Номер 364405.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503133 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В. М. Ш. , в
качеството й на законен представител на Т. И. Г. , с ЕГН ********** срещу решение № 3558
от 29.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 18982 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Варна, в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на размера на присъдената по гр.д.
№ 17069/2014г. на ВРС издръжка, дължима от И. Т. Г. в полза на детето Т. И. Г. , чрез
неговата майка и законен представител В. М. Ш. за разликата над 300лв. до претендираните
400лв., месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2019г.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено неправилно приложение на материалния закон относно
определяне размера на необходимата издръжка. Оспорват се като неправилни изводите на
съда, че относими по делото са само данните за възможностите на всеки от родителите да
осигурява издръжка за детето и нуждите на детето, а изпълнението на режима за лични
контакти и наложените от съда пречки за неговото осъществяване, поведението и трудовите
навици на родителите са ирелевантни. Твърди, че не са обсъдени всички представени по
делото доказателства за реализираните от страна на бащата доходи и приходите, които той е
получил в следствие продажба на недвижим имот и делба на жилище. Счита, че изборът на
майката да живее, заедно със семейството си в с.Орешак в собствено жилище на лицето, с
което тя съжителства не може да обоснове определяне на издръжка в занижен размер. Твърди
още, че неправилно е прието по делото, че детето няма специфични нужди, които налагат
необходимост от средства за издръжка в размер по-висок от обичайния за дете на същата
възраст. Излага, че бащата притежава материални възможности и заплащане на издръжка за
детето в размер на 400лв., не би го затруднило съществено.
Моли решението да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличаване на
издръжка за разликата от 300лв. до 400лв., като се постанови друго решение, с което се
уважи иска в тази част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна.
1
Страните не са направили доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и
чл.267 от ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и в предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на
съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да
допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във
времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази
императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства,
въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба
не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно издръжка за дете, тоест съдът следва да
съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се твърдят
новонастъпили обстоятелства относно състоянието на детето и отношенията му с двамата
родители или относно доходите на родителите, както и, че при първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани относимите към спора и обстоятелствата доказателства,
настоящият състав на съда намира, че не е необходимо събирането на доказателства при
въззивното разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01. 2021 година
от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3