Решение по дело №670/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д.Т.Л., ЕГН:**********, с адрес *** 1, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат С.К. ***.

Ответник по жалбата е директорът на ОДМВР Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юр5исконсулт А.Д..

Предмет на оспорване е заповед № 251з-1378/21.03.2023г. на директора на ОДМВР Бургас с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за извършено на 04.09.2022г. нарушение на служебната дисциплина – при осъществяване на служебни действия във връзка с инцидент не е установил и не е документирал самоличността и действията на участващо в този инцидент лице, в последствие установено като Анжел Харант Гагосян.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на процедурата и материалния закон по издаването на оспорения акт, както и за несъответствие на заповедта с материалния закон. Прави се оплакване за липса на пълно и разбираемо описание на фактическата обстановка в мотивите на заповедта. Правят се доводи за противоречие между фактите и дадената им от органа правната квалификация. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Иска съдът да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да разгледа жалбата по същество настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.168 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

По делото е представено заверено копие от оспорения акт – заповед № 251з-1378/21.03.2023г. на директора на ОДМВР Бургас, с което се установи издаването и.

По делото е представен акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-5337/14.10.2022 г. на директора на ОДМВР Бургас. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни със сигнал № 812102-1307/14.09.2022г. Със заповедта е назначена поименно комисия, която да извърши проверка по случая. Заповедта е връчена на Л. срещу подпис.

Представен е и цитирания в заповедта сигнал № 812102-1307/14.09.2022г., подаден от адв.Божидар Харизанов от АК София и адв.Срема Моллова от АК София, в качеството им на пълномощници на лицето Йордан Симеонов. В сигнала се описва интерпретация на описания в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание инцидент от 04.09.2022г., като се излагат обстоятелства във връзка с последвалото задържане на Симеонов. Формулирани са твърдения за нарушаване на основни права на последния, в качеството му на задържано лице, включително и твърдения за нанасяне на побой от служебни лица. Следва да се подчертае, че предмета на настоящото производство е очертан в обстоятелствената част на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а именно установеното от дисциплинарнонаказващия орган неизпълнение на задължение на Л. да установи и документира самоличността и действията на другото участвало в инцидента лице, което неизпълнение органът е квалифицирал като дисциплинарно нарушение по посочените в заповедта текстове.

В изпълнение на заповедта назначената комисия е извършила възложената проверка, като резултатите от нея са обективирани в приложената справка рег. № 251р-6390/09.02.2023г. Изводите на комисията са, че не се потвърждават изложените в сигнала на Симеонов данни за нарушаване на правата му, но са констатирани пропуски при осъществяването на служебната дейност. От текста на констатациите може да се заключи, че инцидентите със Симеонов са били два, осъществени през непродължителен период от време, като лицето е било задържано във връзка с констатирано общественоопасно поведение при втория инцидент. Относно първия инцидент е констатирано, че при него е участвало и друго лице, идентифицирано от комисията като Анжел Гогосян, което нанесло на Симеонов удар в лицето. Това участие било установено в последствие, въпреки обстоятелството, че служителят Л. го скрил и не го отразил по никакъв начин в изготвените по случая документи.

Представен е заверен препис на покана за даване на писмени обяснения с рег. № 251р-7212/15.02.2023г., връчена на Л. на 20.02.2023г. На същата дата Л. е депозирал пред дисциплинарнонаказващия орган писмени обяснения рег. № 346р-1826.

По делото е представена кадрова справка с регистрационен номер 251р-46519/06.12.2022г., от която се установи, че Л. е назначен в органите на МВР на 20.09.2016г. До настоящия момент същият има осем служебни награди, както и едно дисциплинарно наказание ,което е заличено на основание чл.213 от ЗМВР.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха по делото нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Материалният закон е приложен неправилно, като направеното от жалбоподателя оплакване в този смисъл е основателно.

Посочената като приложима материалноправна норма е тази на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание порицание се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Правилно е установено от фактическа страна, че при осъществилия се инцидент на 04.09.2022г., около 5.20 часа, в гр.Созопол, пл.Черно море, при изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред, при възникнал инцидент между Симеонов и Гогосян, мл. инспектор Л. не е установил и в последствие не е документирал самоличността и действията на участващо в този инцидент второ лице, установено от комисията като Анжел Харант Гагосян. Тези факти обаче неправилно са свързани с материалната разпоредба на чл.56 ал.1 от Инструкция № 8121з-929 за патрулно-постова дейност (ППД), съгласно която при изпълнение на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост. Тази инструкция, доколкото е издадена от министъра на вътрешните работи, може да се разглежда като източник на служебни задължения, чиито неизпълнение да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по посочения в заповедта чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР. Самият текст на чл.56 ал.1 от Инструкцията обаче не вменява за Л. задължение, което не е изпълнено. Изискването на посочения текст се отнася до присъствието на публични места при осъществяването на ППД и не касае дейността на служителя на МВР по установяване самоличността на участниците в инциденти, нито по документирането на това участие. Затова следва да се приеме, че описаните в обстоятелствената част на заповедта факти не представляват неизпълнение на задължение по чл.56 ал.1 от Инструкция № 8121з-929 за патрулно-постова дейност. Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон – основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК, поради което по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени от съда.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на Л. разноските в настоящото производство.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Л., ЕГН:**********, с адрес *** 1, със съдебен адрес ***51з-1378/21.03.2023г. на директора на ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д.Л. 10лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател: