Решение по дело №61/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по протеста на К.Т-прокурор при Р. П. П. за проверка на определение № 417/06.12.2013 год.,постановено по чнд № 1316/2013 год. по описа на РС П..

С цитираното определение съдът е отменил постановление на прокурора от 20.11.2013г., с което на основание чл. 242, ал. 1 , чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 4 от НПК вр. с чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 161 НК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 629/2012 година по описа на РУ „Полиция” -П., водено срещу неизвестен извършител за това, че на 31.08.2013г. в Г. П., в района на градската градина под магазин „Б” чрез нанасяне на побой на Т. Г. К. му е причинил средна телесна повреда-счупване на глезена на крака, довело до трайно затрудняване движението на крайника-престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и е върнал делото на прокурора за спазване разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК и изпълнение на дадените от съда с определението указания .

В частният си протест прокурора твърди,че така постановеното определение на съда е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.Прокурорът е изложил подробни съображения,като е посочил,че постановлението с което е прекратил наказателното производство е постановено след провеждане на разследване,при което са събрани всички възможни доказателства,необходими за разкриване на обективната истина по делото.

Изразява несъгласие с извода на съда за необоснованост на постановлението,тъй като не е посочено има ли данни кой е автор на деянието.Твърди,че подробно се е мотивирал,че свидетеля С е действал при условията на афект,което е установено от доказателствата по делото,поради което и не са необходими специални знания и да се назначи експертиза,както е посочил съда в мотивите към атакуваното определение.

Окръжният съд ,след като разгледа частният протест,атакуваното определение и събраните доказателства в хода на прекратеното ДП,намира следното:

Досъдебното производство № 629/2012година по описа на РУ „Полиция” -П. е образувано и е водено срещу неизвестен извършител за това, че на 31.08.2012г. в Г. П., в района на градската градина под магазин „Б” чрез нанасяне на побой на Т. Г. К. му е причинил средна телесна повреда-счупване на глезена на крака, довело до трайно затруднение движението на крайника-престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

В хода на ДП са извършвани процесуално-следствени действия-разпити на свидетели,като между част от тях са извършвани и очни ставки с оглед съществено противоречие в показанията им,събирани са писмени доказателства и е изготвена съдебно-медицинска експертиза.По ДП не е привлечено обвиняемо лице.

След като са събрани посочените по-горе доказателства с постановление от 20.11.2013г. прокурорът е прекратил наказателно производство по досъдебно производство № 629/2012 година по описа на РУ „Полиция” -П. ,като правно основание за това е посочил- чл. 242, ал. 1 , чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 4 от НПК вр. с чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 161 НК,т.е приел е,че въз основа на събраните доказателства по делото ,че деянието,предмет на разследване е осъществено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалият,поради което осъществява състава на чл.132,ал.1 т.2 от НК.Въз основа на това и нормата на чл.161,ал.1 от НК е прекратил наказателното производство.

Мотивирайки се прокурорът в обстоятелствената част на постановлението си за прекратяване е счел,че няма спор за времето / 31.08.2012 год. около 19.30 часа/ и мястото /градинката зад магазин „Б” в Г.П. / на осъществяване на деянието.Изложил е и подробни съображения за причината ,поради която е възникнал конфликта,както и за вида на телесното увреждане на пострадалият Т. К. и това,че тя правно се квалифицира като средна телесна повреда-трайно затрудняване движението на левият му крак.Приел е и за установено, че вследствие инцидента на същото време и място в Г. П., на С е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в хематоми и охлузване. Също така е приел за безспорно,че инцидента се състои от две части-първоначален конфликт между пострадалият К. и свидетеля С ,прекратен от съпругата му-Л, при който според него се осъществяват признаците на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 от НК и втора част-при която Т. К. е ударил в тила А,с което е предизвикал и повторно сбиване,в резултат на което и е причинено телесното увреждане на К..Счел е,че А при това състояние е действал в условията на физиологичен афект,предизвикат от удара на К..

Анализирайки така изложеното от прокурора в постановлението и събраните в хода на ДП доказателства,правилно и в съответствие с правомощията си по чл.243 от НПК, районният съд е приел,че са налице основания за отмяна на постановлението за прекратяване и връщането му на прокурора за събиране на допълнително доказателства за разкриване на обективната истина по делото.

Както е посочил и прокурора по делото са събрани условно две групи свидетели-очевидци на инцидента.От една страна това са-Т. К./пострадал/,Х и К,а от друга- С,Н,К,Л и Д.Правилно той е приел,че показанията на тези свидетели са противоречиви относно авторството и механизма на причиняване на увреждането.Неправилно обаче,без да се базира на доказателства за това,прокурорът е приел,че деянието е осъществено при условията на физиологичен афект от С .Счел е,че това е така,тъй като на последният бил нанесен удар в областта на тила от пострадалият.Това обаче дали свидетеля А се е намирал в състояние на физиологичен афект не е установено посредством специални знания чрез изготвяне на съдебно-психиатрично-психилогична експертиза,както е приел и районният съд в атакуваното си определение.В случая доводите на прокурора в частният протест,че такава експертиза не е задължителна по смисъла на чл.144,ал.2 от НПК са неоснователни според настоящата инстанция.Именно разпоредбата на посоченият текст в хипотезата на ал. 2 т.5 от НПК задължава разследващият да назначи експертиза,за да се установи „способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите,които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях”. Наличието на физиологичен афект е психологическо състояние,което следва да се изясни с помощта на специални знания на експертите с оглед на конкретната личност на Андреев,тъй като последният след нанесеният му от К. удар е могъл да действа в състояние на раздразнение или в състояние на физиологичен афект,който се характеризира със стеснение на съзнанието,което обаче могат само експертите да посочат.

Изясняването на този въпрос е от съществено значение по делото,тъй като само при наличието на такова състояние може да се направи извод за квалифициране на деянието по чл.132 от НК,а от там и да се провери законосъобразността на прекратяването на ДП на това основание.

На следващо място за пълнота,настоящият състав намира,че не са събрани и всички необходими доказателства за изясняване механизма на причиняване на телесното увреждане.При наличието на две групи свидетелски показания,противоречащи си-едните сочат,че пострадалият е паднал,като се е препънал ,а другите-че свидетеля С е скочил върху крака на пострадалият ,то е следвало да се постави и допълнителен въпрос към експерта по съдебно-медицинската експертиза-възможно ли е така установеното телесно увреждане да е причинено по единият или по двата механизма посочени от свидетелите.

С оглед на така изложеното,въззивният съд намира,че атакуваното определение на районният съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243,ал.7 от НПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 417/06.12.2013 год.,постановено по чнд № 1316/2013 год. по описа на РС П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: