Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … юли 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет
и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 1442 по описа за 2013 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 342 ТЗ.
Постъпила е искова молба от „П.Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК********,
срещу „Г.д.“ СД с ЕИК ********, Д.Г.Г., ЕГН ********** и В.А.Г., ЕГН **********,
в която се твърди, че на 12.11.2007 г. между „П.Л.Б.” ЕООД, като Л.одател, и „Г.-
С. Д.” СД, като Л.ополучател, е сключен договор за финансов Л.с предмет: лек
автомобил „Фолксваген Туран” и срок на Л.а 60 месеца. Твърди се, че поръчител
по Л.овия договор е Д.Г.Г.. Твърди се, че ищецът е изпълнил поетите задължения
по договора, като за целта на 14.11.2007 г. е предал Л.овия обект на Л.ополучателя,
за което е съставен и подписан приемо- предавателен протокол. За Л.ополучателя
е възникнало задължението да заплаща Л.овите вноски, дължими съгласно
предварително изготвения погасителен план, който подлежал на актуализиране при
всяка промяна на финансовия индекс ЮРИБОР. Въпреки това ответното Д. не
изпълнило задължението си за заплащане на Л.ови вноски и други суми с настъпила
изискуемост. На основание чл.88 ТЗ настоящият иск е предявен и срещу
неограничено отговорните съдружници Д.Г.Г. и В.А.Г.. Поради липса на доброволно
изпълнение на задължението, ищецът моли съда след установяване основателността
на претенцията да осъди ответниците да му заплатят сумата от 53 054,76 лева,
както и разноските по делото. При условията на евентуалност ищецът моли съда да
уважи претенцията му в пълен размер на основание т.13.1 и т. 13.1.2 от Общите
условия на процесния договор.
В срока за отговор, ответникът „Г.д.“ СД не дава
такъв. Съдебните книжа са връчени на страната при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Ответниците Д.Г. и В.Г., чрез особения си прдставител
адв.Г., оспорват както редовността на исковата молба, така и основателността на
предявените искове. Считат, че месечните погасителни вноски за периода март
2010 г. – ноември 2012 г. не съответстват на договореното между страните, а се
различават и от посочените в погасителните планове размери. Считат, че
предсрочно прекратяване на договора не е породило действие, тъй като ищецът не
е спазил изискванията за развалянето му, а именно самият той е бил в
неизпълнение на договора. Поради неизправността на Л.овото Д., същият не може
да претендира изпълнение от ответниците. На същото основание не се дължат и
претендираните законови лихви. Молят съда да отхвърли предявените искове.
С определение , постановено в закритото заседание на 10.12.2014
г., е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответниците „Д.5.“ ЕООД
с ЕИК********.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 12.11.2007 г. ищецът и ответникът „Г.д.“ СД
сключват договор, по силата на който първият се задължава да придобие от
третото лице „А.2000“ ООД и да отдаде на Л.на втория МПС „VW TOURAN“ с рама № W*********** срещу заплащане на сумата от 24 951,04 евро с
ДДС. Същата следва да бъде заплатена на 60 равни месечни вноски в размер на
394,87 евро всяка, с първоначална вноска от 1 247,56 евро. Уговорено е, че
в случай на промяна на тримесечния EURIBOR в сравнение
с момента на последно коригиране на лихвата, респективно датата на предаване на
автомобила, с повече от 25 базисни пункта, се извършва корекция на лихвата за
финансов Л.. За обезпечаване на дълга по договора като поръчител се е задължил съдружникът
Г.Г.Д.. По делото са представени и Общи условия за Л., валидни от 01.08.2007
г. Съгласно тях договорът може да бъде
предсрочно прекратен, когато Л.ополучателят систематично (две или повече)
изпадне в забава с плащания по договора. Ако клиентът е в забава на повече от
една месечна вноска или забавата на една вноска продължи повече от 60 дни, Л.одателят
може да развали договора, без да дава допълнителен срок. При неизпълнение на
договора същият може да бъде развален по реда на чл. 87 ЗЗД, като подходящ срок
за изпълнение следва да се разбира 3 дни. При предсрочно прекратяване на
договора Л.одателят изземва автомобила от длъжника си.
На 12.11.2007 г. ищецът е сключил договор с „А.2000“
ООД, по силата на който Л.овото Д. купува от третото лице автомобил „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W*********** срещу заплащане на цена от 48 800 лв.
По делото е представен договор за комбинирана
застраховка на Л.овото МПС „VW TOURAN Highline 2.0. TDI“ с рама № W***********, сключен на 12.11.2007 г. във формата на
застрахователна полица между ответника и
ЗД „Л.И.“ АД. Определена е застрахователна премия в размер на 2146,60
лв., като е уговорена валидност на застрахователното покритие от 13.11.2007 г.
до 12.11.2008 г.
Видно от представените доказателства на 14.11.2007 г.
ищецът е регистрирал в КАТ процесното Л.ово МПС.
От протокол от 14.11.2007 г., съставен и подписан от
страните по делото, се установява, че ищецът е предал на ответника автомобил „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 11.12.2007 г. ищецът е заплатил на ЗД „Л.И.“ АД застрахователна премия за
процесното МПС.
По делото е представен договор за
комбинирана застраховка на Л.овото МПС „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********, сключен на 30.10.2008 г. във формата на
застрахователна полица между ответника и
ЗД „Л.И.“ АД. Определена е застрахователна премия в размер на 1895,82
лв. лв., като е уговорена валидност на застрахователното покритие от 13.11.2008
г. до 12.11.2009 г.
По делото е представен договор за
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на Л.овото МПС „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********, сключен на 30.10.2008 г. във формата на
застрахователна полица между ответника и
ЗД „Л.И.“ АД. Определена е застрахователна премия в размер на 141 лв.,
като е уговорена валидност на застрахователното покритие от 13.11.2008 г. до
12.11.2009 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 11.12.2007 г. ищецът е заплатил на ЗД „Л.И.“ АД застрахователна премия за
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на процесното
МПС.
По делото е представена приходна
квитанция за заплатен местен данък за 2009 г. на „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********, от ищцовото Д.
в размер на 410,93 лв.
По делото е представен договор за
застраховка КАСКО на Л.овото МПС „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********, сключен на 03.11.2009 г. във формата на
застрахователна полица между ответника и
ЗД „Л.И.“ АД. Определена е застрахователна премия в размер на 1950 лв.,
като е уговорена валидност на застрахователното покритие от 13.11.2009 г. до
12.11.2010 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 23.12.2009 г. ищецът е заплатил на ЗД „Л.И.“ АД застрахователна премия за
застраховка КАСКО на процесното МПС в размер на 1950 лв.
По делото е представена преводно
нареждане за заплатен местен данък за 2010 г. на „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********, от ищцовото Д.
в размер на 397,99 лв.
Ищецът е издал в периода 19.03.2010
г.-04.10.2012 г. 61 бр. сметки на ответника „Г.д.“ СД за начислени лихви за
забава в общ размер 11 535,86 лв.
Третото лице „Л.К.И.К.“ ЕООД е издало фактура на ищеца
за извършено локализиране и изземване на обект по Л.ов договор са сумата от
1300 лв.
С приемо-предавателен протокол от 19.01.2011 г. „Л.К.И.К.“
ЕООД е удостоверил предаването на ищеца на ключ, голям талон, пълномощно и
предупреждение за разваляне на договор за Л..
Третото лице „К.п.“ ЕООД е издало фактура на ищеца за
извършено локализиране и изземване на обект по Л.ов договор са сумата от 1300
лв.
По делото е представена преводно
нареждане за заплатен местен данък за 2010 г. на „VW TOURAN Highline
2.0. TDI“ с рама № W***********, от ищцовото Д.,
в размер на 397,99 лв.
По делото са представени преводни
нареждания от 23.03.2011 г. и 29.03.2012 г. за заплатен местен данък за 2011 и
2012 г. на „VW TOURAN Highline 2.0 TDI“ с рама № W***********, от ищцовото Д. съответно в размер на 397,99 лв. и
202,55 лв.
От заключенията на вещото лице В.Ц. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема се установява, че
съгласно договор за продажба на автомобил „Фолксваген“ № 0356/12.11.2007 г.,
между „А.2000“ ООД (продавач) и „П.л.Б.“ ЕООД (купувач) е придобит 1 брой
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Touran Highline 2.0 TDI“ с обща продажна
цена с включен ДДС в размер на 26 433,79 евро или 48 000 лв. За извършената покупко-продажба
„А.2000“ ООД е издало фактура № **********/12.11.2007 г. на обща стойност от 48
800 лв. – данъчна основа - 40 666,67 лв. и ДДС - 8 133,33 лв.
Според вещото лице, при извършената
проверка в счетоводството на „П.л.Б.“ ЕООД, се е установило, че процесният
автомобил е осчетоводен по дебита на счетоводна сметка 3041000 „Стока-коли на
финансов Л.“ при кредитиране на сметка 40100005 „Доставчици“ за сумата от 40 666,67
лв., представляваща данъчната основа фактура № **********/12.11.2007 г. Начисления
по фактурата ДДС в размер на 8 133,33 лв. е отнесен по разчетните сметки по
ДДС.
Според експертизата след извършената
проверка в счетоводството на „П.л.Б.“ ЕООД се установява, че общият размер на
задължението на ответника по договор за Л. № 02040 от 16.07.2008 г. за целия
период, от сключването на договора до завеждане на исковата молба, е в общ размер на 79 131,57 лв., като следва :
по Л.ови вноски - 54 802,84 лв., лихви за забава - 14 289,76 лв., такси за
предупредителни писма - 3 853,32 лв., пътен данък - 1 745,65 лв. и фактури за
други разходи - 4 440,00 лв.
От така установеното задължение се
претендира сумата от 53 054,76 лв.
Вещото лице е заключило, че непогасените
Л.ови вноски за целия период, от сключването на договора до завеждане на
исковата молба, са в размер на 54 802,84 лв. Последно плащане по Л.ова вноска
от страна на ответника - 14.05.2008 г. в размер на 1 130,08 лв. Претендираната сума от така
установените непогасени Л.ови вноски е в общ размер на 29 270,91 лв.
Съгласно заключението общият размер на
наказателни лихви за забава е на стойност от 14 236,59 лв. Претендираната сума
от така установените непогасени наказателни лихви е в общ размер на 11 535,86
лв. лв.
Според експертизата ответникът е
използвал опция за „Разсрочено плащане по застрахователна премия“ на 12 вноски
по Застрахователна полица № 000-8-144/07-013639, сключена на 12.11.2007 г„ като
непогасеното задължение е в размер на 631,88 лв.
Вещото лице е изразило становище, че размерът
на непогасените задължения за пътен данък за целия период от сключването до
завеждане на исковата молба е 321.45 лв. по фактура от 13.09.2008 г., 410.93
лв. по фактура от 12.09.2009 г., 378.09 лв. по фактура от 27.01.2010 лв., 378.09
лв. по фактура от 23.03.2011 лв., 202.55 лв. по фактура от 15.07.2012 лв. Гореописаните
задължения за пътен данък са изплатени от „П.л.Б.“ ЕООД ***.2009 г., 10.09.2009
г., 27.01.2010 г., 23.03.2011 г. и на 29.03.2012 г.
Вещото лице е установило следните
извършени разходи за локализиране и изземване: фактура № **********/22.11.2010
г. с издател „Л.к.и.к.“ ЕООД със стойност на услугата по договор № 02040 в
размер на 1 300 лв. без ДДС или 1 560 лв. с ДДС; и фактура №
**********/24.01.2011 г. с издател „К.П.“ ЕООД със стойност на услугата по опис
в размер на 1 300 лв. без ДДС или 1 560 лв. с ДДС. Общ размер на извършените
разходи за локализиране и изземване - 3 120 лв.
Вещото лице е установило промени в
стойности на Л.овата вноска в зависимост от промяната на финансовия показател ЮРИБОР,
които е посочило в таблицата в Раздел IV, т.10 от констативно-съобразителната
част на изготвената експертиза.
Според експертизата съгласно договор за Л.
№ 02040 от 16.07.2008 г. сумата на финансиране е в размер на 23 703,48 евро с
ДДС.
Размерът
на задълженията за непогасени Л.ови вноски - 54 802,84 лв., наказателните лихви
за забава - 14 236,59 лв., застрахователни премии - 5 430,46 лв., таксата за
разсрочено плащане застрахователни премии - 631,88 лв., неплатеният пътен данък
- 1 691,11 лв., разходи за локализиране и изземване на автомобила - 3 120
лв., или общо 79 912,88 лв.
От заключенията на вещото лице П.Д. по
допуснатите допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи, които съдът приема и не се оспорва от страните,
се установява, че съгласно Договор за финансов Л. № 02040/12.11.2007г. първият
ответник се е задължил да заплати първоначални вноска 1247,56 EUR с ДДС и сума
за финансиране в размер 23 703,48 EUR с ДДС , платима на 60 броя месечни
вноски, всяка по 394,87 EUR без ДДС за срок до 15.11.2012г.
От експертизата се установява, че в
изпълнение на горепосочения договор първият ответник е извършил плащания на
сума в общ размер 9209,40лв., представляващи авансова вноска (първоначална)
–3196,40лв., услуги по договор (по регистрация)
–565,94лв., 5 броя месечни вноски с падежи от 15.12.2007г. до 15.04.2008г. включително
– 5447,06лв. Общият размер на плащанията е 9209,40лв. Горепосочената заплатена
сума за месечни вноски с падежи от 15.12.2007г. до 15.04.2008г. е в размер на
5447,06лв. и включва следните погасени компоненти: главница – 1382,24 EUR (2703,43лв.), договорна лихва–592,11 EUR
(1158,07лв.), застраховка 365,96 EUR (715,75лв.), такса за разсрочване–41,56 EUR (81,28лв.), ДДС–403,20 EUR (788,59лв.).
Вещото лице е направило уточнението, че в Договор за финансов Л. и погасителен
план всички задължения са посочени в EUR, но плащането на суми от първия ответник
е извършвано в левове и движението по сметката, обслужваща кредита с отчитане
на погасените суми е в левове.
Според експертизата размерът на
начисленото от ищеца, неплатено от ответниците задължение по процесния Л.ов
договор е както следва: главница–43 115,84лв., договорна лихва с падежи от
15.05.2008г. до 15.11.2012г. – 5624,77лв., лихва за забава по фактура от
14.03.2008г. до 04.10.2012г. –14 289,73лв.,
такси за напомнителни писма по фактура от 14.03.2008г. до 04.10.2012г. –3853,32лв.,
пътен данък–1 745,65лв., вноски за
застраховка „Каско“ – 5 098,34лв.,
такси за разсрочване застрахователна премия–631,88лв., застраховка „Гражданска
отговорност“ –332,00лв, такси за локализиране и изземване–4440,00лв. Общо
неплатената сума е в размер на 79 131,53лв.
Вещото лице е заключило, че таксите за
предупредителни писма в общ размер 3 853,32лв. са начислени с фактури от
14.03.2008 г. до 04.10.2012 г. Първите 4
писма са осчетоводени на стойност 10 EUR всяко, следващите 2 писма са
осчетоводени на стойност 15 EUR всяко, а останалите 95 писма са на стойност 20
EUR всяко. Сумите са изчислени в съответствие с т. 8.1 от Общите условия,
където е посочено, че при неспазване на сроковете, освен лихвите, предвидени по
договор, клиентът възстановява разноските по доставянето на известието, но не
по-малко от 10 EUR за първа покана, 15 EUR за втора покана и 20 EUR за
предупреждение за прекратяване на договора.
Според експертизата не са заплатени
премийни вноски за застраховка „Каско“ в общ размер 5 098,34лв. и такси за
разсрочване на застрахователната премия в общ размер 631,88лв. Няма изрично
писмено искане от страна на клиента за ползване на услугата „Разсрочено плащане
на застрахователна премия“. На вещото лице е било пояснено, че уговорката при
сключване на договора е била по телефона или по електронна поща, но не е имало
подписан писмен документ. При сключване на полицата ищецът е заплащал цялата
сума към застрахователя, а сумата на вноската е разсрочвана на клиента на 12
части, за което клиентът дължи такса, съгласно т.4.4. от ОУ - 0.50% нетна сума.
Експертизата
е установила, че размерът на начислената „такса за разсрочване на премийна
вноска“ е около 1% и не съответства на таксата, определена съгласно т.4.4. от
ОУ (0.50% ). След извършено преизчисление
на „такса за разсрочване на премийна вноска“, съгласно т.4.4. от ОУ (0.50% ) е
установено, че същата следва да бъде в общ размер 347,87лв.
Според вещото лице са начислени, но не
са заплатени, такси за локализиране и изземване в общ размер 4440лв. Експертизата
установила, че горепосочената сума изцяло е заплатена от ищеца към
контрагентите. Вещото лице е уточнило, че в нито една от фактурите, издадени от
„Л.К.И.К.“ ЕООД, „К.Д.“ ЕООД и „К.П.“ ЕООД няма разбивка на сумата по отделни
услуги (цена за локализиране и цена за изземване).
Съгласно заключението от 1-ва до 36-та
погасителни вноски съдържат главница, договорна лихва, застраховка, такса
разсрочване и ДДС, а от 37- ма до 60- та вноска съдържат главница, договорна лихва
и ДДС.
Експертизата е установила, че претендираната
от ищеца сума в размер 53 054,76лв. включва следните компоненти: главница по
вноски с падежи от 15.03.2010г. до 15.11.2012г. – 27 442,69лв., договорна лихва с падежи от 15.03.2010г. до
15.11.2012г. включително – 1 828,22лв., лихва
за забава по фактура от 19.03.2010 г. до 04.10.2012г. – 11 535,86лв., пътен данък – 1745,65лв., вноски
за застраховка „Каско“ – 5098,34лв., такси за разсрочване застрахователна премия
– 631,88лв., застраховка „Гражданска отговорност“
– 332,00лв., такси за локализиране и изземване – 4440,00лв.
Според вещото лице договорът за Л. е
сключен на 12.11.2007г. със срок до 15.11.2012г. На тази дата е бил падеж на
последната вноска по договора и същият е приключен.
Съгласно заключението по експертизата с
платените суми в общ размер 9209,40лв. биха се погасили следните задължения: авансова
вноска (първоначална) – 3196,40лв., услуги по договор (по регистрация) – 565,94лв., 5 броя месечни вноски за главница
и договорна лихва с падежи от 15.12.2007г. до 15.04.2008г. – 4650,10лв., главница с падеж 15.05.2008г. – 660,86лв., погасена
част от договорна лихва с падеж 15.05.2008г. – 136,10лв. Общо платените суми са
9209,40лв. При този начин на изчисление (да са погасяват само редовна главница
и договорна лихва), размерът на незаплатеното задължение от ответниците би бил,
както следва: главница по вноски с падежи от 15.06.2010г. до 15.11.2012г. –
42454,98лв., договорна лихва е падежи от 15.05.2008г. (частично) до
15.11.2012г. – 5488,67лв. Общо неплатените главница и договорна лихва са 47
943,36лв. Вещото лице е представило и втори вариант, съгласно който, ако се
вземат предвид главницата и договорната лихва само за периодите, които са
претендирани от ищеца се получава
следното разпределение на незаплатени суми: главница по вноски с падежи от
15.03.2010г. до 15.11.2012г. включително – 27442,69лв., договорна лихва с падежи
от 15.03.2010г. до 15.11.2012г. – 1828,22лв. Общо неплатената главница и договорна
лихва са в общ размер от 29 270,91лв.
Вещото лице е посочило, че видно от
погасителния план, договорната лихва се изчислява върху остатъчната стойност на
кредита с приложим лихвен процент EURIBOR и с падеж 15-то число
на месеца, съгласно т.5.1. от Общите условия. Извършени са промени в договорния
лихвен процент EURIBOR,
които са конкретно посочени в колона 9 на таблица по т.7 (стр. 10 – стр. 11) от ССЕ. Съгласно т.5.3 от ОУ,
корекция на лихвата се извършва, ако тримесечният Юрибор се промени с повече от
25 базисни пункта (0,25%). Експертизата проследи движението на тримесечният
Юрибор за процесния период и установи следното: прилаганият по кредита годишен
лихвен процент (ГЛП) следва тенденцията в движението на тримесечният Юрибор.
Според експертизата съгласно т. 5.5 от
Общите условия при забава се начислява лихва, представляваща сбор на ОЛП + 10%.
Експертизата установи, че ищецът спазил изискването на т.5.5. от ОУ и е
начислявал лихва в размер ОЛП + 10% върху пълната неплатена месечна сума по
съответната фактура.
Вещото лице е заключило, че съгласно
чл.5.3. от Общите условия за Л., корекция на лихвата следва да се извърши ако
тримесечният Юрибор се промени с повече от 0,25% в сравнение с последното
коригиране на лихва, респективно предаването на автомобила. Корекцията се
извършва към 1-во число на месеца, следващ съответното календарно тримесечие,
която корекция е аналогична на промяната на ЗМ Юрибор.
Като
основа за калкулация се използва сравнението между: тримесечният Юрибор към
1-во число на предишния месец и тримесечният Юрибор към деня на последното
коригиране (респ.датата на предаване автомобила).
Съгласно експертизата при съобразяване
годишните лихвени проценти, изчислени съобразно чл.5.3 от Общите условия,
договорната лихва по процесния договор за Л. (част от всяка месечна вноска) е в
общ размер 2 887,08 EUR.
От заключението се установява, че размерът
на незаплатената договорна лихва, съгласно преизчислението, извършено съгласно
чл.5.3.от Общите условия е 2 296,88 EUR (4 492,31лв.) е следният: договорна
лихва – 2 887,08 EUR, договорна лихва с падежи 15.12.2007г.- 15.04.2008г. – 590,20
EUR, дог. лихва с падежи 15.04.2008г – 15.11.2012г. – 2296,88 EUR (4 492,31лв.).
Според експертизата размерът на
незаплатените от ответниците суми, преизчислени съгласно чл.5.3 от Общите
условия е, както следва: главница – 43115,84лв., договорна лихва с падежи от 15.04.2008г. до 15.11.2012г.
– 4492,31лв., лихва за забава, преизчислена при включване на месечните
коригирани суми за договорни лихви, за период от 14.03.2008г. до 04.10.2012г. –
9888,16лв., такси за напомнителни писма по фактура от 14.03.2008г. до
04.10.2012г. – 3853,32лв., пътен данък – 1745,65лв.,
вноски за застраховка КАСКО – 5098,34 лв., такси за разсрочване на
застрахователна премия – 631,88 лв., застраховка „Гражданска отговорност“ – 332
лв. и такси за локализиране и изземване – 4440 лв. Общо неплатената сума
възлиза на 73 597,50 лв., от която е претендирана частична сума в размер
на 53 054,76 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищецт е първият
ответника по делото- С.то Д., са сключили договор за финансов Л. №02040 на
12.11.2007 година, касателно описаната в него Л.ова вещ – МПС.Към момента на
сключване на сделката, действащите ОУ на Л.одателя са били тези, които са
представени към исковата молба.
С договора за финанасов Л. Л.одателят
се задължава да придобие от трето лице, при условия, посочени от Л.ополучателя,
вещ и да му я предостави за ползване.Изпълнението на тези задължения се
установява от договора за продажба на автомобила, представляващ Л.ова вещ,
сключен на 12.11.2007година и представеното към него свидетелство за
регистрация на автомобила, както и от приемо-предавателния протокол, удостоверяващ
предаване на вещта от страна на Л.одателя на Л.ополучателя, от
14.11.2007година.Няма спор по делото, че ищцовата страна е изпълнила основното
си задължения, по така постигнатото съгласие, а това е породило у ответника- ЮЛ
необходимост от изпълнение на задълженията, произтичащи от договора и
действащите ОУ, представляващи неразделна част от него, а именно- да заплаща в
срок дължимите лизигови вноски и други суми, посочени в договора, ОУ и
погасителния план към него.Съгласно последния срокът на даговора е до 15.11.2012година.
По иска с
правно основание чл.345 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно
договора и погасителния план към него, Л.ополучатилят следва да заплаща на Л.одателя
Л.ова вноска на 15-то число на текущия
месец, а неспазването на срока, представлява забава.Страните са се съгласили,
че размерът на Л.овата вноска включва лихви и дължими данъци-т.5 от ОУ.Забавата
в плащането на дължимата Л.ова вноска е основание клиентът/Л.ополучател/ да
заплати лихва в размер на 10% годишно, плюс основния лихвен процент.Страните са
се съгласили, че всички плащания следва да се извършват в евро, съобразно
официалния фиксинг на БНБ, а поредността на погасяване е тази, която е посочена
в същата разпоредба.Неспазването на срокове за плащане, поражда, освен
задължение за лихва, задължение в тежест на Л.ополучателя да заплати и
разноските по доставянето, съгласно разпоредбата на т.8 от ОУ. Съгласно т.16 от
ОУ всички такси, данъци, налози, парични глоби и др. разходи във връзка със
сключването на договора, възникнали по време на неговото действие се заплащат
от Л.ополучателя.
Ищецът
твърди, че има вземане към ответниците, произтичащо от договора за финансов Л.,
представляващо сумарна величина от дължимите Л.ови вноски; лихвите за забава в
тяхното плащане; заплатените застрахователни премии за имуществените
застраховки „Каско“ и „ГО“, дължими суми, представляващи пътен данък, както и
разходите за локализиране на автомобила и неговото изземване.
Спорът между
страните е относно размера на дължимите суми от ответника ЮЛ.
Именно
поради това съдът е допуснал допълнителни експертизи, касателно начина на
формиране на Л.овата вноска.Процесуалният представител на ответниците ФЛ е
възразил относно това, че представеният погасетелен план няма обвързващо
страните действие.
Следва да
бъде съобразено, че с договора за Л. страните по него са се съгласили, че
месечната Л.ова вонска е в размер на 394,87евро, без ДДС.Именно това е и сборът
на главницата и лихвата, без ДДС, в представения погасителен план.Следва
изрично да бъде отбелязано и това, че с разпоредбата на т.5.2 от ОУ страните са
се съгласили, че размерът на уговорената Л.ова вноска включва лихва и дължими
данъци.Следва да бъде отбелязано изрично и това, че страните са се съгласили,
че промяната в юрибора ще доведе до промяна в лихвата, представляваща съставна
част от уговорената Л.ова вноска.
При
съобразяване на тези уговорки, настощият състав на съда приема, че относимото
към спора и действителните отношения между страните, е предпоследното и последното
заключение, изготвено от вещото лице П.Д., съобразно което, отчитайки промяната
в Юрибора, вещото лице е посочило, че общият размер на договорната лихва,
представляваща част от дължимата Л.ова вноска за процесния период от време е
сумата от 2 887,08евро, отразена като конкретен размер за всеки месец в
таблица на страница 3 и 4 от заключението, респективно лист 384 и лист 385 от
делото.Съобразявайки тези извод на вещото лице съдът в настоящия си състав,
приема, че дължимите от ответното Д. Л.ови вноски, включващи главница и
договорна лихва са в размер на сумата от 47 608,15лв, касаещи периода от 15.03.2010г. до 15.11.2012година, дължими
наказателни лихви за периода за процесния период от време / до 04.10.2012година/– в размер на
9 888,16лв, незаплатени, незаплатени такси за напомнителни писма в рзазмер
на 3 853,32лв, суми за заплатени застраховатлени премии за периода на
договора „Каско“ и „ГО“ в размер на 5 430,34лв.По виждане на състава недължими
се явяват заплатените от ищеца суми за пътен данък в размер на 1 745,65лв,
тъй като съгласно ОУ сумите за данъци са включени в лизинтовата вноска, а също
така недължими са и таксите за разсрочено плащане на застрахователна премия,
тъй като по делото липсват доказателства, че страните са постигнали съгласие в
този смисъл.
При така изложеното настяащият съств
на съда, че претенцията с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, пр.1 от ЗЗД се явяват
основателни предявени. Няма доказателства по делото, които
да установяват, че договорната връзка между ищеца и ответника – ТД е
преустановила своето действие, независимо от това, че в документ, представен от
трето неучастващо по делото лице – приемо- предавателен протокол от 19.01.2011
година е удостоверено, че на ответника Сд е връчена покана за доброволно
изпълнение и предупреждение за разваляне на договора.Този документ не
установява на какво основание Л.одателят е упражнил потестативното си право за
разваляне на договора, за да прецени съда дали са били нлице основания за
това.Ето защо приема, че договорната връзка е продължила свето действие и Л.оватате
вещ и асталана във фактическа власт на Л.ополучателя, поради което за е налице
основание да престира уговореното възнаграждение на Л.одателя и другите
разноски по ползването на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 ТЗ във връзка с
чл. 232, ал. 2 пр.2 от ЗЗД, сред основните задължения на наемателя, респ. - Л.ополучателя,
е и да заплаща разноските, свързани с ползването на вещта. При предоставяне за
временно и възмездно ползване на лек автомобил такива се явяват разходите по
застраховане на вещта (имуществена застраховка "каско") и на
отговорността на водача (гражданска отговорност на автомобилистите). Плащането
на премиите по тези застраховка е изрично предвидено и с клаузата на т.4.1 от Общите
условия. Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на
отговорността на ответника, поради което и до посочения размер и тази претенция
следва да бъде уважена.
Искът за заплащане на 4 440 лв, като
разноски, възникнали по време на действието на договора се явява основателен,
тъй като страните са говорили, че тези разходи са в тежест на Л.ополучателя –
т.16 от ОУ.
По отношение на размера на претенцията.
Претенцията по отношение на
ответника – ЮЛ следва да бъде уважена, съобразно съдебно заявената сума от
29 270,91лв, предствляваща Л.ови вноски за посочения в исковата молба
период от време – март 2010 – ноември 2012г., наказателната лихва за процесния
период от време, съобразно заключението на вещото лице- сумата от
9 888,16лв, разноски по локалзиране на вещта в размер на сумата от
4 440лв и застраховки в размер на сумата 5 430,34лв- съобразно
заключението на вещото лице.
Неоснователна се явява претенцията
за заплащане на пътен данък – в размер на сумата от 1 745,65лв общо за
периода от 2008-2012г.и претенция за такси по разсрочен плащане на
застрахователнипремии в размер на сумата от 631,88лв. и в тази част искът
следва да се отхвърли – в размер на сумата от 2 377,53лв.
По отношение на исковете насочени
срещу ответниците – ФЛ.
Ищецът обосновава наличие на
солизарна отговоронст с това, че ответникът Д. Г. се явява поръчител и с
разпоредбата на чл.88 ТЗ.
По отношение на
качеството на ответниците – ФЛ като солидарни длъжници, с Решение № 1 ОТ 15.02.2017 г.по т.д. № 488/2016 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС, по реда на чл.290 ГПКе приел следното: „Изведено от легалната дефиниция
на чл. 76 ТЗ С.то Д. притежава всички характеристики на търговско Д. -
корпоративно юридическо лице, което се учредява със спекулативна цел и
притежава търговско качество- арг. от чл. 64, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съгласно чл. 64,
ал. 3 ТЗ то е персонално Д., т.е. няма капитал, всеки съдружник има право да
управлява и представлява Д.то /чл. 84, ал. 1 ТЗ, чл. 89, ал. ТЗ/, определени
действия и сделки изискват съгласие на всички съдружници / чл. 84, ал. 2 ТЗ/,
смъртта на съдружник води до прекратяване на Д.то / чл. 93, т. ТЗ/ и е налице
солидарна и неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на Д.то -
чл. 76, ал. 2 ТЗ. По аргумент на чл. 63, ал. 3 ТЗ С.то Д. несъмнено е
самостоятелно юридическо лице, въпреки особеностите на проявление на съществените
му отличителни черти, свързани с начина на уреждане на отговорността на
съдружниците - съобразно чл. 76, ал. 2 ТЗ те отговарят лично, солидарно и
неограничено за задълженията на Д.то. Проявите на тази отговорност,
действително създават известна несъвместимост с обособяване на общността на
съдружниците в отделен правен субект, но тези особености не отричат
самостоятелността на Д.то от неговите членове. Самото Д. притежава достатъчно
съществени елементи, които го отделят от членовете му. Така например
дружественото имущество е отделно от личното имущество на съдружниците, тъй
като внесеното от тях е отнето от тяхното разпореждане и предоставено за
осъществяване предмета на дейност на Д.то С.то Д. под фирмата си придобива и
имущество - право на собственост, като негови носители не стават отделните
членове. То поема задължения, които не са такива за отделните членове т.е.
съдружниците отговарят за задължения на Д.то, не за техни задължения. Личната
отговорност на съдружниците не води до извод за лично участие на съдружниците в
сделките на Д.то. Тази лична, неограничена, солидарна отговорност е вид лично
обезпечение на съдружниците и цели да осигури и гарантира по-добре
дружествените кредитори. Тя не отрича отговорността на СД, като отделен
самостоятелен правен субект, а само се добавя към нея. Или самостоятелността на
СД се определя от типичните белези на юридическото лице - имуществена
обособеност, органно устройство, възможност за самостоятелно придобиване и
упражняване на права и задължения. Друго разграничаване на съдружника от С.то Д.
е възможността същият да представлява Д.то, която представителна власт
произтича от качеството му на съдружник. Или това представителство означава, че
съдружника действа от името на Д.то. Доколкото е представител, страна по
сделката, сключена от него е Д.то, а не той самият. Отговорността на
съдружниците, както вече бе споменато е неограничена / отговарят с цялото си
секвеститируемо имущество за задълженията на Д.то/ и солидарна- всички
съдружници дължат една и съща престация с тази на Д.то и кредиторът може да
иска изпълнение от всеки едни от съдружниците. В този случай съдружникът към
когото е насочено изпълнение е главна страна в процеса, но и тогава той не
става страна по сделката, а е участник в реализиране на обезпечителната му
отговорност. 3адължението на съдружника е акцесорно, то възниква само ако
възникне валидно задължение на Д.то- арг.чл. 88 ТЗ. Също така съдружникът и Д.то
са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като задълженията им са
различни по своята правна природа, а общ юридически факт е само този на
съществуване на дълга на Д.то. Този извод произтича и от процесуалните права на
съдружника - той може да противопостави личните си възражения, но не и тези на
останалите съдружници - арг.чл. 91 ТЗ.
С оглед изложеното и предвид персонализацията на С.то Д. като юридическо
лице, различно от персоналният му субстрат, следва възможността то да поема
самостоятелни задължения и да бъде носител на самостоятелни права, които го
определят като страна по сделките, които сключва. Обезпечителната отговорност
на съдружниците не може да ги приравни до правното положение на страна по
сделките на Д.то. Когато е ангажирана солидарната им отговорност, те са
обикновени другари със всички правни последици произтичащи от това“.
Ето защо съставът на сда приема, че
е налице основание за ангажиране отговорността на тези ответници, тъй като
същите имат качество на съдружници в СД, който факт се установява от справка в
партидата на Д.то и солидарната им отговорност, касателно задължения на самото Д.
възниква по силата на закона.Установяване на задължения на Д.то води до извод и
за наличие на задължения за самите съдружници, на основание чл.76 изр.2 ТЗ.
Поради това съдът приема, че
предявенитте искве спрямо тях се явява основателни и доказани до размерите
посочени по- горе.
Поради извод на съда за частична
основателност на предявените искове, на ответние чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят разноските на ищеца, съобразно уважената част на иска.
Ищецът е представил списък с
разноски, чийто общ размер е сумата от 8 222,19лв, които се установят като
действително сторени от страната.
В тази връзка особеният представител
на ответниците е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
който е в размер на сумата от 3 600лв.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 2 121,64лв.Уговореното и заплатено възнаграждение
надвишава с малко над 1 000лв минималния размер.С оглед обема на делото,
негвата фактическа сложност, множеството извършени действия, съдът намира, че
липсва основание за уважаване на възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
С оглед уважената част на исковете
съдът приема, че разноските, които ответниците следва да заплатят на ищца е
сумата от 7 602,50лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ Г.Д.“СД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** ; Д.Г.Г., ЕГН ********** и В.А.Г., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр.С.З., ул.“*********, да заплятят солидарно на „П.Л. Б.“ ЕООД, ***, със
съдебен адрес ***, чрез дв.С.Ш., сумата от 49 028,41лв / четиридесет и
девет хиляди двадесет и осем лв и 41ст./, представляваща сумарна величина от 29 270,91лв,
предствляваща Л.ови вноски за период от време – март 2010 – ноември
2012г., 9 888,16лв, представляваща
наказателната лихва за процесния период от време, 4 440лв, представляваща разноски по
локалзиране на вещта и 5 430,34 лв, представляваща заплатени застраховки
за времето на действие на договора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.03.2013година до окончателното заплащане на тази сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 53 054,76,
касателно заплащане на пътен данък – в размер на сумата от 1 745,65лв,
общо, за периода от 2008-2012г. и претенция за такси по разсрочен плащане на
застрахователнипремии в размер на сумата от 631,88лв, поради неоснователността
му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ Г.Д.“СД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ; Д.Г.Г.,
ЕГН ********** и В.А.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.С.З., ул.“*********,
да заплятят солидарно на „П.Л. Б.“ ЕООД, ***, със съдебен адрес ***, чрез дв.С.Ш.,
сумата от 7 602,50лв, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участие
на трето лице- помагач „ Д.5.“ еоод, еик********,
със седалище и адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните / за ответниците- ФЛ – чрез
особения представител адв.Евгени Г., на адрес *** , а на ответника – ТД и
третото лице – помагач - по реда на чл.50, ал.2 ГПК/.
СЪДИЯ: