МОТИВИ към присъда от № 155 /
15.03.2017 г. по НЧХД
№ 401 / 2016г.
по описа на Видинския районен съд, ІV наказателен състав.
Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от С.К.В. ***, против подсъдимия М.В.М. ***
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане
предявения от тъжителя С.К.В. граждански
иск против подсъдимия М.
за сумата от 3000 лв. за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и лично тъжителя поддържа изцяло възведеното обвинение и предявения граждански иск против подсъдимия
и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.
Подсъдимият и участва в съдебно заседание лично
и чрез надлежно упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие дава обяснения по предявеното им обвинение, като твърди, че е защитавал имота си и себе
си и не се признава завиновен. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия излага съображения за обективна и субективна несъставомерност на предявеното обвинение, пледира за постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на предявения граждански иск и за присъждане на направените по делото разноски и алтернативно
моли за прилагане на института на реторсията.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приемаза установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2016 г. в с. Търняне, обл. Видин, около 20.30 часа подсъдимият М.
посрещал животните си от паша, при което забелязал, че пред портата на дома на
тъжителката В. и нейния съпруг – свидетеля В., има неизхвърлен боклук. М.
започнал да хвърля боклука по портата на Велкови, при което свидетелят В.
излязъл и между двамата възникнал скандал. Излязла и тъжителката В., при което
подсъдимият м. и нанесъл удари с дърво в областта на главата, като в. се
предпазила с ръка и ударът попаднал в областта на лявата китка, а следващите
удари попаднали в кръста и дясната подбедрица. На подадения сигнал
местопроизшесктвието посетили полицейските служители – свидетелите Ц. и Т..
Същите твърдят, че са установили възникнал скандал с побой между подсъдимия и
свидетеля Велков, като всяка от страните обвинявала другата за възникналия скандал.
Свидетелят М. – кмет на селото, твърди, че е била повикана на място във връзка
с възникналия конфликт, но не е очевидец на случилото се, а е отишла
впоследствие. Свидетелят Е. – орд4инатор в МБАЛ „Св. Петка“ АД– гр. Видин,
твърди, че не си спомня прегледите , които е извършил. Тъжителката дошла и се
оплакала от нанесен побоий при битов скандал.
Видно от заключенията на вещото лице д-р А.П.И.
по извършените от нея съдебномедицински експертизи по писмени данни № 93/2016г.
и № 94/2016г. на тъжителката В. е причинена лека телесна повреда изразяваща се
в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се,
а на подсъдимия Ц. П. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на дясно лицева половина с оток и кръвонасядане на дясна орбитална област,
клепачите на дясното око и контузия на дясна
очна ябълка, с което е причинено болка и страдание. По отношение на
уврежданията на подсъдимия М. се твърди, че или са с по-късна дата, или данните в медицинското свидетелство не са
верни, като същите се преценяват с давност 7-10 дни и са довели до болка и
страдание.
Следователно има нанесени удари от подсъдимия М. на тъжителката в.,
които се преценяват като лека телесна повреда, а липсват такива нанусуни от
тъжителката В. на подсъдимия М.
Подсъдимият М. към момента на издаване на
справката за съдимост и към момента на деянието по тъжбата не е осъждан за извършени
от него престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства – изложеното в тъжбата
от фактическа страна, разпитите на посочените по –горе свидетели, както и от приобщените писмени доказателства, заключенията на вещото лице д-р А.П.И. по извършените от нея
съдебно-медицински експертизи по писмени данни № 93/16 г. и № 94/16г., които са последователни, взаимно обвързани, безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло и техния анализ в съвкупност с гласните доказателства, не налага различни изводи.
Тезата на
подсъдимия М. не кореспондира с останалите
доказателства по делото и е израз на формираната им защитна теза. Това е така,
тъй като всички доказателства по делото са в противна насока. Няма нито едно
доказателство за наесени телесни повреди от тъжителката В. на подсъдимия М.,
катод ори той самият не говори за това в обясненията си. Поради изложеното
искането за прилагане на института на реторсията е неоснователно.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, е осъществено от обективна и от субективна страна подсъдимия
М..
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1
и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи, че подсъдимият М. е нанеслъл лека телесна повреда на тъжителката В..
Извършеното престъпление и участието на
подсъдимият М. в него се доказва от показанията на свидетелите, описани и
обсъдени по - горе, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви,
поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, посочени
по-горе и по – конкретно от показанията на свидетелите се налага изводът
относно извършеното деяние и авторството му. В същата насока са и заключенията
на вещото лице д-р И., които съдът приема като обективно, компетентно и
безпристрастно съставени Всички установени по делото релевантни факти относно
времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по
безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият М. е автор на престъплението, което е предмет
на частната тъжба.
От субективна страна подсъдимият М. е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е обществено-опасните
последици и е искали настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия, който е извършил деянието
с пряк умисъл.
От обективна страна подсъдимият е
извършил престъплението, в което е обвинени,
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимите, незачитането на установения правов ред в
страната, включващ забраната да не се вреди другиму във връзка с принципа на
неприкосновеност на личността и слабите им морално – волеви задръжки.
Приетото
от съда за извършено престъпление от подсъдимия М. е наказуемо по наказателния закон с лишаване от
свобода за срок, по – малък от три години или пробация, подсъдимият не се
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбите
на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената
опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.
В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
Налице са предпоставките по чл. 78а от НК по
отношение на подсъдимитя М. не са налице забранителните предпоставки по чл.
78а, ал. 7 от НК.
От обективна страна на деянието по чл.
130, ал. 2 от НК разкрива относително ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайното за този род деяния, тъй като
деецът са извършили за първи път
такова деяние и същите са неосъждани. Извършителят
не се е признал за виновен.
Изложеното характеризира извършителя - подсъдимия М., като лице с пренебрежително отношение към правовия
ред, включително и към установените правила за поведение в обществото.
С
оглед на изложеното, съдът следва да освободи подсъдимия м. от наказателна отговорност и да наложи административни
наказания за деянията, осъществяващи съставите на престъпления по чл. 130, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и по чл. 130, ал. 2 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, а именно глоба
от 1000 лв. за всеки от подсъдимите.
Така определеното наказание за извършените престъпления по чл. 130, ал.
1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК
и по чл. 130, ал. 2 от НК според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително
въздействие върху осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху
него и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите
членове на обществото.
Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека
телесна повреда от подсъдимия М., същият
се явява доказан по своето основание.
Безспорно
се установи, че подсъдимият М. е нанесъл лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК
на тъжителя В. при описаните обстоятелства. От извършените деяния са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, неприятни психически
преживявания и морална угнетеност, както и възникналата необходимост от лечение. Налице е пряка и непосредствена причинно
следствена връзка между извършеното
деяние от подсъдимия М. несените неимуществени вреди. С оглед на изложеното гражданският иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесените леки телесни
повреди от подсъдимия М. следва да бъде уважен като основателен. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съдът намира, че сумата от 500 лева за деяние по чл.
130, ал. 2 от НК е едно справедливо
обезщетение за претърпените от пострадалата В. неимуществени вреди от нанесената и телесна повреда.
Поради изложеното до тук съдът намира, че следва да се признае подсъдимият
М.В.М. роден на 18,10,1962г. в с.Медешевци, живущ ***, българин, български
гражданин, средно образование, женен, неосъждан ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 03,08,2016г. около 20.30ч. в
с.Търняне обл.Видин нанесъл на С.К.В. *** ЕГН ********** лека телесна повреда
изразяваща се в болки и страдания, като и причинил контузия на горната
повърхност на лява китка, изразяваща се в лек оток и болезненост без засягане
целостта на меките тъкани и подлежащите кости - престъпление по чл.130 ал.2 НК,
поради което и на осн.чл.130 ал.2 НК и
във вр с.чл.78а от НК следва да се освободи от наказателна отговорност и му
налага административно наказание глоба
в размер на 1000 лв.
Следва
да се осъди подсъдимият М.В.М., със
снета по делото самоличност да заплати на
С.К.В. *** сумата от 500 лв. представляващи обезщетение за нанесени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания резултат от деянието,
ведно със законната лихва считано от деня на увреждането, а именно 03.08.2016г
до окончателното изплащане, като отхвърля гражданския иск в частта му до пълния
размер 3000 лв. като неоснователен,
както и направените по делото разноски в размер на 12.00 лв. държавна
такса за тъжбата и 400 лв. адвокатско възнаграждение на повереника.
Следва да
се осъди подсъдимият М.В.М., със снета
по делото самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: