№ 12350
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110160068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Адиум“ ЕООД
срещу „Фърнифай Интириърс“ ЕООД за сумите от 8 647,74 лв., получена от ответника на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
(04.11.2022 г.) до окончателното плащане на вземането и за сумата от 788,80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 09.12.2021г. до 04.11.2022г.
Ищецът твърди, че в изпълнение на неформален договор за покупко-продажба на
движими вещи, обективиран във фактура № **********/08.12.2021г. с банков превод от
10.12.2021г. платил на ответника продажна цена за два стола на цена от 504 лв. с ДДС и
мека мебел „Примула“ на стойност 7 627,74 лв. с ДДС, които не му били доставени. Твърди,
че в изпълнение на неформален договор за покупко-продажба на движими вещи,
обективиран във фактура № **********/21.01.2022г. с банков превод от 26.01.2022г. платил
на ответника и 516 лв. за матрак, който също не му бил доставен. Ответникът изпълнил
частично задълженията си по двата договора, като доставил само 6 бр. столове и бар стол и
модулна гардеробна. Поради бездействието на продавача на 27.09.2021г. ищецът му
изпратил уведомление за разваляне на договорите по отношение на недоставените два стола,
мека мебел и матрак и поискал в тридневен срок да му бъде възстановена платената за тях
цена. Твърди, че ответникът изпаднал в забава от датата, следваща издаването на фактурите,
обективиращи процесните договори, поради което претендира обезщетение за забава върху
стойността на недоставените стоки до датата на подаване на исковата молба. С оглед
изложеното, ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата в общ размер на 8647,74 лв.,
представляваща част от авансово платената продажна цена по разваления, поради
длъжниковото неизпълнение, договор за продажба за недоставената стока, която се явявала
1
платена на отпаднало основание и подлежала на връщане от страна на ответника в
посочения размер, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на
788,80 лв. за периода от 09,12.2021г. до 04.11.2022г. и сторените по настоящето дело и в
производството по обезпечение на бъдещите искове разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на
ответника.
В проведеното на 11.07.2023 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не
изпраща представител. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на
предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати
представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от
28.11.2022г., което е редовно връчено на ответника чрез законния му представител с преписа
от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването на негов представител в
съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски в настоящето производство,
като същият е представил списък по чл. 80 ГПК / на л. 48 от делото/. По делото не са
представени доказателства за това, че включените в списъка разноските за адвокатски
хонорар и държавната такса в обезпечителното производство действително са сторени. Ето
защо съдът присъжда на ищеца само разноските от 92,50 лева за платената такса по и.д. №
756/2022г. по описа на ЧСИ Георги Дичев и сумата от 377,46 лева за платената държавна
такса в настоящето произовдство.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЪРНИФАЙ ИНТИРИЪРС“ ЕООД с EИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, ул. „Майор Първан Тошев“ № 25, ет. 4, ап.
18 да заплати на „АДИУМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „732“, №15 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД от „Адиум“ ЕООД сумата от 8 647,74 лева, получена от ответника на отпаднало
основание в изпълнение на неформален договор за покупко-продажба на движими вещи,
обективиран във фактури № **********/08.12.2021г. и № **********/21.01.2022г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска (04.11.2022 г.) до окончателното
плащане на вземането и сумата от 788,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.12.2021г. до 04.11.2022г.,
2
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 377,46 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящето производство и сумата от 92,50 лева за разноски по и.д. №
756/2022г. по описа на ЧСИ Георги Дичев.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3