Р
Е Ш Е Н И Е
№………….…../25.08.2017г.
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12906 по описа за 2015г, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове на В.В.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, 4-ти
полуетаж, офис № 4 предявени срещу М.О.НА
Р.Б., БУЛСТАТ *******и адрес: град София, ул. „******“ **и ОБЩИНА
Х., БУЛСТАТ ******, със
съдебен адрес:***, за солидарното им осъждане на
основание чл. 49 от ЗЗД, да заплатят, както следва:
-
обезщетение в размер на сумата от 150 000,00 лева, частична претенция от
260 000,00 лева, за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
бащата на ищеца - В.И.Д., причинена в резултат на скъсване на язовирната стена
на язовир „И.“ на 06.02.2012г
-
обезщетение в размер на 150 000,00 лева, частична претенция от 260 000,00
лева, за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майката на ищеца
- Л.Х.Д.причинена в резултат на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“ на
06.02.2012г.
-
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.02.2012г. до окончателното
им изплащане. Претендират се и разноските за производството.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 06.02.2012г, в община Х., област Х., поради
скъсване на язовирната стена на язовир „И.“ (наричан още „А.“ и „Е.“) е наводнено
землището на село И.. Образувалата се приливна вълна вследствие на скъсаната
язовирна стена, за кратко време наводнява големи територии в областта. Водата
от Я. разрушава редица жилища, включително и мостът след него. В пряка-причинно
следствена връзка с така настъпилото събитие загиват родителите на ищеца - В.И.Д.
и Л.Х.Д.., които са застигнати от приливната вълна на моста след язовир „И.“ на
пътя село И. – гр. Х., пътувайки за работното си място в град Х.. Във връзка с
инцидента е образувано ДП №17/2012г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура гр. Х., пр.пр. №114/2012г по описа на Районна прокуратура
гр.Х., понастоящем изпратено на Районна прокуратура – гр. Пловдив, срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 335, ал.2 вр. с ал. 1 от НК. В
хода на досъдебното производство е изслушвано заключение на СМЕ, съгласно което
причините за настъпване на смъртта на родителите на ищеца е удавяне в
сладководен източник. От извършените огледи и експертизи се установява, че
причина за скъсването на язовирната стена е изключително лошото техническо
състояние на същата и липсата на данни за извършване на каквото и да е поддръжка,
както и че в следствие на приливната вълна е отнесен моста след язовир „И.“. Съгласно
чл. 139 и чл. 138а от Закона за водите, поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на хидротехническите съоръжения се
осъществяват от собственика или ползвателя им. Язовирът попада на територията
на имоти №000002, имот
с № 526 и имот № 527 по КВС. Съгласно ПМС №148/1961, имот
№ 000002 по КВС, в който е разположен 2/3 от Я., ведно със цялата язовирна
стена, е предоставен за управление и ползване на първия ответник М.О., където е
изграден учебен център „К.“, на който се провеждат обучения по подводно
кормуване и десантиране. За имотът е съставен и АПДС №0567, в който също е
отразено, че имотът е предоставен за ползване на МО. Останалите два имота са
актувани като публична общинска собственост с АПОС №00527 на Община Х..
Следователно ответниците са собствениците, респ. ползвателите на Я., които са в
неизпълнение на задължението си да поддържат изправността му. Ето защо при
условията на солидарност дължат обезщетение за репариране на всички преки и
непосредствени вреди, търпени от ищеца във връзка със загубата на родителите му.
Освен мъката и болката от загубата им ищецът твърди, че е изпаднал в депресия,
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и
тревожност. Тези неимуществени вреди оценява на сумата от по 260 000,00
лева за всеки от родителите си, от които частично претендира по 150 000,00
лева, ведно със законната лихва от настъпване на деликта до окончателното им
изплащане и разноските. Сумата се търси солидарно от ответниците. В случай, че
солидарността не се установи, като предпочитан ответник е посочено Министерството
на отбраната, а Община Х. като евентуален.
Ответникът
М.О.НА Р.Б. оспорва исковете по основание. Твърди, че не е надлежен ответник по
иска, тъй като полевият учебен полигон „К.“ е предоставен за управление и
стопанисване на Сухопътни войски, които са самостоятелно юридическо лице по
смисъла на чл. 60Д от ЗОВСРБ. Част от полигона е разположена на поземлен имот
пл. № 000002 по КВС в землището на с.И., Община Х., за който на основание чл.
70, ал.2 от ЗДС е съставен АПДС №
0567/2003г за незастроената терен с площ от 2 610 573,00 кв.м., с
начин на трайно ползване – друга територия с нестопанско предназначение, а
съгласно скица №Ф00110/2003, издадена от Община Х., имотът граничи с имот № 000572
– язовир със собственик Община Х.. Функциите на М.О.не са свързани с такъв вид
съоръжения, поради което язовирът не фигурира в АПДС № 0567/2003г. На М.О.не е
предоставян за управление язовир „И.“, ведомството не е изграждало язовир, нито
описаното по-горе хидротехническо съоръжение в границите на Учебен полигон „К.“,
поради което язовирът не е заведен в баланса на МО.
Твърди, че е допусната
явна фактическа грешка в Картата на възстановената собственост в землището на
с. И.. Твърди, че е налице спор с община Х., относно собствеността върху Я.,
поради което и съгласно чл. 138б от Закона за
водите, областният управител осъществява организацията и техническата му
експлоатация до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на
собственика. Язовир „И.“, фигурира в документите на Напоителни системи като
собственост на ТКЗС - с. И.. През 1976 г. ТКЗС - с. И. се преобразува в клоново
стопанство към АПК „Т.Х.“. През 1979г. АПК-то се разделя и с. И. преминава към
АПК „Х.-юг“ като става производствен участък. За този период са открити две
справки за Я. с данни за местонахождението му към АПК „Х.-юг“, към който се
числи, както и технически данни за него. От 1989г. АПК „Х.-юг“ престава да съществува и за
негов правоприемник е посочен ДФ „А.“ - гр. Х.. През 1991 г. от ДФ „А.“ - гр. Х.
се отделя ТКЗС „3-ти март“ - с. И. и съгласно разделителния протокол
имуществото преминава към новото ТКЗС. През 1992 г. започва ликвидацията на
ТКЗС „3-ти март“. В раздел „сгради и съоръжения“ под инвентарен № 42 е описан
язовир, който макар и да не е упоменат поименно, съобразно годината на
въвеждане в експлоатация - 1962г., може да се направи изводът, че това е язовир
„И.“. С решение на ликвидационния съвет на ТКЗС „3-ти март“ - с. И. от
01.09.1994 г., язовир „И.“ заедно с напоително поле, главен канал, изравнител
на тръбопровод и две помпени станции се обединяват в единен комплекс „Я.“,
което потвърждава описаното по-горе, че се касае за цялостна напоителна
система, а не за отделно изграден язовир. Обособеният комплекс „Я.“, след търг
за продажба, става собственост на правоимащите от с. И., обединени в две
земеделски кооперации - „Земя“ и „Т.прима“. Или от изложеното следва извода, Я.
не се стопанисва и управлява от Министерството на отбраната. По изложените
съображения се иска отхвърляне на исковете.
Ответникът ОБЩИНА Х.,
оспорва исковете по основание. Твърди, че язовир „И.“ попада в три имота, а
именно: имот с пл. № 000002, имот № 526 и имот №527. Всеки язовир се състои от
язовирна стена, самият воден обект и други съоръжения, свързани с неговото
функциониране – арг от § 1, ал. 1, т. 94 от ЗВ. В основната си част водния
обект е разположен върху имот пл. №00002 с площ 2 610 573,00 кв.м.,
предоставен за стопанисване и управление на МО с АПДС № 0567/2003г., в който е
изграден Корпусен учебен център „К.“. Фактът, че Я. се ползва от МО се подкрепя
от становище на Началника на Генералния щаб на сухопътни войски от 01.06.2004г,
в което е посочено, че Я. се ползва за обучение по подводно кормуване и
десантиране. С актове от 19.02.2009г и 21.04.2011г. е констатирано лошото
техническо състоянието на Я. стена и с писма от 14.11.2011г и от 16.12.2011г, е
обърнато внимание на областния управител, да предприеме мерки по реда на чл.
138б от Закона за водите. Твърди и че за претърпените болки и страдания от
загубата на наследодателите си, ищецът е получил обезщетение в размер на 20 000
лева, отпуснато от държавата чрез Министерски съвет, което следва да бъде
приспаднато.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
С предявените
искове ищецът извежда качеството си на кредитор на ответниците, при твърдения,
че последните като собственици на язовир „И.“, не са положили необходимите грижи
за поддържане на техническата му изправност, в резултат на което се скъсва
язовирната стена и в пряка-причинно следствена връзка с
това събитие загиват родителите му. Тези твърдения на ищеца обосноват и правната
квалификация на исковете като такива по чл. 49 от ЗЗД, тъй отговорността е
обусловена от противоправното бездействие на служителите на ответниците да
поддържат изправността на Я.. Фактическият състав, който поражда отговорността
на ответниците, налага кумулативното установяване на следните обстоятелствата:
че ответниците са собственици на Я., че имат задължение за неговата поддръжка,
че язовирната стена се скъсва поради техническа неизправност, която няма
стихиен характер, че в причинно-следствена връзка със скъсването на язовирната
стена загиват В.И.Д. и Л.Х.Д... Отговорността е гаранционно-обезпечителна. Тя е
обективна, безвиновна. Тежестта да установи тези обстоятелства носи ищеца.
По
делото не е спорно, че: на 06.02.2012г. поради преливане на водни маси, висока
водна вълна след дъждовете и снеготопенето и невъзможността да се отвори
спирателния кран на основния изпускател, поради техническата му неизправност,
се скъсва язовирната стена на язовир „И.“
(наричан още „А.“ и „Е.“), находящ се в Община Х., област Х.; в резултата на
това е наводнено землището на с. И.; водата от Я. е разрушила и моста след
язовир „И.” и асфалтовия път - с. И. - гр. Х., върху
който са се намирали наследодателите на ищеца Л.Х.Д.и В.И.Д., които в този
момент пътували за работното си място, в резултат на което последните са
починали; наследник по закон на Л.Х.Д.и В.И.Д. е ищецът В.В.И..
Спорът се
концентрира относно обстоятелствата: кой е собственик на язовир И.; евентуално кой
е ползвателя на язовир И.; кому принадлежи задължението да поддържа
техническата изправност на Я..
Кому принадлежи
задължението за поддържане на техническата изправност на Я. е определено с разпоредите
на чл. 97 и на чл. 139, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ). Такова задължение имат
както собственикът, така и лицето, на което е учредено право на ползване на
водностопанската система. При спор за собственост, независимо дали в съдебна
или извън съдебна фаза, такова задължение има и областния управител – арг. от
чл. 139б от ЗВ. Вярно е, че в редакцията на текста към момента на настъпване на
събитието, разпоредбата на чл. 139б от ЗВ не посочва в каква фаза (на какъв
етап) следва да се намира спора за собственост, но от това не следва, че тя
касае само споровете за собственост в съдебна фаза. Използвания от законодателя
израз „…до влизане в сила на съдебното решение“ посочва крайния момент, до
който отговорността за поддържането на Я. се носи от областния управител. Следва
да се има предвид, че разпоредбата цели осигуряване защита на населението
именно в хипотези като процесната, за да се предотврати настъпване на бедствия
и аварии до установяването на действителни собственик на Я.. Необходимо е да се
посочи и че независимо, че в процесния случай отговорност носи и областния
управител, това обстоятелство не изключва отговорността на действителния
собственик. Отговорността на двамата спрямо пострадалите по аргумент от чл. 53
от ЗЗД е солидарна.
Съгласно § 1, ал.
1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации. Правото на собственост върху воден
обект, водностопанска система или
съоръжение следва съсобствеността на
земята. А от разпоредбата на чл. 28 от Закона за водите следва, че язовирът
като водностопанска система не може да бъде разделен на реални части. Затова и
изречение второ на чл. 27 от ЗВ обявява, че собствеността върху водния обект,
който е единен и неделим реално, може да
принадлежи общо на две или повече лица, когато обектът е разположен в
съсобствен имот. Според ищецът язовир „И.“ попада на територията на три
поземлени имота с пл. № 526, 527 и 000002 в землището на село И.,***, които са
собственост на ответниците. Или по твърдения на ищеца всеки от двамата
ответници следва да притежава реална част от водностопанската система, което с
оглед изясненото по-горе законодателно разрешение е правно недопустимо.
Отговорността на
ответниците се извежда от задължението им като собственици да поддържат в
изправност язовир „И.“, което налага да се изследва, в кой имот попада той и
кой е неговия собственик.
Няма спор, че поземлен
имот № 000002 по КВС в землището на с. И., Община Х. е част от полевият учебен
полигон „К.”, който е създаден въз основа на ПМС №148/1961г и за който е
съставен АПДС № 0567/2003г. за незастроен терен от 2 610 573 кв. м. с начин на
трайно ползване - друга територия с нестопанско предназначение. В АПДС няма отразен
воден обект, язовирна стена или водно-стопанско съоръжение. Такива данни не са
отразени и в скицата № Ф00110/17.04.2003г. на ОСЗ – Х.. Там имотът е посочен
като незастроена територия, а не като воден обект, както е посочен в другите
две скици касаещи имоти пл. № 526, 527. ПМС №148/1961г не е представен по
делото, поради което съдът не е в състояние да формира фактически и правни
изводи, какви обекти са включени въз основа на него в територията на полевият
учебен полигон „К.”. По делото не са представени и други доказателства /като
балансови отчети; заповеди, с които се разрешава изграждането на Я. или вече
изградения такъв се отчуждава за нуждите на военните или че такъв обект се заприходява
в баланса на учебния полигон; околовръстни полигони, регулационни планове,
разрешения за строеж за изграждане на язовирната стена, помпените станции,
други/, въз основа на които да може да се направи обоснован извод, че язовирът е
част от полевия учебен полигон „К.“. Ето защо и при неблагоприятни последици на
доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, следва да се приеме, че
язовир „И.“ не попада на територията на полевия учебен полигон „К.“ и не е част
от поземлен имот № 000002 по КВС в землището на с. И., Община Х..
По делото не се
установява на М.О.да е учредено и право на ползване върху Я.. Единствените
индиции в тази насока са изявленията на Началника на сухопътни войски до Началника на
Генералния щаб на Българската армия, в писмо от 01.06.2004г, че там са
извършвани учения, по подводно кормуване и десантиране. В това изявление няма
конкретика въз основа на какви документи и на какво основание са извършвани
тези учения и с каква повтаряемост, поради което и съдът не може да направи
обоснован извод, че Министерството е титуляр на учредено право на ползване на Я..
Съгласно § 7 от ПЗР
на ЗМСМА (ДВ, бр. 49 от 1995 г)., с влизане в сила на закона преминават в
собственост на общините изчерпателно посочените държавни имоти. Точка втора на
текста включва язовирите, езерата и принадлежащите към тях плажове, кариери за
инертни и други материали от местно значение. Аналогично е основание на чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОС, съгласно който общинска собственост са водите, водните обекти,
водностопанските системи и
съоръжения определени със закон. Законът за общинската собственост е обнародван
в ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г. и е в сила от 01.06.1996 г., като по-късно приет
спрямо ЗМСМА и съдържащ същите предпоставки за придобиване на собствеността от
общината, следва да се приеме, че той не урежда ново придобивно основание за
общината. Без да предвижда ново придобивно основание е и разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закон за водите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999
г., в сила от 28.01.2000 г., която обявява за публична общинска собственост язовирите,
които не са публична държавна собственост съгласно приложение № 1 от ЗВ и които не са собственост на други
юридически или физически лица./така Решение № 468 от 2.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 921/2009 г., I г. о., ГК/. Прегледът на законодателството показва, че
поначало всички естествени и изкуствени водоеми, водностопански системи и
съоръжения, които не са публична държавна собственост и не принадлежат на други
търговски дружества или ВиК оператори, са публична общинска собственост. В
унисон с това законодателно разрешение е съставен и АПОС № 00250/28.03.2000г.,
с който като публична общинска собственост е актуван имот №000527 с площ 28,621
дка в землището на село И., с начин на трайно ползване – язовир, посочен като язовир
„Е.“. Не е спорно, че язовир „Е.“ е идентичен с язовир „И.“. Актът за
публична общинска собственост като констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на посочения в
акта имот. В това се изразява легитимиращото действие на акт за принадлежността
на правото на собственост. Обстоятелството, че не целия язовир е актуван с акт
за публична общинска собственост, не означава, че правото не принадлежи на
общината, тъй като актът има само констативен, а не конститутивен ефект.
Последният настъпва по силата на законите цитирани по-горе, без да е необходимо
някакво допълнително изявление на носителя на правото, за да го придобие. Оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото с актът право /така ТР№ 11/2012г ОСГК на ВКС/. В
случая ответникът община Х. не е оспорвала АПОС № 00250/28.03.2000г с оглед, на
което се налага извода, че язовир „И.“ е публична общинска собственост.
Само за пълнота на
изложението, настоящият състав, счита, че следва да разгледа възраженията
(които не са релевирани от Общината, а от Министерството на отбраната), според
които язовир „И.“ е собственост на земеделските кооперации „Земя“ и
„Тракия-Прима“, село И.. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 19, ал.
1, т. 4, б. "в" от Закон за водите допуска, Я. като водностопанско
съоръжение да принадлежи на частно правни субекти, търговски дружества, които са различни от ВиК операторите с
държавно и/или общинско участие. При това законодателно разрешение и след като
земеделската кооперация не съставлява търговско дружество, следва да се приеме,
че поначало, тези кооперации не могат да бъдат собственици на Я.. Дори да се
приеме, че разпоредбата в тази й част следва да се тълкува разширително и под
търговско дружество да се разбират и земеделските кооперации, по делото не е
доказано, при условията на необходимото пълно и главно доказване, придобиване
на право на собственост от последните. От представените косвени доказателства (като информация
за изпълнение на мероприятията за провеждане на високите води и борба с
наводненията в Хасковския окръг през 1970г ; списък на малките язовири в района
на Х. през 1971г, където язовир И. е записан под номер 7 като част от ТКЗС „И.“;
Справка №5 за преоценка на незаприходени машини и предавателни устройства към
помпените станции на ТКЗС „И.“, в което е посочен състава на съоръженията на помпената
станция на язовир „И.“ от 1963г. и други), може да се направи извод, че язовир „И.“
е изграден върху земя и със средства на ТКЗС „И.“ и е част от активите му,
заедно с обслужващите го помпени станции и напоителни канали. По делото няма
доказателства относно твърдяното преобразуване и правоприемство на ТКЗС „И.“ в
АПК „Т.Х.“, в последствие в АПК „Х.-юг“, в ДФ „А.“ - гр. Х. и ТКЗС „3-ти март“
- с. И.. Това е пречка да се проследи транслирането на правото на собственост на
Я. между отделните лица посочени като правоприемници на ТКЗС „И.“. Така продажбата
извършена от ликвидационния съвет към Земеделска кооперация „Трети март“ чрез
търга проведен на 04.09.1994г на язовир И., не може да се приеме, че има
доказан вещно-транслативен ефект. Отделно от това договорът за продажба от
03.10.1994г. не е сключен в предвидената в ЗСПЗЗ форма – писмена с нотариална
заверка на подписите. Няма данни договорът да е вписан в Службата по
вписванията. Не е доказан целия фактически състав на разпоредителната сделка,
тъй като не са представени: решение на общото събрание на правоимащите лица по
чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, не е доказано разгласяването на търга в един централен и
един местен вестник съгласно чл. 48, ал. 9 от ППЗСПЗЗ; няма доказателства за
плащане на цената. Вярно е, че разпоредбата на §11, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, която
прогласява за нищожна на такава разпоредителна сделка, е отменена с § 30, ал.3 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, но условието за
това е да не са върнати престациите по договора, каквото изследване по делото
не може да бъде извършено, защото поначало не е доказана първоначалната им
размяна (както се посочи не се установява вещно-транслативния ефект на
продажбата и плащането на цената). Следователно възражението, че собственици на
Я. са земеделските кооперации „Земя“ и „Тракия-Прима“, село И. е неоснователно.
Част от
задълженията на собственика е да поддържа и извършва ремонтно-възстановителните
дейности на водностопанските системи и съоръжения (чл. 139 от ЗВ (ДВ, бр. 80 от
2011г, в сила от 14.10.2011г). А съгласно чл. 138 ал.1
от ЗВ той
е задължен и да вземе мерки за защита на населението. Защитата
е оперативна и постоянна, включваща изпълнение на мерки за ликвидиране на
потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната
им експлоатация (чл.
138 ал.1, т.7 от ЗВ (ДВ, бр. 80 от
2011 г., в сила от 14.10.2011г.)), включително извършване
на неотложни аварийно-възстановителни работи (чл. 19, ал.1, т.13 от Закона за
защита при бедствия).
Следователно всяко бездействие на служителите на общината е противоправно, тъй
като съставлява отклонение от законовоустановените задължения за действие. От
заключението на СТЕ се установява, че в причинна връзка от бездействието на
служителите на общината се скъсва язовирната стена на язовир „И.“ и настъпва
наводнението на землището на село И.. Установени са и
причините за това, а именно: преливане на водни маси, висока водна вълна след
дъждовете и снеготопенето, образувалия се ледоход, затлачването на преливника и
невъзможността да се отвори спирателния кран на основния изпускател, поради
техническата му неизправност. Комплексния характер на причините довели до
скъсването на язовирната стена, не може да обоснове извод за стихиен характер
на събитието (случайно деяние). Това е така, защото видно и от проведената
между Общината и Областната администрация кореспонденция, както и от представените
констативни протоколи от 19.02.2009г. на Министерството на извънредните
ситуации, от 12.11.2010г. на комисия от община Х. и от 21.04.2011г. на инспектор
от Гражданска защита, са констатирани редица технически неизправности на
язовирната стена, каверни в язовирната стена на язовир И. и други, които е
следвало да бъдат отстранени, за да се предотврати скъсването на язовирната
стена. След скъсването на язовирната стена
наводнението на село Бисер е било непредотвратимо.
От заключението на
СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с наводнението настъпва
смъртта на родителите на ищеца Л.Х.Д.и В.И.Д.. А от заключение на СПЕ, че в
резултата на събитието от 06.02.2012г. ищецът претърпява остра стресова реакция
с епизоди на стеснено съзнание и свръхценностни сензитивни-параноялни идеи,
протрахиран ход, преминал в посттравматично стресово разстройство, на фона на
тежък депресивен епизод. Посттравматичното стресово разстройство е с
продължителност от две години, като и към приключване на устните състезания се
съобщава за елементи от него с по-слаба интензивност. Депресивното разстройство
също е претърпяло подобрение, като към приключване на устните. Установява се и
че за лечение на посочените психиатрични заболявания, ищецът приема успокоителни,
сред които и лексотан. От показанията на свидетелката М.И., съпруга на ищеца се
установява, че с родителите му и те са били сплотено семейство. Гостували са си
често. Поддържа ли са добри отношения. След смъртта им ищецът е изпаднал в
психически срив, станал е затворен, изолирал се е, започнал е да посещава
психолог. Вземал е медикаменти, за да може да спи. Според свидетеля състоянието
му не е променено и към приключване на устните състезания, което не
кореспондира на заключението на СПЕ, поради което съдът приеме, че в тази част
те не са достоверни и не следва да се кредитират.
Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, ефектът, който са оказали върху
начина на живот на ищеца В.И., възрастта му
към
датата на настъпване на събитието – 36г.;
възрастта на родителите му – 56, респ. 60 години, социално-икономическите
условия към настъпване на събитието, както и че в бъдеще не се очаква подобряване
на здравословното му състояние, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от по 120 000,00 лева за загубата
на всеки един от родителите на ищеца.
Ответникът не
твърди и не доказва плащане на обезщетение за вредите. По делото обаче няма
спор, че след настъпване на събитието по решение на Министерски съвет, държавата
отпуска и изплаща на ищеца обезщетение в размер на 20 000,00 лева за
смъртта на родителите му, която сума следва да се приспадне съразмерно от
размера на обезщетението определен от съда.
С оглед изложеното
исковете срещу община Х. са доказани по основание до размера на сумата от по
110 000,00 лева за всеки един от родителите на ищеца, които суми следва да
се присъдят, ведно със законната лихва считано от 06.02.2012г. до окончателното
й изплащане. Исковете за разликата над сумата от по 110 000,00 лева до
пълния предявен размер от по 150 000,00 лева, предявени като частични
претенции в общ размер от по 260 000,00 лева са недоказани по основание и
следва да се отхвърлят. Изцяло следва да бъдат отхвърлени и исковете срещу
ответника М.О..
По разноските.
С оглед изхода на
настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е бил
освободен частично от задължение за плащане на държавна такса. Той е направил
разноски за държавна такса и депозити за вещи лица в общ размер на 6810,84
лева, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 2881,51 лева. ((220 000/520 000)х6810,84=2881,51).
Ищецът е бил
представляван безплатно от адвокат Н.Д., който има право на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, което възлиза на 16 130,00
лева без ДДС или 19356,00 с ДДС. Ответникът община Х. следва да бъде осъден
да плати съразмерно на уважената част от исковете сумата от 8189,08 лева с вкл.
ДДС. ((220 000/520 000)х19356,00=8189,08).
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът община Х. също има право на разноски. Тя е направила
такива за депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение в общ размер на
12 500,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят 7211,54 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът М.О.също има право на разноски. Този ответник е бил защитаван от юрисконсулт. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. - ДВ бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, приложими като действащи процесуалноправни норми към датата на
постановяване на настоящото решение (така: Определение № 96 от 25.04.2017 г. по
гр. д. № 50292/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС), ищецът следва да бъде осъден да
заплати 300,00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът община Х.
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд
разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, в размер
на 6219,57 лева. ((220 000/520 000)х(20800-2087,46-4011,75)=6219,57).
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на В.В.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***,
4-ти полуетаж, офис **предявени срещу
М.О.НА Р.Б., БУЛСТАТ *******и адрес: град София, ул. „******“ №*, с правно основание чл. 49 от ЗЗД
за заплащане както следва: на сумата от 150 000,00 лева, частична
претенция от 260 000,00 лева, обезщетение за претърпените неимуществени
вреди вследствие смъртта на бащата на ищеца - В.И.Д., причинена в резултат на
скъсване на язовирната стена на язовир „И.“ на 06.02.2012г; на сумата от 150 000,00
лева, частична претенция от 260 000,00 лева, обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие смъртта на майката на ищеца - Л.Х.Д.причинена в
резултат на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“ на 06.02.2012г.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА
Х., БУЛСТАТ ******, със
съдебен адрес:*** да заплати на В.В.И. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис №4, на основание чл. 49 от ЗЗД, както следва: сумата от 110 000,00
лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
бащата му В.И.Д., причинена в резултат на скъсване на язовирната стена на
язовир „И.“ на 06.02.2012г; сумата от
110 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на майка му Л.Х.Д.причинена в резултат на скъсване на
язовирната стена на язовир „И.“ на 06.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 06.02.2012г. до
окончателното им изплащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2881,51
лева – разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от по 110 000,00 лева за
всеки един от родителите му до пълния предявен размер на исковете от по
150 000,00 лева за всеки един от тях, част от обща претенция в размер на
по 260 000,00 лева за всеки един от тях.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес:*** да
заплати на адвокат
Н.Д. на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗАдв. сумата от 8189,08 лева с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.В.И. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис **да заплати на ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес:*** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 7211,54 лева – разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В.В.И. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис **да заплати на М.О.НА Р.Б., БУЛСТАТ *******и адрес:
град София, ул. „******“ **на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата от 300,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес:*** да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата от 6219,57 лева – държавна такса съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба ред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: