Решение по дело №6517/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1330

гр. Перник, 08.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети септември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Камелия Ненкова

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 06517 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Профи Кредит България“ ЕООД срещу А.И.Я. с ЕГН ********** и адрес *** и Б.К.А. с ЕГН ********** и адрес ***, с която по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК са предявени установителни искове за установяване дължимост при условията на солидарност на сумите в размер на 4695 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 10.09.2015г., за сумата от 3112,36 лв. – договорно възнаграждение за срока на договора за потребителски кредит, за сумата от 1859,31 лв. – неизплатено възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между страните по делото бил сключен договор за кредит № ********** от 10.09.2015г., по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника А.И.Я. в заем сумата от 5000 лв. за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер от 243,98 лв. и падежна дата- всяко 10-то число от месеца.  Съгласно чл. 4 от приложимите общи условия към договора за кредит ответникът дължал и договорно възнаграждение в общ размер от 3783,28 лв.,платимо разсрочено за срока на договра. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги по договора за кредит, за което ответникът се задължил да плати цена от общо 2094,84лв. Поддържа, че сключването на споразумение за допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Поддържа, че на основание общите условия към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121 -127 ЗЗД Б.К.А. се задължила да отговаря при условията на солидарност за задълженията на А.И.Я.. Съгласно т. 5 от договора за потребителски кредит А.И.Я. пожелала да бъде извършено рефинансиране на старо нейно задължение към „Профи кредит България“ ООД  част от отпуснатата сума по кредита в размер на 4032,64 лв. Оставащата сума по кредита в размер на 967,36 лв. била преведена по банков път на А.И.Я. на 11.09.2015г. По искане на кредитополучателката от 07.01.2016г. и на 01.03.2016г. били отсрочени вноски, за което между същата и ищеца бил договорен нов погасителен план. Твърди се, че размерът на погасените с плащане от ответниците суми по договора били в общ размер на 1227,60 лв. След 11.02.2016г. ответниците преустановили плащанията по договора, поради което на 19.07.2016г. на основание т.12.3 от общите условия договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по същия.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да призне за установено съществуването по отношение на ответника съществуването на част от вземанията по издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата от 4695 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит №, за сумата от 3112,36 лв. – договорно възнаграждение и за сумата от 1859,31 лв. – неизплатено възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 3081/2018г. на РС-Перник, по което се  е развило заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника А.И.Я. чрез назначения й при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М.  е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като нередовни със съображения за липсата достатъчна индивидуализация и като неоснователни. Прави се възражение за отсъствието на надлежно учредена представителна власт в полза на лицето, подписало договора за потребителски кредит от името на ищцовото дружество.

От ответника Б.К.А. не е постъпил отговор на исковата молба в срока за това.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

„Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.И.Я. и Б.К.А. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03081 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

По делото е представен договор за кредит № ********** от 10.09.2015г., сключен между Профи кредит България” ЕООД като кредитор, А.И.Я. като клиент и Б.К.А. като солидарен длъжник. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 5 000,00 лева. В т. VI „Параметри“ от договора  се съдържа следното: сума на кредита: 5000,00 лева; срок на заема: 36 месеца; размер на вноска 243,98 лева; ГПР 49,90 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 8783,28лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 2094,84 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги „Екстра +“.

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,  от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 2094,84 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.

        Представено е платежно нареждане от 11.09.2015 г., от което се установява, че ответницата А.И.Я. е получила сумата в размер на 967,36 лева, която е предмет на обсъждания кредит.  Данните по делото, следващи от клаузите на раздел V, озаглавен „Допълнителни възможности за клиента“  от договора за потребителски кредит № **********, носещ подписите и на двете страни /обстоятелство, неоспорено от ответниците/ водят до извод, че А.И.Я. и ищцовото дружество са постигнали съгласие с част от отпуснатия кредит от 5 000 лв., а именно със сумата от 4032,64 лв. да бъде рефинансирано задължение на А.И.Я. с кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД. Доколкото волята на страните е ясно изразена, то съдът намира това изявление на ответницата за извънсъдебно признание, както за съществуването на предходно парично задължение към ищцовото дружество в конкретния размер, така и за неговото погасяване с част от сумата, предмет на новия договор за кредит. Това признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК и с оглед липсата на опровергаващи го доказателства в процеса, съдът приема за достатъчно, за да обоснове извод, че „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнило изцяло основното си задължение като заемодател, предавайки – по уговорения между страните начин, цялата заемна сума в размер от 5 000 лв. в полза на ответницата, което поначало поражда корелативното ѝ задължение да върне заемната сума при настъпване падежа на дълга.

В материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е получено на 26.02.2019 г. от назначения особен представител на ответника, доколкото този документ е приложен към исковата молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 5 000,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 3783,28 лева, а ГПР е 49,90 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от приобщените доказателства по делото ответницата А.И.Я. е погасила вноски и номера 1,2,3и 4 от приложения към договора погасителен план на стойност от 1227,60лв от които част от главницата по кредита в размер на 305,00лв и част от възнаградителната лихва върху размера на главницата, а именно 922,60лв. С допълнителни анекси с номера 1 и 2 към договора са отложени  общо 3 / три/ вноски с номера 5, 6 и 7, като съответно погасителният план  автоматично е удължен с погасителни вноски с номера 37, 38 и 39.  

Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване  става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай назначеният особен представител е получил на 26.02.2019 г.  исковата молба заедно с уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Връчването на особения представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл разясненията в решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник; по този въпрос е образувано т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I – во т. о., но към настоящия момент не е поставено решение). Предвид на това следва да се приеме, че препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и с това изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита е достигнало до длъжника.

Горното налга извод, че остатъка от главницата по кредита в размер на 4695,00 лева е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница. С влязло в сила Определение съдът е прекратил настоящето производство в частта му относно вземанията за сумата от 3112,36лв. претендирана като договорно възнаграждение и за  сумата от 1859,31 лв.- неизплатено възнаграждение за предоставен допълнителен пакет услуги, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №  2416 от 11.05.2018 по ч.гр.д 3081 /2018 г на ПРС. С посочената заповед, съдът  е осъдил А.И.Я. с ЕГН ********** и адрес *** и Б.К.А. с ЕГН ********** да заплатят  солидарно на кредитора сумите, както следва: 9666, 67 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 11.09.2015 г., лихва 22,13, законова лихва за забава от 11.10.2015 г. до 19.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 9666, 67 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъление, считано от 10.05.2018 г- до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 193, 78 държавна такса и 50 лева юк възнаграждение. С определние от 05.04.2019 г., съдът е прекратил настоящето производство в частта му относно вземанията за сумата от 3112,36лв. претендирана като договорно възнаграждение и за  сумата от 1859,31 лв.- неизплатено възнаграждение за предоставен допълнителен пакет услуги, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №  2416 от 11.05.2018 по ч.гр.д 3081 /2018 г на ПРС. Определението е влязло в сила, поради необжалването му, като до настоящия момент, съдът не се е произнесъл по обезсилване на заповедта,  за посочените суми в определението, поради което следва да стори това с решението.

 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 193,33 лева – държавна такса, 600,00 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 600,00 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. направените разноски са в общ размер на 1393,33лева.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 3081 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 193,78 лева – държавна такса, т. е. общо 343,78лева.

Като се взе предвид уважената част на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответниците следва да заплатия на ищеца направени разноски  съразмерно на уважената част от иска както следва: 668,80 лева за исковото производство и 165,00 лева в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В срещу А.И.Я. с ЕГН ********** и адрес *** и Б.К.А. с ЕГН ********** и адрес ***  установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че А.И.Я. с ЕГН ********** и адрес *** и Б.К.А. с ЕГН ********** и адрес *** дължат на  „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4 695,00лв., представляваща непогасена главница – по погасителни вноски от № 8 до № 39, включително, по договор за потребителски кредит № ********** и законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

         ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение №  2416 от 11.05.2018 по ч.гр.д 3081 /2018 г на ПРС, В ЧАСТТА Й относно размера на сумата от 3112,36лв. претендирана като договорно възнаграждение и за  сумата от 1859,31 лв.- неизплатено възнаграждение за предоставен допълнителен пакет услуги неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 11.09.2015 г., за които суми, производството по делото е било прекратено  с влязло в сила определение по делото от 05.04.2019 г.

ОСЪЖДА А.И.Я. с ЕГН ********** и адрес *** и Б.К.А. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 668,80 -  разноски в исковото производство и 165,00 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 03081 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03081 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия: