№ 202
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Елена Д. Чаушева
в присъствието на прокурора Вероника Александрова Димитрова (СГП-
София)
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по жалба на защитника на осъдения А.К. срещу протоколно
определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 17
състав от 11.06.2021 г., с което е оставил без уважение молбата му за съдебна
реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК относно осъждането му по НОХД №
17250/2016 г. на СРС.
В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност и
необоснованост на определението. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че спрямо осъдения не е приложим институтът
реабилитация по право, като излага аргументи, че към момента на първото му
осъждане са били налице предпоставките за прекратяване на наказателното
1
производство по реда на чл. 81, ал. 3 НК и не е следвало да бъде осъден. По
отношение на искането за съдебна реабилитация, счита, че СРС неправилно е
съобразил разпоредбата на чл. 88, ал. 3 НК при изчисляване на срока по чл.
87, ал. 1 от НК и намира за грешен извода на първоинстанционния съд, че
след изтичането на отлагателния срок по условното осъждане е необходимо
да изтекат още три години, за да бъде приложима съдебна реабилитация.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на
нови гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът счита, че по
отношение на доверителя му са изпълнени условията за приложението на чл.
87, ал. 1 НК, поради което моли въззивния съд да отмени
първоинстанционния съдебен акт и да постанови реабилитация по съдебен
ред. Твърди, че СРС е смесил два различни срока - на наказанието и този по
чл. 66 НК и погрешно е приел, че срокът за съдебна реабилитация започва да
тече от изтичане на изпитателния срок.
Осъденият поддържа казаното от защитника си, счита, че се е поправил.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, с оглед на което моли
определението на СРС, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите на
районния съд относно това, че за осъждането на К. по НОХД № 1102/2006 г.
по описа на Районен съд-Ловеч е настъпила реабилитация по право.
Съдебният акт е влязъл в сила на 18.10.2006 г. Било му е наложено наказание
глоба в размер на 200 лева, заплатена на 10.07.2007 г. и, считано от 11.07.2008
г., той е бил реабилитиран по реда на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. Съгласно чл. 86,
ал. 2 НК реабилитация по право за престъпление, извършено от пълнолетен
настъпва само веднъж. Тъй като осъденото лице е извършило това деяние
2
като пълнолетно, оттук натам за него е възможна реабилитация единствено по
чл. 87 или 88а НК.
По отношение на възражението относно наличието на условия за
реабилитация по право, с оглед изложеното от него, че споразумението е
одобрено от Районен съд Ловеч повече от 13 години от извършване на
деянието, предвид което към този момент е била изтекла абсолютната давност
за наказателното му преследване, настоящият съдебен състав намира същото
за несъстоятелно по следните съображения:
Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила
присъда и е от задължителен характер за всички учреждения, юридически
лица, длъжностни лица и граждани, с оглед разпоредбата на чл. 413 НПК. По
смисъла на чл. 313 НПК предмет на настоящото производство е въззивната
проверка на постановен от Софийски районен съд невлязъл в сила съдебен
акт. Не е от компетентността на настоящата инстанция да преценява
правилността на влезли в сила актове - редът за такъв контрол е уреден в
глава 33 НПК.
За да бъде постановена съдебна реабилитация по отношение на едно
осъдено лице, е необходимо да са налице условията, визирани в разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 НК. Съгласно посочената разпоредба, вън от случаите по
предходния член /чл. 86 от НК/ всеки осъден може да бъде реабилитиран от
съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с
работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание: 1. ако е имал
добро поведение и 2. ако при умишлено престъпление е възстановил
причинените вреди. Посочените две предпоставки са дадени от законодателя
в своята кумулативна зависимост, поради което липсата на едната от тях води
до невъзможност за първоинстанционния съд да постанови съдебен акт за
съдебна реабилитация.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи, направени
от СРС, че за осъдения К. не са налице условията за съдебна реабилитация,
тъй като в неговия случай не е изтекъл срокът, предвиден в чл. 87, ал. 1 НК.
К. е бил осъден по НОХД № 17250/2016 г. с протоколно определение на СРС,
3
с което е било одобрено споразумение, влязло в сила на 15.02.2017 г., като му
е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години. Същността на произнасянето на първата инстанция се състои в
липсата на изтекъл срок по чл. 87, ал. 1 НК спрямо това осъждане, тъй като
СРС е изчислил посочения срок, съобразявайки разпоредбата на чл. 88а, ал. 3
НК, считайки, че тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 НК, когато се отнася за
условно осъждане, започва да тече не от изтичането на срока на наказанието
лишаване от свобода /в случая три месеца/, а от изтичане на отлагателния
срок по чл. 66 от НК /в случая три години/. Настоящата съдебна инстанция
намира този подход за изцяло правилен, съобразен с практиката на Върховен
касационен съд и в синхрон с трайната съдебна практика. Не е налице
смесване на институти - позоваването на чл. 88а, ал. 3 НК се дължи на
систематично тълкуване на посочените разпоредби, тъй като същите се
намират в една глава от Общата част на НК. Следва да се отбележи също, че
при условното осъждане срокът за реабилитация по чл. 86, ал. 1 НК по
наложеното наказание лишаване от свобода приключва с края на определения
изпитателен срок, тъй като тогава отпада въобще възможността за
изтърпяването му. Вярно е, че при налагането на ефективно наказание в
случай като настоящия, осъденото лице би било в по-благоприятна позиция с
оглед по-ранната възможност за реабилитация, но от друга страна не може да
не се отдаде значение и на обстоятелството, че при налагането на отложено
по чл. 66, ал. 1 НК наказание, осъденият може да продължи живота си в
обичайните за него семейна, социална и работна среда, без да бъде изолиран в
местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Този подход
при изчислението на срока по чл. 87, ал. 1 НК е трайно заложен в практиката
на ВКС, като в този смисъл са: Решение № 119/06.04.2011 г., постановено от
ВКС, I НО по К.Н.Д. № 22/11 г., Решение № 491/19.11.2013 г., постановено от
ВКС, II НO по К.Н.Д. № 1756/2013 г., Решение № 573/16.12.2013 г.,
постановено от ВКС II НО по К.Н.Д. 1869/2013 г.
Изложеното, поставено в контекста на настоящия казус, означава, че за
да са налице предпоставките за съдебна реабилитация по отношение на
осъждането на К. на три месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е
било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, е
необходимо първо да изтече посоченият тригодишен отлагателен срок по чл.
4
66 НК, след което да изтекат още три години, представляващи изискуемият
срок за съдебна реабилитация съгласно чл. 87, ал. 1 НК. По този начин срокът
по чл. 87, ал. 1 от НК досежно горепосоченото осъждане би изтекъл на
17.02.2023 г.
С оглед на изнесеното дотук, въззивният състав се присъединява изцяло
към извода на СРС, че не са налице формалните предпоставки за
постановяване на съдебна реабилитация по отношение на А.К., като
констатира, че същите не са налице и към момента на разглеждане на делото
пред въззивната инстанция. Предвид това, определението на СРС следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17 състав от 11.06.2021 г. по НЧД № 6182/2021 г., с
което молбата на А.К. за съдебна реабилитация е била оставена без уважение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5