Р
Е Ш Е
Н И Е
№18
гр.В** 05.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВОС, гражданско отделение, в публично
заседание на деветнадесети март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
при секретаря ................................................ и в присъствието на прокурора ...........................
, като разгледа докладваното от съдия В** В** гражданско дело №366 по описа за
2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 432, ал.
1 от КЗ.
Делото е образувано по искова
молба от М.П.А. ***,ЕГН ***** против ЗАД „Б** В** И** г**“ АД град
С**,ЕИК ****.Подържа се в
исковата молба, че при настъпило пътно
транспортно произшествие на 21.12.2016 година извършено от застрахован при
ответника водач по полица „гражданска отговорност“ е причинена смъртта на Б** П**
А**, който е брат на ищцата по делото М.П.А. , вследствие на което тя претърпяла
посочените в исковата молба неимуществени вреди.По случая е било
образувано ДП № 322/2016 година по описа на ОД на МВР В**, ПР. ПР. № 150/2017 година
на ОП-В**.Починалият Б** П**А** и ищцата по делото са живеели заедно и тя е
преживяла изключително тежко смъртта на брат си, с който са били много близки и
са разчитали едни на друг. Твърди се, че към днешна дата тя все още не е
преодоляла трагичната загуба, което е рефлектирало върху психическото й здраве.
Вследствие на трагичната катастрофа ищцата
станала по-затворена, няма желание да излиза, да извършва ежедневните си
дейности, станала неспокойна и раздразнителна и развила остра стресова реакция
и душевно разстройство, които са трудно преодолими. Иска се да бъде постановен
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата 100 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното причиняване
смъртта на Б**П**А**, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 година,
до окончателното изплащане.
От страна на ответника се оспорва
предявения иск.Подържа се,че предявеният иск е неоснователен,поради това,че
ищцата не е измежду лицата,които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди.От страна на ответника не се оспорва наличието на валидна
застраховка „ГО“ с номер №BG/03/116001840554. Подържа се,че близостта между ищцата и нейният брат не е
изключителна по своя характер и ищцата не може да черпи права от смъртта на
брат си.Според ответника ищцата не може да черпи права от ТР №1/16г. на
ВКС,поради това,че смъртта на брат й е настъпила преди постановяването на
тълкувателното решение.Подържа се,че и предявеният иск е неоснователен,поради
това,че по делото не са ангажирани доказателства за виновно поведение на водача причинил
смъртта на брата на ищцата.От страна на ответника се оспорва размера на предявените
искове.Оспорва се и началния момент ,от който се иска присъждане на
обезщетението за забава.Според ответника началния момент, от който може да се
иска присъждане на обезщетението за забава е посочен в чл.497 от КЗ.Иска се
предявените искове да бъдат отхвърлени като бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното: Видно от протокол за ПТП от 21.12.16г.
на същата дата е посетено ПТП настъпило в участък между селата Б** и С**,в
което участници са били лек автомобил марка „Х** С**“ с
ДК №ВН 9146 ВС с водач П** Б** П** и лек автомобил управляван от М**Т** М**.За
автомобила управляван от П. е била сключена застраховка „ГО“ с номер №BG/03/116001840554, сключена с
ответника по делото.Видно от протокола при ПТП-то са пострадали пет лица,между
които е и Б** П**А**.В протокола е посочено,че управлявания от П. автомобил е
предприел маневра изпреварване без водача да е убеден,че има достатъчно
разстояние между автомобилите.За ПТП-то е съставен АУАН №712215/ 05.01.16г. и е
образувано ДП №368/16г.Видно от представеното удостоверение за наследници на
Б** П**А** същият е починал на 23.12.16г. и негов единствен наследник е сестра
му-ищцата по делото.С молба – претенция от 18.07.18г. пълномощник на ищцата по
делото е заявила пред ответника претенция за заплащане на обезщетение по
застраховката „ГО“ за причинени вреди от
смъртта на Б**П**А**.В молбата е посочена и банкова сметка ***.По делото е
представена многобройна медицинска документация във връзка с проведеното лечение на Б**П**А**. С присъда
по НОХД №25/18г. на ВОС П**П** е признат за
виновен,че при посоченото по-горе ПТП виновно е нарушил посочените правила за
движение по пътищата като е причинил смъртта на Б**П**А**.Присъдата е влязла в
сила на 01.06.18г. По делото са разпитани трима свидетели,които установяват
следното:Св.Н** установява,че от 3-4 години починалия Б** А** живеел при сестра
си-ищцата по делото като двамата били близки. След смъртта на Б** и понастоящем
ищцата била тъжна от загубата на брат си и жалила по него.Същите обстоятелства
се установяват и от показанията на св.В** Н** и В**П**.Съгласно заключението на
назначената по делото медицинска експертиза непосредствената причина за смъртта
на А** е острата сърдечна слебост след тежък
белодробен отток на фона на предшестващ адхензитивен плевро-перикардит.Съгласно заключението налице е
причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт.
При установената по-горе фактическа
обстановка съдът счита,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата
30 000лв. представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на Б**П** А**.Установи се по
делото,че с посочената по-горе присъда П**П** е
признат за виновен,че при посоченото по-горе ПТП виновно е нарушил посочените
правила за движение по пътищата като е причинил смъртта на Б** П**А**.Установи
се,че за автомобила,който е управляван от П**П** е
била сключена с ответника по делото застраховка „ГО“ с номер №BG/03/116001840554.Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност
на деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия, цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите".
Следователно, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение-каквото
не се оспорва че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.Съдът счита, че безспорно
се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.
45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността
по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника по делото.Три от предпоставките,а именно деяние,което е
извършено противоправно и вина се установява от представената по
делото влязла в сила присъда по отношение на П..От заклачението на съдебно-медицинска експертиза се установи,че е налице причинно-следствена
връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт.Налице е и вреда причинена на
ищцата, изразяваща се в причинените отрицателни емоции у същата във връзка със
загубата на близкия й брат.Наличието на горните
юридически факти, , представляващи състава на деликтното правоотношение,
наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника за лекия автомобил марка „Хонда Сивик“
с ДК №ВН *** ВС с водач П**Б** П**, води до еднозначен извод, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, в качеството му на
застраховател, по смисъла на чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Спорен между
страните и е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди и
наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия.Неимуществените вреди
се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и
степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както
и съпричиняването за настъпване на вредоносния
резултат. Понятието неимуществени
вреди, включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки
и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, общоизвестно
намиращи отражение не само върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.Установи се,че вследствие смъртта на брат си ищцата е била умислена, жалила
е по него и остро е чувствала неговата загуба.Съдът счита, че
е справедливо обезщетението
за неимуществени вреди да се
определи в размер на сумата
от 30 000 лева.Съдът счита,че тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот
в страната за съответния период, както и със съдебната
практика по присъждане на обезщетения
за този вид
увреждания, настъпили в същия период.
На основание чл.429,ал.3 от КЗ следва
да бъде присъдена и законната лихва върху присъдената сума считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция-18.07.18г. до окончателното
изплащане.С оглед на това следва да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за
присъждане на законната лихва считано от деня на увреждането-21.12.16г. до датата на предявяване на застрахователната претенция-18.07.18г.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С**С** Ч** от гр.С**,БУЛСТАТ
**** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 1 430лв. на
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Окръжен съд-В** направените по делото разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер на 300лв. и държавна такса съразмерно с
уважената част от иска в размер на 1 200лв.