Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260042
23.03.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение, на седемнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 465 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по в.гр.д. № 465/2020
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на
страните срещу части от решение № 49
от 14.07.2020 г., постановено по т.д. №
76/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
По въззивна
жалба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, подадена чрез адв. М.Г., против
решение № № 49 от 14.07.2020 г., постановено по т.д. №
76/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които дружеството е
осъдено да заплати
на С.А.А.: - обезщетение за неимуществени вреди за преживените от С.А.А. болки и страдания от травматични увреждания в
резултат на ПТП от 05.09.2018 г., причинено от К.Б.К.,
който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Ауди А3“ с рег.
№ Н 0311 ВТ, застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/02/118001465979 ЗА
ГОРНИЦАТА НАД 10 000 лв. до
присъдените 20 000 лв.; - сумата от 215,62 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение на травматични
увреждания в резултат на същото ПТП от 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2019
г. до окончателното заплащане;
Жалбоподателят
е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно -
незаконосъобразно, като е молил за отмяната му в тази част и отхвърляне на иска
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
10 000 лв. до 20 000 лв., ведно с лихвите за забава от исковата молба
до окончателното му изплащане и изцяло този за имуществените вреди в размер на
215,62
лв., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане. Молил е за присъждане на разноските. Изложил е съображения за
неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за завишаване
размера на обезщетението с оглед установените по делото увреждания на ищцата и
конкретните болки и страдания с неголяма продължителност и интензитет. Навел е и оплакване за
липсата на връзка между сторените разходи за лечение и процесното ПТП и за
недоказаност на обезщетението за имуществени вреди.
С.А., чрез адв. В.У., е подала писмен отговор, с
който е оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността на
обжалваната част от решението е молила за потвърждаването му и за присъждане на
разноски, а в полза на адв. У. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗАдвокатурата.
По въззивна
жалба на С.А.А.,
подадена чрез адв. В.У., уточнена с молба вх.№ 262038/02.12.2020 г., против
решение № № 49 от 14.07.2020 г., постановено по т.д. №
76/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от нея срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до
претендираните 30 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2019 г. до
окончателното й заплащане. Изложила е съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на
материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), за определяне на занижен размер на обезщетението
за неимуществени вреди заради недооценяването им
и неотчитане на всички болки, страдания и неудобства съобразно динамиката и
периодите на лечение на всяка от травмите до пълното възстановяване. Молила е
за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на претенцията за
неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до претендираните 30 000 лв.
Решението
не е обжалвано в частта на осъждането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законната
лихва от исковата молба до окончателното й изплащане.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД е подало писмен отговор, с който е оспорило въззивната
жалба по съображения за правилността на решението в отхвърлителната му част и е
молило за оставянето й без уважение с
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцата,
чрез адв. У., е поддържала въззивната си жалба и отговора и е молила за
присъждане на разноските, като е възразила по размера на претендираното от
другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, чрез адв. Г., с писмена молба е поддържал въззивната си
жалба и отговора и е претендирал разноски по списък, като е възразил срещу
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от С.А.А. ***”
АД искове по чл.432 от КЗ и чл.86
от ЗЗД: - за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди за понесените от нея болки и
страдания и неудобства от травмите,
претърпени вследствие на ПТП на
05.09.2018 г., причинено от К.Б.К. – водач на л.а.
марка „Ауди“ с рег. № Н 0311 ВТ, застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/********** 79 със срок за валидност от
16.05.2018 г. до 15.05.2019 г., както и за заплащане на сумата от 215,62
лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, определено от разходите
за лечение на трамвите от същото ПТП, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на произшествието до окончателното им изплащане.
Ответникът ЗД
„Бул Инс” АД е оспорил исковете, като е молил за отхвърлянето им.
Релевантни към настоящото производство са възраженията му за завишаване размера
на претенцията за обезщетение за неимуществените вреди с оглед характера, вида
и тежестта на уврежданията и претърпените болки и страдания и продължителността
им и това за липсата на връзка между претендираните разходи за лечението и
процесното ПТП и недоказаност на имуществените вреди.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С влязлата в сила част от решението на окръжния съд
досежно обезщетението за неимуществените вреди /до размер на 10 000 лв./
са установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
договора за застраховка за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания
претърпени от ищцата от травмите при ПТП на
05.09.2018 г., причинено от К.Б.К. – водач на л.а.
марка „Ауди“ с рег. № Н 0311 ВТ, застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/********** 79 със срок за валидност от
16.05.2018 г. до 15.05.2019 г.
С одобреното по НОХД № 2677/2019 г. по описа на РС
– Шумен споразумение между Районна прокуратура – Шумен и К.Б.К.
/съгласно чл.383, ал.1 от НПК то има последиците на влязла в сила присъда - задължителна съгл. чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/ е доказано, че на 05.09.2018 г. К.Б.К. при управление
л.а. „Ауди“ с рег. № Н 0311 ВТ е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата С.А.А., изразяваща се в трайно затруднение в
движението на десния долен крайник – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“от НК
във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. За
лекия автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗД „Бул Инс” АД, обективиран в застрахователна полица № BG
/02/118001465979, валидна за
периода от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г. Установен, с назначената
и приета по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, е механизмът на произшествието - настъпилия по вина на
водача на „Ауди А3“ челен удар на лекия автомобил с товарен
автомобил „Форд Транзит“, в който на предната
седалка по средата се е возила ищцата. Товарният автомобил не е бил оборудван фабрично
с предпазен колан за мястото на пострадалата, поради
което тя не е могла да ползва такъв и поведението й не е съпричиняващо
резултата. Предвид това, неоснователно се явява и възражението на ответника по
чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалата чрез непоставянето на
предпазен колан.
Спорен пред апелативния съд е въпросът за размера на
дължимото обезщетение, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Непосредствено след произшествието - челен удар на двете
МПС на
05.09.2018 г., ищцата /жена на
30 години/ е откарана незабавно в спешното отделение на МБАЛ Шумен, където след
направен преглед и изследвания е диагностицирана със счупване на „други
тарзални кости“ и „множество открити рани на главата“. След консулт с ортопед е
установено „счупването на навикуларната кост на дясното ходило“ и е наложена гипсова
имобилизация. Установено е от приложената медицинска документация за
извършените прегледи, лечение и освидетелстване от съдебен лекар на 11.09.2018
г., както и от заключението на вещите лица по КСМАТЕ, че именно при процесното
произшествие жената е получила следните
конкретни травматични увреждания: 1) Контузия
на главата: контузия на лявата очна ябълка; кръвонасядания на клепачите на
лявото око; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка; множествени охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето; подлигавични кръвонасядания на горна и долна устни. 2)
Контузия на гърба и седалището: единично охлузване върху гръбнака – срединно и
в дясно; две кръвонасядания в областта на
седалището в ляво странично следващи се едно в друго и 3) Контузия на крайниците:
счупване на ладиевидната кост на дясното ходило; множествени
кръвонасядания и охлузвания в областта на левия и на двата долни крайника. Т.е. посочените телесни увреждания на пострадалата са в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 05.09.2018
г. и са доказани по делото. Проведеното лечение е било изцяло неоперативно и усложнения не са настъпили. Според
заключението на вещите лица, за счупването на ладиевидната
кост на дясното ходило жената е била
обездвижена за 35 дни, като първо с гипсова
имобилизация, която след 6 дни била заменена с полимерна. За около два месеца Сезгюл се е придвижвала с патерици „канадки“ като първо с две, а след
това само с една. Според изнесеното от съпруга й /разпитан в качеството на
свидетел/, в началото на периода, жена му не можела да си служи с помощните
средства заради слабост в ръцете и се нуждаела от постоянни грижи. Взел си
отпуск и почти две седмици я обслужвал изцяло, пренасял я на ръце. Според
медицинската документация и заключението на вещите лица, имобилизацията е била
свалена на 10.10.2018 г., като на 16.10.2018 г. пострадалата е имала оток, ограничение
в движението и се оплаквала от болки в крака. На 18.10.2018 г. тя се е
придвижвала сама с помощта на патериците. Назначена й е на два пъти за по
седмица и проведена физиотерапия и рехабилитация в периодите от 15.10.2018 г. и
от 18.12.2018 г. На 15.01.2019 г. контролната рентгенография на дясното ходило е показала, че счупването /фрактурата
на ладиевидната кост в дясно/
е консолидирана напълно. Ищцата е била временно нетрудоспособна до 31.01.2019
г. за общо 149 дни, за които са й
издадени болнични листи за временна нетрудоспособност с оглед невъзможността й
да работи като разносвач на храна. Т.е.
лечението на крака е продължило около 5 месеца, а останалите травматични
увреждания, според вещото лице, са напълно излекувани в максимален
срок от три седмици /1) за кръвонасядания на клепачите на лявото
око и за подлигавичния кръвоизлив на лявата очна ябълка – около 2 седмици; 2)
за охлузванията и кръвонасяданията в областта на лицето, както и за
кръвонасяданията на горна и долна устни – 7-10 дни; 3) за охлузванията върху
гръбнака около 1 седмица и 4) за кръвонасяданията в областта на седалището, за
кръвонасяданията и охлузванията в областта на левия горен и двата долни
крайника, както и за разкъсноконтузната рана на десния крак – 2-3 седмици./. При прегледа на ищцата от вещото лице на 12.06.2020 г. е установено, че
тя е клинично
здрава, няма белези с вид на загрозяващи и движенията й
в дясната глезенна става са възстановени в пълен обем при регистрирана лека болезненост само при максимална плантарна и
дорзална флексия (по слаба). По делото С.А. не се е позовала на конкретно настъпили за нея психически
травми от произшествието, но пряко свързан с обстоятелствата при които е
станало увреждането /тежко ПТП при челен удар на две МПС и позицията й отпред в
превозното средство без обезопасяване с колан/ е изводът за преживян стрес в
обичаен обем, който е и доказан по
делото с показанията на св. А.. Съдът няма основание да се съмнява в
достоверността на изнесеното от последния заради качеството му на съпруг на
ищцата, предвид че той е очевидец на преживяванията на жената, а и логично и
житейски оправдани са тези преживявания в подобна ситуация и те кореспондират
на обстоятелствата, при които е станало увреждането. Доколкото, обаче няма
позоваване на по-големи психологически травми за ищцата, такива не подлежат на
обезщетяване. Затова и оплакванията във възивната жалба на С. за неотчитане от
окръжния съд на отражението на произшествието върху психиката й е
неоснователно.
Предявеният
иск е по чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В случая са доказани
както застрахователното правоотношение на застрахования, виновен за
произшествието водач с ответника, причиненото от застрахования ПТП и
получените, вследствие на същото и стоящи в причинна връзка травми от ищцата. Търпените
от С.А. вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице
виновно противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също от обичайните размери на обезщетенията,
платими в подобни случаи и от икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните
процеси, нарастването на цените
и др.
Съобразявайки: броя и
вида на травматичните увреждания – „счупването на
навикуларната кост на дясното ходило“ представлява средна телесна
повреда и е обусловила трайното затруднение
в движението на десния долен крайник, както и
множеството контузии по цялото тяло и главата /Контузия на
главата: контузия на лявата очна ябълка; кръвонасядания на клепачите на лявото
око; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка; множествени охлузвания и кръвонасядания в областта на
лицето; подлигавични кръвонасядания на горна и
долна устни. 2) Контузия на гърба и седалището: единично охлузване върху
гръбнака – срединно и в дясно; две
кръвонасядания в областта на седалището в ляво странично следващи се едно в
друго и 3) Контузия на крайниците: /извън счупването в
ходилото/; множествени кръвонасядания и охлузвания в
областта на левия и на двата долни крайника/; периодът на
интензивно лечение за счупването около 35 дни и при отчитане, че няма
усложнения и че лечението е консервативно - само с имобилизация, както и че всички
охлузвания и натъртвания и други травми по лицето и тялото са излекувани за
максимален срок от три седмици и от тях няма усложнения и загрозяващи белези; продължилата
рехабилитация за раздвижване на крака в две седмици; отчитайки, че към момента
на прегледа от вещото лице няма ограничение на движението в глезена и той е
напълно излекуван; придружаващите травмите физически болки от счупването и от
множеството натъртвания и охлузвания по главата и тялото и страданията и
неудобствата с по-голям интензитет след произшествието, по време на обездвижването
за около 35 дни и при рехабилитацията след това, и с по-малък интенцитет до
пълното отшумяване на всички последици /около 5 месеца за крака и около 3
седмици за останалите/; неудобствата от имобилизацията в ежедневието; стресът
от произшествието; както и отчитайки възрастта на пострадалата - 30 години
към дата на деликта, с работоспособност след петия
месец от инцидента; пълното отшумяване на последиците в максимален срок до пет
месеца и липса на трайна и доживотна увреда; както и
обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът намира,
че обезщетение в размер на 20 000
лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди. В този смисъл,
с оглед изложените съображения, неоснователни са оплакванията във въззивните
жалби както за недооценяване на вредите и за занижаване размера на
обезщетението и несъответствието му с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и за
завишаване размера му за горницата над 10 000 лв. до 20 000 лв. Искът
за обезщетението за неимуществени вреди е основателен и подлежи на уважаване в
размер на 20 000 лв.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Установено с платежните документи /фактури и фискални бонове/ е, че ищцата е закупила
необходими за лечението й медикаменти, материали, консумативи и медицински услуги, които според заключението на вещите лица по КСМАТЕ в претендирания размер
от 215.62
лева те са изцяло във връзка
с лечението на установените травми, получени при процесното ПТП. Затова, неоснователно е оплакването на ответника във въззивната му жалба,
че същите не са относими към процесното ПТП. Искът за обезщетението за
имуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Върху двете обезщетения, предвид отказа на застрахователя
да плати обезщетение и забавата му, се дължат и лихви за забава от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане.
Като е достигнал до идентичен извод, окръжният съд е
постановил правилен в обжалваната
му част съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход от делото, не се налага редуциране на
разноските, дължими в първоинстанционното производство. За въззивното
производство предвид неоснователността на двете въззивни жалби, страните не си
дължат разноски за държавни такси. На осн. чл. 38 от ЗАдв на адв. У. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение от 573,91 лв. - съразмерна с резултата от
делото част от адвокатско възнаграждение, изчислено в минималния размер съгл. чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищцата също дължи на ответника сумата от 711,36 лв., представляваща съразмерна с резултата от делото част от платеното
от него адвокатско възнаграждение с включен ДДС, което не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и е уговорено в близък до минималния
размер /мин. размер от 1 136,46 лв. при уговорен 1 200 лв./.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 14.07.2020
г., постановено по т.д. № 76/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд: В ЧАСТТА,
с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С.А.А.:
- обезщетение за
неимуществени вреди за понесените от нея
болки, страдания и неудобства от травмите, претърпени вследствие на ПТП
на 05.09.2018 г., причинено от К.Б.К. – водач на л.а.
марка „Ауди“ с рег. № Н 0311 ВТ, застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/********** 79, ЗА ГОРНИЦАТА НАД
10 000 лв. до присъдените 20 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2019
г. до окончателното й заплащане; - сумата
от 215,62
лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходите за лечение на трамвите
от същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2019 г. до
окончателното й заплащане; - сумата
от 752,01 лв., представляваща
направените от ищцата разноски по делото пред първата
инстанция; В ЧАСТТА, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество
„Вълков, У. и партньори“ сумата
от 961,06 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната
на ищцата безплатна адвокатска помощ; В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен, предявения от С.А.А. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000
лв. до претендираните 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от С.
С. П.
и К. Д.
К. да заплати на адвокат В.Т.У. с ЕГН ********** от САК, л.№ БУЛСТАТ: *********, със съдебен
адрес:***, пл.“Македония“ №1, ет.18 сумата от 573,91 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ
на ищцата С.А.А. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“,
№ 87, представлявано от С.
С. П.
и К. Д.
К., сумата от 711,36 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: