РЕШЕНИЕ
№ 1385
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “Фератум
България” ЕООД, ЕИК: *********,чрез пълномощника юрисконсулт Г. Г.,
против решение № 2212 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 10798/2021
г., по описа на Районен съд-Пловдив, VIII гр.с., с което е прогласена
нищожността на сключения между А. П. А., ЕГН ********** и “Фератум
България” ЕООД, ЕИК: *********, договор за предоставяне на
потребителски кредит № 749860/25.04.2019 г. като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит и търговското дружество е осъдено да заплати на А.
П. А., ЕГН *********, направените по делото разноски в общ размер на
сумата от 209,02 лева, а на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение в размер
от 333 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
1
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
основателна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемша А. П. А., ЕГН *********, чрез пълномощника адв.Е. И., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от А. П. А.,
ЕГН **********, против “Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД
вр.чл.22 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността
на сключения между страните на 25.04.2019г. oоговор за предоставяне на
потребителски кредит № 749860.В случай на отхвърляне на главния иск се
претендира от ищеца да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.5 от
сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 749860/25.04.2019 г. като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и
като нарушаваща императивните разпоредби на чл.10, ал.2, чл.10А, ал.4 и
чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.
С обжалваното решение съдът е уважил предявеният главен иск , като
е приел доводите на ищеца за недействителност на договора за
основателни на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
несъответствия на посочения в договора с действителния годишен процент на
разходите.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
2
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
В случая по делото няма спор с оглед твърденията на ищеца в
исковата молба и на ответното дружество в отговора, че между страните
е бил сключен договор за потребителски кредит №749860/25.04.2019г., по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца в заем
сумата от 1300 лв.Няма спор и че договорът е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6
от ЗПФУР.
Предвид горното следва да бъдат разгледани доводите на ищеца
за нищожност на договора поради неспазване на императивни
разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са
и тези на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Видно от представения по делото на хартиен носител договор
№749860/25.04.2019г. , в него е посочен лихвен процент по заема- 13,50%,
годишен процент на разходите- 47,92%, брой погасителни вноски- 7,
падежна дата на първа погасителна вноска- 25.05.2019г. В чл.5 от
договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Ferratum bank“ в полза на дружеството. Не е спорно и е
установено по делото от представените писмени доказателства, че като
обезпечение по чл. 5 от договора е предвидено поръчителство, предоставено
от „Фератум Банк“ЕАД, срещу възнаграждение от 799,50 лева, платимо от
кредитополучателя разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.
От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че в размера на
ГПР се включва единствено възнаградителната лихва, без каквито и да е
други разходи, като при включване на таксата гарант, ГПР би станал в размер
на 529,66 %.
3
При така установеното по делото настоящата инстанция споделя извода
на районния съд за основателност на претенцията, доколкото се касае до
потребителски договор, който е сключен в нарушение на изискванията на чл.
22 от ЗПК и ЗЗП.
Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия
предмет и страни, приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК,
в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10-
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите
е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и
обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по
кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата
разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
4
конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице - поръчител, различно от
кредитодателя, по друг договор, но е пряко свързано с договора за кредит, и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието на
процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума,
дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи
за потребителя, в т. ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано
с кредита. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за
предоставеното обезпечение (гаранция) в размер на 799,50 лв., заедно с
всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за
кредит със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата
сума в размер на 175,50 лв. При сключването на договора за потребителски
кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, за което
се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 300 лева -адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба ,
определено по реда на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2212 от 16.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 10798/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, VIII гр.с.
ОСЪЖДА “Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати
на адвокат Е. Г. И., АК – Пловдив, личен № **********, с адрес гр. Пловдив,
ул. „Хан Кубрат“ № 2, сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на А. П. А., ЕГН **********, в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6