№ 1702
гр. В., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110112519 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.В.,
м-ст „М. № ..... срещу „АХ“ ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул.“Д.Б.“ бл. № ...., ап.3 иск с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответникът да
заплати на ищеца:
- сумата от 40000лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно
определение от 26.02.2025г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от
претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на трудовата злополука - 20.07.2022г. до окончателното погасяване на
задължението;
- сумата от 794,76лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, прегледи, услуги,
лекарства и лечение, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищцата била в трудово правоотношение с ответника по сключен между страните трудов
договор № 9/11.02.2009г., съгласно който изпълнявала длъжността „продавач консултант“. На
20.07.2022г. около 8:15часа, отивайки към работното и място – склад за авточасти, находящ
се на адрес гр. В., бул.“Х.С.“ .. пострадала при трудова злополука. На ул. “Х.С.“ .. в близост
до автостъкла „Мустанг“, непосредствено преди да влезе през портала, за да достигне
склада, била блъсната от л.а. „Мерцедес“, с рег. № ....., управляван от П.З.К.. Сочи, че л.а.
бил паркиран с двете си гуми на тротоара, след което потеглил внезапно, без да се увери, че
1
зад него не преминават пешеходци. След удара тя паднала на земята, а водачът на л.а.
продължил хода си назад, като прегазил със задна лява гума левия й крак. По този начин
ищцата се озовала под л.а.. След като чула виковете й, водачката преустановила движението
на л.а. и прегазването й. Впоследствие ищцата била извадена изпод л.а., като изпитвала
силна болка и била в шок. На място пристигнала полиция и линейка. Била откарана от екип
на спешна помощ в МБАЛ „Св. Анна“ и приета в Клиника по Ортопедия и травматология.
Ръката й била ударена и силно кървяла, целият й ляв карак бил син, имала синини по гърба
и седалището. Изпитвала силна болка особено в долната част на левия си крак, премазан от
гумите на л.а. След направа на рентгенова снимка била установена фрактура на ходилото.
На 21.07.2022г. претърпяла операция, при която фрактурата била наместена и костите в
крака й били фиксирани с два броя метални импланти. След операцията ищцата била
изписана за продължаване на лечението в домашни условия, като получила предписание да
не стъпва на оперирания крайник минимум 30дни. Наложило се да използва помощни
средства за придвижване. Сочи, че на крака си имала поставена гипсова имобилизация, с
която следвало да остане четири седмици. Следвало да проведе и антитромботична терапия
за 30дни. Излага, че у дома си не можела да се справя сама, като била подпомагана от
семействата на децата й. Било й забранено изобщо да стъпва на крака си. Била на легло и
трудно можела да стане. Налагало се да й се правят периодично превръзки за период над три
месеца. Придвижването й се случвало изключително с чужда помощ и с помощни средства,
като по този начин била изцяло зависима от близките си в ежедневието. Извън търпените
болки, ищцата не можела да излиза навън много дълго време. Изпитвала множество болки в
крака и всяко завъртане в леглото й причинявало болка. Не можела да спи. Наложило се
употребата на силни обезболяващи лекарства, както и на такива против образуване на
тромб. На 14.09.2022г. отново постъпила в болница – „Еврохоспитал“ ООД за втора
операция, изразяваща се в екстракция на остеосинтезния материал. На 15.09.2022г. била
оперирана за отстраняване от костта на импалниран уред. Впоследствие била изписана с
препоръки за двигателен режим и насочена към рехабилитация. Извършени били няколко
курса на физиотерапия. Въпреки това към м. октомври все още имала болка, оток и
ограничена подвижност в ляв глезен и стъпало, които затруднявали движението й. Била
насочена и лекувана в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД в периода 20.10.- 27.10.2022г. Изписана
била с известно подобрение, но следвала да извърши нов курс на физиотерапия и
рехабилитация. На 13.01.2023г. й било издадено експертно решение на ТЕЛК №0113 и
получила още 50дни болничен за временна неработоспособност. Твърди, че от датата на
злополуката до настоящия момент животът й бил белязан от травмите, които получила.
Използвал патерица – канадка, като изпитвала болки в цялото стъпало и целия крак. Три от
пръстите й – палец, показалец и среден били изцяло неподвижни. Наложило се болничният
й да бъде продължаван, като ползвала общо 287дни. Тъй като естеството на работата й
предполагало да стои права, както и да изкачва стъпала, впоследствие установила, че не е в
състояние да работи на същата работа. В тази връзка трудовото й правоотношение било
прекратено, считано от 01.05.2023г. Твърди, че освен физическите травми преживяла и много
силен стрес. По време на катастрофата изпитала силен ужас, като и до настоящия момент си
2
спомняла детайлите - как била блъсната и затисната към асфалта, бидейки прегазена. Тогава
си помислила, че това е краят. Дълго време била травмирана психически и емоционални,
приемала успокоителни, не излизала и нямала социален живот. Преди злополуката
планирала почивка, която анулирала. Чувствал се нервна и раздразнителна. Реализирала и
редица разходи във връзка с лечението си. Сочи, че злополуката е призната за трудова с
разпореждане № 5104-26-24 от 17.08.2022г. от НОИ, влязло в сила на 02.12.2022г. Моли за
уважаване на исковата претенция и претендира сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва, като неоснователен. Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства, с
твърдения, че злополуката не се е случила по описания начин. Оспорва, че претърпяната от
ищцата злополука е трудова, за което производство пред НОИ управителят на ответното
дружество не е бил уведомен надлежно и не е направил съответното възражение. Сочи, че
видно от протокол за ПТП, ищцата не се е движила по тротоара, каквито са твърденията й, а
е била в средата на улично платно, пресичайки на нерегламентирано място. Самата тя по
време на прегледа си в Спешно отделение била заявила, че е пресичала уличното платно,
което било записано във фиша за спешна мед. помощ от 20.07.2022г. От обясненията на
водача на л.а. се установявало още, че ищцата се е движила зад л.а., на средата на платното,
вървейки с чаша с кафе, като решила да пресече зад л.а., който бил на платното. Спрямо този
водач нямало наложена адм. мярка от компетентен орган, нито му било повдиганото
обвинение за нанесена телесна повреда. Сочи се, че злополуката не е станала при и по повод
на извършване на работа. Твърди се, че е налице съпричиняване поради проявена груба
небрежност от страна на ищцата. Сочи се, че същата е напуснала работното си място,
пресякла е на необозначено място и то не по повод изпълнение на работата й. Приносът й за
настъпване на трудовата злополука бил 100%. Оспорва се и претенцията за заплащане на
разходите за проведеното лечение, с аргумент че същите са компенсирани с полученото от
нея обезщетение и/или пенсията по обществено осигуряване. Излага, че трудовият договор
бил прекратен по повод изрична молба на ищцата във връзка с правото й да се пенсионира.
В евентуалност, моли да бъде прието че отговорността на работодателя следва да бъде
намалена със 100% по изложените аргументи.
В съдебно заседание страните, представлявани от процесуалните си представители
поддържат исковата молба и отговора, като доразвиват доводите си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на правото е очертан от нормата на чл. 200 КТ. За успешното му
провеждане в тежест на ищцата е установяване на фактите: че с ответника са се намирали
към момента на увреждането в трудови правоотношения; че самото увреждане представлява
трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди - имуществени и неимуществени,
техния размер, както и наличието на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.
Отговорността на работодателя е обективна, поради което достатъчно е да се установи
наличието на така дадените предпоставки, за да бъде дадена търсената защита на ищцата по
3
чл. 200 КТ.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността й, вкл. намаляващите я, с оглед възведеното възражение за съпричиняване.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства е видно, че
на 20.07.2022г. ищцата е претърпяла ПТП, като е била блъсната от л.а. по път за работа,
която злополука, с акт на административния орган - разпореждане № 5104-26-24/17.08.2022г.
на НОИ е приета за трудова, на основание чл.55, ал.2 КСО.
Не се спори и че към момента на трудовата злополука ищцата е била в трудови
правоотношения с ответното дружество по силата на трудов договор, като е заемала
длъжността „продавач консултант“, с работното място – склад за авточасти, находящ се на
адм. адрес гр. В., бул.“Х.С.“ 19.
Ответникът е възразил, претърпяната от ищцата злополука да е трудова с аргументи,
че за производство пред НОИ управителят на ответното дружество не е бил уведомен
надлежно и не е направил съответното възражение.
Влязлото в сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника – работодател и от който зависи съществуването на правото. Тъй
като установяването на трудовата злополука е в изключителната компетентност на
административния орган, съответно въпросът за наличие на трудовата злополука не може да
се преразглежда в съдебното производство за ангажиране имуществената отговорност на
работодателя. Ето защо и възражението направено в тази насока е неоснователно.
По делото са приобщени материалите по д.п. № 314/2022г. по описа на Сектор „ПП“
при ОД на МВР - В.
За доказване механизмът на настъпване на произшествието, при което е пострадала
ищцата, по делото бе изслушано заключение на в.л. Ал.В. по назначена САТЕ, което съдът
кредитира като компетентно дадено, базирано на събраните по делото доказателства.
От същото се установява, че на посочената дата - 20.07.2022г, лек автомобил
„Мерцедес Ц 180“ с рег. № ..... е бил спрян в дясната част на платното за движение на бул.
„Х.С.“, предвидено за движение в посока към Запад (към кръстовището с бул. „Сливница“),
като е бил частично качен върху тротоара с двете си десни колела. Пострадалата И., като
пешеходец, е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Х.С.“ предвидено за
движение в посока към Запад (към кръстовището с бул. „Сливница“), в посока от Юг към
Север. Според вещото лице лекият автомобил е потеглил на заден ход обратно на посоката
на движение, навлизайки изцяло на платното за движение. 5.09 секунди след навлизането на
пешеходката на платното за движение и след като тя реално изминава около 5.40м, е
настъпил удар между нея и лек автомобил „Мерцедес“. Според експертът мястото на удара е
на самото платно за движение на бул. „Х.С.“, предвидено за движение в посока към Запад
4
(към кръстовището с бул. „Сливница“). За лек автомобил „Мерцедес“ ударът е в задна лява
част на превозното средство а за пострадалата - в лявата страна на тялото. След удара
същата губи равновесие, от което пада върху пътната настилка. Лекият автомобил
продължава движението си като преминава със задно ляво колело върху левия й крак, след
което автомобилът се установява в покой. С оглед на обективните находки, вещото лице е
приело, че механизмът на ПТП е осъществен по следния начин: удар и последващо
прегазване на долен ляв крайник на пострадалата от лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег.
№ ....., извършващ маневра с промяна на траекторията си на движение на заден ход срещу
посоката на движение. Според експертът е била налице възможност ПТП-то да бъде
предотвратено, чрез извършване на наблюдение от водачът на на коридора на движение на
автомобила и чрез използване огледалата за обратно виждане, комбинирано с пряко
наблюдение през стъклата на автомобила, като по този начин той би възприел своевременно
преминаването на пешеходец на пътното платно.
Изслушани бяха заключения на в.л. по изготвена първоначална и допълнителна СМЕ.
От заключението на в.л. д-р Д., вкл. с дадените разяснения в с.з. се установява, че в резултат
на претърпяното ПТП ищцата е получила травма от притискане на ляво стъпало със
счупване на дистална /далечна/ фаланга палеца на ляв крак, ожулване по гръбната
повърхност на стъпалото на същия крак и засягане на меките тъкани на стъпалото на крака.
Извършена й е била оперативна интервенция, като са й били поставени две метални игли в
крайната фаланга на палеца с цел фиксиране на счупената костица. Впоследствие след
зарастване на костта поставените игли са премахнати отново оперативно. Експертът е
установил още, че в хода на оздравителния процес са възникнали усложнения, а именно:
оток и болки в областта на лява глезенна става и ляво стъпало, контрактура на глезенната
става, Хипотрофия /намаляване по обем/ на мускулатурата на лява подбедрица. Това
усложнение е довело до невъзможност за свиване на палеца и двата съседни пръста, както се
е развила и алгоневродистрофия, която в различните си фази има и различни по степен
проявелния и продължителност, подробно описани от вещото лице. От представените мед.
документи експертът е констатирал още, че са проведени и курсове на рехабилитация,
физиотерапия и медикаментозно лечение, които са били наложителни с цел
възстановяването на функциите на крака. Налице е пълно възстановяване на възможността
пострадалата да ходи, но последиците от настъпилите усложнения - атрофия на мускули на
подбедрицата и алгоневродистрофията според експертът, могат да продължат с години.
От допълнително изготвеното заключение и съобразените в тази връзка издадени
последващо мед. документи, се констатира, че след оперативно лечение са се появили
усложнения, довели във времето до оплакванията в областта на стъпалото на ляв крак като:
наличие на „болки, оток“. След проведеното оперативно лечение двигателните функции на
пострдалата са били възстановени, но са налице остатъчни болеви усещания и дискомфорт
по време на ходене. Оперативната намеса е подобрила състоянието й и последваща опреция
също е възможна, но пълно възстановяване на функцията на палеца не може да се очаква.
По делото бе разпитан свидетеля Георги Георгиев, син на ищцата, чиито показания
5
съдът кредитира в цялост, цени при условията на чл. 172 ГПК. Свидетелят изложи пред
съда, че пострадалата се е свързала с него по телефона непосредствено след инцидента, като
му съобщила, че кола е прегазила крак й. Когато отишъл на мястото на произшествието,
пострадалата вече била откарана с линейка в болница. На другия ден била изведена от
болничното заведение с инвалидна количка, а междувременно преминала и оперативно
лечение с поставяне на имплант в крака й. Твърди, че след инцидента пострадалата не
можела да се обслужва сама в ежедневието си, което наложило около три месеца тя да
престои в неговия дом и този на брат му. Твърди, че след проведените последователно две
оперативни лечения, майка му се депресирала, плачела без причина, тъй като си мислила, че
вече няма да е същият човек. През първите дни след изписването й от болничното заведение
тя изпитвала постоянни болки. Изписани й били успокоителни лекарства, които
притъпявали, но не облекчавали напълно болката. Ищцата не могла да се справя вече и с
работните си задължения, с оглед естеството на работата й – да стои права, да се качва и
слиза от рафтове в склада за авточасти. Към настоящия момент се предвижвала само чрез
помощни средства – канадка и проходилка, тъй като след изминаване на 40-50м.
изключително се натоварвал крака й и започвал да я боли.
При допълнително проведения разпит на свидетеля, същият излага, че през м.
ноември /2024г./се е наложило извършването на трета по ред операция, тъй като състоянието
на кара на пострадалата не се подобрявало. При ходене тя изпитвала силни болки и успявала
да измине не повече от 3-4метра без помощна кандака. Сочи, че майка му била потисната,
постоянно затворена вкъщи, тъй като не можела да преодолее сама стълбището на етажа й,
като била изцяло зависима физически от други хора. Сочи, че е посещавала психолог за
справяне с депресията си, както и че е приемала лекарства за успокоение във връзка с
инцидента. Излага още, че понастоящем изпитва страх от коли, изпадала в паника когато
чуела шум на кола зад гърба й. Имала желание да се оправи крака й, за да може да проходи
като преди инцидента, но смятала, че така ще си остане.
Съобразно съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /САТЕ, СМЕ и
свидетелски показания/ налага се безспорен извод, че произшествието, при което е
пострадала ищцата на път за работа, е предизвикано от водача на автомобила, който при
движение на заден ход я блъска на пътното платно вследствие на което пострадалата губи
равновесие, и пада върху пътната настилка. Механизмът на травмата е удар и последващо
прегазване на долен ляв крайник на пострадалата от лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег.
№ ....., извършващ маневра с промяна на траекторията си на движение на заден ход срещу
посоката на движение. Инцидентът е бил предотвратим, ако се е извършвало наблюдение на
коридора на движение на автомобила и чрез използване огледалата за обратно виждане,
комбинирано с пряко наблюдение през стъклата на автомобила, като по този начин водачът
на л.а. и възприел своевременно пешеходеца на пътното платно.
Вследствие на така претърпяната злополука ищцата безспорно е получила травма -
счупване на дистална /далечна/ фаланга палеца на ляв крак, ожулване по гръбната
повърхност на стъпалото на същия крак и засягане на меките тъкани на стъпалото на крака.
6
Съобразно заключенията на в.л. и представената мед. документация са й извършени до този
момент общо 4 на брой оперативни интервенции, като са й били поставени метални игли в
крайната фаланга на палеца впоследствие премахнати оперативно. Във връзка последващо
възникнали усложнения - оток и болки в областта на лява глезенна става и ляво стъпало и
невъзможност за свиване на палеца и двата съседни пръста, се е стигнало и до други две
оперативни интервенции. Лечебният процес по отношение на възможността да ходи е
завършил, но пълно възстановяване на функцията на палеца не може да се очаква. Освен
физическите страдания, свързани с болки, неудобства в ежедневието и невъзможността
ищцата да извършва пълноценно всички движения и дейности присъщи за здравия човек,
травмата е оставила последствие и върху нейната психика. От показанията на разпитания
свидетел стана ясно, че след инцидента ищцата е изпаднала в депресия, страхувала се е от
шума на колите, както и че няма да може да бъде същия пълноценен човек след инцидента.
Дискомфорт е търпян предвид неспособността й да се обслужва сама, което е наложило да се
премести в дома на синовете си в рамките на три месечен период, както и поради факта, че
същата понастоящем не може да се придвижва без помощни средства. Ограничени са били в
значителен период от време социалните й контакти, които е поддържала по време на
работния процес преди настъпване на ПТП.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че претърпяните от ищцата
неимуществени вреди справедливо биха се обезщетили със сумата от 50000лв., както и че
обезщетение в посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост,
доколкото болките и страданията продължават и понастоящем. Възражението на ответното
дружество за съпричиняване, относимо към размера на обезщетението, съдът приема за
основателно. Възможността да се редуцира отговорността на работодателя е предопределена
от проявена от страна на работника груба небрежност, т.е осъзната, но надценена от негова
страна обстановка, при която е настъпило увреждането. От събраните по делото
доказателства се установи, че в момента на удара ищцата е пресичала нерегламентирно
пътното платно. За това свидетелстват писмените доказателства по делото, вкл. този факт се
установява и от огледния протокол, изготвен по воденото д.п., както и от заключението на
в.лице по автотехническа експертиза, предвид установеното място на произшествието.
Действително дали е била на тротоара или на платното за движение на моторните превозни
средства е без значение относно факта на реализираната травма. В случая задължението на
всеки пешеходец е да пресича пътното платно на обозначените за това места, вменено в
закона - чл. 108 ЗДвП. Затова и пренебрегването му следва да се определи като
неправомерно, като такова, което не би пренебрегнал и най- небрежния човек, който все пак
се стреми да не загуби живота си по пътищата. За да е налице принос по смисъла на чл. 51,
ал.2 ЗЗД, следва фактите по делото да са такива, че от тях да следва, че с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Случаят е точно такъв, поради което и съдът приема, че той следва да се определи в размер
на 5/10. Или след приспадане процента на съпричиняване от определения размер на
обезщетението от 50хил.лева, то става в размер на 25хил.лева, в който размер бе и
7
първоначално предявения иск преди неговото увеличение.
По делото бяха представени доказателства, че ищцата не е получила обезщетение от
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач или други обезщетения,
изплатени във връзка с инцидента. Затова, и тази сума следва да й бъде присъдена в цялост.
Така, предявеният иск следва да се уважи до размера от 25000лева, а за разликата до
пълния заявен да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Това е така, защото по силата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
при непозволеното увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието. В този случай лихвите се явяват компенсаторни, а не мораторни и се
дължат като допълнение на обезщетението от деня на злополуката, поради което същите не
са предмет на иск по чл. 86 ЗЗД, а са част от обезщетението за обезвреда. Затова и се дължат
като допълнение на обезщетението от деня на злополуката. Това се отнася и за работодателя,
тъй като отговорността му е идентична по обем и съдържание с тази на деликвента по чл. 45
ЗЗД.
Ето защо, обезщетението за неимуществени вреди, следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането- 20.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Що се касае до приложените по делото документи /фактури и касови бонове/ за
всички разходи за лечение /медицински изделия, лекарствени средства, медицински
прегледи и услуги/, съдът намира, че доколкото естеството на самите документи не
предполага да бъдат издавани поименно и като отчита, че същите са представени именно от
ищцата и са издадени в периода след датата на процесната трудова злополука – 20.07.2022г.,
то те удостоверяват действително извършени от ищцата разходи във връзка с настъпилата
злополука и подлежащат на репариране от работодателя. Ето защо, исковата претенция за
имуществени вреди следва да се уважи, като в полза на ищцата следва се присъдят в цялост
794,76лева, за пертърпяните от нея имуществени вреди.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни. И двете страните са
представили списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е представил списък, по който се претендира
адв. възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. В полза на адв.Т. Н. от АК - Хасково
следва да се определи адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер на
2650лева, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, което съобразно отхвърлената част на претенциите възлиза
на 1676лева. Ответната страна претендира разноски в общ размер на 2670лева, от които
20лева за СУ и 2650лева платено адв. възнаграждение по банков път, за заплащането, на
което е представен платежен документ, както и договор за правна защита и съдействие.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът прецени като неоснователно, с оглед
разпоредбата на чл. на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
8
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно отхвърлената част на иска на
ответника следва да се присъдят разноски от 982лева.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на
ВРС държавна такса върху уважената част от исковата претенция в размер на сумата от
1050лева, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и направените от бюджета на ВРС разноски за вещи лица в размер на 386лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АХ“ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул.“Д.Б.“ бл. № ...., ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.В., м-ст „М.
№ ..... сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от
претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на трудовата злополука - 20.07.2022г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от 40000лева, на
основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА „АХ“ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул.“Д.Б.“ бл. № ...., ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.В., м-ст „М.
№ ..... сумата от 794,76лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, прегледи, услуги,
лекарства и лечение, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г., на
основание чл. 200 КТ
ОСЪЖДА „АХ“ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул.“Д.Б.“ бл. № ...., ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т. Н. от АК - Хасково, в качеството му на
пълномощник на ищеца по настоящото гр.дело сумата от 1676лева, представляваща сторени
по делото съдебно- деловодни разноски за адв. възнаграждение, съразмерно на уважената
част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.В., м-ст „М. № ..... ДА ЗАПЛАТИ
на „АХ“ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Д.Б.“ бл. № ....,
ап.3, сумата от 982лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски,
съразмерно отхвърлената част на претенцията, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „АХ“ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул.“Д.Б.“ бл. № ...., ап.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от
1436лева, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от
исковете, както и направените от бюджета на ВРС разноски за вещи лица, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
9
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10