Р Е Ш
Е Н И Е
№
11.01.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав, в публично
заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №9516 по описа на СРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу В.Й.Д., с която
са предявени искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че на 31.07.2008 г. между „К.т.б.” АД /н./ и „Г.Е.Б.“ ЕООД,
представлявано от управителя В.Й.Д. е сключен договор за банков кредит, по
силата на който банката е отпуснала на едноличното дружество кредит в размер на
1 300 000 евро, като средствата по кредита са предназначени за закупуването на
поземлен имот. Твърди се, че между страните е уговорена годишна лихва върху
фактически ползваните суми по кредита в размер на 12%, която лихва се начислява
ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е
платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Лихвата се изчислява на
база 360 дни годишно и се начислява върху непогасената част от кредита до
пълното му издължаване. Уговорена е и наказателна лихва 10 пункта годишно,
както и неустойка в чл.13 от договора в размер на 10% годишно върху
начислената, но неплатена лихва до окончателното изплащане. Твърди се, че за
обезпечаване на вземанията на банката по договора са учредени редица
обезпечения, включително и договор за поръчителство от 31.07.2008 г., с поръчител ответника като физическо лице, по силата на
който последният се задължава да отговаря солидарно пред Банката за всички
задължения на „Г.Е.Б.“ ЕООД по договора за банков кредит от 31.07.2008 г. и
всички негови евентуални последващи изменения. Твърди се, че този договор е
актуализиран с анекси – анекс №1/10.01.2019г., анекс №2/30.06.2010г., анекс
№3/31.01.2011г., анекс №4/25.05.2011г., анекс №5/09.05.2012г. и анекс
№6/09.10.2013г., които са в съответствие с подписаните към договора за кредит
анекси. Твърди се, че „Г.Е.Б.“ ЕООД е изпаднал в забава, считано от 27.01.2014
г., като последното извършено частично плащане е направено на 31.03.2014г.
Твърди
се, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и поръчителя,
банката е упражнила правата си по чл.417 ГПК, като е образувано ч.гр.д.№73085/2015г.
по описа на СРС, 31 с-в по което била издадена заповед за незабавно изпълнение
от 01.12.2015 г., с която било разпоредено кредитополучателя и поръчителя да
заплатят солидарно сумата от 1 300 000
евро, неплатена, просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от
31.07.2008 г. и анекси към него за периода от 10.07.2014 г. до 22.04.2015 г.,
ведно с мораторната неустойка в размер на 22% годишно съгласно т.12 от договора
за кредит от 31.07.2008г. за периода от 26.11.2015 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 98 010,96 евро, просрочени лихви върху редовна
главница в размер на 12% на база 360 дни годишно по т.9 от договора за кредит
за периода от 27.01.2014 г. до 25.03.2015 г., сумата от 183 145,90 евро,
просрочени лихви върху просрочена главница, имаща характер на мораторна
неустойка по т.22 от договора за кредит за периода от 25.04.2014г. до
25.03.2015 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 10% годишно съгласно
т.13 от договор за кредит от 31.07.2008 г. върху главница от 98 010,96 евро и
върху главница от 183 145,90 евро за период от 26.11.2015 г. до окончателното
плащане, сумата от 21 922,31 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на
10% годишно, съгласно т.13 от договора за периода от 27.01.2014 г. до
22.04.2015г., сумата от 78 000 евро, дължими такси по кредита, сумата от 21 450
евро, текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до
22.04.2015 г.
Посочва,
че за непредявените със заявлението по ч.гр.д.№73085/2015г. по описа на СРС, 31
с-в, задължения банката е подала ново заявление, по което било образувано
ч.гр.д.№13544/2019г. по описа на СРС, 168 с-в. В полза на банката са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответникът е
възразил в законоустановения срок. Моли се да бъде установено съществуване на
вземане в размерите съгласно заповедта.
Доколкото
в заповедта е съществувала неяснота по отношение на това как са формирани
претенциите и колко по вид и размер вземания е включвала претенцията за такси,
с разпореждане по настоящето дело, са дадени указания за отстраняване на
нередовностите. С уточнителна молба „К.т.б.” АД /н./ посочва, че се предявяват
установителни искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД- за сумата от 170 011,09 евро – наказателна лихва
/неустойка за забава/ по договор за банков кредит от 31.07.2008 г., сключен
между „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и „Г.Е.Б.“ ЕООД и договор за поръчителство
от 31.07.2008 г. по договора, сключен с ответника - В.Й.Д., като поръчител, за
периода 22.04.2015г.-26.11.2015г., представляваща неустойка за забава по чл. 12
от договора в размер на 22 % годишно, формирани от възнаградителна лихва 12% и
наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта годишно, върху просрочена главница;
сумата
от 78091,32 евро - неустойка за
забава върху просрочена възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 13 от
договора, начислена върху главница, представляваща сбора от просрочените лихви
върху редовна и просрочена главница, дължима за периода 22.04.2015 г. -
07.03.2019 г.;
и сумата от общо 2779,89 евро - разноски за
събиране на вземанията по кредита, както следва: 11,00 лева - такса за
снабдяване с препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; 2
лева - такса за превод; 21 лева - държавна такса за снабдяване с удостоверение
за актуално състояние на .,Г.Е.Б.“ ЕООД, платени на 06.10.2005 г., 3 лева -
доплащане за такса за издаване на удостоверение от Централния регистър на
особените залози от 13.05.2015г.; 325,00 лева - разноски за платени такси по
ТТРЗЧСИ по изп.д. № 10161/2015 г. по описа на ЧСИ М.Б., платени на 21.01.2016
г. и 325,00 лева разноски за платени такси по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 10161/2015 г.
по описа на ЧСИ М.Б., платени на 13.04.2016 г.; 321,30 - разноски за платени
такси по изпълнително дело № 2573/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., платени на
25.07.2016 г.; 400,00 лева - разноски за платен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза по гр.д. № 15046/2016 г. по описа на СГС, 1-6 състав , платени на
13.07.2017 г.; 25 лева - такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ на договор за
особен залог от 31.07.2008 г.; сумата в размер на 1271,30 лева - разноски за
подновяване на вписване на законна договорна ипотека, платени на 27.06.2018 г.;
сумата в размер на 2695,40 лева - нотариални такса за подновяване на договорна
ипотека, представляващи част от платена сума по платежно нареждане от
17.07.2018г.
С
Определение №265941 от 30.03.2021г., влязло в сила като необжалвано,
производството по делото е прекратено в частта по предявените искове за
разноски – за сумата от 325,00 лева - разноски за платени такси по ТТРЗЧСИ по
изп. д. № 10161/2015 г. по описа на ЧСИ М.Б., платени на 21.01.2016 г.; сумата
от 325,00 лева разноски за платени такси по ТТРЗЧСИ по изп. д. № 10161/2015 г.
по описа на ЧСИ М.Б., платени на 13.04.2016 г.; 321,30 лева - разноски за
платени такси по изпълнително дело № 2573/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., платени
на 25.07.2016 г.; сумата от 400,00 лева - разноски за платен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза по гр.д. № 15046/2016 г. по описа на СГС, 1-6
състав , платени на 13.07.2017 г., поради което предмет на настоящето дело
остава претенцията в останалата й част – за сумата 4028,70лв.
Производството
по делото е било спряно до приключване с влязъл в сила акт гр.д. №15046/2016г.
по описа на СГС, 1-6 състав и в.гр.д.№ 20201000503602/2020 г. по описа на Апелативен съд гр.
София, 1 -ви граждански състав доколкото претенциите по настоящето дело са
акцесорни и зависят от съществуването на главното, забавено вземане.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от В.Й.Д., с който предявените искове се оспорват. Сочи се на
първо място недопустимост на претенцията за неустойка за забава върху
просрочена възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 13 от договора,
начислена върху главница, представляваща сбора от просрочените лихви върху
редовна и просрочена главница, дължима за периода 22.04.2015 г. - 07.03.2019 г.
поради предявяването й по гр.д. № 15046/2016 г. по описа на СГС, 1-6 състав.
Това възражение е неоснователно доколкото периода на начисляване на неустойката
за забава по гр.д. № 15046/2016 г. по описа на СГС, 1-6 състав предхожда този по
настоящето дело.
Повтаря
всички възражения срещу претенциите, които са релевирани и по гр.д.
№ 15046/2016 г. по описа на СГС, 1-6 състав и вече са
разгледани с влязло в сила решение.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Решение №4750/05.08.2020г. по гр.д.
№ 15046/2016 г. по описа на СГС, 1-6 състав, влязло в сила на 21.12.2022г. са
отхвърлени всички искове на банката спрямо В.Й.Д. като по този начин е прието,
че не дължи главното вземане. В мотивите, които имат сила между страните поради
идентичността им в двете производства, е прието, че крайния падеж на задълженията
по договора е 10.12.2013г. поради което срока по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл към
момента на подаване на заявление по ч.гр.д.№73085/2015г. по описа на СРС, 31
с-в и отговорността на поръчителя е погасена.
Този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящето
производство, поради което „К.т.б.” АД /н./ следва да установи по делото, че
независимо, че поръчителя не е задължен по главните вземания, е продължил да
бъде задължен по акцесорните към датата на образуване на ч.гр.д.№13544/2019г. по описа на СРС, 168
с-в.
С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД се
регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора
по договора след крайния падеж на главното задължение - Поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Съгласно Тълкувателно решение №5/2019г. на ОСГТК на ВКС при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост.
В случая със сила на пресъдено нещо е прието,
че крайния падеж на задълженията по договора е 10.12.2013г. и от тази дата тече
срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, който е изтекъл на 10.06.2014г. С погасяване на
отговорността на поръчителя по отношение на главното вземане, се погасява и
отговорността му за акцесорните такива, които са били възникнали към момента на
крайния падеж, както и на тези, възникнали към момента на погасяване на
отговорността. Видно от исковата молба, в настоящето производство се
претендират неустойка за забава върху просрочена главница, дължима на основание
чл. 12 от договора и начислена за периода 22.04.2015г.-26.11.2015г.,; неустойка
за забава върху просрочена възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 13
от договора, начислена върху главница, представляваща сбора от просрочените
лихви върху редовна и просрочена главница, дължима за периода 22.04.2015 г. -
07.03.2019 г. и разноски за събиране на вземанията по кредита, част от които са
възникнали като вземания към 2005 и 2008г., а останалите след 2015г. Доколкото
отговорността на поръчителя по отношение на главницата и възнаградителната
лихва е погасена на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, то същия не носи отговорност и
за начислените върху тези вземания акцесорни задължения, още повече, че същите
са възникнали след момента на погасяване на отговорността на поръчителя за
всички вземания по договора. По отношение на разноски за събиране на вземанията
по кредита, за тези възникнали преди крайния падеж на задълженията по договора,
поръчителя не носи отговорност поради това, че не са предявени в срока по
чл.147, ал.1 ЗЗД, а за останалите поради това, че са възникнали след като
отговорността му на поръчител е погасена.
Поради изложеното предявените искове следва
да се отхвърлят.
С оглед изхода на правния спор право на
присъждане на разноски има ответника, като от същия е направено искане в този
смисъл, но по делото няма данни за направени разноски, нито са представени
доказателства за заплащане на такива в конкретен размер.
Воден от горното
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу В.Й.Д., искове с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване за
установено спрямо В.Й.Д., че дължи на банката сума в размер на 170 011,09 евро – неустойка за забава върху
просрочена главница по Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., сключен между
„КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и „Г.Е.Б.“ ЕООД и договор за поръчителство от
31.07.2008 г. по договора, сключен с ответника - В.Й.Д., като поръчител, дължима
на основание чл. 12 от договора и начислена за периода
22.04.2015г.-26.11.2015г., сумата от 78091,32
евро - неустойка за забава върху просрочена възнаградителна лихва, дължима
на основание чл. 13 от договора, начислена върху главница, представляваща сбора
от просрочените лихви върху редовна и просрочена главница, дължима за периода
22.04.2015 г. - 07.03.2019 г. и сумата от общо 4028,70лв. - разноски за събиране на вземанията по кредита.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: