответника Х. познава от по-скоро. Виждала го е,
когато е посещавала Н.. Тя имала земя, която отдавала под наем, а свидетелката
ходела да й носи парите от наема и при някое от тези посещения се запознала с Х..
Той й купувал лекарства и й капел капки в очите. Не е ставала свидетел на това Н.да
дава пари на Х. за пазаруване или да му възлага нещо в тази връзка. Н.нямала
проблем със средствата – продала родната си къща на село, получавала и наем от
земята. Споделяла е на свидетелката, че Х. много й помага. Наричала го „едно
добро момче от горните етажи“. Съпругът й Н. прекарвал повечето време на вилата
си, където гледал зеленчукова градина. Идвал от време на време, носел на Н.по
някой домат и краставица. При последното посещение на свидетелката у Н., Н. не
бил там.
По делото са
приети като писмени доказателства и медицински документи – рецептурна книжка и медицинско направление. В
рецептурната книжка е посочено, че Н.Петрушинова е страдала от първична
глаукома, за която са й били изписвани лекарства, а в медицинско направление от
02.08.2019г. личният лекар на починалата д-р В. Давидкова е посочила, че от 4
г. пациентката не е идвала за преглед в кабинета, като за изписване на
лекарствата й за глаукома по рецептурна книжка, назначени от офталмолог, е
идвал съпругът й Н.Н..
По
делото е прието Постановление за прекратяване на наказателно производство от
06.02.2020г. В същото се посочва, че досъдебно производство е било образувано
на 10.09.2019г. за това, че на 09.05.2019г. в гр. София, ж.к. „Хиподрума“,
бл.15, вх.Б, ет.1, ап.25 умишлено е била умъртвена Н.П.М.– престъпление по
чл.115 от НК. Във връзка с отношенията между починалата и ответника, в
производството било установено, че Х.Х. бил съсед на Н. и М.. Запознал се с тях
през 2009г., като постепенно помежду им се установили близки, приятелски и
добросъседски отношения. Х. започнал да посещава семейството в техния
апартамент и да им помага за пазаруване на храна и лекарства, както и по други
битови въпроси. Н.М. му обещала да му завещае жилището си, ако се грижи за нея,
което и направила през март 2019г. На 12.04.2019г. М.паднала в хола си,
позвънила на Х. за помощ и от този момент той започнал да помага на възрастната
жена за хранене, тоалет, преобличане. На 08.05.2019г. Х. посетил М.три пъти за
хранене и слагане на капки в очите. На 09.05.2019г. тя починала. Пристигналият
на място лекар констатирал ненасилствена смърт, причинена от сърдечно-съдова
недостатъчност. Х.Х. уведомил за събитията Р.Ц.. Когато тя отишла на място в
жилището, той й съобщил, че починалата го е завещала на него. По повод
възникнало съмнение за документно престъпление, Ц. подала сигнал до СРП, по
който била образувана проверка. В хода на същата били изложени твърдения за
отравяне на М.от Х.Х.. С оглед изясняване причините за смъртта на Н.М., било
образувано досъдебно производство, прекратено с обсъжданото постановление,
поради липса на извършено престъпление. В постановлението също е посочено, че
поради кремирането на трупа на М., извършването на аутопсия е невъзможно,
липсва и каквато и да било друга медицинска документация, от която да се
установи дали лицето е било отровено или смъртта е настъпила по друг насилствен
начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 42, буква „в“ от от ЗН за
прогласяване
нищожността на саморъчно завещание, поради това, че завещателното
разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е
направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на
добрите нрави.
По приложението на чл. 42, б. "в" ЗН е налице практика на ВКС, която настоящия състав изцяло споделя. В решение №
88/30.04.2013 г. по гр. д. № 826/2012 г. на ВКС, ІІІ Г.О., е
прието, че саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на
последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само на
завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер. Чрез него
завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт. Мотивът на
завещателно разпореждане е психологическата подбуда, конкретния вътрешен
стимул, който е подтикнал страната да го извърши, затова за всеки отделен
случай мотивът е различен. Мотивът е без значение за правото и не е релевантен
факт за валидност, с изключение при договорите за дарение и завещателните
разпореждания.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН предвижда нищожност на завещанието,
когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е било направено разпореждането са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта
са невъзможни. За да е нищожно, завещателното разпореждане следва да е направено
единствено и само поради изразеният в завещанието мотив, т. е. мотивът следва
да е решаващ за извършване на завещанието. Законът е придал правно значение на
мотива, когато единствено поради него е направено завещателното разпореждане. В
този случай мотивът става елемент от съдържанието на саморъчното завещание,
формата на което ще е спазена, ако отговоря на изискването на чл. 25 ЗН -
подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. В противен случай
завещателното разпореждане е действително като подписано, без добавения мотив.
Съгласно решение №
379/26.05.2010 г. по гр. д. № 40/2009 г. на ВКС, I Г.О. -
"С оглед характера на завещанието като
едностранно волеизявление, то при тълкуването трябва да се търси действителната
воля на завещателя, като отделните
разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в
смисъла, който произтича от цялото завещание .".
От прочита на текста на
процесното завещание е очевидно, че в същото не се съдържа никакъв изложен
мотив за извършването му. Посочено е само, че лицето-завещател, в пълно
съзнание за значението на извършвания акт, се разпорежда с имуществото, което
притежава към момента на смъртта си, като завещава цялото такова – недвижими
имоти, влогове, пари, вземания - на
ответника Х.. Посочва се също, че това е волята на завещателката, която тя
желае наследникът й да изпълни. Въпросът относно това дали процесното завещание
отговаря на всички изисквания на чл.25, ал.1 от ЗН е разрешен между страните
със сила на пресъдено нещо с решение от 07.10.2020г., постановено по гр. д.
№11810 по описа за 2019г. На СГС, I – 30 с-в, с което е отхвърлен предявения от
от Н.Н. срещу Х.Х. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
11.03.2019г., съставено от Н.П.М.в полза на
Х.И.Х., поради това, че не е написано и подписано от завещателя, и
съдържа две различни дати.
Предвид дадените разяснения в
посочената съдебна практика и тълкувайки волята на
завещателката, съдът намира, че от самото завещание по никакъв начин не може да
се направи извод за наличието на мотив, противен на закона и добрите нрави,
който придава на завещанието възмезден характер и поради това го прави нищожно.
Цитираната по-горе съдебна практика ясно приема, че за да бъде ценен като част
от съдържанието на саморъчното завещание, мотивът следва да е изразен в него и
да е единствен, решаващ за извършването му. Щом съдът приема, че дори мотив,
дописан ръкописно от завещателя под подписа му, не е част от съдържанието на
завещанието, поради липса на форма и няма правно значение за валидността му, по
аргумент на по-силното основание мотивите на завещателя, които въобще не са
изразени в завещанието, не могат да бъдат обект на преценка и да обуславят
извод за невалидност на самото разпореждане.
Независимо от изложеното,
доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че самото завещателно
разпореждане е нищожно като извършено срещу поемане на задължение за гледане,
което отнема характера му на едностранен безвъзмезден акт, съдът е събрал
поисканите от страните доказателства в тази връзка. При обсъждането на същите
заедно и поотделно обаче не се налага извод за наличието на цел на
завещателното разпореждане, която да е различна от типичната, а именно,
съобразно твърденията на ищеца – да се прехвърли собственост срещу задължение
за гледане. От показанията на свидетелката Стоянова се установяват близките отношения
между починалата и ответника, както и факта, че последният й е оказвал помощ в
битов аспект. От извънпроцесуалното поведение на ответника и направеното от
него изявление пред органите на досъдебното производство в качеството му на
свидетел, така, както са отразени в цитираното по-горе постановление за
прекратяване на наказателно производство, не може да се направи категоричният
извод, че именно полагането на грижи за в бъдеще е единственият мотив за
извършването на оспореното завещание. Както е прието в решение №
117/10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ ГО
" Завещанието е едностранен акт на
безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. Предвид този едностранен
и безвъзмезден характер, мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване
волята на завещателя и за преценка дали
разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат
да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде
справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се,
да се накаже безотговорния - това са съображения, които разкриват моралния
интерес на завещателя от съставяне
на завещанието, неговите цели и подбуди. Във
всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на
живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер, обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер.
Напротив, обичайният мотив за съставяне
на завещание е именно благодарствен и той
съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може
да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива,
които заедно предопределят волята на завещателя.
Разпоредбата на чл. 42, б.
" в " ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или
единственият мотив, поради който е направено,
са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално
тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един
/единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или
обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива,
то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да
породи завещанието действие. Пороците в
нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и
очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има
възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е
нищожно на основание чл. 42, б.
" в " ЗН.".
В процесния случай, както съдът
отбеляза по-горе, конкретният мотив за извършването на завещателното
разпореждане не само не е изложен в текста на завещанието, но и от събраните
доказателства изобщо не се налага категоричен извод за липсата на
благодарствена мотивация за положени до момента грижи и внимание към
завещателката. Напротив, установява се, че същата е била в близки отношения с
него и е споделяла, че много й помага. Липсват твърдения, а и доказателства, че
отношенията между починалата и ответника са се установили едва по повод на
извършеното завещание. Напротив, от показанията на свидетеля Ц.се установява,
че същият е виждал ответника в апартамента на завещателката още в годината,
преди смъртта й. Свидетелката Стоянова също заявява, че го е виждала там при
посещенията си, които посочва, че са били преустановени във времето,
непосредствено преди смъртта на Н.по здравословни причини. Следователно,
ответникът е присъствал в живота на завещателката в период много преди
извършването на процесното завещание, а според заявеното от самия него, според
постановлението за прекратяване на наказателното производство, познава Н.още от
2009г.
Като обсъди всичко изложено,
съдът намира, че не се доказва по делото завещателното разпореждане да е
извършено единствено поради поемането на насрещно задължение от страна на
ответника за гледане в бъдеще, което да му придава възмезден характер и поради
това да го прави нищожно поради противоречие на закона и добрите нрави. Не се
установяват релевантните факти, включени във фактическия състав на чл. 42,
буква „в“ от от ЗН. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, които съгласно списъка по чл.80
от ГПК и представените доказателства възлизат на 2 600 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.Н., ЕГН **********, починал в хода на делото и заместен по реда на чл.227 от ГПК от законния си наследник Р.Н.Ц., ЕГН **********, срещу Х.И.Х., ЕГН ********** иск с пр. осн. чл. 42, буква „в“ от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 11.03.2019г., съставено от Н.П.М.в полза на Х.И.Х., поради нарушение на безвъзмездния характер на завещанието.
ОСЪЖДА Р.Н.Ц., ЕГН ********** да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 2 600 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: