Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
С присъда на Г. районен съд подсъдимият С. Ц. В. е признат за виновен в това, че в периода от началото на месец юли 2007 г. до 02 август 2007 г. в с. П., в условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, извършил две деяния, осъществяващи престъпление по чл. 194 ал. 1 НК. Първото от тях е извършено между 15 и 20 юли 2007 г., като е отнел чужда движими вещ - електромотор, монофазен, на стойност 115.80 лева, собственост на Л. С. и в края на месец юли 2007 година отнел чужди движими вещи - един котел меден, на стойност 50 лева, друг такъв на стойност 20 лева, медна тенджера на стойност 65 лева, 6 медни тави на стойност 240 лева и 6 броя медни тръби на стойност 5.15 лева, собственост на Л. С., като деянията са извършени без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои. Наложено му е наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода при първоночален строг режим, в закрит тим затворническо общежитие. Районният съд е приел, че деянието е установено, че е извършено от собственика на вещите, доказано е, с оглед събраните по делото доказателства, които кореспондират с обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия. В къщата, в която е живял подсъдÞмият и е бил квартирант, собственик е Л. С.. На два пъти той е отнел тези движими вещи и ги е предавал на вторични суровини. С оглед квалификацията на деянието, което според съда осъществявало признаците на престъплението по чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 26 ал. 1 НК е приел, че както от обективна, така и от събуктивна страна се покривали признаците на същото. Преценил е степентта на обществената опасност както на деянието, така и на дееца, съобразявайки, че същият е бил осъждан преди това и му е наложил наказание, предвидено към долната граница в НК, а именно в размер на 4 месеца лишаване свобода. Постъпила е жалба от служебния защитник на подсъдимия,тъй като същият е в неизвестност както по време на разглеждане на делото, така и пред настоящата инстанция, за което са положени достатъчни усилия да бъде открит и да не е намерен както на посочените два адреса, известни на съда, като същевременно с това е установено, че е напуснал пределите на РБългария на 08.04.2011 г. В тази насока, служебният защитник адв. М. счита, че производството е преминало в нарушение на процесуалните правила и самата присъда е постановена в нарушение на същите.Твърди, че не било уважено направеното от него искане за спиране на делото и установяване местонахождението на същия, с оглед съхраняване правата на подсъдимия. В съдебно заседание поддържа това свое становище и заявява, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен, ако не се приеме, че са нарушени правата му и делото да бъде разглеждане на РС за ново разглеждане, тъй като нямало достатъчно доказателства, които да обосноват осъдителна присъда по отношение на В. - липсвало очевидец на деянията, самопризнанията били частични, вещите били на малка стойност и описаното в облинителния акт не било доказано по несъмнен начин. Представителят на Окръжна прокуратура заема становище, че фактическата обстановка по делото е изяснена обективно и всестранно. Престъплението се доказва от всички събрани и ценени доказателства по делото, а стойността на вещите била конкретизирана от заключението на съдебно-оценъчна експертиза. Настоящата инстанция, след като съобрази становището на страните по делото и взе предвид събраните доказателства по време на ДП и съдебно производство пред първата инстанция намира, че присъдата е правилна и законосъобразна Не се спори по делото и е безспорно установено, че подсъдимият В. търсил квартира в с. П. и през 2007 година се запознал със С.. Той му предоставил втори етаж от къщата си, която се намира на У. Александър Батенберг № 7, в селото. В голяма част от времето пострадалият пребивавал в Г. В. Т., където имал жилище. Поради липса на пари и обстоятелството, че не работел подсъдимият оставал дълго време сам в къщата и имал време да разгледа и установи какви вещи притежава С.. През юли месец, между 15 и 20 на 2007 година, той взел един електромотор и го занесъл в с. Горски горен Тръмбеш, оставил го в дома на Атанас Попов. След известно време изнесъл от къщата и медни котли, медни тенджери, тави и медни тръби. Установявайки липсата им С. сигнализирал за това съответните органи. Разпитан по време на делото, същият обяснява кога е установил липсата, на кого се е оплакал и в кого се съмнява за откраднатите вещи. В хода на разследването се установило, че служител в пункт за предаване на вторични суровини, свидетелят П. Г. е приемал от подсъдимия С. В. електромотора. Подробно е описал С. откраднатите вещи от неговия дом. След като е бил установен извършителят, същият е разпитан пред съдия и е описал кога е отнел вещите, къде ги е занесъл и какви суми е получил за тях. Това кореспондира с периода на отнемането и установеното от пострадалия С.. След като е била изготвена съдебно-оценъчна експертиза е установена и стойността на отнетите вещи, която възлиза на 495.95 лева. Обвинението е доказано по този начин и съдът намира, че присъдата е произнесена в съответствие със събраните доказателства и уточнена правилна правна квалификация. В тази насока възраженията на служебния защитник не се подкрепят с оборими доказателства, които да са в обратна насока. Подложени са на анализ свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия, които кореспондират помÕжду си. Относно нарушени процесуални права на подсъдимия във връзка с това, че делото е проведено в негово отсъствие, съдът намира, че това възражение също е неоснователно и не е нарушено по никакъв начин правото на защита на подсъдимия. Независимо от обстоятелството, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, видно от материалите по делото още на ДП, след като е бил разпитан подсъдимият, същияте изчезнал и се е укрил от органите на разследването. Положение са всички усилия, които са допустими и следва да бъдат извършени, за да се установи адрес и местонахождение на дееца. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ал. 3 т. 1 НПК, подсъдимият В. не е намерен на посочения от него адрес, променил е същият без да уведоми съответните органи. След направена справка за негови адреси е призован на такъв в Г. В. Т., където също се оказало, че не живее. Видно от справката, която е депозирана след изискване от ОД на МВР- В. Т. се установява, че С. В. е напуснал РБългария на 08.04.2011 г., няма известни адрес на териоторията на държава в ЕС или данни същият да се е завърнал в РБългария. Това налага да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 269 ал. 4 буква "а" НПК. В тази насока, всички тези положение усилия налагат извода, че делото е правилно е било разгледано в негово отсъствие, в присъствието на назначен служебен защитник, който в целия обем и права, дадени му от разпоредбите на НПК, е осъществил защитата си. Водим от горните мотиви, и на осн. чл.334 т.6 от НПК съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 687/19.10.2011 г. на ГОРС, постановена по НОХД № 481/2011 г., като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |