№ 2193
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207533 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Ива Алексова, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 7533 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.).
Образувано е по жалба от В. И. Т. срещу Наказателно постановление с № 20-4332-
016372 от 25.09.2020г., издадено от Началника на Група „Административнонаказателна
дейност” (Група „АНД”) при Отдел „Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните
работи (ОПП-СДВР), с което: 1. на осн. чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП; 2. на осн. чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено и административно наказание „глоба” в размер на
20 (двадесет) лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.14
от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
(обн., ДВ, бр.1 от 2013г. – в сила от 04.02.2013г., изм. и доп., ред., бр.58 от 23.07.2019г.)
(накр. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР) е предвидено отнемането на 8 (осем)
контролни точки.
В жалбата се твърди, че жалбоподателката не е доволна от наказателното
постановление и счита, че то е незаконосъобразно, поради това, че изнесените факти в
съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА №
475221/05.07.2020г. били неточни и неясни. Посочва се, че на тротоара преди пешеходната
пътека имало жена, която била направила знак на жалбоподателката да премине с
автомобила си. Моли наложеното наказание да бъде отменено. Прилага копие на съставения
АУАН, който не била подписала с оглед несъгласие с констатираните фактически
обстоятелства.
1
В съдебното заседание жалбоподателката В. И. Т., редовно призована, не се явява и
не изпраща свой процесуален представител.
Въззиваемата страна (и наказващ орган) – Началник на Група „АНД” при
ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема
отношение към жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши анализ поотделно и в съвкупност на събраните по
делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, намери следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 05.09.2020г., ок. 13:30 ч., в гр. София, жалбоподателката В. И. Т. управлявала
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Мерцедес ЦЛК 200” с рег.
№ ******, като се движела по бул. „А. Стамболийски”, с посока на движение от
ул. „Опълченска” към бул. „Христо Ботев”.
На кръстовището, образувано от бул. „А. Стамболийски” и ул. „Антим I”, имало
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д 17 – Пешеходна пътека”, по която пресичал
от ляво на дясно пешеходец (неустановен по делото – бел. с.).
Автомобилът, управляван от жалб. В. Т., преминал през пешеходната пътека, но без
да пропусне пресичащия от ляво на дясно по нея пешеходец, като жалбоподателката
управлявала своят лек автомобил и без включени светлини през деня.
В близост до кръстовището имало полицейски патрул, съставен от свидетелите В. З.
и А. С., които били със служебен автомобил, възприели поведението на водача на
автомобила при преминаване през пешеходната пътека, което наложило спирането на
жалб. Т. за полицейска проверка.
При проверката свидетелят А. С. (на длъжност „младши автоконтрольор”) преценил,
че жалбоподателката е извършила административни нарушения и затова съставил против
нея Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА № 475221 от
05.09.2020г., в който в който били описани обстоятелствата по извършването на двете
нарушения с фактическото им описание и тяхната правна квалификация (на посочената
дата, място и време същата е управлявала посоченото МПС и не е пропуснала пресичащия
по обозначена с пътен знак „Д 17” пешеходната пътека от ляво на дясно пешеходец /в
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП/, и управлявала автомобила без светлини през деня /в
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП/). Актът бил съставен в присъствието на жалб. Т. и на
един свидетел на извършването на нарушението (очевидец), подписан бил от
актосъставителя и свидетеля по него, екземпляр бил връчен на нарушителката Т., която не
го подписала, като отказът да подпише акта е удостоверен с подпис на един свидетел.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН сер. АА № 475221/05.09.2020г., на 25.09.2020г.
началникът на Група „АНД” при Отдел „Пътна полиция” – СДВР издала процесното НП №
20-4332-016372/25.09.2020г., в което били отразени фактическите обстоятелства по
извършването на сочените две административни нарушения, техните обективни
характеристики (на посочените дата, място и време не пропуска пресичащия по
обозначената пешеходна пътека пешеходец и се движи през деня без задължително
включени светлини) и нарушените законови разпоредби (чл.119, ал.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП) ,
като с този административно-наказателен акт, на осн. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто)
лева за първото нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено и административно наказание „глоба” в размер на
20 (двадесет) лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП; предвидено е на осн. чл.3, ал.1 и
чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР (ред., ДВ, бр.58 от
2
23.07.2019г.) е предвидено отнемане на 8 (осем) контролни точки за първото нарушение.
НП било връчено с разписка на 11.05.2021г. на жалб. В. Т..
С жалба № УРИ-433200-49831/11.05.2021г. (опис на ОПП-СДВР) жалб. В. Т.
оспорила пред съда издаденото Наказателно постановление. На същата дата била заплатена
сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща общия размер на наложените
наказания (вж. л.5).
От изисканата и представена писмена справка от Отдел „ОДЦ” – СДВР от
18.01.2022г. се установява, че на кръстовището на бул. „А. Стамболийски” и ул. „Антим I”
столичната дирекция не разполага с камери за наблюдение на кръстовището, както и не
разполага с информация за други съоръжения за видеонаблюдение на посоченото място,
собственост на организации, юридически или физически лица (вж. л.44).
От изисканата и представена писмена справка от Дирекция „Управление и анализ на
трафика” – Столична община от 18.01.2022г. се установява, че на кръстовището на бул. „А.
Стамболийски” и ул. „Антим I” столичната община няма разположена система за
видеонаблюдение, както и не разполага с информация за други съоръжения за
видеонаблюдение на посоченото място, собственост на организации, юридически или
физически лица (вж. л.47).
От приложената по делото писмена справка от Дирекция „Вътрешна
сигурност” – МВР от 06.04.2022г. се установява, че на 05.09.2020г. за времето от 17:00 ч. до
19:00 ч. младши автоконтрольор А. С. и младши автоконтрольор В. З. са били назначени в
наряд със служебен автомобил „Киа Сийд” с рег. № СВ 5200 КВ, числящ се на Отдел
„Пътна полиция” – СДВР; при извършен мониторинг в АИС „ВОДПК” за служебния
автомобил не са установени налични файлове с видеоинформация в централната компонента
на тази информационна система, която информация се съхранявала за срок от 30 дни и при
липса на искане в рамките на този срок – файловете се заличават автоматично, поради
което файлове с данни за въпросния полицейски автомобил не са предоставени (вж. л.54).
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събрания по делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните в рамките на съдебното следствие свидетели А. Л. С. и В. Ф. З., както и в
приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства:
съставения АУАН (л.4), квитанция (л.5), справка-картон за водач на МПС с данни за
нарушения на ЗДвП (л.6), заповед № 8121к-13180/29.10.2019г. на министъра на вътрешните
работи за преназначаване на наказващ орган (л.7), акт за встъпване на наказващ орган
(л.7гръб), заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи за
определяне на актосъставители и наказващи органи (л.8-9), справка от СДВР (л.44), справка
от Дирекция „УАТ” – Столична община (л.47), справка от Дирекция „Вътрешна
сигурност” – МВР (л.54).
Настоящият съдебен състав извърши внимателна преценка на показанията на
разпитаните полицейски служители – свидетелите А. С. и В. З., и прие, че същите се
явяват логични и обективни, без вътрешни противоречия, като двамата полицаи, макар и да
не могат да си спомнят детайли и подробности по случая, което следва да се отдаде на
характера на службата им (бел. с. – множество проверки и множество съставени АУАН за
нарушения), както и на изминалия времеви период до техния разпит (бел. с. – над една
година), довел до естествено „избледняване на спомените” за случая), посочват в
показанията си най-важните обстоятелства по извършването на двете нарушения с техните
обективни характеристики (непропускането на пресичащ пешеходец и шофиране без
включени светлини за деня), като тези гласни доказателства напълно кореспондират с
отразените фактически обстоятелства по АУАН, както и в другите писмени документи, и
затова съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели.
Съдебният състав прецени, че събраните писмени доказателства, доколкото същите
3
допълват и доизясняват фактическите обстоятелства по делото, и кореспондират с гласните
доказателства, следва да бъдат кредитирани изцяло и основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Анализът в съвкупност на събраните доказателствените материали не
налага подробното им обсъждане при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, доколкото същите
позволяват формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните свои правни
изводи на първоинстанционния съдебен състав:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаното физическо лице), подадена е в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 11.05.2021г., а жалбата е
подадена на същия ден), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказващ акт, с което е породила своите деволутивен и суспензивен ефект
и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна по изложените по-
долу съображения.
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, настоящият съдебен състав не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
оспореното НП – спазени са правилата за компетентност на органите, издали двата
документа – компетентно длъжностно лице от служба за контрол (вж. чл.165, ал.1 и ал.2, т.6
от ЗДвП), заемащо длъжност „младши автоконтрольор” съгл. чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.1.3.
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, е съставило
АУАН сер. АА № 475221/05.01.2022г., а началникът на Група „АНД” при ОПП-
СДВР – компетентен орган, определен от министъра на вътрешните работи, съгл. чл.189,
ал.12 от ЗДвП и т.2.10. от цит. заповед, е издал обжалваното наказателно постановление.
Този състав на съда намира, че са спазени и разпоредбите на чл.40, ал.1 от
ЗАНН – Актът е съставен в присъствието на един свидетел (такъв по извършване на
нарушението, т. е. свидетел – очевидец) и на самата жалб. В. Т., а съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН
е подписан от актосъставителя и свидетеля, връчен е на нарушителката – жалбоподател,
която е отказала да го подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел съгл. чл.43,
ал.2 от ЗАНН.
Сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 и предл.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН са
спазени, доколкото в рамките на три месеца от откриване на нарушителя и една година
от извършване на нарушението. НП е било издадено в пределите на шест месеца от датата
на съставяне на АУАН (чл.34, ал.3 от ЗАНН).
По нарушението на т.1 от НП – по чл.119, ал.1 от ЗДвП:
В обстоятелствената част относно това нарушение императивните изисквания на
ЗАНН относно формата, съдържанието и реквизитите на двата процесуални
документа (АУАН и НП) не се установяват нарушения на процесуалните изисквания,
защото двата документа съдържат всички изискуеми от закона реквизити съгл. чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН – описано е нарушението с релевантните му обективни признаци, вкл.
дата, място и време на извършване, обстоятелствата по извършването му, и правната му
квалификация. Не е налице „разминаване” в правната квалификация и описанието на
административното нарушение, отразено в обстоятелствената част на АУАН, и посочените
идентични фактически и правни характеристики на същото в НП.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.71 от 11.08.2020г., действаща към
датата на нарушението) предписва императивно задължение на водача на нерелсово пътно
превозно средство (ППС) при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
За да бъде налице реализация на този състав на административно нарушение следва
4
кумулативно да бъдат установени няколко обстоятелства: управление на ППС;
приближаване към пешеходна пътека; наличие на стъпили върху нея или преминаващи по
нея пешеходци и тяхното непропускане (чрез намаляване на скоростта или спиране) от
водача на ППС.
Нито в жалбата, нито в хода на производството пред съда, жалбоподателката е
ангажирала доказателствен материал, с който да докаже твърденията си за това, че
„пешеходецът дал знак, че е могла да премине” , респ. да опровергае отразените
обстоятелства в АУАН и НП, които намират потвърждение в доказателствената съвкупност
по делото.
При това положение, анализът на доказателствената съвкупност води съдебния
състав до категоричен и безспорен извод, че от обективна страна, на посочените дата,
място и време, жалбоподателката В. Т. е управлявала МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК
200” с рег. № ******, като при приближаването на кръстовището, образувано от бул. „А.
Стамболийски” и ул. „Антим I”, където е имало пешеходна пътека, обозначена с пътен знак
„Д 17 – Пешеходна пътека”, не е изпълнила законовото си задължение да пропусне
преминаващ по нея пешеходец, като намали скоростта на движение или спре, с което
съставът на административното нарушение по чл.119, ал 1 от ЗДвП е реализиран.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл, защото жалб. В. Т. е знаела законовото правило (всеки знае закона, а незнанието му
не е извинително обстоятелство – бел. с.), управлявала е автомобила и е преминала през
пешеходната пътека, въпреки наличието на преминаващ по нея пешеходец, т. е. съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното и е искала настъпването на последиците от
деянието.
Този съдебен състав счита, че правилно в разглеждания случай е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалб. В. Т. и съобразно санкционната норма
на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.71 от 11.08.2020г.), която въвежда финансова
санкция за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека,
която е в абсолютен размер – административно наказание „глоба” от 100 (сто) лева. Именно
такова по вид и размер наказание е било наложено на жалбоподателката, от което следва и
извод, че правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил материалния закон и
е наложил наказанието, като наличието абсолютно определен размер е пречка за
намаляването му (вж. чл.27, ал.5 от ЗАНН).
Наказващият административен орган правилно и законосъобразно е съобразил
разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
(ред., ДВ, бр.58 от 23.07.2019г.) и е предвидил отнемането на контролни точки на жалб. В.
Т. за посоченото административно нарушение, независимо от липсата на посоченото
правно основание за отнемането на точки в процесното НП. Цитираната наредба предвижда,
че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление
(чл.3, ал.1 от цит. нар.), а за нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите
на МПС се отнемат контролни точки, както следва – за неосигуряване на предимство при
преминаване през пешеходна пътека (или нарушение по чл.183, ал.5, т.2 от
ЗДвП – бел. с.) – 8 (осем) контролни точки. Процесното административно нарушение
представлява именно такова нарушение и попада в кръга от административни
нарушения, за които е предвидено отнемането на точно определен брой контролни точки
(осем на брой), а в процесното НП е посочен точно такъв брой контролни точки, които ще
бъдат отнети при влизане в сила на НП.
Настоящият съдебен състав счита, че в първата част (по точка 1) оспореното НП се
5
явява законосъобразно и правилно, без съществени нарушения на процесуалните правила,
при правилно приложен материален закон, с установено нарушение и автор на същото, и
справедливост на наказанието, поради което НП в частта му по т.1 следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението по т.2 от НП – по чл.70, ал.3 от ЗДвП:
Отговорността на жалбоподателката В. Т. е ангажирана за това, че е управлявала
МПС без включени задължителни светлини през деня, като според актосъставителя това
нарушава чл.70, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.71 от 2020г.)
предвижда, че през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини, т. е. законът задължава водачите през деня да
управляват МПС с включени светлини за движение през деня (т. нар. „дневни светлини” по
§ 6, т.59 от ДР на ЗДвП) (чл.70, ал.3, предл.1 от ЗДвП) или да са включили къси светлини
(чл.70, ал.3, предл.2 от ЗДвП) Актосъставителят не е посочил обаче, коя от двете хипотези
на чл.70, ал.3 от ЗДвП се явява нарушена, доколкото в правната квалификация на второто
нарушение е посочил само тази разпоредба, но тя съдържа в себе две различни,
алтернативни хипотези, което прави непълна правната квалификация на това нарушение.
Идентична е ситуацията и с издаденото НП, в което отново е отразена цитираната законова
разпоредба, но без да се посочи коя от хипотезите в нея наказващият орган счита за
нарушена, а напротив – посочил е и двете хипотези при фактическото описание на
нарушение.
По делото се установява безспорно от наличните доказателства, че на процесните
дата, място и време, жалбоподателката В. Т. е управлявала МПС без да е включила
светлините за движение през деня, което от обективна страна представлява нарушение по
чл.70, ал.3, предл.1 от ЗДвП, но актосъставителят (свид. С.) твърди да е нарушена само
първата хипотеза на тази разпоредба, а наказващият орган – и двете. В същото време, в
АУАН и в НП не са отразени фактически обстоятелства относно наличието на
непосредствена опасност за движението от поведението на водача В. И. Т., свързано с
невключването на задължителните за деня светлини (било дневните, било късите).
Независимо, че фактическите обстоятелства по АУАН и НП напълно се потвърждават от
доказателствените материали по делото, доколкото жалб. Т. не е ангажирала никакви
доказателства, с които да ги опровергае, посочените противоречия и непълноти във
фактическата и правната страна на т. нар. „административно обвинение”, засяга правото на
защита на жалбоподателката, поставена в неизвестност срещу какви фактически и правни
параметри се защитава.
В същото време, разпоредбата на чл.70 систематично е разположена в Раздел XVII
със заглавие „Използване на светлините” на Глава Втора „Правила за движение по
пътищата” на ЗДвП. С други думи казано, нейното систематично място води до
категоричния извод, че тя създава определено правило за използване на светлините на
пътното превозно средство (арг. чл.76 от ЗДвП) и следователно нарушаването на това
правило води до отговорност за водача не по общата норма на чл.185 от ЗДвП, приложена
от наказващия административен орган, а на специалната санкционна норма на чл.180, ал.1,
т.1, предл.1 от ЗДвП, което формира извод и за неправилно прилагане на материалния
закон.
В разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.71 от 11.08.2020г.) се
предвижда налагане на наказание „глоба” от 20 (двадесет) до 150 (сто и петдесет) лева за
водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство,
за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на
нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Прилагането на
съответната специална санкционна разпоредба от настоящия съдебен състав не е възможно,
защото това би довело до влошаване на положението на жалбоподателката (арг. чл.336, ал.2
6
и чл.337, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН), а това е недопустимо, независимо от факта, че
минимумът на специалната санкционна разпоредба се явява равен на наложеното му
наказание; второ, наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон водят до отмяна на наказателно
постановление (арг. чл.63, ал.3 от ЗАНН), и на трето място – липсват част от
фактическите елементи от състава на нарушението, свързани с наличието или не на
непосредствена опасност за движението, каквото е изискването на санкционната норма.
Тези съображения налагат НП във втората му част (тази по т.2) да бъде отменено.
В обобщение на казаното, съдебният състав на първостепенния съд преценява, че при
наличието (частично) на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
непълнота и противоречия между фактическо и правно обвинение, както и поради
неправилно прилагане на материалния закон (частично – по т.2 на НП), атакуваното НП се
явява незаконосъобразно и неправилно (в частта му по т.2) и подлежи на отмяна в тази
част, но същото е законосъобразно и правилно в частта му по т.1 и в тази част следва да
се потвърди, поради което и на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.1 и т.5, ал.3, т.1 и т.2, ал.5 и ал.9
от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г. – в сила от 23.12.2021г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №
20-4332-016372 от 25.09.2020г. , издадено от Началника на Група „АНД” при Отдел „Пътна
полиция” – СДВР, В ЧАСТТА му по т.2, в която на жалбоподателката В. И. Т. на осн.
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет)
лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно горепосоченото Наказателно
постановление В ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ , в която на осн. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателката В. И. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 (сто) лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.14 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР (обн., ДВ, бр.1 от 2013г. – в сила от 04.02.2013г.)
е предвидено отнемането на 8 (осем) контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на
предвидените в НПК основания пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7