Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8674 по описа за 2018 година, прецени:
Делото е облразувано по предявен от Н.Б.Р. срещу ЗК „О.“
клон България първоначално частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432
от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева
като част от претенция за 100 000 лева неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие причинените ѝ телесни увреждания при ПТП, причинено
от Н.Л.П. при управление на л.а. „Опел Корса“ с рег. № *****, за който е
сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Производството по делото е било спряно с протоколно определение на съда от
12.09.2019 г., поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на „ЗК О.“ АД Кипър. След представяне на доказателства от ищцата за предявяване
на вземанията в производство по несъстоятелност, и предвид липса на
доказателства за приемането на вземанията от органа по несъстоятелност в Р.
Кипър, производството по делото е било възобновено. Искът е увеличен на
100 000 лева с молба вх. № 303914 от 08.04.2021 г. (л. 173), което
увеличение е допуснато от съда с протоколно определение от 10.06.2021 г.
Представителят
по пълномощие на ищцата Н.Б.Р. в исковата молба излага, че на 18.10.2017 г.
около 10.00 ч. в гр. Вълчедръм водачът Н.Л.П. при управление на л.а. „Опел
Корса“ с рег. № ***** нарушил правилата
за движение и при маневра завой надясно, управлявайки с несъобразена скорост,
блъснал велосипедистката Н.Р.. От произшествието били причинени телесни
увреждания на ищцата, сред които счупване на свода на черепа, контузия на
мозъка и травма на черепно-мозъчните нерви, което наложило болнично лечение.
Това наложило продължителен период на възстановяванев режим на покой,
необходимост от помощ от близки за ежедневните си потребности. Ищцата изпитвала
и продължава да изпитва болки и не била възстановена. Уврежданията причинили
временна нетрудоспособност, констатирана с експертно решение на ТЕЛК. Ищцата
твърди, че произшествието и настъпилите с него увреждания били виновно
причинени от водача на автомобила Н.Л.П.. За автомобила била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника ЗК „О.“ клон България. На основание
горните обстоятелства, ищцата прави искане до съда да осъди ответника да
ѝ заплати сума от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинените
ѝ телесни увреждания при ПТП, причинено от Н.Л.П. при управление на л.а.
„Опел Корса“ с рег. № *****, за който е сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
Ответникът ЗК „О.“ клон България оспорва иска с
възражения за неоснователност на иска, поради недоказаност на твърденията на
ищцата за осъществяване фактическия състав на деликт при ПТП от застрахованото
лице, и за съпричиняване на вредоносния резултат, с извършени от ищцата
нарушения на ЗДвП при управление на велосипед.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От приложената към
исковата молба справка (л. 9) се установява наличието на валидна застраховка
„гражданска отговорност“ със „ЗК О.“ клон България“ полица № BG/28/11700/1501292 със срок на
покритие от 23.05.2017 г. до 22.05.2018 г. Застрахователният договор, както и
предявената по реда на чл.380 от КЗ извънсъдебна претенция (л. 7) легитимира
застахователното дружество като надлежен ответник по делото.
Произлязлото на 18.10.2017
г. пътнотранспортно произшествие се установява от представените с исковата
молба доказателства, доказателствата по приобщеното към настоящото дело АНД №
381/2019 г. на РС Лом. Причинените неимуществени вреди се установяват от
медицинската документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза (л.
137-143). При ПТП ищцата е получила травматичен шок, счупване на лява лъчева
кост; контузия на главата, счупване на челната кост на черепа вдясно; контузия
и сътресение на мозъка. Впоследствие се установило и счупване на дясна раменна
лопатка и изкълчване на палеца на лявата ръка. При прегледа вещото лице е
констатирало болка и затруднено движение – намалено свиване и леко намален
захват на лявата ръка, дезориентация и изтръпване на дясната половина на
главата.
Механизмът
на произшествието се установява от материалите по АНД № 381/2019 г. на РС Лом и
постановеното по делото решение № 260012 от 01.10.2020 г.,влязло в сила на
15.03.2021 г. От доказателствата по наказателното дело и мотивите на постановеното
решение се установява, че произшествието е настъпило, като на 18.10.2017 г. в
гр. Вълчедръм, обл. Монтана, водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ***** Н.Л.П. ***
в посока към центъра на града, предприел завой надясно и през нерегулирано
кръстовище, ползвано за паркинг, пред магазин „Чушката“ – сега „Жизел“ със
скорост около 26 км/ч. По същото време, ищцата Н.Б.Р. като велосипедист
предприела пресичане на паркинга от лявата страна спрямо преминаващия
автомобил, при което се ударила в предната лява част на автомобила. В резултат
на удара, тялото на ищцата се установило на капака на автомобила, след което било
отхвърлено и паднало на платното за движение. Наказателният съд е приел, че
ищцата като велосипедист е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и
ударът е бил непредотвратим за водача на МПС.
С решение № 260012 от 01.10.2020 г. Районният съд Лом
е признал застрахования водач за невинен и го оправдал по обвинението в
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ от НК.
Така изложените обстоятелства обуславят следните
изводи на първоинстанционния съд:
Съгласно
чл. 429 т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователно събитие. По силата на договора
за застраховка „гражданска отговорност“, задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение възниква, когато за претърпените вреди
застрахованият носи отговорност, т.е. да е налице причинено от застрахования
непозволено увреждане. Елемент от състава на непозволеното увреждане, съгласно
чл. 45 от ЗЗД е виновността на деликвента, която се предполага до доказване на
противното, според ал. 2 на същия член. Когато договорът е за застраховане гражданската
отговорност на водач на МПС, непозволеното увреждане следва да е свързано с
притежаването и/или използването на МПС, съгласно чл.477 ал. 1 от КЗ. За да
възникне отговорността на застрахования водач на МПС, която е предмет на
застрахователно покритие, следва вредите да са причинени от виновно нарушение
на правилата за движение, извършено или допуснато при управление на МПС.
В
конкретния случай, с цитираното решение № 260012 от 01.10.2020 г. на
РС Лом застрахованият
водач Н.Л.П. е признат за невинен по обвинението в нарушаване на правилата за
движение при управление на МПС и причиняване по непредпазливост на средна
телесна повреда на ищцата. Решението на наказателния съд е постановено в
производство по глава ХХVIII от НПК, образувано по постановление на РП Лом с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК. Независимо от характера
на наказанието като административна санкция, то се налага за престъпление и след
проведено наказателно производство. Поради това, постановеният по реда на глава
XXVIII от НПК и
влязъл в сила съдебен акт по АНД № 381/2019 г. има характер на влязла в сила
присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК. В този смисъл, решението на наказателния
съд е задължително за настоящия съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С признаването от наказателния
съд на застрахования водач за невинен с влязло в сила решение по наказателното
производство следва да се счита оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ал.
2 от ЗЗД. При липса на вина за настъпилото произшествие, деянието на
застрахования водач няма характер на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45
ал. 1 от ЗЗД. Поради това, не е било налице и основание за възникване на задължение
на ответното застрахователно дружество да заплати застрахователно обезщетение
за претърпените от ищцата вреди. Предявеният иск с правно основание чл. 423 ал.
1 от КЗ следва да се отхвърли.
Ищцата
дължи на ответното дружество разноски в размер на 500 лева. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от Н.Б.Р. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр.
Казанлък ул. „*******срещу „ЗК О. Л.“ АД (в несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон
България“ иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв за неимуществени вреди по
застраховка „гражданска отговорност“, настъпили вследствие телесни увреждания
на Н.Б.Р., получени при ПТП на 18.10.2017 г. в гр. Вълчедръм, с участие на Н.Л.П.
като водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ***** и Н.Б.Р. като велосипедист.
Осъжда
Н.Б.Р. да заплати на „ЗК О. Л.“ АД (в несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон
България“ разноски в размер 500 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер 300
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: