Р Е Ш Е Н И Е
№
07.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2778/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД, ***, чрез юрк. Г. С., против Е.Е.Т., с
която се твърди, че между страните-ищецът като кредитодател
и ответника като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит
№**********, включващ и пакет допълнителни услуги, за сумата по кредита от
550лв. и срок на договора -36 месеца.; ГПР- 49,90%, годишен лихвен процент-
41,17%. и лихвен процент на ден- 0,11%. Посочено е че, общият размер на
задължението по кредита е сумата от 966,24лв., с месечна вноска от 36,87лв. Твърди се също,
че закупения пакет от допълнителни
услуги, с уговорено възнаграждение от 361,08лв. и месечна вноска от 10,03лв.
Твърди се, че общият размер на задължението по договора за кредит и закупеният пакет от допълнителни
услуги, е в размер на 1327,32лв., с месечна вноска от 36,87лв., с падеж- 15- то
число на месеца. Посочва се, че ответникът е запознат с условията по договора,
при сключването му, вкл. с Общите условия, като е подписал съответни
декларации, неразделна част от договора. Твърди се, че предоставената
информация на ответника при сключването на договора е била ясна и разбираема,
като им е бил предоставен стандартен европейски формуляр. Твърди се, че сключеният
договор за кредит, е цел рефинансиране на
задължения на ответника към трети лица, в размер на 286,86лв. Твърди се,
че от страна на ищеца, е налице изпълнение на задълженията по договора и
отпусната сума е преведена. Твърди се, че от страна на ответника има 7
плащания, в размер на 260,07лв, за периода м. 01.2016-м.07.2016г., с която сума
са погасени изцяло 7 месечни погасителни вноски и частично от 8-ата вноска в
размер на 2,61лв. Твърди се, че на
основание чл. 12,21 от ОУ, при просрочие на вноската, се начислява лихва за забава, в
размер на общия лихвен процент +10% годишно, изчислена за всеки ден от
забавата, върху размера на просроченото плащане, като в случая е начислена сума
от 2,40лв., която не се претендира. Твърди се, че общият размер на непогасеното
задължение от страна на ответника е 1066,62лв. Твърди се, че въз основа на
т.12.3 от ОУ, при просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на
уведомления до длъжника. Твърди се, че поради неизпълнение, на 22.11.2016г.,
договорът е прекратен автоматично и обявена неговата предсрочна изискуемост, за
което, е изпратено уведомление до длъжника. По отношение на закупения пакет от
допълнителни услуги се посочва, че закупуването му е по желание на клиента и
предоставя услуги, които не са свърза и с дейността на кредитора по
кредитиране. Посочва се, че
възнаграждението по пакта става изискуемо с подписването му, като
плащането е разсрочено на месечни вноски. Твърди се, че ответникът се е възползвал от услугите по
пакета. Посочва се, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 9343/2017г. на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответника Е.Е.Т., че дължи сумата
от 1066,62лв., въз основа на договор за
потребителски кредит №**********/15.12.2015г.., ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски.
По делото,
допълнително от страна на ищеца, съобразно дадените от съда указания, е
уточнена претенцията, като се посочва, че общо претендираната сума от
1066,62лв., включва следните суми: сумата от
488,13лв.- главница по договора за заем, сумата от 288,26лв.-
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 290,23лв. –
договорна лихва.
Ответникът
Е.Е.Т., ред ув., чрез
назначеният му от съда особен представител- адв. Н.Я.,
в срока на чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявеният
иск. Посочва се, че уговорения фиксиран годишен лихвен процент от 41,17%, е в
противоречие с чл.10 от ЗЗД и моли съда, ако приеме, че искът е основателен, да
редуцира размера на договорната лихва, до размера на законната лихва за
периода, а платената сума от 297,01лв, да се отнесе към главница и законна
лихва. Оспорва се начина на изчисление на ГПК, по реда на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК.
Оспорва се факта на настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по кредита,
като се посочва, е длъжникът не е надлежно уведомен.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №6064/13.12.2017г. по ч. гр.д.№9343/2017г по
описа на ПлРС.
Безспорно
по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** - като заемодател, и отв. Е.Т., като заемател, е
сключен договор за потребителски кредит №**********/15.12.2015г., въз основа на
подадено искане за отпускане на потребителски кредит. От
съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за сумата от 550лв.,
за срок от 36 месеца, размер на вноската 26,84лв, ГПР 49,89%, общо дължима сума
-966,24лв., падеж- 15- то число на месеца. В договора е посочено също, че заемателят е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги,
на стойност 361,08лв, с месечна вноска от 10,03лв. В договора е посочено, че
общият размер на задължението по кредита и по пакета допълнителни услуги, е в
размер на 1327,32лв., с размер на общата
месечна вноска- 36,87лв. Към договора е подписано от ответника и представено с
ИМ, споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, въз основа на
което кредиторът предоставя на длъжникът, една или всички от посочените услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможността за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа, улеснена процедура
за получаване на допълнителни средства. По делото са представени Общите условия
към договора за заем, подписани от ответника По делото е представен и
погасителен план към договора, с начална дата на плащане- 15.02.2016г и краен
падеж- 15.01.2019г. По делото са представени два броя платежни нареждания- от 15.12.
2015г- за сумата съответно от 263,14лв. и 286,86лв. Съдът констатира, че
договорът за заем, ОУ към него и пакетът допълнителни услуги, са подписани- на
всяка страница, от отв. Т..
По
делото се установява също, съобразно представеното от ищеца извлечение от сметка, че има пълно плащане на
7 погасителни вноски- с падежи от м. 02.2016г. до м. 08.2016г. вкл. и частично
на погасителната вноска за м. 09.2016г.- от 2,61лв. , с обща сума на плащанията
– 260,70лв.
По делото се установява също, че до отв.
Т., е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че считано от
22.11.2016г договорът за кредит е едностранно прекратен, от страна на
кредитора, и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. По делото няма
доказателства, че уведомлението е връчено на ответника.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Безспорно
по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между
страните, въз основа на който ищецът- заемодател, като небанкова финансова
институция, е предоставил на ответника Е.Т.- заемател,
сумата от 550лв.– заем за потребление. Съдът намира, че
в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е
лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една
от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност,
в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което
сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
Както
бе посочено по- горе, в полза на заемателя, и въз
основа на направено негово искане, е
отпусната сумата от 550лв.- главница, като част от сумата, е послужила за рефинансиране,
а другата част е преведена по сметка на ответника, въз основа на посочените по-
горе платежни нареждания. С договора, страните са уговорили и заплащане на
договорна лихва, в размер на 41,17%, включена в месечната погасителна вноска,
при ГПР- 49,90%. По делото безспорно се установява, че по договора има
извършвани плащания, в размер на 260,70лв., с която сума са погасени изцяло 7 месечни вноски и частично 8- ма, с
падеж м. август .2016г. След тази дата не се установява извършване на други
плащания. По делото се установява също,
че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили –в чл.12,3, че при просрочие на една месечна погасителна вноска, с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление до
длъжника. В чл.12,4 от ОУ страните са уговорили, че при прекратяване на
договора по реда на чл. 12,3, длъжникът дължи всички непогасени вноски по
погасителен план, вкл. и възнаграждението по пакет допълнителни услуги, лихви
за забава и такси. По делото не се
претендира заплащане на лихва за забава и такси. Както бе посочено по- горе,
кредитът е обявен от страна на заемодотеля, за
предсрочно изискуем на 22.11.2016г. Съдът намира, че в случая е налице предсрочна
изискуемост на кредита, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /20.10.2017г/, доколкото клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване
на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока, предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението
във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока. При уговорена в договор за
заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. /в т. см.
Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. №610/2011г.,
I т.о., ТК/. В този смисъл, съдът приема, че не е нужно уведомяване на длъжника,
за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на ТР№4/2013г, т.18., визиращ
договорите за банков кредит, по реда на чл. 430 от ТЗ, при които кредитодател е банка. С оглед изложеното, съдът намира, че
възражението за особеният представител на ответника, за липса на надлежно
уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението
по кредита, за неоснователно.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва, обаче
съдът намира за установено следното: Възнаградителната
лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност,
следва да се съизмерява, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в раздел 6 от договора,
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща и
не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Макар в случая да
не е направено възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната
лихва, от страна на особеният представиел на ответника,
а само възражение за редукция, то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие
служебно да констатира наличие на нищожна клауза. Нищожността на отделните
клаузи не влече нищожност на целия договор. Съдът приема, че клаузата, касаеща договорната
лихва, противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на
сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ
бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент
на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК служи именно за
рамка на размера на уговорените лихви по
кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР, се явяват
нищожни Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е
икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три
пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора-м. 12.2015г.,
законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния
размер се явява 50,00%. Както бе посочено по- горе, съобразно уговореното в
договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 49,90%, което е само
0,10% по- ниско, с годишният лихвен процент е 41,17%. и лихвен процент на ден-
0,11%. До приемането на ЗПК –чл. 19,
ал.4, визиращ рамките на уговорената
лихва, законов ограничител е нормата на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната
лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/
18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/
На
основание изложеното, съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по договора, вкл.
и размера на включващата се в него възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави и
води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и
такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и
такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът
за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Що се касае до сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съдът намира същото
за нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените по-
горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на
такива, доколкото същите са пряко свързани със самотно задължение по кредита,
вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така
уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена
такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до неговата
нищожност, за което съда служебно следи. Още повече, че същата се явява в размер,
доближаващ се с този на главницата по кредита,
поставя в неравноправно положение потребителя и с това съдът намира същата за
противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Следва
да се отбележи също, че възнаграждението по този пакет се дължи предварително
само за „възможността да се ползва”, като е безспорно, че задължението по него
е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът намира,
че т.15, т.15.1, т.15.2 и т.15.3 от ОУ-
допълнителни услуги, касаещи само този пакет, не неравноправни, по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗПотр. и в този смисъл, се явяват
нищожни.
С
оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи уговорения ГПР по договора и сключеният пакет
„допълнителни услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията
спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен
иск следва да бъде отхвърлен в тази му част.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, е основателен до размера на сумата от 488,13лв.- главница, дължима
по договор за потребителски кредит №**********/15.12.2015г., като за разликата
до пълният претендират размер от 1066,62лв.,
включващ сумата от 288,26лв.- възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги и сумата от 290,23лв. – договорна лихва, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него в настоящето производство разноски в размер на 196,79лв,
вкл. сумата от 100лв.-юрк. възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, внесена държавна такса и разноски за особен
представител, съразмерно на уважената част от иска. Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№ 9343/2017г
на ПлРС, в размер на 34,25лв. вкл. заплатена държавна
такса и сумата от 50лв.-юрк.- възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, съобразно размерът на иска,
който е бил основателен към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Следва
издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена в частта й за сумата от 2,40лв—лихва за забава, за периода 16.09.2016-22.11.2016г., на основание чл.
415, ал.2 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Е.Е.Т.,
ЕГН **********,***. ***, №8, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.”
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 488,13лв.- главница, дължима по договор за
потребителски кредит №**********/15.12.2015г., ведно със законната лихва, считано
от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-20.10.2017г.., до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
№6064/13.12.2017г. по ч.гр.д.№9343/2017г., на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА
до ПЪЛНИЯТ предявен размер от 1066,62лв., включващ сумата от 288,26лв.- възнаграждение по закупен пакет
от допълнителни услуги и сумата от 290,23лв. – договорна лихва, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Е.Е.Т.,
ЕГН **********,***. ***, №8ДА ЗАПЛАТИ НА
„П.К.Б.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 196,79лв. съставляващи
направени по настоящето дело разноски и сумата от 34,25лв.- съставляващи направени разноски по ч.гр.д.№ 9343/2017г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА частично, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №6064/13.12.2017г. по ч.гр.д.№9343/2017г., на ПлРС, за сумата от 2,40лв—лихва за забава, за периода 16.09.2016-22.11.2016г.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: