Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 19. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на девети юли през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2942 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ц.Н.Ц.
*** против *** гр. П.. Твърди се, че ищецът е работил на длъжност „младши автоконтрольор
І степен“ в сектор „ПП“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. П.. Твърди се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на нощна смяна от 22. 00
часа до 06. 00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че
през периода от 01. 04. 2016 год. до 30. 04. 2019 год. ищецът е положил общо 1 424
часа нощен труд. Твърди се, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Твърди се, че нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица. Твърди се, че съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен
период, като съгласно ал. 5 т. 2 работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди се, че по силата на чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Твърди се, че според чл. 179
ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд на официални празници, които се изчисляват съгласно заповед
на министъра на вътрешните работи (арг. от чл. 179 ал. 2 от ЗМВР). Твърди се,
че такава е заповед № 8121з- 791 от 28. 10. 2014 год. Твърди се, че съгласно
чл. 67 ал. 1 от Закона за държавния служител брутната заплата се състои от
основна заплата и допълнителни възнаграждения. Твърди се, че ал. 7 определя и
кои са допълнителните възнаграждения, както следва: по т. 2- допълнително
възнаграждение за извънреден труд; по т. 3- допълнително възнаграждение за
работа през официалните празници и други. Твърди се, че при липса на специални
норми се прилагат общите такива. Твърди се, че на първо място, съгласно чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Твърди се, че понятието „нощен труд“ намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса
на труда /КТ/. Твърди се, че следователно коефициентът се определя като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8: 7= 1.143, като ЗМВР изрично е
разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. Твърди
се, че на следващо място, според чл. 179 ал. 1 от ЗМВР „За държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22. 00 до 06.
00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение.“ Твърди се, че съгласно чл.
187 ал. 5 т. 1 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден, като според ал. 6
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Твърди се, че съгласно ал. 7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Твърди се, че
съгласно чл. 179 ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22. 00 до 06. 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение, като извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178 ал. 1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Твърди се, че ЗМВР
е специален закон по отношение КТ относно уредбата на извънредния труд,
предвиждайки компенсирането му с допълнително възнаграждение и допълнителен
платен годишен отпуск до допустимите според закона 280 часа годишно. Твърди се,
че установената от закона забрана за полагане на извънреден труд над този
размер е в интерес на служителя с цел да не се злоупотребява с неправомерно
използване на труд над установеното работно време. Твърди се, че предвид
обстоятелството, че за компенсирането на положен извънреден труд над
горепосочените размери няма уредба в закона, не означава, че той не подлежи на
заплащане /а и забрана в специалния закон за това няма/. Твърди се, че това, че
законодателят не е предвидил как следва да се компенсират тези отработени
часове в повече обосновава единствено извод, че не е допускал възможност за
тяхното полагане. Твърди се, че независимо от това, след като е безспорно
установено, че ищецът е положил извънреден труд в повече от нормативно
установеното, то за тази разлика следва да бъде компенсиран и при липса на
уредба в ЗМВР, следва да намери приложение КТ, който е общ закон за всички
случаи на предоставяне на работна сила. Твърди се, че съгласно него
извънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение,
поради което положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване, като
конкретният размер на допълнителното възнаграждение следва да се определи по
специалния ЗМВР. Твърди се, че в процесния случай, за периода от 01. 04. 2016 год.
до 30. 04. 2019 год.
положеният от ищеца нощен труд общо в размер на 1 424 часа следва да се преизчисли
с коефициент 1.143, който възлиза на 1 628 часа или извънредния труд е в размер
на 204 часа, който следва да бъде заплатен на ищеца допълнително. Твърди се, че
съобразно заплатата на ищеца, часовата ставка е в размер на 6.00 лева, което
означава, че за 204 часа на ищеца се дължи сумата в размер на 1 224 лева. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 224, 00
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01. 04. 2016 год. до 30.
04. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати
сумата от 200 лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за
положен извънреден труд за периода от 01. 04. 2016 год. до 30. 04. 2019 год.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 09. 07. 2019
год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск
по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е намален от 1 224, 00 лв. на 1 045, 52
лв. Със същото определение е допуснато изменение на предявения иск по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД като същият е намален от 200 лв. на 128, 31 лв.
Ответникът ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Между страните не е налице
спор, че през процесния период от 01. 04. 2016 год. до 30. 04. 2019 год. ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжността „младши автоконтрольор
І степен“.
Следователно в конкретния случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал.
3 от
ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата
на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на
чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията
на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.
07.
2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29.
07.
2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл.
31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи чл.
9 ал.
2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01. 04. 2016 год. до 30. 04. 2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.
143 за превръщането му в
дневен труд възлиза общо на 155, 58 часа, като дължимото незаплатено от
ответника възнаграждение е в размер на 1 045, 52 лв. Предвид
изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда-
13. 05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо
акцесорната претенция за мораторна лихва е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до 30. 04. 2019 год. Съгласно заключението на вещото
лице за същия период обезщетението за забава възлиза на 128, 31 лв., предвид на
което искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски.
Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът приема, че са налице условията на
чл. 78 ал. 5 от ГПК и размерът на това възнаграждение следва да бъде намален от
400, 00 лв. на 312, 17 лв.
На основание чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по уважените искове в размер на 100, 00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150
лв.
По тези съображения П.ският
районен съд
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК-
възнаграждението на пълномощника на ищеца адв. К. Д. Д. от Адвокатска колегия гр. П. от 400, 00 лв. на 312, 17 лв.
ОСЪЖДА *** гр. П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от К. В.Н. , да заплати на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата от 1 045, 52 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01. 04. 2016 год. до 30. 04. 2019 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 13. 05. 2019 год.,
до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 128, 31 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на
всяко месечно плащане до 30. 04. 2019 год., и
-сумата от 312, 17 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА *** гр. П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от К. В.Н. , да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса върху
уважените искове в размер на 100, 00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: