МОТИВИ
към Присъда № 260053/25.02.2021г. по НОХД № 6849/2020г. по
описа
на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимият Р.В.А.
за това, че на
29.04.2020г. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст, а именно: малолетната П.В.К. с ЕГН: **********,
родена на *** *** – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде
определено и наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на три години.
Подсъдимият
Р.В.А. взема противоречиво отношение по въпроса за вината си и не дава
обяснения по случая.
Граждански
иск не е предявен.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Подсъдимият
Р.В.А.
е роден на *** *** Г, обл. П, б., български гражданин, без образование,
неженен, неработещ, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Свидетелката
М.В.В. живеела на съпружески начала с В. К. в къща в с. Й Г, обл. П на ул. „“ №
.Същите имали четири деца – свидетелят Г.К. – 12 г., В. К. – 10г., П.В.К. – 8г.
и Й. К. – 3г. П.К. била родена на ***г. и към 29.04.2020г. била на 8 години.
На
29.04.2020г. свидетелката М.К. и В. К. рано сутринта излезли за работа. Децата
им –Г.К., П.К. и Й. К. останали в дома им, а В. К. била на гости при баба си в
гр. Стамболийски. М.К. заръчала на най-голямото дете –Г.К. да нагледа сестра си
и брат си и при нужда да търси съдействие от чичо си – Н. К., който живеел в
друга къща в общия им двор. Около 09:00ч. свид. Г.К. отишъл в къщата на чичо си
– Н. К., като оставил сами П.К. и по-малкият си брат Й. в къщата. П.К. закусила
и седнала на дивана в стаята с Й. К..
В един
момент в къщата се появил подсъдимият Р.А. /“Р“/, който бил роднина на В. К..
Същият седнал на дивана до П.К., която била облечена с анцуг, завил се с
нейното одеяло и започнали да гледат телевизия. Р.А. поискал П.К. да си свали
долнището на анцуга, като я предупредил изрично да не казва на никого за това. П.К.
отказала да си свали долнището на анцуга. Въпреки отказа й, подс. А. настоял К.
да си надигне дупето и да си събуе долнището на анцуга. След повторен отказ А.
успял да събуе долнището на анцуга, късите панталонки и бельото на К. и същата
останала гола от кръста надолу и с гръб към подсъдимия. А. не съблякъл своите
дрехи, но започнал да докосва и да опипва П.К. по срамните устни и по
седалищните й части.
В този
момент Й. К. излязъл от стаята и отишъл да потърси брат си – свид. Г.К., който
бил в съседната къща при чичо си. След като разбрал, че подс. А. е заедно със
сестра му в дома им, Г.К. веднага се върнал и когато влязъл в стаята заварил
сестра си П.К. и подс. Р.А. завити под едно одеяло на дивана. Като видял Г.К.,
подсъдимият отметнал одеялото и веднага станал от дивана. Свид. Г.К. видял в
този момент, че сестра му П.К. била със свалени панталони и долни гащи и
седалищните й части се виждали голи.
След като
станал от дивана А. попитал Г.К. дали същият има перо за въдица. Свид. К.
отговорил, че няма, при което А. си тръгнал. Г.К. попитал сестра си П. дали подсъдимият
й е направил нещо, при която тя отговорила, че само й свалил гащите и я опипвал
по дупето.
Около
17:30ч. се прибрали от работа свид. М.В. и В. К.. Свид. Г.К. разказал на
родителите си за случилото се през деня, при което родителите му много се
ядосали. П.К. споделила на майка си, че подс. Р.А. я е пипал и „отпред“. Свид. М.В.
и В. К. излезли да търсят подс. А., но не го открили. Същите сигнализирали на
ЕЕН 112 и на адреса се отзовали полицейски служители. В последствие било
образувано и настоящото досъдебно производство.
В хода
на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза на П.К.. Съгласно заключението на вещото лице при прегледа на П. К.
се установили: две кръвонасядания по лявата гръбна половина, върху лявата
лопатка и едно кръвонасядане по дясната седалищна област, както и кръвонасядане
по лявата голяма срамна устна. Вещото лице е установило, че не се установяват
следи от извършено полово сношение или въвеждане на части от пръсти във
влагалището на К..
Съгласно
заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, подсъдимият Р.А. не страда от психично заболяване и може да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно
заключението на изготвената комплексна съдебно–психиатрична и
съдебно–психологична експертиза, П.К. е психично здрава и не се води на
психиатричен учет. Вещите лица са посочили, че П.К. не може да участва в
наказателното производство като свидетел и да дава достоверни показания.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите М.В.В., Г.В.К.. Гореописаните факти и обстоятелства
се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства – заключения на
съдебномедицинска
експертиза, комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи,
свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието.
Съдът
кредитира като изцяло показанията на разпитаните свидетели В. и К., счита
същите за логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи
се помежду си, в голямата им част като незаинтересовани и в съответствие с
останалите доказателства по делото. Всички те описват подробно обстоятелствата
преди, по време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития са станали очевидци. В тази връзка всички те описват обстоятелствата,
свързани с присъствието на подсъдимия в дома на пострадалата и факта, че последната
е била със свалено бельо при завръщането на свид. К. в стаята. Безспорно се
установява и това, че в посочения момент подсъдимият и К. са се намирали на
леглото в стаята, завити под едно и също одеяло. Не на последно място
посредством показанията на свид. К. категорично се доказва какво й е споделила
дъщеря й П., а именно действията на подс. А. по сваляне на бельото на детето,
опипването й с цел да се удовлетвори полово желание без съвкупление. Поради
това, въз основа на кредитираните от съда доказателства, се налага
категоричният извод, че събитията на инкриминираната дата са се развили именно
по начина, описан в началото.
Съдът
възприема и дава вяра на депозираните заключения на съдебномедицинска експертиза,
комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, като счита същите за
безпристрастни, обективни, компетентно изготвени, с необходимите професионални
знания и опит и с оглед материалите по делото. Разпитани устно в съдебно
заседание вещите лица изцяло поддържат същите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Р.В.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149
ал.1 от НК, тъй като на 29.04.2020г. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно:
малолетната П.В.К. с ЕГН: **********, родена на *** ***.
Както е известно, Наказателният
кодекс приема за извършител този, който участва в самото изпълнително деяние на
престъплението. При престъплението по чл. 149, ал. 1 НК изпълнителното деяние
включва два акта: извършване на действие, способно да възбуди и/или да
удовлетвори полово желание, като не е необходимо преодоляване на волята на
пострадалата, било то чрез използване на принуда (под формата на сила и/или
заплаха), било чрез използване на безпомощното й състояние или чрез привеждането
й в такова състояние. Съответно, от гледище на възведеното в случая обвинение
срещу А. по чл. 149, ал. 1 ал. 1 НК, за да е основателно това обвинение, трябва
да са установени собствени негови действия на полово възбуждане/удовлетворяване
и от друга страна установяване възрастта на пострадалата. Блудствените действия
на подсъдимия са реализирани в условията на едно продължаващо престъпно
състояние, създадено с пристигането на подсъдимия в дома на К., настаняването
му на леглото, заедно с детето П. и сваляне на бельото на последната. В
създаването на това състояние А. е имал водещо участие, като именно той е
осигурил присъствието си на леглото едновременно с пострадалата, спрямо която в
последствие упражнил и блудствени действия, извършени посредством опипването на
задните части и срамните й устни. Фактът на предприетите от подсъдимия действия
на полова близост с П.К., в съчетание с ниската й възраст, предопределяща
невъзможността й да се защити от действията на А., оказали силен психологически
натиск върху пострадалата, провокирайки у нея страх и притеснение. Именно под
влиянието на тези фактори тя е изпаднала в състояние на уплаха, блокираща
способността й за запазване на самообладание. Въпреки това пострадалата е успяла
да се опита да окаже съпротива на действията на А., като е отказала сама да
свали бельото си. Тази реакция на К. е правела очевидно съдържанието на волята
й, като няма причина да се счита, че тази очевидност е била извън субективните
възможности на А. за възприемане и осмисляне. Т. е. той е имал достатъчно ясна
и точна представа, че действа против волята на пострадалата. Още повече, че
същият е близък роднина на бащата на детето и е извън всякакво съмнение, че е
бил съвсем на ясно на каква възраст е П., а именно, че не е навършила
пълнолетие. Описаните в началото на настоящите мотиви факти по обвинението
недвусмислено сочат, че намерението за извършване на сексуално посегателство е
било ясно проектирано в съзнанието на този подсъдим още в процеса на пристигането
му в дома на Касянови и настаняването му на леглото, заедно с пострадалата.
От
субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия Р.А. с пряк
умисъл, с пряко целени, съзнавани, допускани и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици, като именно това е била
пряката му цел. Последното се установява категорично от показанията на свидетелите
В. и К., пряко установяваща действията на подсъдимия на инкриминираната дата,
изразили се в сваляне на бельото на П. и опипване на задните части и срамните й
устни, за което е споделило самото дете. Всички тези обстоятелства деецът
напълно е съзнавал, но това негово съзнание не само, че не е оказало възпиращо
въздействие върху същия, а напротив – той целенасочено е нарушил телесния
интегритет на П.К., реално възприемайки, че неговите действия имат за резултат
нарушаване на половата й неприкосновеност. Вината е субективен елемент на
престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца, отразяваща
неговото субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици. Изводите досежно вината, без оглед на нейната
форма следва да се основават на обективните данни по делото. Решавайки въпроса
за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността, съдът е длъжен
да изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, касаещи извършеното.
В конкретния казус данните по делото сочат, че подсъдимият е дошъл в дома на
пострадалата, седнал е при нея на леглото и се е завил с нейното одеяло, като
веднага след това предприел активни действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление със същата. Тези изводи не се променят от факта,
че самото пребиваване на двамата на леглото не е продължило дълго време, както
и, че по същество действията на А. са били прекъснати от появата на свид. К. в
стаята.
Във връзка с горното, съдът
намира за неоснователни възраженията на защитата, наведени в последното по
делото съдебно заседание. Както вече се посочи по-горе, от събраните по
делото преди всичко гласни доказателства – показанията на свидетелите В. и К.,
действията на подс. А. и факта, че именно той е извършител на посегателството
спрямо пострадалата, се явяват категорично и безсъмнено доказани. Действително
в случая липсват преки очевидци на извършеното посегателство, но Г.К., от една
страна, подробно описва как е заварил сестра си и подсъдимия и бързото
напускане на домът им от последния. Освен това свид. В. подробно пресъздава
разказа на дъщеря си, която й е споделила как подсъдимият й е свалил бельото и
я е опипвал.
С оглед
на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, извършено от подсъдимия Р.В.А. като такова по чл. 149 ал.1 от НК, за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при условията на чл.54 от НК. Според настоящия
състав именно с това наказание биха се постигнали горепосочените цели, визирани
в чл. 36 от Наказателния кодекс. При индивидуализация размера на така
определеното по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а
именно превесът на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Като
такива се очертават чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други
противоправни прояви до момента, краткотрайността на извършеното посегателство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват ниската възраст на
пострадалата и наличието на близки отношения между подсъдимия и семейството й.
С оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на Р.В.А. да бъде
наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Въпреки
размера на определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия по
време на извършване на деянието, за поправянето и превъзпитанието му,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание две години
„лишаване от свобода“ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. От една
страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК,
подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата предпоставка
за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на
първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост -
личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание,
като в конкретния случай съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може
да бъде постигната. Освен това за този извод се отчитат и данните за семейното
положение на подсъдимия, което отново обосновава извод за положително
осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е
условно. В допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да
е с приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл.
66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и
неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса
за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия А., с оглед и на
осъществяване на целите на генералната превенция. Поради всичко изложено и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия Р.В.А.
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде изтърпяно от същия при първоначален ОБЩ
режим. Според състава постановяването на реално изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” единствено би допринесло за реализиране целите
на индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на
обществото.
На
основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия Р.В.А. наказание
в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР и по НПК, считано от 29.04.2020г. до влизане на присъдата в сила, като
един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
По
делото не са иззети и приложени веществени доказателства.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 149 ал.1 от НК, то Р.В.А., на основание чл.189
ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 1141.40 лева.
Освен това подсъдимият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ и направените при
съдебното разглеждане на делото разноски в размер на 200 лева по сметка на ПРС.
Причини
за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред, на нормите за морал и добро поведение в обществото, на
неприкосновеността на чуждия телесен интегритет и полова неприкосновеност.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.