РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501988 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260160 от 15.07.2021г. по гр.д.№ 329/20г. на РС- Несебър са
отхвърлени предявените от Етажна собственост на Апартхотел „Авалон” ЕИК *********, с
адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад”, представлявано от управителя Николай
Петров, против С. А. Ч., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с адрес за призоваване:
г***, искове за заплащане на сборна главница в размер на 4322,28 лева- главница и сборна
мораторна лихва в размер на 601,60 лева, или отделно за следните суми: 60,44 лв.- дължима
сума за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., /дължима до
31.03.2017/; от 01.08.2019г. до 31.08.2019г. - дължима сума за ел. енергия в размер на 68,68
лв.; за периода от 26.09.2018г. до 09.10.2019г. - дължима сума за изразходвана вода в размер
на 72 лв.; от 01.07.2019г. до 31.07.2019г. - дължима сума за ел. енергия в размер на 82,17 лв.;
депозит за разходи за периода от 01.05.2019 г. - 01.05.2019 г. в размер на 195,58 лева; за
периода 01.12.2016г. - 30.04.2017г., дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на
453,35 лева; за периода 08.08.2019г. - 30.04.2020г., дължима сума за „поддръжка и
управление“ в размер на 544,09 лева; за периода 01.05.2016г. - 30.11.2016г., дължима сума за
„Поддръжка и управление“ в размер на 669,97лв.; за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г.,
дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на 1088 лв.; за периода 01.05.2018г. -
30.04.2019г. дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на 1088 лв.
С решението е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на съдебно –
1
деловодни разноски в размер общо на 1019,45 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№265080/23.09.2021г. по описа на
РС- Несебър, подадена от Етажната собственост на Апартхотел „Авалон”, ЕИК *********,
чрез адв. Величка Демирева, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“№ 56, ТЦ
„Гранд“, ет.2, офис 2-14.
Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано.
Въззивникът намира за неправилен извода на съда, че от представените по делото
протоколи от проведени общи събрания не се установява да се взети решения за сумите,
които следва да заплаща всеки собственик на имот в етажната собственост, съответно- че
претендираните суми не се дължат от ответника.
Според него незаконосъобразен е извода на НРС, че след като на общо събрание,
проведено на 01.04.2014г., е взето решение дейностите по поддръжка и управление на
общите части да се възложи на „Виста мениджмънт“ ЕООД, то следва тази фирма да събира
дължимите такси. Сочи, че според разпоредбата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС договорът за
възлагане се сключва за срок до две години, поради което само за този срок юридическото
лице има правата на управителен орган на етажната собственост. В процесния случай,
ответникът не е заплатил дължимите такси за поддръжка и управление за годините на
действие на договора за възлагане, но срокът на същия е изтекъл през 2016г. и отношенията
с дружеството „Виста мениджмънт“ ЕООД са прекратени с решение на ОСЕС от 2016г.
Изразява несъгласие с извода на районния съд, че основания за предявения иск се
явяват единствено приложения по делото ордер от 04.02.2021г., детайли на баланс, писма с
покани за доброволно плащане. Сочи, че процесните суми се търсят на основание взети
решения на проведените общи събрания на 09.01.2014г.; 02.06.2017г.; 24.07.2019г., както и
08.08.2019 г. Тези решения на общото събрание не са били атакувани по съдебен ред, поради
което същите са влезли в сила и обвързват етажните собственици.
Въззивникът счита за неправилен и извода на съда, че представените по делото
протоколи за отчитане на подотчетни към всеки самостоятелен обект в сградата електромер
и водомер не сочат наличие на конкретни задължения и не става ясно какви са СТИ на ел.
енергията и на водата /които ноторно известно били електромер и водомер/. В тази връзка се
сочи, че Апартхотел „Авалон“ е присъединен към мрежата на ЕВН, изграден е трафопост,
който е собственост на инвеститора и ЕВН отказва да изкупи същия и да присъедини всеки
отделен самостоятелен обект с отделна партида към ЕВН. По тази причина във всеки
апартамент има монтирани подотчетни електромери и водомери, които отчитат
консумираната във всеки имот ел.енергия и вода, на базата на които са изчислени
процесните суми.
Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Миланова –
особен представител на С. А. Ч., съдебен адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 23А.
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна
2
поддържа становището си, че част от претендираните вземания са погасени по давност, а
другата част от тях са неоснователни и недоказани. Изтъква, че не са налице валидни
решения на общото събрание на етажната собственост, които да подлежат на изпълнение в
съответствие с чл.38 ЗУЕС. Според въззиваемия, от представените по делото протоколи от
проведени общи събрания не се установява основанието и размера на претендираните от
въззивника суми за управление и поддръжка, както и за фонд „ремонт и обновяване“.
Твърди, че липсват доказателства относно дължимостта на сумите за ток и вода.
Иска се от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното
решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради
което спорът следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна
собственост на апартхотел „Авалон“, гр.Несебър, против С. А. Ч., гражданин на РФ, за
заплащане на следните суми /след изменение на иска, прието в с.з. на 15.04.2021г./:
- 4322,28 лв. сборна главница, формирана както следва:
1/ неплатени такси за поддръжка и управление: 669,97 лв., дължима за периода от
1.05.2016г. до 30.11.2016г.; 453,35 лв., дължима за периода от 1.05.2016г. до 30.11.2016г.;
1088 лв., дължима за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2018г.; 1088 лв., дължима за периода от
1.05.2018г. до 30.04.2019г.; 544,09 лв., дължима за периода от 8.08.2019г. до 30.04.2020г.;
2/ неплатени такси за фонд „Ремонт и обновяване”- 60,44 лв., дължима за периода от
1.05.2017г. до 30.04.2018г. /дължима до 31.03.2017г./;
3/ 68,68 лв. - изразходвана ел. енергия за периода от 01.08.2018г. - 31.08.2018г. и
82,17 лв. - изразходвана ел. енергия за периода от 01.07.2019г. - 31.07.2019г.,
4/ 72 лв.- изразходвана вода за периода от 26.09.2018г. до 9.10.2019г.;
5/ 195,58 лв.- депозит за разходи за периода от 1.05.2019г.- 1.05.2019г.
- 601,60 лв.- сборна мораторна лихва върху главниците;
- законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното
плащане на вземанията.
Изложени са твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
етажната собственост, с обща площ на апартамента от 61,81 кв.м., от които 50,88 кв.м.
застроена площ и 10,93 кв.м. припадащи се идеални части от общите части на сградата.
Твърди се, че с Протокол от 09.01.2014 г. на ОС на ЕС е взето решение /т.4/ таксата за
поддръжка и управление на общите части за 2014 г. и 2015 г. да бъде в размер на 9.5 евро на
кв.м., а вноската за фонд „Ремонт и обновяване” – в размер на 0.5 евро. На същото събрание
било решено /т.5/ от всеки собственик на самостоятелен обект да се събере и сумата 100
евро за депозит за вода и електричество, плащането на който следвало да се извърши до
30.06. на всяка календарна година.
Твърди се още, че с протокол от 02.06.2017 г. на ОС на ЕС е взето решение /т.6/
3
посочените по- горе такси да останат в същия размер.
На 24.07.2019г. било проведено ОСЕС, на което за управител на ЕС бил избран
Николай Петров.
На 08.08.2019г. било проведено следващо ОС на ЕС, на което било взето решение
/т.2/ за намаляване на таксата за поддръжка на 6 евро за срок от 1 година, като таксите за
всяка една текуща година се заплащат до 31.05. на съответната година. С решение по т.6 бил
определен размера на таксата за фонд „Ремонт” - 2 евро на кв.м., при което общо таксите
следвало да бъдат в размер на 8 евро на кв.м. Решено било още незаплатените до момента
такси за поддръжка от отделни етажни собственици да бъдат събрани по съдебен ред, като
на управителя е възложено да предприеме действия за това.
С допълнително становище, по повод възраженията в отговора на ответната страна, е
внесено уточнение, че на ОСЕС, проведено на 9.01.2014г. са приети решения за размера на
таксите за 2014, 2015г. и 2016г.
С решението на на 29.11.2016г. било проведено ОС на ЕС, на което бил формиран
бюджета за 2017г., като по т.5.2.3 била определена сума по чл.51 ЗУЕС, представляваща
разходи за поддръжка и управление, на базата на която била определена дължимата сума за
собствения на ответника самостоятелен обект. На проведеното на 2.06.2017г. ОС на ЕС било
взето решение да бъдат утвърдени гласувания бюджет и суми на последното проведено
общо събрание от 29.11.2016г.- т.6, които такси останали непроменени за срок от две
години. Размерът и срокът на плащане на задълженията бил променен на проведеното на
8.08.2019г. общо събрание, на което таксата поддръжка била намалена на 6 евро на кв.м.
В становището са изложени и основанията на исковете за заплащане на суми за вода
и електричество. Сочи се, че апартхотел „Авалон” е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕВН с договор за присъединяване на обекти на
потребители от 19.06.2008г., съгласно който инвеститора и собственик на ПИ, върху който е
изграден апартхотела, изгражда Трафопост тип БКТП, собственост на инвеститора, който
ЕВН присъединява към електроразпределителната мрежа, като инвеститорът е производител
на ел.-енергия. През 2009г. е издадено разрешение за ползване на трафопоста. По
независещи от инвеститора причини ЕВН отказало да изкупи трафопоста и да присъедини
всеки един отделен самостоятелен обект с отделна партида към ЕВН. Затова, към всеки
апартамент били монтирани подотчетни електромери, съответно водомери, показателите на
които отчитали изразходваните от обекта вода и ел.енергия, на база на които били
изчислени и претендираните суми за ел.енергия и вода.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати исковите суми, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземанията.
В депозирания писмен отговор ответникът, чрез особения си представител по чл.47,
ал.6 ГПК- адв.М., е оспорил исковете като неоснователни. Развити са подробни съображения
в подкрепа на становището му, че част от процесните суми- тези за такси за поддръжка и
управление за периода до 30.04.2018г. са погасени по давност на основание чл.111, б. „В”
ЗЗД, тъй като се касае за периодични вземания. Не било ясно как са определени
претендираните суми за поддръжка и управление за периода от м.май 2018г. до 30.04.2019г.
4
Не били представени доказателства за претендираните суми за вода и електричество, а от
исковата молба не било ясно дали се отнасят за апартамента на ответника или са разходи за
общи части и как е определен техния размер. Оспорва наличието на правно основание за
плащане на депозит в размер на 100 евро за 2019г., понеже няма решение на ОСЕС за това.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени доказателства.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че исковете са
неоснователни. Приел е, че от доказателствата по делото не е установено, ответникът да
дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми, вкл. и за вода и електричество. В
тази връзка е прието, че представените по делото ордер от 04.02.2021 г., детайли на баланс,
писма с покани за доброволно плащане не са основания за заплащане на дължими изискуеми
суми от ответника. Такива са решенията на ОС, но от представените протоколи за
проведени събрания не се установява да са взети конкретни решения за сумите, които всеки
собственик следва да заплаща на етажната собственост. Прието е също, че от протокола за
проведено ОС на ЕС от 09.01.2014 г. е видно, че обслужването на тези дейности в комплекса
е било възложено на „Виста мениджмънт” ООД, т.е. това дружество е следвало да събира
дължимите такси, като едва през 2016 г. е взето решение да се прекратят отношенията с
посоченото дружество. Прието е, че последвалото ОС на ЕС от 2017г. също не сочи
конкретни суми, които следва да се дължат от собствениците на самостоятелни обекти, като
решенията от 08.08.2019 г. сочат намаляване на дължимата такса от 8 на 6 евро, но от
формулировката не става ясно как се определя размера на задължението спрямо всеки един
от собствениците, съобразно тази такса от 6 евро, няма и доказателства ЕС да е извършвала
дейността, за която претендира плащане. По отношение на претендираните суми за
ел.енергия и вода е прието, че доказателствата по делото не сочат конкретни задължения,
като такива не следват и от представени протоколи за отчитане на електромер и водомер,
тъй като от тях и от представеният ордер не става ясно какви са средствата за техническо
измерване на електроенергията и водата, кой и как е направил изчисленията на
консумацията и дължимите суми, като самият ордер издаден за ответника също не сочи
това. Ето защо исковете са отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на оплакванията на страните.
При служебната проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение не страда от пороци, водещи до извод за неговата нищожност или недопустимост.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона,
Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи.
Съгласно чл.6, ал.1, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДР на ЗУЕС, всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по начина,
посочен в чл.51 ЗУЕС, а съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС
следва да заплаща и вноски за фонд „Ремонт и обновление“, определени с решение на
5
Общото събрание.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. В чл.48, ал.8 от ЗУЕС е предвидено, че за поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание.
Съгласно чл.50, ал.2 ЗУЕС – средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират
от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от 1 % от МРЗ за страната.
Следователно, задължението на етажните собственици да заплащат таксите за
поддръжка и управление, както и таксите за Фонд „Ремонт и обновление” произтича от
закона. Конкретният размер на таксите е предоставен на преценката на Общото събрание на
етажната собственост, като единствено по отношение на таксата за Фонд „Ремонт и
обновление” е предвиден законоустановен минимум на същата.
Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОС на ЕС по реда
и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС, но когато тези решения са влезли в сила, същите обвързват
всички етажни собственици, включително, тези които не са присъствали на събранието или
са гласували против.
Не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ЕС на
апартхотел „Авалон“ в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 51500.507.170.1.58, със застроена площ от 50,88 кв.м., ведно с
10,93 кв.м. идеални части от общите части на сградата, видно от представения нотариален
акт № 170, том II, рег.№ 1408, дело № 359/23.02.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№
208 на НК.
По претенциите за суми за поддръжка и управление:
Безспорно е също, че на 09-10.04.2014 г. /погрешно, поради техническа грешка на ред
5 от протокола от ОСЕС е посочено, че датата е 9.01.2014г./ е проведено ОС на ЕС.
На него е взето решение /т.3/, с което „Виста Мениджмънт“ ООД е избрано да
извършва поддръжката на комплекса. Въззивната инстанция не споделя становището на
районния съд, че по тази причина легитимирано да събере процесните суми за поддръжка и
управление е „Виста Мениджмънт“ ООД, а не етажната собственост. Ищецът твърди, че
това дружество е осъществявало дейността на поддържаща компания за срок от две години,
когато на ОС на ЕС от 28-29.11.2016 г. е взето решение за прекратяване на договора с него.
В кориците на делото подобно решение липсва, тъй като цитирания протокол не е
представен в цялост, нито е представен договорът, сключен с поддържащата компания, от
който да се установи срокът на действието му. Въпреки горното, от решението по т.7 от
Протокола на ОСЕС, проведено на 2-5.06.2017г. /съгласно което не се приема
предложението дейностите по поддържането на общите части на сградата да се възложат на
6
юридически лица, които не са собственици за срок от 2 години/, може да се направи извод,
че след 2016г. „Виста мениджмънт” ООД не е извършвало дейностите по поддръжката и
управлението на комплекса, а още по- малко, че е следвало да получава, респективно- да
събира по съдебен ред, дължимите суми за поддръжка и управление, както и за Фонд
„ремонт и обновление”. При положение, че липсва възражение на ответника, че процесните
суми за поддръжка и управление се дължат на управляващата компания, нито има
доказателства за това /договор между ЕС и управляващата компания/, липсва основание да
се приеме, че етажните собственици, представлявани от управителя на ЕС не са материално-
правно легитимирани да претендират заплащане на неплатените вноски за поддръжка и
управление и за фонд „Ремонт и обновление”. Ето защо, изводът на НРС, който е в обратна
насока, е неправилен.
На събранието на 9-10.04.2014г. е прието решение /т.4/ за заплащане на такса
поддръжка.
Спорен е въпросът дали това решение касае само 2014г. или се отнася и за
следващите години. От обсъжданията на предложенията по т.4 от дневния ред е видно, че са
били предложени два варианта. Първият е на „Фин инвест” ЕООД /което дружество според
нотариалния акт е инвеститор на апартхотела, договора за присъединяване сградата към
мрежата на ЕВН България Електроразпределение АД и разрешението за ползване на
трафопоста /, който е предложил таксата за поддръжка да е 10 евро с ДДС за кв.м. Вторият е
на „Виста мениджмънт” ООД, според чийто бюджет, таксата за поддръжка е 9 евро с ДДС за
кв.м. Лариса Левченко е предложила компромисен вариант за първата година- 10 евро с
ДДС на кв.м., от които 9,5 евро за поддръжка на общите части, а останалите 0,5 евро за Фонд
„Ремонт и обновление”, като срокът за плащане на поддръжката да е до 30.06.2014г. на
всяка календарна година. Въпреки противоречието между фиксираната година на крайния
срок за плащане на таксата и пояснението, че се касае за плащане за всяка календарна
година, при съобразяване компромисното предложение, че се предлага фиксирана такса за
първата година, от данните от обсъжданията може да се направи извод, че предложенията по
т.4 от дневния ред са неограничен във времето период
В крайна сметка, приетото решение гласи, че таксата поддръжка от 10 евро на кв.м.,
от които 9,50 евро – такса за поддръжка на общите части и 0,50 евро – за фонд „Ремонт и
обновление“, платими до 30.06.2014 г. е приета единодушно. От съдържанието на
решението следва, че посочените размери на таксите за поддръжка и за фонд „Ремонт и
обновление”, приети на ОСЕС на 9-10.04.2014г., се отнасят само за 2014г., но не и за
следващите години.
На следващите събрания, проведени на 28-29.11.2016г. и на 02-05.06.2017 г. липсва
взето решение за определяне на конкретните размери на дължимите такси за поддръжка и
управление за съответните години /както и за следващите ги/. Видно от представения
протокол /който представлява частична извадка/, в решението по т.5 от ОСЕС от 28-
29.11.2016г. най- общо е посочено, че е приет бюджет, без да са посочени конкретни
показатели /такъв не е и приложен по делото/, поради което, макар в решението по т.6 да е
приет механизъм за определяне таксите по чл.51, ал.1 ЗУЕС /съобразно идеалните части на
7
собствениците/, не може да се извърши конкретна преценка каква е дължимата сума от
всеки от етажните собственици, включително от ответника за 2017г. и следващите години.
Съгласно протокола от следващото ОСЕС /2-5.06.2017г./, по т.6 е взето решение
размерът на ежемесечните парични вноски за поддържане на общите части за срок от две
години да бъде съгласно последното общо събрание, т.е. това е ОС от 28-29.11.2016 г., на
което обаче липсват взети решения за определяне размера на таксите. Освен това, на съда е
служебно известно, че с влязло в сила Решение №127 от 11.07.2018г., постановено по гр.д.
№657/2017г. по описа на НРС са били отменени всички решения, приети на проведеното на
2-5.06.2017г. ОСЕС.
Съгласно приетото решение по т.2 от дневния ред на ОСЕС, проведено на
8.08.2019г., етажните собственици са приели план- сметка за необходимите разходи за
поддръжка и управление на комплекса, както и предложението за намаляване на таксата от
6 евро за срок от 1 година. По мнение на настоящия съдебен състав това решение също не
съставлява доказателство, въз основа на което да бъде определен размера на дължимата от
ответника такса за поддръжка и управление. Липсват твърдения и доказателства как и с
какъв акт е приета таксата от 8 евро, която е намалена с решението от 2019г., респективно-
за механизма, по който се определя конкретния размер за всеки собственик, като такъв
механизъм не е посочен и в решението на ОСЕС от 2019г. Същевременно, предвид размера
на претенциите, става ясно, че сумата от 8 евро не се дължи съобразно посочения чл.51, ал.1
ЗУЕС начин- според броя на собствениците, ползвателите и обитателите на имота.
С оглед изложеното, бургаският окръжен съд намира, че всички претенции на ищеца
за дължими от ответника суми за поддръжка и управление за периода от 1.05.2016г. до
30.04.2020г. /669,97 лв., дължима за периода от 1.05.2016г. до 30.11.2016г.; 453,35 лв.,
дължима за периода от 1.05.2016г. до 30.11.2016г.; 1088 лв., дължима за периода от
1.05.2017г. до 30.04.2018г.; 1088 лв., дължима за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2019г.;
544,09 лв., дължима за периода от 8.08.2019г. до 30.04.2020г./ са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните претенции за
мораторна и законна лихва.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции по тези искове съвпадат, в тази му
част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
От представения протокол от ОС на ЕС от 28-29.11.2016 г. е видно, че е взето
решение по т.5.2.1 от протокола за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, месечните
вноски в който ще се изчисляват при спазване на изискуемия от закона минимален
размер,чиято обща стойност възлиза на 29673 лв. годишно. Въпреки неясната формулировка
/ограничението на общия размер на фонда, при непрекъснато изменящ се размер на МРЗ/ ,
може да се приеме, че с решението е прието вноската за фонда да бъде 1 % от МРЗ на месец,
каквато е и императивната разпоредба на чл.50, ал.2 ЗУЕС. При това положение, доколкото
МРЗ за 2017 г. е била в размер на 460 лв., то дължимата за тази годината месечна вноска от 1
% възлиза на 4,60 лв., или за периода от 1.05.2017г. до 31.12.2017г. /8 месеца/, общия й
размер е 36 лв. МРЗ за 2018г. е била в размер на 510 лв., поради което дължимата
минимална месечна вноска за тази година е 5,10 лв., или общо за процесния периода от
8
1.01.2018г. до 30.04.2018г., същата възлиза на 20,40 лв. Следователно, общо за
претендирания период от 1.05.2017г. до 30.04.2018г. таксата, дължима от ответника за фонд
„Ремонт и обновление” е 56,40 лв.
Неоснователна е възражението за давност, направено от процесуалния представител
на ответника. Решението по т.7 от ОСЕС на 2-5.06.2017г., че всички вноски, дължими от
собствениците се заплащат само и единствено по банковата сметка на ЕС и то в срок до
1.03.2017г. е отменено от НРС по реда на чл.40 ЗУЕС с решение по гр.д.№657/2017г. по
описа на НРС, следователно липсва решение на ОСЕС, с което се определя различен падеж
на задължението за заплащане на вноските за фонд ”Ремонт и обновление”.
Както по- горе в изложението вече беше посочено, според чл.50, ал.2 от ЗУЕС
вноската за фонд „Ремонт и обновяване” се дължи ежемесечно, поради което падежът на
първата претендирана вноска за м.май 2017г. според настоящият съдебен състав е настъпил
на 1.06.2017г., поради което това задължение на ответника към етажната собственост /както
и за всички останали вноски до 30.04.2018г./ не е погасено по давност.
Понеже претенцията на ищеца за заплащане на суми за Фонд „Ремонт и обновление”
е в размер на 60,44 лв., а установения размер на задълженията на ответника е в размер на
56,40 лв., то искът следва да бъде уважен до този размер, а за горницата от 4 лв. ,
представляваща разликата над 56,40 лв., този иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.86 ЗЗД основателна е акцесорната претенция за обезщетение за
забавено плащане, считано от 31.05.2018г. /съобразно искането на ищеца/, в размер на 11,14
лв. /изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК чрез онлайн калкулатор/ до предявяването на
иска /в исковата молба е посочена датата 11.05.2020г./. Ето защо, претенцията за мораторна
лихва върху главницата за ФРО е основателна до размер от 11,14 лв., а за горницата до
претендираните 11,95 лв. следва да се отхвърли.
Тъй като изводите на въззивната инстанция по тези искове не съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена
претенцията за фонд ремонт и обновяване в размер на 56,40 лв., както и за мораторна лихва
от 11,14 лв., както и за законната лихва върху главницата от 56,40 лв., като вместо него се
постанови ново, с което тези искове бъдат уважени в посочените по- горе размери.
По претенциите за електричество и вода.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на НРС за неоснователност на
тези искове. Видно от обясненията на ищеца в становището, с което е изложил фактите, на
които се основават тези искове, както и от представените доказателства, касае се за вземания
за консумираните в имота на ответника електричество и ВиК- услуги. Т.е. тези претенции не
касаят разходите за вода и електричество във общите части на сградата /до които се
разпростира само компетентността на ЕС да събира суми и които са част от таксите по
поддръжката, съобразно §1, т.11 от ДР на ЗУЕС/.
Видно от приложените доказателства, партидата на цялата сграда за електричество е
заведена на името на инвеститора, поради което единствено той би могъл да претендира от
ответника дължими суми за ел.енергия към ЕВН, съобразно показанията на подотчетния
9
електромер, но само ако представи доказателства, че ги е заплатил вместо ответника.
Аналогично е положението и с претендираните суми за вода.
Ето защо и претенциите на ищцовата етажна собственост за дължими суми за
електроенергия и вода са неоснователни. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции по тези искове, решението на НРС по тях следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд намира, че и претенцията за заплащане на авансова вноска
от ответника за 2019г., в размер на левововата равностойност на 100 евро е неоснователна.
Както вече беше посочено, решението за заплащане на авансова сума за вода и
електричество, прието по т.5 от дневния ред на ОСЕС, проведено на 9-10.04.2014г., съгласно
което всеки собственик да плати по 100 евро депозит за вода и електричество в срок до
30.06.2014г., касае само 2014г. и не се отнася за следващите години. В тази му част,
решението, с което искът е отхвърлен също следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260160/ 15.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 329/2020 г. по
описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените от ЕС на Апартхотел
„Авалон“ искове против С. А. Ч., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с адрес за
призоваване: гр.Несебър, апартхотел „Авалон“, ап.307А, ет.3, вх.В, за заплащане на сумата
от 56,40 лв. – вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 1.05.2017г. до
30.04.2018г., както и за сумата от 11,14 лв. – мораторна лихва върху главницата от 56,40 лв.
за периода 1.06.2018 г. – 11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 56,40
лв., считано от предявяване на иска до окончателното плащане на вземанията, като
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. А. Ч., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с адрес за
призоваване: гр.Несебър, апартхотел „Авалон“, ап.307А, ет.3, вх.В, да заплати на Етажната
собственост на апартхотел „Авалон“, с ЕИК *********, представлявана от управителя
Николай Петров Петров, сумата от 56,40 лв. /петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ –
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2018г., както и за
сумата от 11,14 лв. /единадесет лева и четиринадесет стотинки/ – мораторна лихва върху
главницата от 56,40 лв. за периода 1.06.2018 г. – 11.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 56,40 лв., считано от предявяване на иска до окончателното плащане на
вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260160/ 15.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 329/2020
г. по описа на РС-Несебър, в ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11