Определение по дело №2154/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1445
Дата: 19 юли 2018 г. (в сила от 19 юли 2018 г.)
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20187180702154
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 1445

                  

 

Пловдивският  административен съд,Първо отделение, I състав, в закрито заседание на деветнадесети юли  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                           СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА

       

 

 като разгледа  докладваното от съдия   Д.Матеева  частно административно дело № 2154 по описа за  2018г., за да се произнесе, съобрази следното:          

 

 

 

Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

 

Образувано е по жалба, предявена  от  „Д.Ф.“ЕООД,ЕИК ***с адрес за кореспонденция ***,представлявано от управителя Д.Д.Д.против действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск (ПИПСВФР) № 010100922481_3 от  23.06.2018г., потвърдени с Решение № 272 от 06.07.2018г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

         В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваните действия, като се иска тяхната отмяна от съда. Претендират се сторените разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в нарочно становище, счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено.

I.По допустимостта

Процесните  действия са обжалвани в предвидения за това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение №   272 от 06.07.2018г. е отхвърлил жалбата на „Д.Ф.“ЕООД.

 Така постановеният от горестоящия в йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІ. По същество:

От фактическа стана се установява следното.

На 22.06.2018г.в пункт за фискален контрол ГКПП Кулата , органи по приходите при Главна дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск (ПИПСВФР) № 010100922481  _1 от 22.06.2018г.

 Предмет на проверката са били стоките, превозвани с МПС марка  SKANIA,рег.№ на МПС РР6782ВА и рег.№ на ремарке №РР3984ЕХ,като същата е осъществена в присъствието на водача Н.Й.Й.. В хода на същата органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.

При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол (ТСК) № 0248766.

На 23.06.2018г, в с.Първенец,Борса Първенец,склад 37,в присъствието на упълномощено от  „Д.Ф.“ЕООД лице и водача на превозното средство, е констатирано, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено.

Тези действия са обективирани в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол №010100922481 _2 от 23.06.2018 г.

На същата дата – 23.06.2018г., е осъществена и проверка по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., а именно проверка на място в с.Първенец,Община Родопи,Пловдивска област, в присъствието на упълномощено от  „Д.Ф.“ЕООД лице ,обективирана в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №010100922481_3 от  23.06.2018г.

Осъществени са действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока.

В същия този протокол, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е определено обезпечение, както следва:

- вид на стоката: „дини“,количество-22350кг.;пазарна цена за един брой:50 ;обща стойност на пазарната цена 11175,00 лв.;размер на обезпечението: 3352,50 лв.

Изрично е посочено, че сумата за обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума в размер на 3352,50 лв. следва да бъдат представени на Дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП София в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката.

Посочено е още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързоразваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.

Във връзка с описаните факти и обстоятелства в ПИПСВФР №010100922481  _1 от 22.06.2018г., на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 40 от ДОПК, органите по приходите предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите се изземват. Наложените обезпечителни мерки ще бъдат отменени при следните условия:

1. Предоставяне на безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца или

2. Представяне на обезпечение в пари – платежно нареждане за преведена сума в размер на 3352,50  лв. и след получаване на потвърждение от НАП, че сумата е постъпила по посочената банкова сметка.

***. Заплащане на разноските по изземването и съхранението на стоката.

Стоката е оставена на отговорно пазене в Зеленчукова борса Първенец,склад №37, като за МОЛ и пазач на стоката е назначен Д.Д.-собственик на проверяваното дружество. В тази връзка е съставен Приемо-предавателен протокол № 010100922481  _5 от 23.06.2018г.

На 23.06.2018 г. „Д.Ф.“ЕООД е внесъл определената банкова гаранция в размер на 3352,50 лв.,за което е представено платежно  нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета и служебна бележка ,издадена от ТД на НАП Пловдив за постъпила сума по сметка за обезпечения.

Гаранцията е със срок на действие не по-малко от 6 месеца и представлява 30 на сто от посочената пазарна стойност на стоката, а именно в размер на 3352,50 лв .

Представен е в административната преписка Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100922481_8 от 23.06.2018г.,от който е видно,че след внасяне на гаранцията от страна на жалбоподателя е снета забраната за разпореждане със стоката.

          В срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действията на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №№ 010100922481_3 от 23.06.2018г.

         С Решение № 272/06.07.2018г., както вече бе казано, Директорът на ТД на НАП-Пловдив ,е отхвърлил жалбата на  „Д.Ф.“ЕООД.

         За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитираните по-горе протоколи.

         В допълнение в решението се твърди, че органите по приходите са предприели оспорените действия ,защото  достатъчно е да  се установи,че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци и такси ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

         В решението няма данни за начина на определяне на размера на обезпечението.

         По така изложените  съображения е прието, че безспорно е установено наличието на хипотезите на чл. 121а, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата.

         При така установеното от фактическа страна,съдът в настоящия му състав достига до следните правни изводи.

Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК).

 При извършената проверка на жалбоподателя органите по приходите са приели за установено, че при последващо разпореждане с процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни – хипотеза, допускаща предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 40 от ДОПК.

Тази разпоредба (чл. 121а, ал. 3 от ДОПК) предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2, органите по приходите предприемат и действия по чл. 40 от Кодекса за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа, без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.

В контекста на цитираните нормативни правила, следва да се констатира, че от съдържанието на процесните протоколи, не се установява по какви конкретни съображения и въз основа на какви точно данни, органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на доказателствата.

Обезпечаването на доказателствата по смисъла на чл.121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК се извършва посредством изземването на стоките и придружаващите я документи и продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.

В чл. 121, ал. 3 от ДОПК е предвидено още, че „…стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

В хода на извършените на дружеството-жалбоподател проверки, описани по-горе, е установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване в декларираните от водача час, дата и място, като поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено, при разтоварването на стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното и установеното количество стока. Не се твърди „Д.Ф.“ЕООД  да има ликвидни и изискуеми задължения. Други фактически констатации в оспорения протокол не се съдържат. Липсват изложени съображения относно конкретната доставка и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод. Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Действително, в решението на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви във връзка с наличието на хипотезата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК. Всички констатации на решаващия орган в тази насока обаче, освен че не са подкрепени с никакви доказателства, сами по себе си не могат да формират извод в желаната от администрацията насока.

В цитираното решение се сочи,че от данните в информационните системи на НАП  се установява наличие на индикация,че при последващо разпореждане със стоката,поставена под фискален контрол,събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено.

Относно размера на определеното обезпечение.

Според  чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което я определя.

Несъмнено е, че обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземване на стоката и налагане на обезпечителните мерки.

Последният се съставя от органите по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.

В тази насока, трябва да се посочи и това, че Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата). Напротив – допуска се само по преценка на органите по приходите да бъдат ползвани такива оценки.

Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК – „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Съответно, в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може да се определя „пазарната цена“, когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е „методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“ и той именно е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на обезпечението за освобождаване на процесните стоки.

Според чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. - Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.

Явно е, че съобразно цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване на цените и условията на точно определени конкретни сделки, извършени между независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.

За да бъде приложен този метод и съответно да се определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било органът по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от Наредбата.

Казано с други думи, отговорът на въпроса дали пазарната цена на стоката и размерът на разпореденото обезпечение са определени в съответствие с нормативно установения за това ред, е възможно да бъде даден само, ако са налице несъмнени данни за наличието на конкретни сделки между конкретни правни субекти, които имат за конкретен обект идентични стоки. Това именно са обстоятелствата, които органите по приходите е трябвало да изследва и с оглед на които е трябвало да изгради своите констатации и изводи.

 В случая обаче, пазарната цена на стоките не е определена на база  на отделно индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни субекти.

Липсата на данни за определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на същия в хода на административната процедура. Това пък налага да се приеме, че жалбата, с която е сезиран съдът, е основателна.

Изложените до тук съображения обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск (ПИПСВФР) № № 010100922481_3 от  23.06.2018г., потвърдени с Решение № 272 от 06.07.2018г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив

При този  изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 50 лева за заплатена държавна такса и  адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева по представен списък по чл.80 от ГПК ,като в този размер следва да му бъдат присъдени,а именно 150 лева разноски по делото.

Така мотивиран, на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен съд, Първо отделение, І състав,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск (ПИПСВФР) № 010100922481_3 от  23.06.2018г., потвърдени с Решение № 272 от 06.07.2018г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив да заплати на „Д.Ф.“ЕООД,ЕИК ***с адрес за кореспонденция ***,представлявано от управителя Д.Д.Д., сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  

                                                                  СЪДИЯ: