МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 90 от 07.06.2018 г. ПОСТАНОВЕНА ПО Н.О.Х.Д. № 123 / 2018 г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - гр. К.Районна прокуратура – гр. К.е повдигнала
и предявила обвинение срещу И.И.С. ***, за това, че на 11.04.2018 г. около 23.55 ч. в с. Д., общ. К., обл.
С., по ул. „*“,
с посока на движение към ул. „*“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, м. „Е220“,
с рег. № ** ** ** **,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,61 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,
фабр. № ADRM 0172 и комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни
от 18.04.2018 г., съгласно чл.6, ал.3 от Наредба № 1 / 2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни
аналози, след като е осъден за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК, със споразумение по
НОХД № 3231 - 2008/ 2008г., по описа
на РС – С., в сила от 16.10.2008 г.и Присъда по НОХД №
9834 / 2008г., по описа на РС - С. в сила от 18.02.2010 г. - престъпление по чл.343б ал.2 от
НК.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението като сочи, че с оглед на
събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъплението по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Поддържа се становището, че деянието е
извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл - чл. 11 ал. 2
от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около минималния размер
предвиден в закона и глоба в размер на минималната – 500.00 / петстотин / лева.
Подсъдимият редовно призован явява
се лично и заедно с упълномощения си защитник от досъдебното производство –
адв. А. - САК. Същият се е възползвал от
правото си да не дава обяснения. Сочи
само, че съжалява за случилото се и моли съдът да му наложи минимално
наказание.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия – адв. А. - САК заявява, че по безспорен начин се е установило, че
подзащитният му е извършил така
повдигнатото му обвинение, че са били готови да сключат споразумение с
прокуратурата, което да бъде одобрено от съда, но с оглед избягването на веднага
търпене на наложеното наказание неговият подзащитен се е отказал от споразумение, където може би
наказанието щеше да бъде по – леко. Същият излага лични доводи, а именно
отглеждането от подсъдимия на неговите две деца с друга жена, а не със
съпругата му, които съдът да приеме като смекчаващи вината обстоятелства и да
бъде снизходителен. Излага и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият И.И.С. е * и * гражданин. Роден
е на *** ***. Същият е *, с * образование и е *.
На 11.04.2018 г., около 23.55 ч., в
с. Д., общ. К., по ул. „*“, с посока на движение към ул. „*“,
обвиняемият И.И.С., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Мерцедес“, м. „Е220“
с регистрационен № ** ** ** **. По същото време
и на същото място се намирали
свидетелите Д.Ж.Г. и А.М.С. – полицейски
служители при РУ на МВР – гр. К., които били в състава
на АП - 600. Полицейските служители
спрели за извършване на проверка
подсъдимия И.С.. В хода на последната установили,
самоличността на водача на автомобила
– и го изпробвали за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0172, което отчело съдържание
на алкохол в издишания от обвиняемия
въздух 1, 68 на хиляда.
Свидетелят Д.Г. изготвил и връчил на водача в 00.25 ч., на 12.04.2018 г., талон за изследване
бл. № 0018918, в който отразил показанията на техническото средство. Подсъдимият собственоръчно написал и удостоверил с подписа си, че приема
показанията на дрегера, поради което и съобразно чл. 6, ал.3 от Наредба № 1/ 2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол
и / или наркотични вещества или техни
аналози, лицето не било придружено
до лечебно заведение за вземане
на кръвна проба и съответно за изготвяне на
медицинско и химическо изследване.
Полицейският орган съставил на обвиняемия
и Акт за установяване на административно нарушение бл. № 385328, в който отразил констатациите си.
Към този момент И.И.С. бил неправоспособен
водач, като издаденото му свидетелство
за управление на МПС № *********, било със срок на
валидност до 17.06.2012 г.
От
приложената по делото справка от лабораторията за проверка на СИ / л. 18 /
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510” № 0172, зачислен към РУ – К., успешно е преминал изпитванията и
му е поставен холограмен стикер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от Наредба № 30 / 27.06.2001 г. употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се установява чрез
използване на съответни технически средства и / или чрез медицински и
лабораторни изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 /
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС при отказ да се даде кръв за изследване, употребата
на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство.
От приетото заключение на
изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза от 18.04.2018 г., / л. 24 – 25 /, отчетената
при проверката концентрация от 1.68 промила е концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия И.С. и варира на база допустима грешка на дрегера
в интервала от 1.61 промила минимална до 1.75 промила максимална такава.
Описаната по – горе
фактическа обстановка, която не се оспори от подсъдимия и негов защитник, се
доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото
доказателства : показанията на свидетелите Д.Ж.Г. / л. 13 / и А.М.С. / л. 14 /
и другите приложени писмени доказателства : акт за установяване на
административно нарушение бл. № 385328 / 11.04.2018 г. / л. 15 /, талон за медицинско изследване № 0018918
/ л. 16 /, протокол за преминато лабораторно изследване на техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0172 / л. 18 /, извадка от паметта на
средството за измерване / л. 19 – 21 /, комплексна съдебно - медицинска и химическа
експертиза / л. 24 – 25 /, свидетелство за съдимост / л. 41 - 50 /, както и други документи и протоколи прочетени и приети на
основание чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Д.Ж.Г. и А.М.С., тъй като в тези показания не са
налице никакви противоречия, същите са последователни, логични и достоверни,
като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите
факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката
чрез способите по НПК на показанията на свидетелите Г. и С., които са лица,
незаинтересовани от изхода на делото, с останалите събрани, проверени и
кредитирани писмени доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост,
еднозначност. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства,
възприети от тях лично и непосредствено, и касаещи именно факта на извършване
на деянието, време и място на осъществяването му. Досежно конкретно възприетите
от свидетелите Г. и С. факти, които имат значение за изясняване на делото и
които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно
противоречие в показанията на посочените свидетели.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Видно
от внесения обвинителен акт по НОХД № 123 / 2018 г. по описа на РС - гр. К.от
страна на РП - гр. К.е, че подсъдимият И.И.С. е обвинен в извършването на
престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК. С оглед на изложеното съдът е длъжен да спази нормативното
изискване на чл. 301 ал. 1 от НПК.
I. Относно
повдигнатото обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
По чл. 301 ал. 1 т. 1 от НПК -
съдът счита, че е извършено едно деяние, същото е извършено от подсъдимия И.И.С. и е извършено виновно от него с
оглед на събраните по делото доказателства.
По чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК - извършеното деяние от подсъдимия И.С.
осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно е доказано, че на
на 11.04.2018
г. около 23.55 ч. в с. Д., общ. К., обл. С., по ул. „*“,
с посока на движение към ул. „*“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, м. „Е220“,
с рег. № ** ** ** **,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,61 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,
фабр. № ADRM 0172 и комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни
от 18.04.2018 г., съгласно чл.6, ал.3 от Наредба № 1 / 2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни
аналози, след като е осъден за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК, със споразумение по
НОХД № 3231 - 2008/ 2008г., по описа
на РС – С., в сила от 16.10.2008 г.и Присъда по НОХД №
9834 / 2008г., по описа на РС - С. в сила от 18.02.2010 г. - престъпление по чл.343б ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимият И.И.С. имал
представа в съзнанието си, че привежда в движение МПС, и е съзнавал предходната
употреба на алкохол. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Следователно действувал е виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.
По чл. 305 ал. 3 изр. 1 и
изр. 2 от НПК - събраните и кредитирани от съда доказателства
кореспондират помежду си. Не се откриват противоречия в самите доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.
По чл. 31 ал. 1 от НК - несъмнено
е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъпление и
за субект на наказателна отговорност. Видно от събраните по делото
доказателства е, че И.И.С. е пълнолетно физическо лице към датата на извършване
на престъплението 11.04.2018 г., което е извършило деянието в състояние на
вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да
било индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е
действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33
ал. 1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководите постъпките си,
което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.
Видно от приложеното по делото и
прието като доказателство свидетелство за съдимост е, че подсъдимият И.И.С. е осъждан.
По чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО : Несъмнено
е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната
наказателна отговорност и подлежи на наказание извършеното от него деяние.
Причини и условия - причини за извършване на
престъплението несъобразяването със законовия ред за управляване на МПС.
За престъплението извършено
от подсъдимия съдът се е съобразил
със степента на обществена опасност
на извършеното деяние, дееца и причините за извършването
му.
С оглед на изложеното
съдът приема, че наказанието за престъплението по чл. 343б ал.
2, вр. с ал.
1 от
НК следва да бъде определено при условията на
чл. 54 от НК, за да се
постигнат целите на наложеното наказание,
посочени в чл. 36 от НК. Ето защо
при определяне на наказанието за това престъпление
съдът следва да го определи
в рамките на санкцията, предвидена в чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Санкцията,
която е предвидена в този текст е лишаване
от свобода от една до пет години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Предвид изложеното, съдът определя за извършеното престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500.00 / ПЕТСТОТИН
/ ЛЕВА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ наказанието „Лишаване от свобода” да се
изтърпи при първоначален „строг” режим.
Не лишава подсъдимият И.С. на основание
чл. 343г, вр. чл. 37 т. 7 от НК от правото да управлява моторно превозно
средство, тъй като към момента на извършване на деянието същият е бил
неправоспособен водач.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК,
съдът осъди подсъдимият И.И.С. да заплати по сметка на ОДМВР – гр. С.
направените разноски на досъдебното производство в размер на 140.76 / сто и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки / лева и по сметката на Районен съд - К.направените
по делото разноски в размер на 400.00 / четиристотин / лева
– възнаграждение за вещи лица.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :