Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….12.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 1762 описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 3424/23.07.2019 год.,
постановено по гр. дело № 755/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с
която дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „.............................., седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Св. Константин и Елена", .............
сумата от 423, 64 лева с включен ДДС, платена без основание, представляваща разликата между
платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода от
01.01.2014 г.
до 31.01.2014 г. и
дължимата от него цена за услугата „пренос на средно напрежение” за същия
период за обект, находящ се в гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", ............., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.01.2019г. до
окончателното и́ плащане,
на основание чл. 55,
ал.1, предл. 1-во ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение в атакуваната от въззивника част поради нарушение
на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Оспорен
е изводът на районния съд, че ответното дружество е материално правно
легитимирано да отговаря по предявения иск, не е налице обогатяване на
ответника с процесната сума. В случая ответникът по силата на закона е „събрал“
от ищцовото дружество процесната сума, съставляваща цена на предоставени
мрежови услуги за достъп и пренос до и през електроразпределителната мрежа, собственост
на електропреносното дружество и в изпълнение на вмененото му по закон
задължение е предал сумата на последното. Навежда, че съставите на чл. 55 ЗЗД
уреждат хипотези на неоснователно обогатяване, каквото в случая по отношение на
ответника не е налице. Поради това счита, че не е материално правно легитимиран
да отговаря по предявения против него от ищеца иск.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че извършваното от
електроразпределителното дружество измерване на доставяните до обекта на ищеца
количества ел. енергия е неправомерно, поради това, че СТИ (средството за
търговско измерване) е монтирано в нарушение на правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ –
2013 (отм.). От доказателствата е видно, че още преди изграждането на обекта на
ищеца е предвидено изграждането на присъединителните съоръжения и
присъединяването на обекта да се извърши по начин, по който меренето ще се
осъществява на страна „ниско напрежение“ (НН) в трафопоста, при което и
твърденията на ищеца, че точката на мерене е неправилно определена са
неоснователни.
Изводът на
първоинстанционния съд, че при наличието на собствени съоръжения ищцовото
дружество е следвало да заплаща такса „пренос“ по цени за „средно напрежение“ също е неправилен и противоречи
на материалния закон – чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ, издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР), обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.
и чл. 29, ал. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на ел. енергията, издадена от председателя на КЕВР и
обн., ДВ, бр.ЗЗ от 5.04.2013г., според която „електроразпределителните
предприятия възстановяват чрез цената за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа определените от комисията технологични разходи за
съответната разпределителна мрежа", т. е.,
възстановяват се загубите от транспортирането и преобразуването на
електрическата енергия преди точката на мерене. Поради това и собствеността
върху присъединителните съоръжения е ирелевантна за спора.
Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „.............................., със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част
за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззивникът,
чрез процесуален представител, поддържа жалбата си, а въззиваемият поддържа
писмения си отговор.
Първоинстанционното решение, в частта му, с
която искът на „.............................., седалище и адрес
на управление: гр. Варна, к.к.
„Св.
Св. Константин и Елена", ............. срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 642,10 лева с включен ДДС,
платена без основание,
представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода от
01.01.2014г. до 31.01.2014г. и дължимата от него цена за услугата „пренос на средно напрежение” за същия
период за обект, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", ............., е отхвърлен
за разликата над 423, 64 лева до претендираните 642, 10 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.01.2019г. до окончателното плащане, както и в частта му, с която е
отхвърлен искът на „.............................., седалище гр. Варна срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 147, 69 лева с включен ДДС, съставляваща платена без основание, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „достъп на ниско напрежение” за периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. и дължимата от него цена за услугата „достъп на средно напрежение” за същия период за обект,
находящ се в гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", ............., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба молба –
17.01.2019г. до окончателното плащане, не е обжалвано, в тези части е влязло в
сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът
съобрази следното:
От „.............................., седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", ............. срещу
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 423, 64 лева
с включен ДДС, съставляваща
платена без основание сума, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода от
01.01.2014
г. до 31.01.2014 г. и дължимата от него цена за услугата „пренос на средно напрежение” за същия
период за обект, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена", ............., ведно с
обезщетение аз забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2019 г. до окончателното
и́ плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на
недвижим имот – УПИ ІІІ – 146, 144, кв. 19, по плана на к. к. „Св. Св. Константин и Елена" – гр. Варна. Въз основа на
разрешение на строеж от 17.05.2003 год., в процесния имот е изграден комплексен
трансформаторен трафопост, с кабелно захранване 20 кV от трафопост № 1613 по
плана на комплекса. Ползването на трафопоста е утвърдено с Разрешение № 24/
04.02.2004 год. на Началника на РДНСК. Електрическата енергия, консумирана в
имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV. Същата
транспортира електроенергията от трафопост № 1613 до трансформаторен пост,
който намалява напрежението до 220 волта. Кабелната линия и трансформаторния
пост са собственост на ищеца и през процесния период са поддържани от него. Посредством
тези съоръжения имотът на ищеца и сградите в същия са присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Твърди се
още, че между страните по делото е налице облигационна обвързаност по силата на
договор за продажба на електроенергия. За процесния период - 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г., ответникът без основание е
фактурирал такса за пренос ниско напрежение, която сума е заплатена от ищеца на
ответника. Начислената от ответника сума, съставляваща такса за пренос за ниско
напрежение, а не за средно, е в нарушение на установените нормативни изисквания.
Разликата между платената от ищеца цена за „пренос на ниско напрежение” за периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г. и действително дължимата от него цена за „пренос на средно напрежение” за същия период за гореописания
обект е в размер на сумата 423, 64 лева с включен ДДС, която е платена от ищеца на
ответника е без основание (при начална липса на основание).
В съответствие с изложените
твърдения е и отправеното искане – за осъждането на ответника да заплати на
ищеца горната сума, получена без основание.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска, счита, че е недопустим, поради липса на надлежна пасивна процесуална
легитимация, а в
условията на евентуалност – счита, че искът е
неоснователен. Възразява, че не разполага с данни относно собствеността на
присъединителните съоръжения, за нивото и начина на присъединяване в обекта, за
мястото на монтиране на СТИ, а също и за вида на предоставените мрежови услуги.
Не оспорва факта, че услугите по достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос на ел. енергия не са предоставени от него. „Енерго-Про Продажби“ АД не е разпределително предприятие, не извършва
мрежови услуги, а е краен снабдител с електрическа енергия. Навежда, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ПТЕЕ крайният
снабдител, а именно ответното дружество събира и възстановява по договорена
схема на електроснабителното предприятие, а именно на „Електроразпределение
север“ АД-Варна фактурираните суми за пренос, достъп и всички мрежови услуги,
т. е., след събиране на сумите, те биват възстановявани на
„Електроразпределение север“. Настоява за прекратяване на производстовто, евентуално
– за отхвърляне на иска, както и за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът
чрез процесуален представител, поддържа иска си, а ответникът поддържа писмения си отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че ищцовото дружество е потребител на електроенергия
за обект, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена", ..............
Видно от
издадени от „Енерго-Про Продажби“ АД фактури и дебитно известие, за периода 01.01.2014 год. –
31.01.2014 год. на ищцовото дружество е начислена сума за
консумирана електроенергия от процесния обект в
размер на 3 309, 01 лева с вкл. ДДС.
С Разрешение №
29/ГИ/17.05.2003г., изд. от Община Варна, на
Държавата чрез Областна
администрация гр. Варна и на „Сириус
– 49“ ЕООД, в качеството им на съобственици,
е разрешено изграждане на БКТП в УПИ ІІІ 146, 144, кв. 19 по плана на КК „Св. Св.
Константин и Елена“, с
кабелно захранване 20 кV от трафопост № 1613.
С
Разрешение № 24/04.02.2004г., изд. от
РДНСК-Варна е разрешено ползването на БКТП в УПИ ІІІ
146, 144, кв. 19 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна, с кабелно захранване 20 кV
от трафопост № 1613.
С
договор № 33969/17.09.2004 г. за доброволна делба, в
дял и собственост на „Сириус – 49“ ЕООД е поставен недвижим имот – дворно място
с площ от 4950, 00
кв. м., УПИ ІІІ – 146, 144, кв. 19 по плана на к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна.
От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза от 20.05.2019 год., изслушано в първата инстанция и от извленията на вещото
лице в съдебно заседание се установява следното: За периода
от 01.01 – 31.01.2014 год. ищцовото дружество е заплатило на ответника заплатени сумата от 535, 08 лева без ДДС за мрежова
услуга „пренос ниско напрежение“. Дължимите
суми по фактура № ********** от 14.01.2014г. в размер на 1979, 02 лева; по фактура № ********** от
20.01.2014г. в размер на 989, 53
лева и по дебитно известие № ********** от 06.02.2014г. в размер на 340, 46 лева (общо 3309, 01 лева) са
платени на ответника по б. път чрез „ОББ“
в срока на плащане, вписан във всяка фактура. За процесния период от
01.01.2014г. до 31.01.2014г. при изчисления на база отчетеното количество електрическа
енергия размерът на таксата за „пренос средно напрежение“ е 182, 05 лева, а на таксата
„достъп средно напрежение“ е 123, 08
лева. Разликата между заплатената такса „пренос НН“ и такса „пренос СрН“ е 353, 03 лева без ДДС, съответно 423, 64 лева с вкл. ДДС. Общата стойност на
фактурите за процесния период при цена „Пренос НН“ с вкл. ДДС е 3 309, 01 лева, а при цена „Пренос
СрН“ с вкл. ДДС е в размер на 2 885, 37 лева.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 25.04.2019 год., изслушано в първата инстанция и от изявленията на вещото
лице в съдебно заседание, се установява следното:
Процесният обект
получава достъп до ниско напрежение (НН) до 0,4 kV от БКТП 1811 и чрез
разпределително табло, оборудвано с АП-400А (27
броя), СТИ и прекъсвач.
Собственост на ищцовото дружество са всички съоръжения от 20 кV до 04, kV без
измервателния електромер, който е собственост на „Екектроразпределение Север“ АД – Варна. Като граница на
собствеността следва да се приемат изходящите клеми на СТИ, т. е., налице е разминаване между
реалната граница на собственост и
приеманата (служебно) такава. Осъществяването на трансформацията на
напрежението от
20 кV към 0, 4 kV
се извършва от БКТП 1811. СТИ е от одобрен тип с дистанционно отчитане. С
помощта на този електромер, работещ с ТТ и НТ се измерва ниско напрежение в
разпределителното табло, монтирано в БКТП. При така описаната схема на
захранване на обектите на ищцовото дружество
,констатирана от вещото лице, мрежова услуга „Пренос НН“
и „Достъп НН“ не може да се извършва от електроразпределителното
дружество, а се осъществява чрез собствените на ищцовото дружество съоръжения, поддържани от него.
В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че меренето на консумираната от обекта ел.
енергия е в съответствие със Становището от 04.09.2002 год. за условията за
присъединяване към електрическата мрежа, изд. от „Елекроразпределение“
ЕАД-Варна, в което е посочено, меренето на ел. енергията да се извършва на
страна ниско напрежение в трафопоста (л. 63 от делото на РС-Варна).
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 24.06.2019 год., кредитирано
от съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание, се установява, че заплатените от ищцовото дружество на
„Енерго-Про Продажби“ АД-Варна суми за мрежови услуги, отразени в процесните
три фактури, са платени (възстановени) от „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна на
„Електроразпределение – Север“ АД – Варна.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на
решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Доводите
на ответника за недопустимост на иска, съответно и за недопустимост на
решението в обжалваната част, поради липса на надлежна процесуалноправна
легитимация на ответника настоящият състав намира за неоснователни.
Надлежната
процесуално правна легитимация на страните се определя от правните твърдения на
ищеца, наведени в исковата му молба. В случая процесуалната легитимацията
на ответника съответства на наведените твърдения
за извършено от ищеца плащане към ответното дружество на цена за доставена му електроенергия за периода 01.01. – 31.01.2014 год., един от
компонентите на която цена е и цената за
пренос на ел. енергията по
цени за ниско напрежение, без последната да се
дължи от ищеца. Поради изложеното предявеният иск е допустим, съответно и
решението в обжалваната част е процесуално допустимо.
По
основателността на иска съдът намира следното:
Съгласно
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Искът по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е кондикционен, урежда три самостоятелни фактически състава („кондикции“)
като общото между тях е даването на нещо (в смисъл имуществена облага) от един
правен субект на друг, получаването от последния на тази имуществена облага и
отсъствието на основание за това получаване.
От
наведените в исковата молба твърдения следва, че предявеният иск е по чл. 55,
ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Характерно
за този фактически състав е първичната /начална/ липса на основание, като тази
хипотеза е налице не само когато основанието е липсвало по време на получаване
на съответната имуществена облага, но и когато първоначално основанието е било
налице, но е отпаднало преди да се извърши даването, респ. плучаването на
облагата.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да докаже заплащане в полза на ответника на
претендираните суми, а на ответника - да
докаже наличието на основание за получаване на сумите, в конкретния случай – да докаже наличието на
основание за фактуриране на цената на пренос „ниско напрежение“ по разпределителната мрежа и остойностяване на количеството потребена от
ищеца ел. енергия с включена в нея цена
за пренос „ниско напрежение“.
Установено е по делото, че
ищцовото дружество е собственик на изградения изградения
в имота му комплексен трансформаторен
трафопост, с кабелно захранване 20 кV, установено
е също, че ищецът има разрешение за ползване на същия.
Не
е спорно между страните обстоятелството, че ищцовото дружество е потребител на
електрическа енергия за процесния обект, както и че за процесния период от
ответника са му начислени суми мрежови услуги за пренос и достъп ниско
напрежение. Установено е също, че начислените
суми са изплатени изцяло по б. път от ищеца в полза на ответника.
В случая
действащи в процесния период са Правилата за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ. бр. 66/2013 год., а по отношение на отделните компоненти от които се формира от цената на доставяната от
ответника ел. енергия и начинът на формирането на тази цена в
рамките на исковия
период – приложение наамират Правилата за измерване на
количеството елелектрическа енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 год., понастоящем отменени.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ в приложимата редакция ан нормата ДВ, бр.
66/2013 год. битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. Според
ал. 2 крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща
на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител/доставчик от последна инстанция количество електрическа енергия.
В чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат върху
използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за търговско
измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 (за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на
системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа) по утвърдените от КЕВР цени. Анализът
на последната цитирана норма обосновава извода, че дължимостта на цената за
пренос на ел. енергия е обвързана от спазване на въведеното нормативно
изискване консумираната от потребителя ел. енергия да е измерена именно в
местата, установени в цитираните ПТЕЕ или уговорени от страните с договорите по
чл. 11, т. 1, 2 и 3 от ПТЕЕ.
В случая
договор по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПТЕЕ между ищеца и електроразпределителното
предприятие няма. При това положение от значение за разрешаване на спора е въпросът дали СТИ е поставено на
мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба – в този
смисъл е и Решение № 227/11.02.2013 год. по т.д. №
1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о., с което се
приема, че дължимостта на цената за достъп и за пренос на ел. енергия е
обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване в съответствие с
техническите изисквания, в хипотезите, при
които липсва сключен договор за достъп и пренос.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ – 2013 год. (отм.), действали през процесния период, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към клиент,
мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно Наредба
№ 6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи
границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода.
Установено е по делото, че в случая е налице
присъединяване на електропровод, собственост на електроразпределителното
предприятие към електрическата уредба на потребител. От своя страна мястото на
монтиране на СТИ не е в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ, тъй като електромерът е
монтиран на ниво НН на понижаващия трансформатор. При положение, че
съоръженията за преобразуване от СрН в НН са собственост на ищеца, дейността
пренос НН се осъществява именно от съоръженията на потребителя. Съгласно
правилата на чл.14 от ПИКЕЕ електромерът е трябвало
да бъде монтиран на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента. При това положение извършваното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно. А след като това е така то и ищецът
не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало да заплаща по
цените за ниво средно напрежение.
Установено е също, че за процесния период разликата между стойността
на реално заплатените цени на услугата пренос на ниско напрежение, като един от компонентите на цената на доставявана от
ответника ел. енергия и между цената
на услугата пренос на ниско напрежение е в
размер на 353, 03
лева без ДДС, съответно 423, 64 лева с ДДС, която сума следва да бъде възстановена на ищеца, тъй
като е платена на ответника без основание (при начална липса на основание) по
смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По тези
съображения искът е основателен до посочения размер и следва да бъде уважен.
Доводите
на въззивника, наведени в отговора му на исковата моллба, поддържани в хода на
пръвоинстанционното производство и във въззивната му жалба, че не е материално
правно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не е налице
обогатяването му с процесната сума, а в изпълнение на вмененото му по закон
задължение той е „събрал“ от ищцовото дружество процесната сума, съставляваща
цена на предоставени мрежови услуги пренос през електроразпределителната мрежа,
която е собственост на електропреносното дружество, и в изпълнение това си
задължение е предал сумата на последното, настоящият състав счита за
неоснователни. Цената за пренос през електроразпределителната мрежа на доставяната
от крайния снабдител на крайните клиенти (потребители) електрическа енергия е
един от компоненните от които се формира цената (стойността) на доставяната от
ответника на крайните клиенти електрическа енергия. Стойността на доставяната
ел. енергия (включваща и стойността на услугата „пренос през
електроразпределителната мрежа“) се дължи от потребителя към доставчика – чл.
200, ал. 1 ЗЗД, тъй като ел. енергията е движима вещ. Отношенията между
доставчика на ел. енергия, който е получил цената за доставената от него на
потребителя (клиента) ел. енергия) и електроразпределителното дружество по
повод стойността на услугата „пренос през електроразпределителната мрежа“, се
уреждат с нарочен договор помежду им, тези отношения са извън обхвата на
настоящото производство и не обосновават извод, че доставчикът – в случая
ответното дружество – не е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Доводите
на въззивника, че извършваното от електроразпределителното дружество измерване
на доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия на страна „ниско
напрежение“ (НН) в трафопоста, не е неправомерно, тъй като средството за
търговско измерване е било монтирано в обекта на ищеца при друга нормативна
уредба, много преди влизане в сила на ПИКЕЕ (2013 год.), също са неоснователни.
В самите ПИКЕЕ - 2013 год. (отм.) липсват разпоредби, които да уреждат
заварените до влизането им сила положения, а от изслушаната съдебнотехническа
експертиза е установено, че точката на мерене на доставяната до обекта на ищеца
ел. енергия е в нарушение на чл. 14 от
ПИКЕЕ – 2013 (отм.).
Доводите
на въззивника, че изводът на първоинстанционния съд, че при
наличието на собствени съоръжения ищцовото дружество е следвало да заплаща
такса „пренос“ по цени за „средно напрежение“ бил неправилен и противоречал на материалния закон – на чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от
ПТЕЕ, издадени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г. и на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 1 за регулиране на
цените на ел. енергията,
издадена от председателя на КЕВР и обн., ДВ, бр.ЗЗ от 5.04.2013г., също са неоснователни.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ в
приложимата редакция на нормата мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно
показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 (за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на
системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа) по утвърдените от КЕВР цени. А според
ал. 3 клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат само утвърдени от ДКЕВР (сега КЕВР) цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
От
анализа на цитираните разпоредби, и по – конкретно от нормата на чл. 29, ал. 3
от ПТЕЕ следва, че материалноправно легитимиран да отговаря по иска за
недължимо платено е именно ответникът – краен снабдител, който е получил
плащането на цената за услугата пренос ниско напрежение, която цена, както се
посочи, е един от компонентите, които участват във формирането на цената на ел.
енергията, продавана от ответника на ищеца.
В
обобщение първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в резмер на
300 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3424/23.07.2019 год.,
постановено по гр. дело № 755/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с
която „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна е осъдено да заплати на „.............................., седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Св. Константин и Елена", ............., на
основание чл. 55,
ал.1, предл. 1-во ЗЗД, сумата от 423, 64 лева, с включен ДДС, съставляваща платена без основание сума, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение” за периода от 01.01.2014 г.
до 31.01.2014 г. и
дължимата от него цена за услугата „пренос средно напрежение” за същия
период, за
обект, находящ се в гр.
Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена", ............., ведно със
законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба –
17.01.2019г. до окончателното и́ плащане;
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на „.............................., седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Св. Константин и Елена", ............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.