РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Враца, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 01.02.2023 г. /първи февруари две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 708 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на М.И.М. *** и Е.Т.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0288-000050/14.05.2022
г., на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която на М.М.,
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил Рено Клио с
рег. № ВР*** за срок от 1 година.
В жалбата се релевират
доводи за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ от
материално некомпетентен орган. Развиват съображения и за незаконосъобразност
на същата, поради липса на основание за издаването ѝ, тъй като
жалбоподателят е изтърпял наложено наказание „лишаване от правоуправление“ и е
противозаконно с процесната заповед да бъде прекратена регистрацията на
собственото МПС за срок от 1 година. Като допълнителен аргумент за
незаконосъобразност на ЗППАМ се посочва, че автомобилът е собственост и на
лицето Е.Т.К., за която липсва виновно осъществено деяние и неправилно е
санкционирана. Отправено е искане към съда да прогласи
нищожността на оспорваната заповед, а в условията на алтернативност, да я
отмени, като незаконосъобразна.
В с.з. жалбоподателят Е.К., редовно призована не се явява и не се
представлява.
Жалбоподателят М.М. се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът – Полицейски инспектор към ОД на МВР – Враца, РУ – Козлодуй,
редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 04.11.2022 г., а жалбата против нея е
депозирана чрез органа на 11.11.2022 г., с оглед на което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 14.05.2022 г. на
жалбоподателя М.М. е съставен АУАН Серия АД, № 12225 затова, че на същата дата,
около 01:15 ч. в гр. Козлодуй на ул. „Хаджи Димитър“ е управлявал собствения си
лек автомобил Рено Клио с рег. № Вр***, след употреба на алкохол установено с
техническо средство Дрегер Акотест с фабричен № ARDN 0016,
като уреда в 01:17 ч. отчел 1,81 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден
е талон за медицинско изследване с №
070602. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП.
На същата дата – 14.05.2022
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 22-0288-000050/14.05.2022 г., на
Полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която на М.М. на
основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ –
Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Рено Клио с рег. № Вр*** за
срок от една година и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ВР***.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН Серия АД, № 12225/14.05.2022 г. в който е изложена
същата фактическа обстановка, както и Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на
Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата
дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Полицейски
инспектор към ОД на МВР - Враца, РУ – Козлодуй, като компетентността на
полицейските инспектори да издават заповеди от вида на процесната е установена
от т. 1.8 и т. 1.9 на приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на
Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е
издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
Вътрешните работи /служебно известна на съда/, която в т. 3 определя Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
По силата на чл. 165, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра
на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да изземват и
задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен
номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол
по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая е определено от министъра на вътрешните
работи, че ОД на МВР – Враца е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В
съответствие с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Враца, в качеството на ръководител на
служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
на определени длъжностни лица, сред които
са и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ и „Пътен контрол“ в група
„Охранителна полиция“ за нарушения извършени на цялата територия обслужвана от
съответното РУ. Следователно
ЗППАМ е издадена от материално и териториално
компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т.
2а от ЗДвП, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Наведените в жалбата доводи за обратното са неоснователни.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, въвеждащ забрана за управление на ППС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като е посочено времето и мястото, вида
на управляваното от него МПС, концентрацията на алкохол в кръвта, установена с
годно техническо средство Дрегер Алкотест, отчел 1,81 промила алкохол в
издишания въздух, с издаден талон за медицинско изследване № 070602. В текста
ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ.
Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят
да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената
му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което
да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква
приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Съдът
не констатира и други нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха могли да повлияят
върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и
възраженията в тази насока също са неоснователни.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в настоящия
случай). В случая няма спор, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с
оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателя. Обстоятелството, че в
свидетелството за регистрация на автомобила /л. 8/ има вписан и друг собственик
– Е.Т.К., т.е. налице е режим на съсобственост, не е пречка за прилагане на
мярката при положение, че са установени основанията по чл. 171, т.2а, б. „б“
макар и само за единия съсобственик. Законът допуска,
независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивна принудителна административна
мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил, управляван от
собственик, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда, т.е. негативното засягане на права на друг съсобственик е с оглед
постигане целта на закона. След като безспорно е установено, че жалбоподателят М.,
като собственик на автомобила го е управлявал след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, то е налице основание за налагане на
принудителната административна мярка, независимо, че има друг съсобственик – Е.Т.К.. Предмет на проверка в настоящото производство не са обстоятелства във
връзка с твърдяното лишаване от ползването на автомобила на другия
съсобственик, тъй като ограничаване правото на съсобственика произтича от
закона, в изпълнение на заложената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел и в защита на
обществения интерес (в този смисъл е и съдебната практика - Решение № 6505 от
17.05.2018 г. по адм. д. № 12170/2017 г. на ВАС, VII отд.; Решение № 3071 от
12.03.2018 г. по адм. д. № 8623/2017 г. на ВАС, VII отд. и др.). Разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно изброени
в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на срока, на мярката, законодателят
е определил само минималния – от 6 месеца и максималния – до 1 година, като
конкретната продължителност в този диапазон е предоставена на оперативната
самостоятелност на органа, който следва да мотивира своето административно
решение.
Мотиви за
това се съдържат в констативната част на административния акт и са свързани с
тежестта на нарушението, предвид установения промил на алкохол в кръвта - 1,81
промила. В мотивите на заповедта, изведени в т. 1 е изрично посочено, че мярката
се прилага за това, че водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда. Предвид вида на деянието, за което се прилага ПАМ,
размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия
състав. Съответно по-високият промил на алкохол в кръвта /над 0,5 промила/ обосновава
извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е
основание за определяне на по продължителен период на наложената ПАМ, който в
случая правилно е определен в максималния предвиден в закона размер, предвид
обстоятелството, че концентрацията
надвишава над три пъти разрешените съгласно чл. 171, т.
2а, б. „б“ стойности.
Доводите
на оспорващия, че ПАМ е издадена на отпаднало правно основание, тъй като към
14.11.2022 г., когато му е връчена, е изтърпял наложеното му наказание
„лишаване от правоуправление“ също са неоснователни. Видно от съдържанието на
чл. 171, ал. 2а, б. „б“ от ЗДвП, същата не изисква прилагането ѝ да бъде до
решаване въпроса за отговорността на водача, така както например изисква
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Напротив мярката по чл. 171, ал.
2а се прилага независимо от отговорността на водача, стига да са изпълнени
заложените в нея предпоставки. Освен това към датата на издаване на обжалваният
административен акт – 14.05.2022 г., въпроса за отговорността на оспорващия
касателно извършеното от него нарушение по реда на ЗДвП не е бил окончателно
разрешен с влязъл в сила административен акт или съдебно решение и към този
момент законоустановените изисквания за
взетото административно решение са били налице
при издаване на административният акт. Следва да се посочи, че принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. "Прекратяване на регистрация на МПС"
не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна
административна мярка, която се налага за да се осигури безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от
23.01.2018 г. по адм. дело № 10633/2017 г. на ВАС, Решение № 7401 от
5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от
11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 г., VII о и др.). Заповедта
за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с
който се установява нарушение, от санкционният акт с който се налага
административно наказание и от съдебния акт, с който се налага наказание по НК
и нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая. От друга страна административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда
наложеното на адресата наказание с правораздавателен акт, а и всеки от тези два
акта има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което
не се касае за дублиране на административна и наказателна отговорност като вид
юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, т.е. средство за обезпечаване осъществяването на
различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната
дейност, докато административните наказания и наказанията за престъпления по НК
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение, респективно престъпление.
С налагането на уредените в закона мерки за принуда се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок, който в случая правилно е определен на
1 година.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22
от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от необходимото за целта. Допълнителните негативи, които
оспорващият твърди, че търпи не са в следствие от неправилно приложена ПАМ, а
са в резултат от собственото му осъзнато поведение и е правно необосновано и
житейски нелогично да се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с
целта, преследвана от закона - опазване живота и здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя
и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да
се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), причинени от водачи, които са под влияние на алкохол и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т. 2а
б. „б“ от ЗДвП
е временно (в случая за една година)
отнемане
на „средството“ за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под
властта на неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона,
поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М. *** и Е.Т.К. ***,
против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0288-000050/14.05.2022 г., на
Полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която на М.М., за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС -
лек автомобил Рено Клио с рег. № ВР*** за срок от 1 година.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: