№ 65
гр. Ловеч, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500587 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК
Подадена е частна жалба № 11487/19.12.2022 г. от „*****“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****” № *****
срещу разпореждане № 2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на
Районен съд -Ловеч, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. Б.,в частта за сумата
159.73 лева-договорено възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до
25.07.2019 г. Подробно се обсъждат правомощията на заповедния съд, който
жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В
частната жалба се посочва практика на СЕС и се заявява, че аргументите на
съда досежно приложението на чл. 143,ал.1 от ГПК са необосновани. Моли
атакуваното разпореждане в атакуваната му част да бъде отменено и да бъде
уважено искането.
Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е
жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на
12.12.2022 г., а частната жалба е подадена на 19.12.2022 г. по куриер.
Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във
връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК
1
Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните
действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадено е заявление №5291/26.09.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “*****”ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.****, бул.”****”****** срещу
длъжника Т. С. Б. за сумата общо 2265.94 лева, от които: 1730.21 лева, което
паричното вземане включва: остатъчна предсрочно изискуема главница в
размер на 700 лева; и непогасено падежирало договорно възнаграждение в
размер на 159.73 лева, дължимо за периода от 15.01.2019 г, до 25.07.2019 г. -
дата на предсрочната изискуемост; и непогасено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 840.48 лева; непогасени такси по
Тарифа за изеънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими
за периода от 30.01.2019 г. до 25.07.2019 г. - дата на предсрочната
изискуемост; лихва: 31.36 лева непогасена лихва за забава от 16.01.2019 г. -
дата на изпадане на длъжника в забава до 25.07.2019 г. - дата на предсрочната
изискуемост. Законна лихва: в размер на 504.37 лева, дължима от 25.07.2019
г. - датата на предсрочна нзискуемост до 27.10.2022 г.; законна лихва от дата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането като за периода 13.03-
13.07.2020 г. /не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП/ и направените разноски: 45,32 лева-д.т. и 180 лева-
юриск.възнаграждение. Посочва, че вземането произтича, от сключен между
заявителя „*****”ЕООД и длъжника договор за потребителски кредит №
********** от 28.11.2018 година за сумата 700 лева . Заявява,че срока на
договора е 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер 43, ГПР
49,87 %- годишен лихвен процент 41,17%; Лихвен процент на ден-0.11% и
падежна дата всяко 15 число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е
изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 0 погасителни
вноски и е изпаднал в забава, като е последната погасителна вноска е била на
16.10.2019 г..Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
25.07.2019 г. Постановено е разпореждане № 2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. №
1717/2022 г. на Районен съд -Ловеч ,с което е уважено искането на заявителя
относно сумите остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 700
лева и разноски в размер на сумата 30 лева, а в останалата част е отхвърлено
искането.
2
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 159.73
лева-договорено възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 25.07.2019 г..
Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор
за потребителски кредит от 27.11.2018 г. договорената възнаградителна лихва
върху главницата от 149.46 лева от 15.01.2019 г. до 25.07.2019 г., не може да
се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от
договора между страните. Предвид посочването по заявлението, че е обявен
кредита за предсрочно изискуем на 25.09.2019 г., не са представени
доказателства, че е съобщено на длъжника това обстоятелство на посочената
дата.
В чл. 4 на договора за потребителски кредит е уговорено, че
договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ се дължи за целия
срок на договора и е определен по размер в т.VI от договора за потребителски
кредит. В договора изрично е вписано, че договорното възнаграждение
включва само годишния лихвен процент,предвид граматическото тълкуване
на чл. 4 от договора. В клаузите не е посочено, че в договорното
възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно
изрично е предвидено в т. 6 от договора за потребителски кредит ,че
възнаграждението за закупената допълнителна услуга като част от
погасителната вноска и в рамките на погасителния план.
Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице
условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.
143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва
да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6,
параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
3
производство съдът приема, че при главница върху която се претендира
договорно възнаграждение за периода ,възлизаща на 149.46 лева , договорно
възнаграждение в размер на сумата 159.73 лева, колкото фигурира в
погасителния план към т. VІ на договора е неравноправна клауза.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане 2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на Ловешки
районен съд,в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №
2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на Ловешки районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4