РЕШЕНИЕ
№
234
гр.
Перник, 11.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Радост Бошнакова
при участието на секретаря Емилия Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гражданско дело N 284 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 30/14.03.2017г.,
постановено по гр. дело № 426/2016г. по описа на Радомирския районен съд са
отхвърлени предявените от И.Ю.Л. *** искове за присъждане на сумата в размер на
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на претърпяна на *** трудова злополука, както и сума в
размер на 5 000 лв., от които 4 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди-разходи за операции, рехабилитация, средства за лекарства, консултации и
транспорт и сумата от 500 лв. - пропусната от ищеца полза, изразяваща се в
разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал ако
беше на работа и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от
датата на настъпване на трудовата злополука до датата на предявяване на
иска-16.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на увреждането до окончателното им изплащане.
И.Ю.Л. е обжалвал решението, като моли
същото да бъде отменено и искът да бъде уважен.
„Галко” АД, гр. Радомир изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Третите лица помагачи ЗАД“Алианц
България” АД, гр. София и Застрахователно дружество „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.- клон
България“, гр. София изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки
проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото
доказателства и доводите на страните установи следното:
Исковете са с правно основание чл.200
от КТ. Ищецът е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетения
за претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, станала
на ***.
Ответникът е оспорил исковете.
Направено е и възражение по чл.201 КТ.
Като трети лица помагачи на страната
на ответника са конституирани ЗАД “Алианц България” АД, гр. София и
Застрахователно дружество „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.- клон България“, гр. София,
които са изразили становище за неоснователност на исковете.
За да отхвърли исковете, съдът е
приел, че по делото не е представено разпореждане на компетентния орган на ТД
на НОИ, с което злополуката е призната за трудова.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по правилността на същото, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че са налице
елементите на фактическия състав на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на
работодателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната
фактическа обстановка :
Видно от трудов договор № *** ищецът
работи като *** в *** на ответното дружество.
От протокол 1/15.03.2016г. на
комисията за разследване на трудова злополука, се установява, че на *** ищецът
е бил на работа обща смяна и е имал за задача да разкрои и пробие отвори на
винкел. Бригадирът го изпратил да изправя детайли- ребра от плоско желязо на
хидравлична преса. По време на изпълнение на тази работа буталото на пресата с
прикрепения към него поансон, е извършило постъпателно движение надолу към
матрицата, закрепена на работния плот на машината. В този момент пръсти на
дясната ръка на ищеца са се намирали в пространството между матрицата и
поансона на буталото и са захванати от постъпателното движение на буталото към
матрицата.
В резултат на злополуката на ищеца са
причинени трайни увреждания, като е ампутиран вторият пръст на дясната му ръка
и видно от приетата съдебно- медицинска експертиза същият е търпял болки и
страдания както по време на настъпване на увреждането, така и в последващия
период на лечение, като от приетата съдебно- икономическа експертиза, се
установява, че е бил временно нетрудоспособен за период от 119 дни.
Спорен по делото е въпросът дали
злополуката е призната за трудова по установения за това ред, тъй като по
делото не е представено разпореждане на съответния компетентен орган по чл. 60,
ал.1 КСО. Именно поради липсата на такова разпореждане първоинстанционният съд
е отхвърлил иска.
С въззивната жалба е представено
невлязло в сила решение от 30.11.2016г. на АС- Перник, постановено по адм.д. №
295/2016г., с което е отхвърлена жалбата на „Галко” АД против решение №
КРД-3/13.05.2016г. на ТП – Перник към НОИ, с което е потвърдено разпореждане №
18/18.03.2016г. на длъжностното лице по осигуряването. В решението на съда е
посочено, че делото е образувано по повод жалба на „Галко” АД против решение №
КРД-3/13.05.2016г. на ТП – Перник към НОИ, с което е потвърдено разпореждане №
18/18.03.2016г. на длъжностното лице по осигуряването, с което на основание чл.
60, ал.1 от КСО декларираната от жалбоподателя, в качеството му на осигурител злополука,
настъпила с И.Ю.Л., е приета за трудова. Т.е. от решението е видно, че същото е
постановено по повод обжалване на разпореждането, с което е призната за трудова
злополуката, настъпила с ищеца, като и няма спор между страните по настоящето
дело, че именно това е бил предмет на спора по цитираното дело на АС- Перник.
Този извод се потвърждава и от представена
касационна жалба на „Галко” АД против решението на АС- Перник, в която изрично
се анализира описания по- горе протокол за разследване на трудова злополука №
1/15.03.2016г..
От удостоверение от 03.07.2017г.,
издадено от ВАС, се установява, че по жалбата против решението на АС- Перник,
постановено по адм.д. № 295/2016г. е образувано адм. дело № 295:2016г. по описа
на ВАС.
С определение от 04.07.2017г.
производството по възз. гр.д. № 284/2017г. по описа на ПОС е спряно на
основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК - до приключване на производството по делото
на ВАС.
На 09.03.2017г. е постъпила молба от
жалбоподателя с искане производството да бъде възобновено като е приложено
незаверено копие от решение на ВАС, постановено по адм.д. № 239/2017г., с което
е потвърдено решението на АС- Перник и въззивният съд е възобновил
производството по настоящето дело.
Въз основа на съвкупен анализ на представените
по делото доказателства, въззивният съд намира, че в настоящето производство е
установен фактът на влизане в сила на разпореждане, с което злополуката,
настъпила с ищеца, е призната за трудова. Няма спор между страните, че такова е
било издадено, както и че по повод на обжалването му е образувано производството
пред ПАС, а в последствие пред ВАС, както и не се твърди, че изходът на спора е
различен от описания, по- горе. Правнозначимо в случая е установяването на
факта, че е налице издадено и влязло в сила разпореждане, който е установен
именно с представянето на неоспореното от ответника решение на ВАС. При
наличието на последното, то само непредставянето на надлежно заверено
разпореждане за признаване на злополуката за трудова, не би могло да обоснове
извод за неоснователност на иска, защото са налице безспорни данни за
постановяване на такова и за влизането му в сила.
Обстоятелството, че приложените съдебни
решения не са надлежно заверени, не е основание да се направи извод, различен
от горния, тъй като, както вече се посочи, няма спор между страните, че решенията
касаят разпореждането за признаване на настъпилата с ищеца злополука за трудова.
На следващо място именно решението на ВАС е послужило като основание за
възобновяване на производството по делото и ответната страна не е оспорила, че
същото е постановено по преюдициалния спор.
Не може да бъде споделен и доводът на
ответното дружество, че с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК е недопустимо
приемането на решението на АС- Перник и касационната жалба против него във въззивното
производство. Релевантен за настоящия спор е фактът на приключване на спора
относно законосъобразността на разпореждането на ТП на НОИ с влязло в сила
съдебно решение, който факт е настъпил след образуване на въззивното
производство и в този смисъл е допустимо представянето на доказателства относно
посоченото обстоятелство.
Предвид изложеното, окръжният съд
намира, че в настоящето производство е установено, че ищецът е претърпял
трудова злополука, по време, в което е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество. В резултат на тази злополука същият е бил временно нетрудоспособен, претърпял
е болки и страдания, поради което и са налице предпоставките на закона за
ангажиране отговорността на ответника. На основание чл. 200, ал. 3 КТ ответното
дружество дължи обезщетение за причинените на работника неимуществени вреди,
като същото се определя с оглед на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Видно от приетото заключение на
съдебно- медицинската експертиза ищецът е получил травма, при която са
притиснати пръстите на дясната ръка - палецът, втори и трети пръсти. По
спешност е хоспитализиран, като е бил със силни болки и невъзможност да движи
засегнатите пръсти. При първичния преглед е установена семиампутация на втори
пръст през дисталната интерфалангеалната става с кожен дефект, и разкъсно
-контузни рани на палеца и трети пръст на дясната ръка, както и наличие на
данни за фрактура на проксимална фаланга на втори пръст.
Опериран е на 19.02.2016г., като при
операцията е установена семиампутация на втори пръст на дясна ръка през
дистална интерфалангеална става с костен и кожен дефект, фрактура на
проксимална фаланга на същия пръст, разкъсно-контузни рани на палеца и трети
пръст на дясната ръка. Извършена е реампутация на втория пръст, открита
репозиция и фиксация на фрактурата с К-игли, кожна пластика, хирургична
обработка на разкъсно-контузните рани на палеца и третия пръст. Конците са
свалени на 15- я ден, а имплантите на 35-я ден.
На 25.03.2016г. ищецът е
хоспитализиран за втори път с болки и ограничени движения на пръста на дясната
ръка, оформена суха некроза на втори пръст на ниво дистална и средна фаланга и
част от проксималната фаланга, което състояние наложило втора операция на
същата дата. Извършена е обработка на оперативното поле, некректомия и
прикрепване на кожен трансплант на краче.
На 25.05.2016г. ищецът е
хоспитализиран за трети път с болки, оформена отново кожна суха некроза на
ампутационния чукан с р-ри 2х2см по воларната повърхност.Опериран е на 25.05.2016г.,
като е извършена некректомия и кожна пластика на ампутационния чукан. Правени са
превръзки до зарастването на ампутационния чукан, раздвижване, рехабилитация.
Поредната, четвърта хоспитализация, е
от 25.08.2016г. за корективна оперативна интервенция, поради затруднени,
болезнени движения на втори пръст с кожен дефект с р-ри 2см воларно по пулпата.
При операцията е извършен дебридман, опресняване на раната и покриване на
кожния дефект с локална кожна пластика, шев на кожа, направена е компресивна
стерилна превръзка. Следоперативният процес е протекъл гладко при стабилна
хемодинамика, антибиотична защита, аналгетици с последващо зарастване и
прихващане на кожната пластика на оформения ампутационен чукан, раздвижен.
Разкъсно контузиите рани на палеца и третия пръст първично са зараснали, без ограничения движенията,
възстановена поненция на палеца.
При извършения преглед на
01.11.2016г. вещото лице е констатирало
наличие на оформен ампутационен чукан, напълно зараснал ампутационен чукан на
втори пръст на ниво проксимална фаланга.Слаба болка в чукана, хипестезия. С
останалите пръсти на дясната ръка ищецът осъществява щипков, кълбовиден захвати
и непълен юмручен захват на дясната ръка. Вещото лице е посочило, че през целия
лечебен процес ищецът е изпитвал силни болки и страдания, както по време на
хирургичното лечение, така и по време на превръзките, което е налагало вземането
на обезболяващи средства. Налице са трайни последици от травмата. Оперативното
лечение, пластичното покритие на ампутационния чукан на II пръст дясна ръка е
разрушило част от протективните функция на кожата. Трайна последица от травмата
е ампутацията на втори пръст на дясната ръка и трайните козметични
дефекти-оперативни цикатрикси на чукана, палец и трети пръст, нарушаващи
частично юмручния захват на дясната ръка и извършваните фини манипулации.
Последиците от трайния козметичен дефект се отразяват неблагоприятно върху
цялостната психоемоционална дейност на пострадалия, волевата активност, трудова
дейност. Проведени са максимално добре всички лечебно-рехабилитационни процеси
след травмата. За да запази във времето крайния резултат от проведения цялостен
лечебно-възстановителен процес и поддържането на този резултат, то ищецът е
пригоден за извършване на дейности, които не изискват системно натоварване на
дяната ръка, повдигане и преместване на детайли, предвид трайните функционални
нарушения в захвата на дясната ръка. Ампутацията на втори пръст на дясната ръка
определя 10%ТНР по НМЕ/10г. +10% за увреден доминантен горен крайник по
забележка №7 към ч.1, р.8 на НМЕ/10г., и общо се определят 20%ТНР/двадесет
процента/ с необходимост да бъде трудоустроен на дейност, несвързана със
системно натоварване на ДР, повдигане, преместване на тежести
От показанията на св. Х.Е.М., майка на
ищеца, които съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, се установява, че след
злополуката ищецът е бил на болнично лечение в продължение на една седмица,
след което през три дни е ходел на превръзки и прегледи, като лечението е продължило
6 месеца и през този период ищецът е изпитвал болки и е търпял неудобства от
битов характер.
Свидетелят В.Р.В. установява, че е видял
ищеца след инцидента, като първоначално на ищеца е казано, че ще му бъдат
ампутирани три пръста, което много го е притеснило.
Имайки предвид степента и вида на
причиненото увреждане, подробно описани по- горе, продължителността на лечението,
както и това, че ищецът е търпял силни болки и страдания по време на
злополуката и през периода на лечението, както и състоянието му понастоящем, то
окръжният съд намира, че сумата от общо 30 000 лв. справедливо ще обезщети
ищеца за претърпените от него болки и страдания. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид възрастта на ищеца, както и констатациите на
съдебно -медицинската експертиза – факта, че е получил травма в резултат на
която е извършена ампутация на втория пръст на дясната му ръка и разкъсно-
контузни рани на първия и третия пръст
на същата ръка, както и че е налице трайно увреждане и нарушен захват на
ръката, както и продължителния период на лечение, през който са извършени четири
операции, като две от тях са били в резултат на наличие на некроза на тъканите
на ампутирания пръст.
Претендира се и присъждане на сумата
от 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, от които 4 500 лв., разходи за операции, рехабилитация,
средства за лекарства, консултации и транспорт и сумата от 500 лв.,
представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на настъпилата трудова
злополука, изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение,
което би получавал ако беше на работа и обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода от датата на настъпване на трудовата злополука
19.02.2016г. до датата на предявяване на иска-16.06.2016г
По силата на чл. 200 КТ работодателят
дължи обезщетяване на всички вреди, вкл. и имуществени такива, претърпени от
работника в резултат на злополуката.
Установено е от приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза, че през периода от 19.02.2016г. до
16.06.2016г. ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност и за този
период същият е получил сумата от 1 453,46 лв. обезщетение за временна
нетрудоспособност, която е с 226,54 лв. по- малко от брутното трудово
възнаграждение, което той би получил за посочения период.
Въз основа на представените по фактури
за заплатени потребителски такси и медикаменти, вещото лице е изчислило, че
ищецът е направил разходи за лечението си в размер на 627,76 лв.
При така установеното съдът намира, че
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е
доказана в размер на общо 854,30лв.
Ответникът поддържа, че е налице
допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.
Установено от събраните по делото
доказателства е, че при настъпване на злополуката ищецът е работел сам и не е
имало очевидци на случилото се. Механизмът за настъпване на трудовата злополука
се установява от протокол №1/15.03.2016г. на комисията за разследване на
трудова злополука, а именно по време на работа с хидравлична преса, буталото на
пресата, с прикрепения към него поансон е извършило постъпателно движение
надолу към матрицата, закрепена на работния плот на машината. В този момент
пръсти на дясната ръка на ищеца са се намирали в пространството между матрицата
и поансона на буталото и са захванати от постъпателното движение на буталото
към матрицата.
Съгласно същия протокол причина за
настъпване на злополуката е липсата на приспособление, недопускащо попадане на
част от тялото на работника до работното пространство на машината.
Хидравличната преса е оборудвана с пусково устройство, което позволява
задействането й само с две ръце чрез натискане на бутони. В последствие е
монтиран крачен педал, даващ възможност за крачно управление на машината, но
липсва документ, удостоверяващ, че е извършено преразглеждане на риска, след
извършване на преустройството.
От приетата съдебно- техническа експертиза
се установява, че към пресата няма устройство, недопускащо попадането на част
от тялото на работещия до работното й пространство, като такова устройство
липсва изначално – машината е произведена без него. Електрическата част от машината
включва пулт за управление с две ръце, при използване на който се натискат
бутоните за управление, за да се задейства буталото, а ако е натиснат само
единия бутон или натискането на бутоните е неравномерно то супорта /буталото/
не се задейства. Ако който и да е от двата бутона бъде освободен, супорта се
връща в изходно горно положение. Към пресата допълнително е монтирано
устройство за работа с две ръце съгласно договор №74 от 10.01.2015г., сключен
между "Галко" АД и Дека-10
ЕООД гр.Плевен.
За да работи пресата, то трябва да се
избере режим на работа- на ръчно или крачно управление. Крачното управление се
включва, след като превключващото устройство се постави в ляво положение, при
което може да се манипулира с крачния педал, находящ се в основата на пулта за
управление. При натискане на педала с крак поансона се придвижва надолу, а при
отпускане се връща нагоре. За задействане на машината в ръчен режим на
управление, се използват двата бутона намиращи се отстрани на пулта за
управление, като начинът на управление с тези бутони е описан по- горе. Ако,
който и да е от двата бутона бъде освободен супорта се връща в изходно горно
положение. Съществува още един бутон чрез който буталото /поансона / се
придвижва нагоре. Този бутон се използва само при настройка на пресата. При
проверката, направена от вещото лице, всички системи са работели нормално. Същото е
посочило, че ако е използван ръчен режим на управление, то до злополуката не би
могло да се стигне. Невъзможно е внезапно безпричинно падане на поансона на
пресата.
В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че фабрично машината не е имала педал за управление, а
такъв е поставен от ответното дружество.
Свидетелите И.Й.П. и В.В.Д.,
работещи съответно като *** и ***, установяват, че ищецът е работил и друг път
на машината, като за изпълнение на възложената му работа в деня на злополуката
не са се изисквали специфични знания и умения. Същите установяват, че пресата
се управлява по два начина ръчно или с педал. В първия случай е невъзможно
ръцете да попаднат в работното пространство, тъй като са заети с управлението
на машината –чрез натискане на съответните бутони. При управление с педал
ръцете са свободни и при поставянето им в работното пространство трябва да се
използват пинсети, каквито, според св. П., при работа с малки детайли, не се
ползват, като в конкретния случай детайлите са били малки – около
По делото е представена
и инструкцията за безопасна работа с пресата, която свидетелите установяват, че
е била поставена на видно място до пресата. В същия смисъл са и констатациите в
протокола за разследване на трудовата злополука. На ищеца е бил проведен и първоначален
инструктаж при започване на работа
Предвид събраните
доказателства, съдът намира, че определеното обезщетение не следва да бъде
намалявано по реда на чл. 201, ал. 2 КТ. Намаляването на обезщетението е
допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката,
като е допуснал груба небрежност. Само последната, а не друга е основание за
намаляване на обезщетението. Установено по делото е, че ищецът е работел на
пресата при крачен режим на управление, като не е ползвал куки, пинцети или
клещи, каквито задължително се използват при ръчно подаване и отстраняване на
заготовките, съгласно чл. 7 и 8 от
инструкцията за безопасна работа с пресата. Т.е. ищецът е допуснал
нарушение на правилата за безопасна работа, но същевременно от показанията на
свидетеля П. /***, възложил конкретната работа на ищеца/, се установява, че при
работа с малки детайли, каквато е била извършвана и от ищеца, обикновено се
работи без ползване на описаните инструменти. Следователно установено е, че в
ответното дружество е имало установена практика за работа без инструменти при
обработването на по- малки детайли, като няма данни работодателят да се е
противопоставил на това. След като работодателят е допуснал практика, нарушаваща
правилата за безопасна работа, то при
настъпила трудова злополука не може да се приеме наличие на груба небрежност и да
се приложи чл. 201, ал.2 КТ, защото
работниците и служителите действат в интерес на работата. В същия смисъл е и приетото
в решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г. и в решение №
977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г. Наред с това от приетата по
делото съдебно- техническа експертиза, е видно, че пресата, на която е работел
ищецът, няма устройство, недопускащо попадането на част от тялото на работещия
до работното й пространство, което съставлява нарушение на т. 3 от Приложение №
2 към чл. 6 на Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали. Също
така липсват доказателства в какво точно се е състоял инструктажът за безопасна
работа, който е бил проведен на ищеца и в частност дали този инструктаж е
включвал и правилата за безопасна работа с пресата. Имайки предвид, че трудовата
злополука е настъпила при работа с технически необезопасена машина, както и без
да е установено по несъмнен начин провеждането на точен инструктаж за правилата
за безопасност при работа с машината, то не може да се приеме, че злополуката е
настъпила в резултат на проявена от
работника груба небрежност. В този смисъл е и решение № 60 от 5.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.
Предвид изложеното
въззивният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не
може да се направи извод, че ищецът е проявил груба небрежност по смисъла на
закона. Такава е налице само ако поведението на работника е било умишлено или
пък не е положена и най-елементарната грижа, за което няма данни по делото.
Видно от представеното от ЗАД “Алианц
България” АД , гр. София преводно нареждане, ищецът е получил обезщетение в
размер на 732,72 лв. Последното е изплатено по образувана щета за настъпило
застрахователно събитие „Злополука”, въз основа на договор за задължителна
застраховка „Трудова злополука”, сключен между посоченото дружество и
работодателя. С оглед на представените доказателства, то на основание чл. 200,
ал.4 КТ дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
намали с платеното застрахователно обезщетение и искът следва да се уважи за
сумата от 29 267,28 лв.
Доказателства, че на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение от „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.- клон България “ КЧТ, не са представени. Видно
от приложеното уведомление, такова обезщетение е определено, но липсват доказателства
за заплащането му, поради което и не може да се приложи нормата на чл. 200,
ал.4 КТ, защото съгласно последната дължимото се на работника обезщетение се
намалява само с получените суми по сключените договори за застраховане суми.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за
присъждане на 29 267,28 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и общо 854,30
лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 226,54 лв. съставляващи
разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и
трудовото възнаграждение, което същият би получил за периода 19.02.2016г. до
16.06.2016г. и 627,76 лв., съставляващи направени разходи за лечение, като
вместо него се постанови друго такова, с което искът в тази му част следва да
се уважи.
В полза на ищеца следва да се присъди
и законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумите.
В останалата му обжалвана част
решението на РРС следва да бъде потвърдено.
По разноските :
Предвид частичната основателност на
предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1 290,92 лв., представляващи направени по делото разноски. При
определянето им съдът взема предвид само представения пред районния съд договор
за правна защита и съдействие. За въззивното производство жалбоподателят не е
представил доказателства, че е направил разноски. Приложеният от процесуалния
му представител списък по чл. 80 ГПК не удостоверява факта на реално уговаряне
и заплащане на разноски и съответно въз основа на него не може да се ангажира отговорността
на ответника за разноски.
С оглед изхода на делото, следва да се
отмени и решението на РРС в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 1118,80 лв., представляващи разликата
между дължимите се на ответника разноски за първоинстанционното производство в
размер на 181,20 лв. и присъдените такива от 1 300 лв. В полза на
ответника следва да се присъдят и 220,23 лв. разноски за въззивното
производство.
„Галко” АД следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на РРС сумата 60 лв. представляващи заплатено възнаграждение
за изготвената съдебно- медицинска експертиза, а в полза на ОС – Перник –
1 220,69 лв. държавна такса.
Водим от горното, окръжният съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
решение
№ 30/14.03.2017г., постановено по гр. дело № 426/2016г. по описа на Радомирския
районен съд В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен
предявеният от И.Ю.Л. *** иск за присъждане на сумата в размер на 29 267,28
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на ***, КАКТО и в частта
му, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същата злополука в размер на общо 854,30лв., от които 627,76лв.,
представляващи разходи за операции, рехабилитация, средства за лекарства,
консултации и транспорт и сумата от 226,54 лв., представляващи пропусната от
ищеца полза вследствие на настъпилата трудова злополука, изразяваща се в
разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако беше на
работа и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от 19.02.2016г.
до 16.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на увреждането-*** до окончателното им изплащане, КАКТО и в частта му, с която И.Ю.Л.
е осъден да заплати на „Галко” АД, гр. Радомир сумата от 1 118,80 лв.,
представляващи направени разноски в първоинстанционното производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Галко” АД, гр. Радомир,
ул. „Гарата”, № 1 , ЕИК ********* да заплати на И.Ю.Л. ***, ЕГН ********** сумата
от 29 267,28/ двадесет и девет хиляди двеста шестдесет и седем лева и 28
стотинки/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания в резултат на трудова злополука, станала на ***, както и да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същата злополука в размер на общо 854,30 лв.,
от които 627,76 лв., представляващи разходи за операции, рехабилитация,
средства за лекарства, консултации и транспорт и сумата от 226,54 лв.,
представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на настъпилата трудова
злополука, изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение,
което би получавал ако беше на работа и обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода от 19.02.2016г. до 16.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - *** до
окончателното им изплащане, както и да му заплати сумата от 1 290,92 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И.Ю.Л. ***, ЕГН **********
да заплати на Галко” АД, гр. Радомир, ул. „Гарата”, № 1, ЕИК ********* сумата
от 220,23 лв., представляващи направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Галко”
АД, гр. Радомир, ул. „Гарата”, № 1, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Районен съд – Радомир – 60 лв., представляващи направени по делото
разноски, а по сметка на Пернишки окръжен съд 1 220,69 лв. държавна такса,
ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трети лица –помагачи на страната на ответника ЗАД“Алианц България”
АД, гр. София ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Дондуков”, № 59 и „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.-
клон България “ КЧТ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България” № 51 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :