Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. С определение № 478 от 05.09.2012 година по гр. д. № 269/2012г. Районен съд – град Павликени е прекратил производството по делото поради отказ от иск. Недоволен от постановеното определение е ищецът по делото Кольо И. Колев, в качеството му на „Коко – Кольо И.”, който го обжалва, чрез процесуалния си представител, с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си адв. Иван Лясков развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК за отказ от иск е необходимо изрично пълномощно, каквото по делото липсва. Посочва, че разпоредбата на чл. 233 ГПК изисква изрично волеизявление изразяващо безусловно желание за отказ от иска. Моли определението, като порочно, да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – град Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът по частната жалба на „Коко – Кольо И.”, Г. К. Г., не заема становище по нея. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Районен съд – град Павликени е образувано по подадена от Кольо И. Колев, в качеството му на „Коко – Кольо И.”, срещу Г. К. Г. искова молба. В същата се излагат съображения, че ответникът по делото Г. дължи на едноличния търговец сумата в размер на 4 600.00 лева, представляваща дадена му в заем сума, за което Г. подписал документ, озаглавен „запис на заповед” и имащ характер на разписка за получената сума, както и сумата 1 838.09 лева – мораторна лихва. С протоколно определение на съда по делото от 18.06.2012 година е допуснато изменение на така предявения иск, изразяващо се в увеличение на неговия размер от 4 600.00 лева на 6 400.00 лева главница. В същото съдебно заседание съдът е оставил без движение подадената по делото искова молба и е указал на ищеца да я уточни като потвърди поддържа ли твърдението си, че правоотношението между страните, въз основа на което се претендира сумата, е договор за наем или се касае за друг вид сделка. С молба, В. № 2290 от 02.07.2012 година на Районен съд – град Павликени, в изпълнение на разпореждането на съда ищецът по делото е посочил, че приложеният по делото запис на заповед материализира задължение, възникнало от подписани между страните договори за изработка, както и че между страните по делото не са възникнали и съществували заемни отношения и издаденият запис на заповед не е издаден на основание заемно и/или заемоподобно отношение. За да постанови обжалваното определение Районен съд – град Павликени е приел, че с така депозираната молба за уточнение на исковата молба, същата не е уточнена, а с нея са наведени нови фактически твърдения за основанието на претендираната сума. На следващо място съдът е приел, че тези твърдения не могат да бъдат разглеждани в това производство, а същевременно ищецът отрича първоначалните си твърдения, обосноваващи претенцията му, т.е. тези изявления следва да се третират като отказ от иск. Въззивният съд приема, че изводът на Районен съд – град Павликени е неправилен. Отказът от иск е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си като се отказва от него. Това изявление е процесуално действие, с което ищецът десезира съда с правния спор. Именно поради тази причина следва да бъде направена разлика с материално-правното изявление, че искът не се поддържа на посоченото в исковата молба правно основание. Отказът от иск е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо съда и което съдържа освен отказ от търсената с иска защита, искане за десезирането му с правния спор. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че след като депозираната от ищеца по делото молба за уточнение на исковата молба не съдържа изрично волеизявление за отказ от иска, макар да съдържа фактически твърдения, че посочената в исковата молба сума се претендира на основание, различно от това, което е посочено в нея, от тази молба не може да се извлече воля и искане за десезиране на съда на посоченото в чл. 233 ГПК основание. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на Кольо И. Колев, в качеството му на „Коко – Кольо И.”, по делото е основателна. Обжалваното от търговеца определение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото - върнато на Районен съд – град Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 478 от 05.09.2012 година по гр. д. № 269/2012г. на Районен съд – град ПавÙикени, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иск. ВРЪЩА делото на Районен съд – град Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |