№ 424
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500161 по описа за 2025 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Л. чрез адвокат С.
С. срещу решение № 3974 от 10.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 14847 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Варна, двадесети състав, в следните части:
1/ с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Л. Л. ЛНЧ ********** на майката М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г.
в град Слупск, Република Полша, ЛНЧ **********;
2/ с която е определено местоживеенето на детето Л. Л. ЛНЧ ********** при майката
М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г. в град Слупск, Република Полша, ЛНЧ
**********, на адрес в град Варна - к.к. Чайка, ул. „Цаню Цанев“ № 1 вх.С ап.24;
3/ с която е определен режим на личен контакт на бащата М. Л. с детето Л., както
следва: през първата нечетна седмица до 14.05.2026 г., считано от влизане на решението в
сила, контактът да се осъществява от 17 часа в четвъртък до 12 часа в неделя, с преспиване, а
през следващата нечетна седмица - от 17 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, и
при последващо редуване на така посочения режим за нечетните седмици, а през всяка четна
седмица вторник и сряда от 17 часа до 20 часа на съответния ден, а след 14.05.2026 г. /когато
Л. ще е навършил седем години/ всяка нечетна седмица от 17 часа в четвъртък до 8,30 часа в
понеделник, с преспиване, а през всяка четна седмица вторник и сряда от 17 часа до 20 часа
на съответния ден; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; през четните години: на коледните празници – от 18 часа на 24.12. до 18 часа на
26.12.; през нечетните години: на новогодишните празници – от 12 часа на 31.12. до 12 часа
на 01.01. и на великденските празници – от 18 часа на Велики понеделник до 18 часа на
Разпети петък с пренощуване при бащата; рожденият ден на Л. на 14 май родителите ще
отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от двамата родители, детето да
бъде с този родител, който празнува рождения си ден - 08.03. на бащата и 13.01. на майката,
1
като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще
има право да вземе детето от дома на майката в 10 часа на 08.03. с преспиване и да го върне
в нейния дом до 10 часа на 09.03. в случай, че на последната дата няма режим на РЛО, а в
случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с определения РЛО на бащата, детето
ще бъде със своята майка от 10 часа на 13.01. до 10 часа на 14.01.; бащата ще взима и връща
детето от и в дома на майката или от и в учебното заведение на детето, при всяко
осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на майката
възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с видеовръзка при
техническа възможност за това;
4/ с която е осъден М. Л. да заплаща в полза на детето Л. Л. чрез неговата майка и
законен представител М. А. Б. месечна издръжка в размер на по 1 000 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба /15.11.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж първо до десето число на месеца, за който се дължи издръжката.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че майката не работи, има регистрирана
фиктивна фирма във Великобритания, която не извършва дейност, като не е декларирала
доходите си съобразно законовите изисквания. Излага се, че майката не живее на законно
основание в България, представила е договор за наем без фигурираща наемна цена. Набляга
се, че майката има манипулативно поведение, докато бащата притежава по-добър
родителски капацитет от нея, разполага с по-добри битови условия,има подкрепящо
семейство, работи и получава добри доходи, което води до извод, че може да осигури
стабилна семейна среда за детето. Твърди се, че по отношение на майката има издадена
заповед за незабавна защита по отношение на детето. Също така се сочи, че определената от
първоинстанционния съд месечна издръжка е твърде завишена, още повече, че не са
изследвани пълно доходите на страните.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Л. на бащата и се определи
местоживеенето му при него, да бъде определен подходящ режим на лични отношения на
майката с детето, както и подходящ размер на издръжката. В условията на евентуалност, ако
родителските права бъдат предоставени на майката, се иска следният режим на лични
отношения: всяка седмица от 17 часа в четвъртък до 8,30 часа в понеделник; 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през четни години: на коледните
празници – от 18 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. с пренощуване при бащата, когато не
съвпада с определения му режим на лични отношения; през нечетните години: на
новогодишните празници – от 12 часа на 31.12. до 12 часа на 01.01. и на великденските
празници – от 18 часа на Велики понеделник до 18 часа на Разпети петък с пренощуване при
бащата, когато не съвпада с определения му режим на лични отношения; рожденият ден на
Л. на 14 май родителите ще отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от
двамата родители, детето да бъде с този родител, който празнува рождения си ден - 08.03. на
бащата и 13.01. на майката, като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с
определения му РЛО, той ще има право да вземе детето от дома на майката в 10 часа на
08.03. с преспиване и да го върне в нейния дом до 10 часа на 09.03. в случай, че на
последната дата няма режим на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на майката
съвпада с определения РЛО на бащата, детето ще бъде със своята майка от 10 часа на 13.01.
до 10 часа на 14.01.; при невъзможност за осъществяване на определения режим на лични
отношения от бащата лично, майката следва да предостави възможност за личен контакт на
бащата с детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това,
като бащата следва да уведоми предварително майката за тази невъзможност за
осъществяване на режима на лични отношения поне един ден предварително; бащата ще
взима и връща детето от и в дома на майката или от и в учебното заведение на детето, при
всяко осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на
2
майката възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с
видеовръзка при техническа възможност за това; както и за заплаща месечна издръжка в
размер на 500 лева.
Въззиваемата страна М. А. Б. чрез адвокат Т. Р. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че представените от нея доказателства за наличието на регистрирана фирма във
Великобритания не са оспорени своевременно от ищеца, както и, че е абсурдно твърдението
му, че тя не живее на законно основание в България. Сочи, че молбата по ЗЗДН, депозирана
от ответника, е отхвърлена. Също така оспорва аргументите досежно размера на
постановената издръжка.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба М. А. Б. сочи, че с ответника М. Л. са били във фактическо
съжителство и са родители на детето Л. Л., родено на 14.05.2019 г. в град Кетъринг,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Впоследствие тримата се
установили да живеят и работят в град Варна, като детето Л. посещава частна детска
градина „Д-р Мария Монтесори“ и е регистрирано при личен лекар в ДКЦ „Чайка“. Излага
се, че през 2023 г. личните отношения между родителите се влошили, вследствие на което се
разделили и заживяли в отделни жилища - ищцата заедно с детето в град ****, а ответникът
първоначално в апартамент 2 от същата сграда. След раздялата ищцата правила
многобройни опити за споразумение относно упражняването на родителските права и за
режима на личните контакти на бащата с детето, но той категорично ги отклонявал или
избягвал контакт с нея. През месец октомври 2023 г., без да уведоми майката, бащата
напуснал жилището си, в което се осъществявали до този момент личните му контакти с Л.,
и се установил на неизвестен адрес. Ищцата сочи, че при съвместния живот на родителите
поела всички грижи за отглеждането, здравеопазването, заниманията, социалните контакти и
статутът в чужда държава на детето Л. Л.. Поддържа се, че въпреки изричната уговорка за
споделяне на разходите, ответникът плащал таксата за детската градина с пари,
предоставени от ищцата. Сочи се, че между детето и бащата не е възникнала емоционална
близост и разбирателство, като при последните срещи между тях, ответникът споделял на
детето силното си разочарование от майката и от раздялата им, наричал я с обидни и
нецензурни изрази, чието значение детето търсело от майката. Ищцата сочи, че предвид
ниската възраст на детето, тя е най-подходяща да полага непосредствени грижи
поотглеждането и възпитанието му, поради което иска родителските права да се предоставят
на нея. Сочи, че работи като самонаето лице, като осъществява консултации по подбор на
персонал за международни клиенти. Излага, че с детето живее под наем в апартамент -
собственост на нейни приятели - и успява сама да полага всички необходими грижи за него и
да му осигури отлична среда за развитие и израстване. Твърди, че ответникът не спазил
устната договорка да плащат поравно месечната такса за детската градина. Отказвал и да
даде на ищцата писмено съгласие за пътувания на детето извън територията на Република
България, придружавано само от нея. Предлага следния режим на лични отношения на
бащата с детето: всяка нечетна седмица от календарната година в дните от събота до неделя
без преспиване, като бащата да взема детето от дома на майката в 10 часа на съботния ден и
3
го връща отново там в 18 часа, както и да взема детето от дома на майката в 10 часа на
неделния ден и да го връща отново там в 18 часа на неделния ден. Моли се бащата да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 600 евро, платима от първо до десето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва. Моли се на основание член 127а от
СК съдът да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на бащата за издаване
на международен паспорт или друг заместващ документ на детето, включително и
заместващо разрешение детето да напуска границите на Република България и да пътува в
държавите в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички останали държави на европейския
континент, придружавано от своята майка, без ограничение на броя на пътуванията, до
навършване на пълнолетие на детето.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва твърдението на ищцата, че от
месец септември 2023 г. не живеят заедно. Излага, че са живели с ищцата във фактическо
съжителство от 2015 г. до август 2023 г., като след пребиваването във Великобритания
живели около три години в Малта до април на 2023 г., когато се преместили да живеят в
България, като незабавно си извадили ЛНЧ за тримата, а детето записали в частна детска
градина „Д-р Мария Монтесори“ Варна. Излага се, че детето е полски гражданин и говори
единствено полски и английски език, като не говори добре български език. Сочи, че
единствен плаща таксата за детската градина от 780 лева и транспорта до нея от 250 лева по
банков път, а ищцата не работи и няма никакви трудови доходи. Сочи, че единствен се е
грижил финансово за семейството, като се осигурява на максималния осигурителен праг от
3 400 лева на месец, не притежава движимо и недвижимо имущество в страната или в
чужбина. Твърди, че има силна емоционална връзка с детето, което желае да отглежда,
винаги се е грижил за доброто му възпитание, но след раздялата ищцата умишлено не му
разрешавала да го вижда, нито да нощува при него и да комуникират по телефон. Излага, че
многократно се опитвал да реши спора извънсъдебно чрез съвместно упражняване на
родителските права съобразно полската правна система и култура, но майката не пожелала,
като умишлено ограничавала родителските му права, включително общуването с детето. Тя
била запозната, че законодателството в Република България допуска съвместно упражняване
на родителските права само чрез взаимно споразумение, като постоянно го заплашвала, че
ще бъде само „уикенд баща“ и ще го лиши от родителски права с цел изнудване да плаща
издръжка, с която да покрие и нейните лични разходи. Сочи, че раздялата на страните
настъпила поради изневяра на ищцата, което може да окаже въздействие на моралното
възпитание на детето. Сочи, че лично е уведомил ищцата за новия си адрес. Оспорва, че е
неглижирал детето и ищцата е поела цялата процедура по установяването на детето в
Република България. Излага, че не отчуждава детето, но ищцата го прави. Явства, че след
раздялата превежда по 110 евро месечно по банковата сметка на майката за издръжка на
детето. Противопоставя се детето да ходи в общинска детска градина, както искала ищцата,
тъй като то владее само полски и английски език. Оспорва, че таксата за детската градина е
заплащана със средства, предоставени от ищцата. Счита, че двамата родители са еднакво
пригодни да отглеждат и възпитават детето. Излага, че жилището на ищцата на адрес в град
**** не е подходящо за отглеждане на дете, тъй като то няма самостоятелна стая, а майката
вероятно живее там с новия си партньор. Излага, че живее в просторно жилище,
разполагащо с нужните условия за отглеждане на детето. Оспорва, че майката работи като
самостоятелно заето лице и че притежава необходимия родителски капацитет, предвид това,
че тя ограничава контактите му с детето и не зачита неговите желания. Излага, че и преди и
сега полага основните образователни, емоционални, здравни и финансови грижи за детето.
Излага, че от няколко месеца чака всеки ден детето на спирката. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност моли да му бъде
определен следния режим на лични отношения с детето: всяка четна седмица от годината от
4
18 часа в петък до 18 часа в неделя; всяка нечетна седмица от годината от 18 часа в сряда до
18 часа четвъртък, а когато детето посещава детска градина или учебно заведение бащата ще
взима детето в сряда в края на учебните занятия и ще води детето в четвъртък в учебното
заведение, което посещава, преди започване на учебните занятия; тридесет дни през лятото,
който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка пролетна ваканция,
която не съвпада с Великден, детето ще бъде при баща си през първата седмица на
ваканцията, а при майката - през втората; през коледните празници - всяка четна година,
считано от 18 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12.; на рождения ден на детето - всяка четна
година, считано от 10 часа на 14.05. до 18 часа на следващия ден; през великденските
празници - всяка четна година, считано от 18 часа на Разпети петък до 18 часа на
понеделник /втория ден след Великден/; през новогодишните празници - всяка четна година,
считано от 18 часа на 30.12. до 18 часа на 02.01.; на личните празници на бащата /рожден
ден, имен ден/, както следва: от 18 часа на предходния ден до 10 часа на деня, следващ
личния празник; при осъществяване на личните отношения детето да бъде вземано и
връщано до дома на майката или на друго място по взаимно съгласие на страните, а бащата
ще има право да взима детето при себе си, както и да отвежда детето в държавата в която
живее, без да се стига до промяна на местопребиваването на детето; ако по здравословни
причини режимът не може да се осъществи в така определения период, същият следва да се
осъществи първата седмица след оздравяване на детето, наред с първоначално определения
режим. В евентуалност се моли да се ограничи пътуването на детето до държави-членки на
ЕС и държави-членки на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 1980 г., както и разрешението да се ограничи със срок.
Също така в срока по член 131 от ГПК ответникът е предявил срещу ищцата насрещни
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Л. Л.
на бащата, при който да бъде определено местоживеенето му, да бъде определен режим на
лични контакти на детето с майката, както и майката да бъде осъдена да заплаща в полза на
детето месечна издръжка в размер на 223 лева, считано от датата на постановяване на
решението до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
платима до първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, както и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата до пълнолетие детето да пътува в
държави-членки на ЕС и Великобритания за срок от пет години със своят баща, както и за
издаване на задграничен паспорт на детето. Предлага се следния режим на лични отношения
на майката с детето: всяка четна седмица от годината от 18 часа в петък до 18 часа в неделя;
всяка нечетна седмица от годината от 18 часа в сряда до 18 часа четвъртък, а когато детето
посещава детска градина или учебно заведение майката да взима детето в сряда в края на
учебните занятия и да го води в четвъртък в учебното заведение, което посещава, преди
започване на учебните занятия. Излага се, че майката многократно е отказвала да даде
разрешение за пътуване на детето в чужбина във връзка с посещение на детски офталмолог,
тъй като то има проблем с очите и се води на отчет при д-р Б.Д. в град Елблаг, Република
Полша, като се моли за допусне предварително изпълнение във връзка с необходимостта от
спешен офталмологичен преглед.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на насрещните искове, с
който оспорва, че детето говори единствено полски и английски език, като на свой ред сочи,
че то с бързи темпове овладява българския. Сочи, че преди раздялата е работила във
фирмата на ответника, който не й е заплатил уговорените хонорари, а след раздялата
продължила да работи в същата сфера чрез личната си фирма, регистирана във
Великобритания. Оспорва, че единствено бащата заплаща таксата за детска градина, както и
че той многократно се опитвал да разреши по извънсъдебен ред спора. Оспорва да е
заплашвала, че ще лиши бащата от родителски права и ще го превърне в „уикенд баща“.
Оспорва твърденията за изневяра и излага, че бащата изчезнал без обяснение в периода
5
31.10.2023 г. - 21.11.2023 г. Оспорва жилището да не е пригодно за отглеждане на дете, както
и че основните образователни, емоционални, здравни и финансови грижи за Л. се полагали
от баща му. Излага, че бащата не следи заниманията на детето в детската градина и извън
нея, а емоционалните му грижи се изчерпват с подаряване на изобилие от скъпи играчки и
обсъждане на поведението и ежедневието на майката. Сочи се, че бащата не знае кой е
личният лекар на детето и къде се намира кабинета му. Излага се, че финансовите грижи за
детето са споделени. Оспорва, че е препятствала контактите на бащата с детето. Оспорва да е
отказала многократно да даде разрешение за пътуване на детето с баща си извън Република
България, като в периода 14-24.09.2023 г. двамата са пътували до Република Полша и
обратно с нейното знание и съгласие, след което такова не е търсено от нея за ново пътуване.
В първото по делото съдебно заседание пред районния съд ищцата е навела твърдения
за новонастъпили обстоятелства: че Л. е депозирал срещу нея две молби по ЗДДН, по които
са образувани дела пред РС – Варна, като първата е отхвърлена; и по двете дела е
установено, че бащата е започнал опити в посока на отчуждаване на детето от майката като
го манипулира и му внушава, че е жертва на насилнически действия от майката; бащата без
предупреждение и без да подготви детето е въвел новия си интимен партньор в ежедневието
му, като същият активно участва в отчуждителните манипулации и внушения към детето.
Поради това моли за ограничаване режима на лични отношения на бащата, както следва:
всяка нечетна седмица от календарната година в дните събота и неделя без преспиване, като
бащата ще взима детето от дома на майката в 15 часа в събота и ще го връща на същия ден в
18 часа, както и ще взема детето от дома на майката в 15 часа на неделния ден и ще го връща
отново там в 18 часа същия ден; като в първите 6 месеца от режима срещите да бъдат
извършвани всеки четвъртък от 15 часа до 18 часа в присъствието на социален работник от
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Варна.
Също така в съдебно заседание пред първата инстанция ответникът признава искът по
член 127а от СК за издаване на задграничен паспорт на детето.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че детето следва да
има възможност да общува пълноценно и с двамата си родители, като се постанови решение,
което да защитава най-добрия интерес на детето.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето, режимът на лични
отношения, определената издръжка, както и даване на разрешение за пътуване на детето,
заместващо съгласието на родителя.
В определени хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие да разреши
спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до
насрещни права и задължения помежду им. Дейността на съда при определяне кому да се
предоставят родителските права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права, се
изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като замести
липсата на общо решение на страните по гражданското правоотношение. Съдът не е длъжен
да се съобразява единствено с техните интереси и искания, напротив, той следва да вземе
предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на конкретното
правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и
същността на правоотношението. Затова при спорната съдебна администрация не става
въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното
разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите
критерии. Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не представлява
6
процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички направени
искания и възражения от ответната страна, доколкото в това производство не е ограничен от
заявяването на нови факти и събирането на доказателства с доводи за настъпила
процесуална преклузия. С акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на
повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси, но не следва да се
произнася с отхвърлителен диспозитив по всеки един от предявените насрещни искове,
защото това следва от спецификата на производството като спорна съдебна администрация.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че М. А. Б. и М. Л. са родители на детето Л. Л., родено на 14.05.2019 г.;
2/ Че към момента детето посещава частна детска градина „Д-р Мария Монтесори“ -
Варна.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
По родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва
да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1,
точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
7
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето. Няма приоритетно значение на едни
обстоятелства над други, а те се преценяват в съвкупност за всеки конкретен случай с оглед
неговите специфики.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители притежават
потенциал да възпитават детето, да полагат адекватни грижи за него и имат желание да го
правят. Детето е емоционално привързано и обича и двамата си родители. Битовите условия
и при двамата родители са добри, те разполагат с достатъчно материални възможности, за да
задоволяват потребностите на детето. Проучването на ДСП – Варна не е установило
отчужденост или негативно отношение на Л. към някой от родителите, поради което и
взаимните обвинения в този смисъл на двамата родители са останали недоказани по делото.
Независимо от родителската раздяла през 2023 г. фактически неотглеждащият родител -
бащата М. Л. -, е запазил ролята си на централна фигура в живота на своя син Л., каквато се
полага на всеки един баща съобразно семейните отношения. Прави впечатление, че и
двамата родители превратно използват обективни факти в своя полза спрямо ситуацията.
Отделно от това демонизиране на връзката между родителите от страна на майката сочи на
начална форма на синдром на родителско отчуждение, като определено може да се направи
извод от събраните по делото доказателства, че Б. проявява активно поведение на
отчуждаващ родител. От своя страна бащата във времето, когато детето е при него, се
стреми да промени отношението му към майката, като използва манипулативен подход.
Твърде влошените и антагонистични отношения между родителите, които основно са се
съсредоточили върху себе си и използват детето като разменна монета, безспорно водят до
тревожност, страх и негативни емоции у Л., респективно до лабилното му емоционално
състояние, което следва да бъде стабилизирано, а и да бъде пресечени още в началото
всякакви действия, които биха довели до отчуждаване на детето от неговия баща.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че от раждането
на детето, а и понастоящем майката е тази, която осъществява основно преките и
непосредствени грижи за детето, което обстоятелство е обичайно предвид ниската възраст на
детето в началото, а след това поради раздялата на родителите. Това води до извод, че
майката понастоящем е водещата фигура в живота на Л. поради обстоятелството, че детето
обективно е прекарвало и прекарва много по-голяма част от времето с нея, а не поради
дефицити в родителския капацитет на бащата. Съдът счита, че не може изцяло да се приеме,
че бащата не е полагал грижи за детето, още повече, че и двамата родители не могат да
разчитат перманентна помощ от трети лица – своите родители -, тъй като същите живеят в
Полша. Твърденията, че майката не притежава необходимия родителски капацитет и не
може да полага грижи за Л. не се установяват. Единственото, което разколебава
заключенията на настоящия състав е, както бе отбелязано по-горе, опитите на майката да
отчужди детето от своя баща. Видно е, че тези действия са провокирани от непреработеното
отношение по повод раздялата на двамата родители и следва да бъде обърнато внимание и
на двамата, че това поведение безспорно ще се отрази на детето. По делото обаче не е
констатирано действията на двамата родители да са с интензитет, способен да увреди
осезаемо интересите на детето, а по-скоро това са инцидентни и породени от взаимно
негативните лични емоции на двамата, поради което само следва да им обърне внимание да
се постараят да преодолеят раздялата и да установят едни интелигентни и добронамерени
отношения помежду си, за да се чувства детето спокойно и сигурно с всеки един от
родителите си.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че за детето ще е изключително
стресиращо и и негативно в емоционално отношение решение, с което да бъде променено
фактически установеното от 2023 г. съжителство на Л. с майката, като винаги е налице
сериозна опасност такава промяна да има твърде неблагоприятни последици върху
емоционалното и психическо състояние на детето. Л. вече е поставен под максимално
8
нервно напрежение от раздялата на родителите си, както и от борбата помежду кой да
упражнява родителските права, дори и да не може да го изрази с оглед ниската си възраст. В
конкретния случай с оглед интересите на детето нарушаването на постигнатото крехко
равновесие в емоционалното му състояние, би му се отразило негативно във всеки един
аспект. Промяната във вече изградените привички и установения порядък в живота му по
един принудителен за него начин чрез решението на съда, по-скоро би причинила вреда и
няма да способства за укрепване на връзката с бащата.
Родителите обаче следва да приложат усилия, за да подобрят комуникацията помежду
си. Също така майката следва да преосмисли поведението си и изискванията си към бащата,
повечето от които са нелогични и определено показват тенденция към едностранно вземане
на решения, касаещи както Л., така и другия родител, което не може да бъде толерирано. По
принцип развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета
на двамата родители. Всеки един от тях в името на благополучието на детето следва да
съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда. Двамата
родители следва да преодолеят различията си и да постигнат консенсус досежно
отглеждането и възпитанието на Л., включително и като потърсят професионална помощ.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересите на
детето Л. Л. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на майката М. А. Б., като съответно и местоживеенето му следва да бъде
определено при нея.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на
районния, то решението в тези му части следва да бъде потвърдено.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не са
предоставени родителските права по отношение на децата не изгубва нито своето
9
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че
родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на
съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител
на родителските права. Л. вече е поставен в конфликт от своите родители и е съвсем
нормално за неговата възраст да се идентифицират с потребностите на този родител, с
когото живеят, като същевременно отхвърлянето на другия родител ги поставя в голямо
вътрешно напрежение, дори и то да не се показва от тях. С оглед изложеното по повод
предоставяне упражняването на родителските права настоящият състав на съда намира, че
една от мерките, които могат да предотвратят задълбочаване на конфликта и прекъсване
синдрома на родителско отчуждение, е максимално разширен режим на лични отношения на
бащата с детето. Още веднъж следва да се отбележи, че за родителят, комуто са
предоставени родителските права, трябва да се въздържа от всичко, което влияе на
отношението на детето към другия родител или затруднява връзките му с него и
възпитанието им.
Съдът намира, че не следва да уважава искането на майката за режим на лични
отношения с бащата, доколкото предлаганият от нея вариант е твърде ограничен във
времето, и при дете от мъжки пол в ранна детска възраст може единствено да разстрои
процеса по поддържане на здравословна връзка баща-син, каквато тенденция се наблюдава
при момчето след раздялата на родителите, установено от социалния доклад и свидетелските
показания. Допускането на поисканата от майката твърде ниска честота на срещите между
Л. и баща му и то без преспиване несъмнено ще ускори изоставането на момчето в процеса
по натрупване на опит в общуването и съвместното съжителство със своя баща в сравнение
с успоредно течащите идентични процеси в отношенията му с неговата майка като титуляр
на родителските права. Нито едно доказателство по делото не навежда на извод, че
интересът на Л. налага да прекарва с баща си изключително малко време, а и
постановяването на такъв режим е равнозначно на необосновано отстраняване на
неотглеждащият родител почти изцяло от ежедневието на момчето и то по съдебен ред.
Настоящият състав на съда счита, че първоинстанционният съд е определил адекватен
режим на лични отношения на Л. с бащата, който е изцяло в интерес на детето.
С оглед изложеното решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството.
Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и хармонично
изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При
определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на
детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от
значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да
10
се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Л. ще стане на шест години на 14.05.2025 г.Л. има всички нормални и обичайни за
своята възраст битови потребности и с оглед правилното му отглеждане и възпитание, съдът
намира, че той се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи /ток, вода, интернет/, детски книжки и други познавателни пособия, играчки,
спортни и други развлекателни занимания, както и за посрещане на обичайните епизодични
заболявания. Следва да се съобрази и обстоятелството, че към момента детето се намира във
предучилищна фаза от своето развитие, характеризираща се с висока степен на физическа и
социална акселерация, налагаща като минимум често отделяне на средства за подмяна на
сезонното облекло.
Л. посещава частна детска градина „Монтесори“, за което родителите му заплащат
месечна такса за обучение и транспорт от 1 000 лева, считано от юли 2024 г. С оглед
възрастта му и на основание член 8, алинея 1 от ЗПУО то той е задължен да посещава детско
учебно заведение в системата на педучилищното образование, поради което разходът за
това не се явява изключителен по смисъла на член 143, алинея 4 от СК, респективно следва
да бъде калкулиран в месечната издръжка на детето по смисъла на член 143, алинея 1 от СК,
а не като добавък с определен срок по член 143, алинея 4 от СК. По делото няма
категорични данни, че Л. говори достатъчно добре български език, извън единичен имейл от
детската градина до ищцата, в който се сочи, че е готов за българска предучилищна група. И
двамата родители сочат, че детето не говори добре български, поради което може да се
направи обосновано предположение, че и понастоящем момчето общува преимуществено на
английски и полски език, което се явява обективна пречка или като минимум сравнително
трудно преодолимо препятствие Л. да посещава държавна детска градина, където
обучението е безплатно, но е на български език.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката трябва да
осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че
според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за четвъртото тримесечие на
2024 г. е средно в размер на 2 826,03 лева. След изключване на групите разходи, които не са
необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем
суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 2 057,29 лева или
месечно по 685,76 лева. При това положение месечната издръжка на момчето извън
месечния разход за детската градина от 1 000 лева, следва да бъде определена в размер на
минимум 650 лева. Общият размер на месечната издръжка по на детето Л. следва да се
определи на 1 650 лева.
И двамата родители са в трудоспособна възраст, като по данни на бащата той
реализира месечен доход от 3 000 – 4 000 лева.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи
за детето, от общия определен размер бащата ще следва да поеме сумата от 1 000 лева
месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с оглед
данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
Поради изложеното решението в частта му досежно издръжката следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание член 127а от СК
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първоинстанционния
11
досежно обстоятелството, че българският съд се явява международно компетентен да се
произнесе и по исковете на двамата родители по член 127а от СК, поради което и на
основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на решението на РС – Варна в тази им
част.
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед
спазването правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес.
Даването на разрешение е в унисон с гарантираното право на свободно придвижване,
установено в редица международни актове, както и в основните договори и регламенти на
Европейския съюз.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№
1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно
държави, чийто кръг е определяем.
Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при
оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за
правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на
семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и
безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на
образование. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа
обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на
детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно
не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните
елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат
различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва
всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи
отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в
конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето.
При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали
твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на
собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
По делото е безспорно, че до завеждане на делото бащата или майката не са си дали
взаимно съгласие за пътуване извън страната на детето с другия родител, както и за издаване
на необходимите лични документи за това. Също така не се спори, че родината на
родителите е Полша, съответно по-голямата част от близкия роднински кръг на Л. живее в
тази държава, което дори само по правилата на обичайната житейска логика налага извод за
необходимост детето да пътува от България до родината на своите родители и обратно.
Приемането на България в Шенгенското пространство не води до различен извод, въпреки
че на границите липсва фактически проверка.
При така установеното липсата на съгласие от страна и на двамата родители
препятства излишно права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.
Посещението на детето в чужди държави и най-вече в тази по произход на родителите му,
ще благоприятства съхраняването на позитивната емоционална обвързаност с близки
роднини, както и ще формира непосредствени представи за света и ще способства за
разширяване на познанията му, а оттук и за оформянето му като личност.
В държавите-членки на Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Кралство Норвегия, Исландия, Швейцарска конфедерация, Република
Сърбия, Република Северна Македония, Федерация Босна и Херцеговина, Албания и
Република Турция не са налице обективни фактори, които биха могли да застрашат
12
интересите на детето, то разрешението следва да бъде дадено за тези държави, всяка от
които е и страна по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 1980 г. или прилага нейните правила.
И на двамата родители разрешението за пътуване следва да бъде дадено за неограничен
брой излизания от страната за период от пет години при обща максимална
продължителност 60 дни на годишна база, но за не повече от 15 дни на отделно излизане в
чужбина, за да не се създават предпоставки за фактическа промяна в местоживеенето на
детето в чужбина. Наред с това при излизане в чужбина от майката и детето, престоят извън
България може само двукратно в годината да наруши определения на бащата режим на
лични отношения с Л..
Следва да бъдат издадени и съответните разрешения да бъде издаден по искане, както
на майката, така и на бащата, документ за самоличност на детето, необходим за пътуването
му в чужбина, което разрешение следва да бъде съобразено от административните органи на
Република Полша, на основание Регламент (ЕО) N 2201/2003 г. на Съвета.
С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивния съд, то
решението на първоинстанционния такъв по член 127а от СК следва да бъде
потвърдено.
По разноските
На основание тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г., постановено по тълк.д.№
3/2023 г. на ОСГК на ВКС при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им.
В конкретния случай с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция М. Л. следва
да заплати на насрещната страна сумата от 820 лева, които разноски са сторени от нея за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на преводач, за което са представени списък
по член 80 от ГПК и доказателство за извършването им.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3974 от 10.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 14847 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав.
ОСЪЖДА М. Л. ЛНЧ **********, полски гражданин, роден на 08.03.1989 г. в град
Елбльонг, Република Полша, да заплати на М. А. Б. ЛНЧ **********, полска гражданка,
родена на 13.01.1991 г. в град Слупск, Република Полша, сумата от 820 /осемстотин и
двадесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
преводач пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14