№ 123206
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110127310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. А. Ф. и Р. А. Ф. срещу А. А. Ф. и Р. А. Ф., с която
са предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
дарението, направено от М. Р. Ф. на ответниците на 9/16 идеални части от апартамент,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор: **********, находящ се в гр. София,
*************, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
*************, дело № 314/2022 г. на нотариус Р. Р. с район на действие – Софийски
районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, е
нищожно/недействително поради липса на съгласие на дарителката М. Р. Ф..
В исковата молба се съдържа противоречие между изложените в нея фактически
обстоятелства и заявеното към съда искане за прогласяване за нищожен на процесния
договор поради липса на съгласие. Ето защо с разпореждане от 29.04.2025 г. съдът,
съобразявайки постановките на Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС
е приел, че изложените от ищците твърдения сочат на порок, който обуславя
недействителност на договора на основание чл. 31 ЗЗД, а не нищожност на същия поради
липса на съгласие, както е посочил ищецът в петитума на исковата си молба, с оглед
твърденията на ищците, че наследодателката им М. Ф. не е могла да разбира и да ръководи
действията си, поради заболяване, поради което е указал на ищците да формулират надлежен
петитум съобразно заявеното в обстоятелствената част по отношение на предявения иск по
чл. 31 ЗЗД.
В указания срок ищците са депозирали молба от 14.05.2025 г., с която не са изпълнили
дадените указания. В същата ищците са изложили съждения, че не попадат в посочената
хипотеза, с които на практика се оспорва правилността на дадените указания. В тази връзка
е необходимо да се посочи, че определянето на правната квалификация на иска е задължение
на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения
петитум (в този смисъл и Решение № 121/17.11.2021 г. по гр. д. № 4630/2019 г. на ВКС, IV г.
о.), като настоящият състав е приел, че правната квалификация на претендираните права в
случая е чл. 31, ал. 2 ЗЗД, поради което и съдът е дал указания на ищците.
Ето защо и на ищците следва да се даде последна възможност да изпълнят дадените
указания, като същевременно им се укажат неблагоприятните последици от неизпълнение
на указанията, а именно, че исковата молба ще бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците Г. А. Ф. и Р. А. Ф. в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да отстранят нередовностите в подадената искова
молба, като изпълнят указанията, дадени в разпореждането от 29.04.2025 г.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът ще върне исковата молба.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищците чрез адв. Й..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2