Мотиви към
решение № 260101, постановено на 26.01.2021 г. по
НАХД № 4537 по
описа на Районен съд - Варна за 2020 г.
Производството
по НОХД № 4537 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г. е образувано във
връзка с внесен в Районен съд – Варна обвинителен акт срещу Д.П.Д. за това, че
на 02.07.2018 г. в гр. Варна без надлежно разрешително държал високо рискови
наркотични вещества – метамфетамин с нетно тегло 0,19
гр., със съдържание на активно действащ компонент – метамфетамин
60,0 %, на стойност 4,75 лв. /четири лева и седемдесет и пет стотинки/, като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр.
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
В проведеното разпоредително заседание
съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК, поради което делото беше разгледано по реда на глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа повдигнатото обвинение
срещу обв. Д.П.Д., като предлага налагането на
административно наказание в минимален размер.
От своя страна обв.
Д.Д. в хода на съдебното следствие не дава обяснения.
Упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че е виновен и желае да му
бъде наложено наказание „глоба“. В последната си дума заявява, че каквото и да
е съдържанието на активно действащия компонент в наркотичното вещество,
стойността е четири лева.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Д.П.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, неосъждан,
с ЕГН **********.
На 02.07.2018 г. той се снабдил с
наркотично вещество – метамфетамин и отишъл в игрална
зала „Мистрал“, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Св.
Иван Рилски“. По същото време на работа били полицейските служители от 03 РУ -
Варна св. Н.В.М.и св. Н.Н.Я.. Контролните органи
поискали документите на обв. Д., при което
забелязали, че до документите се намира плик, съдържащ светлокафяво кристалообразно вещество. Обв. Д.
обяснил, че това е наркотик за лична употреба.
Веществото било предадено от обв. Д. на св. Я. с протокол за доброволно предаване.
В
хода на образуваното по случая досъдебно производство била назначена и
изготвена физико – химическа експертиза № 20/НАР - 536 от 15.06.2020 г. на
НИКК, от която се установява, че предоставения за анализ обект е с нето тегло
0,19 грама и се е доказало наличие на метамфетамин в
него. Съгласно заключението определеното съдържание на метамфетамин
в обекта е 60 %.
По
отношение на доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите Н.В.М.(л. 45 от ДП) и Н.Н.Я. (л. 46 от
ДП), дадени по досъдебното производство; назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство физикохимична експертиза (л. 53-54 от ДП) и писмените
доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 4 от ДП), приемо-предавателен протокол (л. 5 от ДП), приемо-предавателен протокол (л. 56 от ДП), характеристична
справка (л. 57 от ДП) и справка за съдимост.
Фактът на държането на наркотични
вещества на процесната дата и място от страна на обв. Д.Д. се установява от
показанията на св. Милчев и св. Я.. И двамата свидетели възпроизвеждат
описаните обстоятелства в идентична хронологична последователност, взаимно се
допълват и са житейски достоверни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Наркотичните вещества са били приобщени
по делото като веществени доказателства и са били обект на експертиза,
безспорно установила, че се касае за високорискови наркотични вещества – метамфетамин.
Съдът приема заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза
като пълно, ясно и обосновано.
Съдът кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
От
правна страна:
Съдът прие при изложената фактическа
обстановка, че от обективна и субективна страна Д.П.Д. не е осъществил състава
на престъплението по чл.354а, ал. 5 вр ал. 3, т. 1,
пр. 1 НК.
Действително на 02.07.2018 г. в гр.
Варна обв. Д.Д. без
надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва:
метамфетамин с нетно тегло
0,19 гр., със съдържание на активно действащ компонент – метамфетамин
60,0 %.
Съгласно приложение № 2 към член
единствен от постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн.
в ДВ бр. 15 от 06.02.1998 г., изм. с бр. 14 от 18.02.2000 г.) на МС стойността
на метамфетамин със съдържание на активен компонент
60 % и с нетно тегло 0,19 грама е 4,75 лв.
Метамфетаминът
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е
поставен под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда и
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно онова деяние, което
макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления,
поради своята малозначителност не е обществено опасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съдът отчете, че обществената опасност
на престъпното деяние отразява неговото обективно противоречие с интересите на
обществото и неговото развитие, с установените в страната обществени отношения
от всякакъв вид в тяхната съвкупност. Разпоредбата на чл. 10 НК отразява това
обективно противоречие, като посочва и основните негови проявни
форми - деяние, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или
други интереси, защитени от правото.
Не всяко деяние обаче е престъпление, а
само това, което съдържа в себе си обществена опасност като обективно качество,
съобразно критериите на чл. 9, ал. 1 НК и по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Характера на обществената опасност се
определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга,
спецификата на последиците и степента на засягане на обекта в качествено и
количествено отношение.
Степента на обществената опасност се
определя от стойността на предмета, последиците от деянието, характерът на
действието или бездействието, начините и средствата, използвани от дееца за
осъществяване на деянието, условията на време, място и обстановка, при които е
осъществено конкретното деяние, особеностите на субекта на престъплението,
особеностите на субективната страна на престъплението.
Степента на обществена опасност подлежи
на оценка от съда и при решаване на въпроса за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
При преценка на обществената опасност
на конкретното деяние и конкретния деец, съдът отечете следните обстоятелства:
1) пренебрежимо
малкото количество наркотично вещество, което е държал обв.
Д. - 0,19 грама метамфетамин; 2) ниската обща стойност на
наркотичните вещества – 4,75 лв.; 4) чистото съдебно минало на обв. Д.П.Д.,
доколкото същият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.1, т. 3 НК за осъждането му през 2016
г.;
5)
незабавно оказаното съдействие на органите на реда, изразяващо се в
уведомяването им от обв. Д. за наличието на
наркотични вещества в него и демонстрираното намерение веднага да ги предаде
доброволно, както и последващото им доброволно
предаване на полицейските органи; 6) признаване
на вината и готовност за понасяне на наказание; 7) добрите характеристични данни по
местоживеене и
8) обстоятелството, че процесните наркотични вещества са били предназначени за
лична употреба.
Следва
да се посочи още, че реализирането на наказателната, съответно реализирането на
административнонаказателната отговорност не е самоцел
на закона, тъй като справедливо е предвидена възможност за оценка на
обществената опасност на конкретното деяние през призмата на неговата малозначителност и предоставянето на възможност на
конкретното лице да се поправи и превъзпита. Реализирането на наказателната
репресия в случай като този би
означавало да не се даде възможност на един човек да се развива без обременености в житейския си път и да се развива като
пълноценен член на обществото ни, като в същото време не са предприети
адекватни мерки за преследване на тези негови членове, които разпространяват
наркотичните вещества на младежите.
Настоящият съдебен състав намира, че по
изложените по-горе съображения, въпреки, че с деянието е реализирана обществена
опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне
обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие
то качеството на престъпление, т.е. е налице са критериите на втората хипотеза
на чл. 9, ал. 2 НК.
В този смисъл са и Решение № 870 от
17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., Решение № 557 от
13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., Решение № 414 от 26.10.2009 г. на ВКС по н.д. № 429/2009 г.,
ІІ н.о., Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II
н.о., Решение № 148 от 18.06.2013г. на ВКС по н.д. 370/13г., I н. о., Решение № 382 от 28.11.2014 г.
на ВКС по н. д. № 1107/2014 г., II н. о.,
Решение № 68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 2000/2014 г., II н. о.,
и много др).
Същото
разбиране е застъпено и в мотивите на Окръжен съд - Варна към решения по ВНАХД
№1620/2015г., ВНАХД 365/2016г., ВНОХД №639/2016г., ВНАХД №873/2016г., ВНАХД
333/2016г., ВНАХД №913/2016г., ВНАХД № 231/118г. ВНАХД № 468/18г.; ВНАХД №
777/2018 г.; ВНАХД № 709/2019 г. и др.
Предвид гореизложеното съдът прецени,
че деянието, извършено от обв. Д.Д.,
не съставлява престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр.
ал. 3, т. 1 НК, тъй като е с явно незначителна степен на обществена опасност по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправда
по повдигнатото му обвинение, признавайки го за невинен.
За
разноските:
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК поради оправдаването на обв. Д. по внесеното в съда обвинение направените до момента
по делото разноски в размер на 66,61 лв. остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: